Р Е Ш Е Н И Е

203/17.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2426/2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от А.К. Б. със седебен адрес-***, чрез адв.Т. Н. срещу „Ес Би Ес Дизайн“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК ***, с управител С. Б. С., имаща за предмет искове с правно основание чл.258, във връзка с чл.55 ал.1 предложение трето, във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД–– за сумата от 639лева, представляваща авансово заплатена от ищеца сума по развалени договори между страните по делото от 30.10.2012г. и 06.11.2012г., касаещи изработка, доставка и монтаж на две врати, както и иск по чл. чл.92 от ЗЗД за суми в размер на 53 лв. и съответно 56лв., представляващи договорна неустойка и чл.86 от ЗЗД– за заплащане на лихви за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ищецът моли ответното дружество да бъде осъдено да върне получената авансово сума по договорите, понеже поради изминалия значителен период от време, за него бил отпаднал интереса от изготвянето и монтажа на вратите. С молба от 02.02.2015г. по делото договорите били едностранно прекратени, поради неизпълнение на поети от ответника задължения по тях, като поради тяхната забава, изпълнението било станало безполезно за кредитора, който закупил врати от друг производител. С оглед на изложените обстоятелства съдът намира, че е предявен иск за неоснователно обогатяване с получена на отпаднало основание сума, поради развалянето на договорите между страните.

В рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на облигационно отношение между страните и недостатъци при първоначалното изработване на касите на вратите, но че същите са били отстранени и преди монтажа ищецът бил поканен да заплати вратите, но това не било извършено, което била причината същите да не са монтирани. Твърди, че самите крила на вратите се намират при поръчващия. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл.265 ал.3 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу искове.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа и правна страна: Ищецът и ответникът сключили договори за изработка от 30.10.2012г. и 06.11.2012г., с предмет изработка, доставка и монтаж на две интериорни врати със срок за изпълнение 25 работни дни от датата на сключване на договорите. Съгласно чл.2, раздел 6 от договорите, възложителят заплатил аванс в размер на 260лв. по първия договор, видно от фискален бон приложен на стр.8 от делото и 270лв. по втория договор, видно от фискален бон приложен на стр.12 от делото. Остатъкът от договорената цена съгласно Приложения 1 към договорите, следвало да бъде изплатена в 5-дневен срок, след като изпълнителят достави и монтира продукта. Поради липсата на спор между страните, съдът приема, че първоначално предметът на дговорите е бил изработен с недостатъци. Не се установи безспорно, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по договорите в посочените в него срокове. Установи се, че поетото задължение за заплатена авансово част от цената от възложителя е било изпълнено.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при липсата на изпълнение от ответника, ищеца е имал право по чл.87 ал.2 от ЗЗД да развали договора без да дава срок за изпълнение, което е станало безполезно, поради изминалия период от време. Ответникът дължи връщане на получената под формата на авансово плащане на сумата пратена по договора, поради отпадане на основанието, на което я е получил. Същата води до неоснователно обогатяване за ответника, тъй като е заплатена за изработка, която той не е извършил. При условията на пълно и главно доказване, беше доказано изпълнение на договорното задължение от страна на ищеца, настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението и неоснователността на имущественото разместване, в случая отпадналото правно основание. Предявеният иск за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор за изработка между страните следва да бъде уважен в претендирания общ размер 530лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното му заплащане.

По отношение на претенциите за заплащане на сумата 53 лева и 56 лева, представляваща договорена неустойка, съдът намира същите за основателни. Видно от раздел 7 чл.1 от договорите, неустойка от страна на изпълнителя се предвижда при забава на изпълнението на изработката на продукта с повече от пет работни дни, каквото безспорно е било осъществено. Поради, което са налице предпоставки за присъждане на неустойка в полза на възложителя, в размер на 10% от договорената сума- 53,30лв. и съответно 56,30лв. или до размера на предявените искове.

По отношение на възражението на ответника за изтекли давностни срокове по чл.265 ал.3 от ЗЗД, съдът намира, че същите не са изтекли, доколкото не се установи с никакви доказателствени средства, че е налице отклонение от поръчката или недостатъци или че част от продукта е наличен при възложителя, поради което следва да се приеме, че към момента е налице пълно неизпълнение на задължението за изработка.

Ответникът следва да бъде осъден на осн.чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 450.00 лв./адвокатско възнаграждение и държавна такса/.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Ес Би Ес Дизайн“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК ***, с управител С. Б. С., със седалище и адрес на управление гр.Ш* да заплати на А.К. Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес-***, на основание чл. 55 ал. 1 пр. ІІІ, вр. чл. 88 и чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 260лв./двеста и шестдесет лева/, заплатена от ищеца по сключен между страните договор за изработка на 30.10.2012г. и сумата 270лв./двеста и седемдесет лева/ заплатена от ищеца по сключен между страните договор за изработка на 06.11.2012г. и получени от ответника на отпаднало основание /развалени договори/; на основание чл.92 от ЗЗД сумата 53.00лв./петдесет и три лева/ и съответно 56.00лв./петдесет и шест лева/, представляващи договорна неустойка за забавено изпълнение по раздел 7 чл.1 от договорите, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда– 02.10.2014г. до окончателното изплащане на задълженията.

Осъжда „Ес Би Ес Дизайн“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *** да заплати на А.К. Б. с ЕГН: ********** сумата 450.00лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: