Р Е Ш Е Н И Е

324/23.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2411 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния си интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения в исковата молба: Ответникът бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от Допълнителните разпоредби от Закона за енергетиката, в качеството му на собственик на топлоснабдителния имот, находящ се в гр.***** за периода от август 2011г. до април 2013г. Поради неизплащането на дължимите суми за потребената топлинна енергия за абонатен номер № 235866 ищеца му изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението. Поради неизпълнението му било инициирано заповедно производство пред СРС на 24.01.2014г. чрез депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 2 966.32 лв., от които 2 616.77 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и сума в размер на 349.55 лв., представляваща лихва за забава от 30.09.2011г. – 03.01.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство. С разпореждане на съдебен състав по гр.д.№ 3872/2014г. на СРС искането на „Топлофикация София“ ЕАД било уважено. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Поради това е налице правен интерес от предявяване на исковете в настоящото производство. Ищцовото дружество моли за уважаването на исковете, както и присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете и е възразил за разглеждането на делото от СРС, позовавайки се на изричната разпоредба уреждаща местната подсъдност на тези производства. Навел е твърдения, че не се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота или титуляр на вещно право на ползване на имота, описан от ищеца в исковата молба. Прави възражение и за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебните разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца е депозирало становище в подкрепа на исковите претенции.

С Определение от 03.06.2014г. производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ШРС.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представляващия лично, не изпращат и представител.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. К.К. от ШАК, като се поддържа писмения отговор и се моли за отхвърляне на исковете с излагане на доводи за това. Прави се искане и за разноски, като се представя и списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание не се явява представител за третото лице-помагач, депозира се становище.

Съдът преценявайки поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 3872/2014г. по описа на Софийски районен съд, се установява, че на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която е разпоредил длъжника – ответник да заплати на кредитора – ищец сума в размер на 2 616.77 лв., представляваща доставена от дружеството топлинна енергия в периода от м.август 2011г. – м.април 2013г. за имот, находящ се в гр.*****, ведно със законната лихва за периода от 24.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 349.55 лв. лихва за забава за периода от 30.09.2011г. до 03.01.2014г., както и 288.32 лв. разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК своевременно е направено възражение срещу заповедта, като ищецът е предявил иск в месечния срок по закон.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 122, том LLLXLVIII, дело № 38867/1997г. на Нотариус при СРС ответника е станал собственик на апартамент, находящ се в гр.***** (надпартерен етаж), заедно с таванско помещение № 21 и избено помещение № 12, при съседи на жилището: север: К.М., изток-ул.“Софроний Врачански“ , юг – Б.и В.А..

По делото е представено удостоверение от „Топлофикация София“ ЕАД съставено от представители на ищеца и на етажната собственост, видно от което е декларирано, че апартамента, описан в нотариален акт за собственост на ответника бил идентичен с ап.11 в информационната система на ответника, поради което фактурите с абонатен номер 235866 били издавани за апартамент № 11.

От Протокол от 08.11.2001г. на Общото събрание на етажните собственици и приложения към него списък на собствениците се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители, отчитане на водомерите и разпределение на топлинна енергия. Съгласието на собствениците с решението е удостоверено със списък на съсобствениците, в който същите са подписали, като подписа на ответника е положен под № 12.

Приложена е молба – декларация от ответника вх.№ ТО 9946/10.10.2002г., в която моли за откриване на партида на адреса, на който живее – гр.*****.

С писмения отговор се представя декларация от управителя на етажната собственост (стр.48 от гр.д.№ 19882/2014г. на СРС), в която е посочено, че ответника фигурира като собственик на апартамент № 12 във входа. Представена е и книга на етажните собственици заведена на 01.02.2011г., в която е описано, че ответника, заедно с другите членове на семейството си живее в апартамент № 12 с начална дата на обитаване 1998г.

Представени са документи, отразяващи дяловото разпределение в топлоснабдения имот на ответника за процесния период. От извлечение от сметка за абонатен № 235866 на името на ответника се установява, че за периода от м.август 2011г. до м. април 2014г. се установява, че задълженията за доставена енергия на абоната са в размер на 2966.32 лв.

Изслушана е съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с нормативната уредба и дължимите суми са правилно изчислени.

Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, която прави заключение, че въз основа на събраните по делото доказателства сумите за топлинна енергия за процесния период не са платени от ответника и по пера са в следния размер: 305.51 лв. за сградна инсталация, 1272.85 лв. за отопление и 972.33 лв. за топла вода, а съответно лихвите са в размер на 337.37 лв. за периода от датата на изпадане на ответника в забава по всяка фактура до 03.01.2014г.

Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи, като обосновани, пълни и компетентно дадени, като същите не са оспорени и от страните по делото.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника.

По съществото на исковете: Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора – ищец, следва да докаже съществуване на вземане, в случая - основанията за заплащане стойността на доставена от него топлоенергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост, както и обезщетение за забава на плащане на същото. С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест, като е указано, че върху ищеца лежи тежестта да докаже, че Д.Й. е потребител на топлинна енергия. В тази връзка, съдът намира, че ищцовото дружество не успя да докаже по безсъмнен начин, че ответника е собственик на апартамент № 11, за ползването на който е доставяна топлинната енергия и е възникнало задължението за плащане. Индивидуализацията на апартамента под № 11 е направена от ищеца – кредитор в заявлението по чл.410 от ГПК, както и в представеното удостоверение за идентичност на апартамент (стр.15 от гр.д.№ 19882/2014г.).

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. В § 1, т.42 от Закона за енергетиката е предвидено, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна (в случая) енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление. По делото не беше установено ответникът да е потребител на енергия за битови нужди през исковия период за посочения апартамент № 11. В документа му за собственост – Нотариален акт от 1998г., не е посочен номер на апартамент. По делото обаче са налице доказателства, че ответникът е подал молба през 2002г. до „Топлофикация София“ЕАД за откриване на партида на адрес - апартамент № 12 в етажната собственост. От представената Книга на собствениците на етажната собственост е видно, че ответника е описал, че живее в домакинство с още двама члена в апартамент № 12. Видно от отрязъците на съобщенията, приложени по заповедното производство е вписано, че лицето живее в апартамент 12, а не както е посочено ап.11. Ищцовото дружество е открило партидата и всички фактури са били издавани не за апартамент 12, а за апартамент 11, за който обаче не са налице доказателства да е собствен на ответника или да се ползва от него на друго основание. В тази връзка представените по делото отчети на индивидуални отчети, изравнителни сметки, фактури са частни документи и не обвързват съда с доказателствена сила, досежно обстоятелството, че ответника е носител на вещно право върху апартамент № 11.

В този смисъл по отношение на ответника не е налице пасивната материална легитимация по иска за установяване на вземането за ползвана топлинна енергия, доставена от „Топлофикация София“ ЕАД на ответника, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 11.

По отношения на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същия е неоснователен, доколкото е неоснователен иска за главното вземане и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото, съдът не следва да се произнася по възраженията за изтекла погасителна давност на вземанията.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 440 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представено адвокатско пълномощно и списък за разноските.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от С.Ц., чрез юрисконсулт Ц.П. срещу Д.К.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес гр.София, ж.к.“Света Троица“, бул.“Сливница“ № 65, ТЦ Глобус, адв. К.К. от ШАК искове, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на “Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 616.77 лв., представляваща стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия за периода м. август 2011г. – м.април 2013г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.*****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.01.2014г., както и сума в размер на 349.55лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 30.09.2011г. до 03.01.2014г., за които суми има издадена заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3872/2014г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА “Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на Д.К.Й. с ЕГН ********** сумата от 440 в. ( четиристотин и четиридесет лева), представляващи направените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно пълномощно и представен списък за разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Слатина“, ул.“Проф.Георги Павлов“ № 3, представлявано от М.П.С.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: