Р Е Ш Е Н И Е
30/16.1.2015г.
№...................... 16.01.2015г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На шестнадесети януари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2410
по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.213, ал.1
от КЗ, във вр. чл.274, ал.1, т.1 КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано
въз основа на ГД № 33 812/2013г. по описа на Районен съд – гр.София,
изпратено на основание чл.105 от ГПК по местна подсъдност на Районен съд –
гр.Шумен. Цитираното дело е образувано по повод на искова молба от ЗК „***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” № 19,
представлявано от С.П., чрез адвМ.Г., със съдебен адрес*******
срещу Н.Г.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***.
Ищцовото дружество ЗК „*** твърди, че със собственика
на МПС – л.а. „***“, с ДК № СА 9149 МС имали сключен договор за Застраховка „Автокаско”,
за който била съставена застрахователна полица № 100824701929289. На
23.04.2011г. в гр.Шумен се състояло ПТП, в което взел участие ответникът Н.Г.Н.,
като водач на МПС – л.а. „***“, с ДК № Н 6025 АН. В исковата молба излагат, че
според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника Н.Г.Н.,
както и че Н. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Във връзка с нанесената щета била образувана
преписка по щета № 110100004119/11г., по която на застрахования било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5 814.03 лева. Твърдят, че
ответникът бил поканен да заплати на ищцовото дружество посочената сума по
доброволен път, но това не било сторено.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника Н.Г.Н. да им заплати сумата от 5 814.03лв. - главница,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са
представени писмени доказателства. Заявява, че с оглед на обстоятелството, че воденото срещу него наказателното производство е прекратено
частично то иска се явява недопустим. Освен това, в отговора ответникът оспорва
изцяло предявения иск, като счита същият за неоснователен и недоказан, като
моли да бъде отхвърлен изцяло, както и да му бъдат заплатени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява
упълномощен представител – адв.Св. Е. от ШАК, като оспорва предявения иск.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество ЗК „***, с ЕИК *** и
лицето Г.А.Г., ЕГН ********** имало сключен
договор за застраховка „Автокаско, злополука на местата в МПС” за лек автомобил
„***“, с ДК № СА 9149 МС, по който била издадена застрахователна полица №
1000824701/19.05.2010г.,
с период на валидност 23.05.2010г. – 22.05.2011г. На 23.04.2011г. около 22.45
часа в гр.Шумен, по ул. „***“ посока кв.“***“ лицето С.Г.К., ЕГН **********
управлявало лек автомобил марка „***“, с ДК № Н 6025 АН, собственост на Г.Н.С..
В управляваното от С.К. МПС пътували още ответника Н.Г.Н. и М.Ц.Г.. По време на
управление на автомобила С. нарушила правилата за движение, предвидени в
ЗДвП, изгубила контрол над управляваното МПС и последното излязло вдясно, извън
платното за движение, блъскайки се в лявата странична част на попътно
паркирания, извън пътното платно лек автомобил „***“, с ДК № СА 9149 МС,
собственост на Г.А.Г., за който се отнасяла посочената по-горе
застрахователна полица. По този повод били сигнализирани органите на РУП към ОД
на МВР – гр.Шумен, които съставили Протокол за ПТП № 1380730, в който били
отразени посочените обстоятелства и причините за настъпване на произшествието,
а също така било посочено, че ответника Н.Г.Н. е виновният водач на посоченото
МПС и към момента на настъпване на ПТП-то е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми. Освен това, на ответника бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1503/23.04.2011г., с бланков № 798737, серия В, подписан
от него с възражения, сочейки, че не е управлявал МПС. Във връзка с процесното
ПТП, на 24.04.2011г. на основание чл.212, ал.3 от НПК било започнато досъдебно
производство № 746/2011г. по описа на РПУ – гр.Шумен срещу ответника Н.Г.Н. за
престъпление по чл.343, ал.3, предл. първо, б.“а“ от НК, във вр. чл.343, ал.1,
б.“а“ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК. Впоследствие, с постановление от
05.07.2011г. за частично прекратяване на наказателното производство на прокурор
при Районна прокуратура – гр.Шумен е прекратено воденото срещу ответника Н.Г.Н.
наказателно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.24,
ал.1, т.4 от НК приемайки, че в хода на разследването е установено по безспорен
начин, че в действителност автомобилът, предизвикал ПТП е бил управляван от С.Г.К.,
а не от ответника Н.. Колева била привлечена като обвиняема за извършено от нея
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, във вр. чл.342, ал.1 от НК. С Присъда
№ 52/26.04.2012г., постановена по НОХД № 1228/2011г. по описа на Районен съд –
гр.Шумен, влязла в законна сила на 15.05.2012г., С.Г.К. е призната за виновна,
за извършено от нея престъпление чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, във вр. чл.342,
ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК била освободена от наказателна
отговорност и й било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1
000 /хиляда/ лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 10 /десет/ месеца на основание чл.343г от НК, във вр. чл.37, т.7 от НК.
Освен това, с Решение № 443/25.07.2012г. по описа на Районен съд – гр.Шумен
било отменено Наказателно постановление № 1503/2011г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ гр.Шумен, издадено на основание Акт за установяване на
административно нарушение № 1503/23.04.2011г., с бланков № 798737, серия В, с
което на ответника Н.Г.Н. било наложено административно наказание във връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Въз
основа на подадено искане от собственика на лек автомобил „***“, с ДК № СА 9149
МС и във връзка със сключената застраховка бил направен оглед на щетите и
изготвен опис-заключение по щета № 110100004119 от 26.04.2011г. Необходимите
средства за възстановяване на причинените на автомобила щети били изчислени на
стойност 5 814.03 лева, които били изплатени на собственика. На 13.01.2009г.
от страна на ищцовото дружество била изпратена регресна покана изх. № Р-2085/31.10.2011г.
до ответника Н.Г.Н., с която го поканили
да заплати доброволно на дружеството посочената по-горе сума.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Протокол за ПТП № 1380730/23.04.2011г., Застрахователна полица №
1000824701/19.05.2010г., Уведомление за щета на МПС № 1101-4119/26.04.2011г.;
Ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение; 5бр. Опис на
претенция; Опис – заключение по претенция № 110100004119/26.04.2011г. 3 бр.
Фактура; Приемно-предавателен протокол № 1612/2011г.; Възлагателно писмо изх.№
1389/26.04.2011г.; 16 бр. снимки; Платежно нареждане от 16.08.2011г.; Разходен
касов ордер № 643/30.08.2011г.; Регресна покана по щета № 110100004119 с изх. №
р-2085/31.10.2011г.; Фактура № 0000000312/26.04.2011г.; Известие за доставяне,
Вносна бележка от 07.08.2013г. за заплатена държавна такса, писмо от ИФЗ
Началник сектор “ПП” – МВР – гр.Шумен с Рег. № 16328 от 26.11.2014г. по описа
на ШРС, съдържащо информация относно акт с Вх. № 798737 от 23.04.2011г., както
и материалите по НОХД № 1228/2011г. по описа на ШРС, договор за правна помощ и
защита, ведно с пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че: размерът на средствата,
необходими за отстраняване на причинените с описаното ПТП - ще, като труд,
материали и др. е 5 561.04 лева, като размерът на заплатеното
застрахователно обезщетение съответства на нужните средства за отстраняването
им, съобразявайки пазарните цени към момента на отстраняване на щетите, както и
че размерът на претендираните разходи за оглед и експертиза съответстват на
обичайните такива за този вид дейност.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.213, ал.1 КЗ, застрахователят
може да иска заплатеното застрахователно обезщетение от третото лице, причинило
вредата на застрахованата вещ. Това право е регресно право и има за свое
основание фактът на плащане на сумите на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес. Фактическият състав на
правната норма съдържа четири елемента, чието установяване предполага
основателността на исковата претенция: застраховането трябва да е имуществено,
тъй като при него платената от застрахователя сума е предназначена да покрие
конкретно настъпили вреди; застрахователното събитие трябва да е причинено от трето
лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната
или договорната отговорност; по силата на застрахователния договор
застрахователят следва да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение и на
последно място, третото лице не трябва да принадлежи към домакинството на застрахования
и да е негов роднина /арг. от чл.213, ал.2 КЗ/.
Според разпоредбата на чл.274, ал.1 от КЗ
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортно произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействие на наркотично вещество или негов аналог, или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. В процесният случай не са налице и четирите изискуеми
от закона предпоставки.
От материалите по делото и по-конкретно от Ликвидационен
акт за изплащане на застрахователно обезщетение от 18.07.2011г. се установява
по безспорен начин, че ищцовото дружество на 16.08.2011г. е заплатило на Г.А.Г. сумата от 5 814.03 лева
по щета № 110100004119, въз основа на сключена застраховка „Автокаско” между ЗК
„*** и собственикът на лек автомобил марка „***“, с ДК № СА 9149 МС - Г.А.Г., за който била издадена
застрахователна полица № 1000824701/19.05.2010г. Действително в представения като
писмено доказателство по делото Протокол за ПТП № 1380730/23.04.2011г. е
посочено, че по време на станалото ПТП лекият автомобил, с който е причинена
щетата е бил управляван от ответника Н.Г.Н. и че същия е управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, която се явява над
допустимата по закон норма.
Същевременно обаче, в настоящия случай по делото
е безспорно доказано, че по отношение на ответника Н.Г.Н. воденото срещу него
досъдебно производство № 746/2011г. по описа на РПУ – гр.Шумен е било
прекратено с постановление от 05.07.2011г. за частично прекратяване на
наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура – гр.Шумен на
основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.24, ал.1, т.4 от НК приемайки,
че в хода на разследването е установено по безспорен начин, че в действителност
автомобилът, предизвикал ПТП е бил управляван от С.Г.К., а не от ответника Н.. Също така, с
Решение № 443/25.07.2012г. по описа на Районен съд – гр.Шумен е било отменено
Наказателно постановление № 1503/2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
гр.Шумен, издадено на основание Акт за установяване на административно
нарушение № 1503/23.04.2011г., с бланков № 798737, серия В, с което на
ответника Н.Г.Н. е било наложено административно наказание във връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Освен това, С.Г.К. е била привлечена като
обвиняема за извършено от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, във
вр. чл.342, ал.1 от НК, а впоследствие е била
призната и за виновна за процесното ПТП. В подкрепа на изложеното е влязлата в
сила Присъда № 52/26.04.2012г., постановена по НОХД № 1228/2011г. по описа на Районен
съд – гр.Шумен, която съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 и 3 от НПК и чл.300
от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая, е безспорно, че лицето С.Г.К., ЕГН **********,
а не ответника Н.Г.Н. е управлявало лек автомобил марка „***“, с ДК № Н 6025
АН, собственост на Г.Н.С., като по време на управление на автомобила нарушила
правилата за движение, предвидени в ЗДвП, изгубила контрол над управляваното
МПС и последното излязло вдясно, извън платното за движение, блъскайки се в
лявата странична част на попътно паркирания, извън пътното платно лек автомобил
„***“, с ДК № СА 9149 МС, собственост на Г.А.Г..
Ето защо, съдът намира, че отразените в
представения официален свидетелстващ документ - протокол за ПТП факти се
оборват и кредитира възражението, направено от страна на ответника в отговора
на исковата молба и в съдебно заседание, затова, че не е управлявал той МПС. Безспорно е, че на процесната дата ответникът не е
причинил повредите, които ищецът твърди, т.е. фактическият състав на
непозволеното увреждане, чието установяване съставлява втората предпоставка за
основателността на регресния иск, изисква
причинените вреди да са настъпили пряко и непосредствено от виновно противоправно
поведение от страна на ответника, което в случая не е налице. Изложеното не обосновава правото на
застрахователя, изплатил застрахователното обезщетение да предяви регресен иск
срещу застрахования. В настоящия случай, съдът съобрази обстоятелството, че по
време на станалото пътнотранспортно произшествие, автомобилът не е бил
управляван от ответника, а от лицето С.Г.К..
Ето защо, предвид гореизложеното съдът намира,
че фактическият
състав, който поражда гражданската отговорност, респ. задължението за
обезщетение на причинените вреди, не е реализиран, поради което счита, че предявеният иск,
срещу ответника, за обезщетяването им, се явява неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „***, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”***” № 19, представлявано от С.П., чрез адвМ.Г., със съдебен адрес******* срещу Н.Г.Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** иск с правно
основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 5 814.03 лева /пет хиляди осемстотин и четиринадесет
лева и три стотинки/, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” № 19, представлявано от
С.П., чрез адвМ.Г., със съдебен адрес******* ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез
адв. С. Е. сумата от 600 лева
/шестстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: