Р Е Ш Е Н И Е
210/19.3.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 19 (деветнадесети) февруари Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .
. .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
2412 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ и с правно
основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
В исковата молба
ищецът „Мипапласт” ООД гр. Благоевград, представлявано от В. С. М. твърди, че на
13.11.2012 г. сключил с ответника ЕТ „Интерес 2000 – М. М.“ гр. Шумен, представляван от М. А. М.
неформален договор за продажба на пластмасови кофички с различен обем, цвят и
форма. В изпълнение на задълженията си, ищцовото дружество доставило на едноличния
търговец 205 000 бр. пластмасови изделия на обща стойност 18360,00 лв., за
което била издадена фактура № 5902/15.11.2012 г. Ответникът поел задължението
да плати продажната цена в срок от 14 дни, считано от подписване на фактурата.
След извършване на доставката, част от стоката била върната от купувача, за
което ищецът издал кредитно известие от 22.11.2012 г., като размера на
продажната цена бил намален със сума в размер на 5814,00 лв. По този начин,
едноличният търговец дължал сума, възлизаща на 12546,00 лв. Въпреки проведените
многократни разговори с представляващия ответника и понастоящем дължимата сума
не била платена. За периода на забавата – от 30.11.2012 г. до 24.09.2014 г.
ответникът дължал и лихва в размер на 2338,64 лв. Моли съда да постанови
решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да му заплати
цитираните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и направените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът,
чрез пълномощника си – адвокат Ц. Ц. подава отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите. На първо място, сочи, че ищецът не изпълнил задълженията
си да предаде на купувача по сключения договор необходимите документи,
съобразно изискванията на Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки.
Поради това, сделката била нищожна. Освен това, доставената стока не отговаряла
на изискванията на купувача, като при извършена проба било установено, че
алуминиевите капачки не съответстват на доставените пластмасови кофички. Поради
това, ищцовото дружество взел част от опаковките, като заявил, че ще стори
същото и с останалата част, но не изпълнил горното. И понастоящем, доставените
пластмасови изделия се намирали у едноличния търговец. Моли, исковете да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
По
делото е представена фактура № 0000005902/13.11.2012 г., издадена от „Мипапласт” ООД гр. Благоевград,
в която е отразено, че ищецът предал на ЕТ „Интерес 2000 – М. М.” гр. Шумен 300 000 бр. кофички за
кисело мляко 500 мл „Ситово 3,6 %“ на единична цена 0,051 лв. на обща стойност
18360 лв., с включен ДДС. Описаната фактура е подписана от М. М.. Съдът констатира, че на 22.11.2012 г.,
дружеството с ограничена отговорност издало известие към фактура №
5902/13.11.2012 г. за 95 000 бр. от посочените стоки на обща стойност
5814,00 лв. В приложената справка за състояние на вземанията на контрагенти към
20.09.2014 г., съставена на 29.09.2014 г. от ищеца е отразено задължение на
ответника със сума в размер на 12546 лв., представляваща разликата
между 18360 лв. и 5814 лв.
По
делото, по искане на ответната страна е назначена съдебно-техническа
експертиза, по която заключение не е представено, поради констатирано от съда
създаване на пречки от едноличния търговец.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:
Съдът,
изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се
касае за сключена между ищцовото дружество и ответния едноличен търговец
търговска сделка – договор за търговска продажба. Въз основа на същия, ищецът,
в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача пластмасови
изделия. В тази насока основно доказателствено средство
представлява описаната по-горе фактура. Същата следва да се приеме като
доказателство, установяващо наличието на сключен договор за продажба на движими
вещи, тъй като съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имена
на лицата, положили подписите си, време и място. Тоест, съдът намира, че между
страните е създадено валидно облигационно правоотношение. Действително, само
наличието на последното, не е достатъчно да се приеме, че е налице основание за
плащане, тъй като същото възниква с извършване на доставката от продавача. В
тази насока, настоящият състав съобрази освен представената фактура и заявеното
в отговора на исковата молба признание от страна на ответника за осъществена
доставка от страна на „Мипапласт“ ООД. Съдът оценява горното като изявление, че
са се осъществили неизгодни за едноличния търговец факти – неизгодност, върху
която се крепи доказателствената стойност на това изявление. Настоящият състав,
преценявайки признанието на факти с оглед всички обстоятелства по делото,
намира за доказано, че ищецът изпълнил задълженията си.
Не
се представиха доказателства, установяващи, че купувачът е изпълнил
задължението си за плащане на продажната цена. Следва да се приеме, че размерът
на същата се явява разликата между сумата, посочена във фактурата и тази,
отразена в последващо издаденото известие към фактурата – 12 546,00 лева. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ
се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 25.09.2014 г.
Ответникът прави възражение, че доставените му
стоки съдържат скрити недостатъци, които правят невъзможно пластмасовите
изделия да бъдат използвани по предназначение. В тази насока, същият отправи
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, за изготвяне на
заключението по която, обаче, създава пречки. Поради това, следва да се приеме,
че възражението не е подкрепено с доказателства и поради това се явява
неоснователно. Такова е и възражението за неиздаване от страна на ищеца на
документи за стоката, тъй като липсват доказателства за постигнато между
страните съгласие по реда на чл. 321 от ТЗ.
По
иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ от ЗЗД:
Съгласно чл. 294, ал. 1 от
ТЗ, при търговските сделки, в случай на неизпълнение на парично задължение се
дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. При
неизпълнение на задължение от такъв вид, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата. В процесния случай се установи, че ЕТ „Интерес 2000 – М. М.” гр. Шумен не изпълнил в срок задължението си да плати на
ищцовата страна продажната цена по сключения договор за продажба. Падежът на
задължението на купувача е настъпил на 15.11.2012 г., но обезщетение се
претендира за периода от 30.11.2012 г. до 24.09.2014 г. В тази насока, съдът извърши математическите изчисления за размера на
законната лихва върху сума в размер на 12546,00 лв., която за претендирания
период възлиза на 2321,16 лв. Поради това, ответният едноличен
търговец
дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
забавено плащане в посочения размер, като претенцията в останалата й част до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 594,69 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „ИНТЕРЕС
2000 – М. М.”, с ЕИК 127068069, със
седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл. Ш*, представляван от М. А. М., да заплати на „МИПАПЛАСТ” ООД, с
ЕИК 101020761, със седалище гр.
Благоевград, адрес на управление гр. Благоевград 2700, обл. Благоевград, ул. „Аргир
Манасиев” № 1, вх. Б, ап. 1, представлявано от В. С. М. и П. Д. М., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 12546,00 лева (дванадесет хиляди петстотин
четиридесет и шест лева), представляваща цена на предадени пластмасови
изделия, отразена във фактура № 0000005902/13.11.2012
г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „ИНТЕРЕС 2000 – М. М.” гр. Шумен, да заплати на „МИПАПЛАСТ” ООД гр. Благоевград, на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 2321,16 лева (две хиляди триста двадесет и един лева и 16 стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 12546,00 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 24.09.2014 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер – 2338,64 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ „Интерес
2000 – М. М.” гр. Шумен да заплати на „Мипапласт”
ООД гр. Благоевград, направените деловодни разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 594,69 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: