Р Е Ш Е Н И Е

9/9.1.2015г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 05 (пети) януари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Т.Т.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2409 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 237 от ГПК.

В исковата си молба малолетният К.Г.П., действащ чрез своята майка и законен представител З.Н.В. твърди, че ответникът Г.М.П. е негов баща. По силата на решение по гр. д. № 2387/2007 г. по описа на ШРС, последният бил осъден да му заплаща издръжка в размер на 45 лв. месечно. Твърди, че за изминалия период от седем години, значително са нарастнали както финансовите възможности на ответника, така и нуждите на детето, което понастоящем било ученик във втори клас. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 45,00 лв. на 130,00 лв. месечно.

Ответникът не взема становище по предявения иск. Назначеният на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител на същия – адв. Р.Р. признава иска, като признанието е одобрено от съда по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В първото по делото заседание на 05.01.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ. липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:

– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът, чрез процесуалния си представител признава иска. С определение от 29.09.2014 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника е указана възможността да признае иска, както и последиците от посоченото процесуално действие. В съдебно заседание на 05.01.2015 г. пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на ответната страна, съдът приема, че предявения от З.Н.В., действаща като майка и законен представител на малолетния К.Г.П. срещу Г.М.П., иск с правно основание чл. 150 от СК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като размера на дължимата от ответника издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, бъде изменен от 45,00 лв. на 130,00 лева, като увеличения размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 29.09.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на увеличението на издръжката в размер на 122,40 лева.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС направените разноски по делото, представляващи платено, на основание чл. 83, ал. 3 от ГПК възнаграждение на назначения му особен представител в размер на 300,00 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 124/27.02.2008 г., постановено по гр. д. № 2387/2007 г. по описа на Районен съд гр. Шумен издръжка, дължима от Г.М.П. роден на *** г., гражданин на Република Украйна, с настоящ адрес гр. Ш., ул.***, в полза на малолетното дете К.Г.П. с ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител З.Н.В. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 45,00 лева на 130,00 (сто и тридесет) лева месечно, считано от 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Г.М.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на 122,40 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ОСЪЖДА Г.М.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС, направените разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение на назначения му особен представител.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 09.01.2015 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Районен съдия: