Р Е Ш Е Н И Е

1872/7.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2430 описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК 202317122 (в качеството му на правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 201058040), със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Ал. Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Д.М., чрез М.В.В. срещу З.И.А. с ЕГН ********** с адрес *** А с искане за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца присъдените по ч. гр.д. № 518/2012г. на ШРС със Заповед за изпълнение на парично задължение № 278/17.02.2012г. парични суми, както следва: сума от 10 261.99 лв., представляваща главница по Допълнително споразумение към Договори за кредит № 11/18248469 от 09.03.2010г. и № 11/ 15009026 от 20.12.2007г., сключени между ответника и Банка „ДСК“ ЕАД, както и сума от 1 594.36 лв., представляваща лихва, заемни такси и лихви за просрочие за периода от 25.07.2011г. до 15.02.2012г. Претендират се и разноските в настоящото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за текущо потребление от 19.12.2007г. „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на З.И.А., с поръчителството на М.И.Г., сумата от 8 800 лв., със срок за издължаване от 120 месеца (или до 19.11.2017г.) Вследствие нередовното обслужване на кредита е депозирана молба вх.№ 595/22.02.2010г. от ответницата за преструктурирането му. Между страните е подписано Допълнително споразумение от 09.03.2010г., с което срокът за издължаване се определя до 20.02.2018г. и се изменя размера на лихвата. Запазват се обезпеченията чрез поръчителството на М.Г.. На 28.12.2007г. е сключен и договор за издаване и обслужване на кредитна карта между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД с кредитен лимит от 500 лв. и падежна дата – до 10 число на месеца. Вследствие нередовното му обслужване договора по молба на ответницата е преструктуриран в потребителски кредит, като съгласно Анекс от 09.03.2010г. срокът на кредита е определен за 36 месечни вноски и крайна падежна дата 10.02.2013г. Задължението отново е обезпечено с поръчителството на М.И.Г.. На 18.03.2011г. е подадена молба от ответницата за обединяване на двата кредита, като е подписано Допълнително споразумение от същата дата. На 25.07.2011г. обединения кредит станал предсрочно изискуем, поради неплащане на кредитополучателя. Поради това „Банка ДСК“ ЕАД е инициирала производство пред съда, като по ч.гр.д.№ 518/2012г. ШРС била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Впоследствие по силата на договор между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД ищецът придобил вземането на банката, ведно с всичките му обезпечения и привилегии. След това „ОТП Факторинг България“ ЕООД било преобразувано в „ОТП Факторинг България“ ЕАД. С оглед постъпилото възражение от длъжника срещу заповедта се предявявали и настоящите установителни искове по вземането. Моли се за положително решение по делото и присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си адв. Д.Б. от ШАК е подала писмен отговор, с който оспорва иска изцяло. Оспорва се уведомителното писмо изпратено до ответницата, с твърдението, че подписа положен в него не бил на представляващия цесионера. Оспорва се и пълномощното, което „Банка ДСК“ЕАД предоставила на цесионера за извършване уведомяването на длъжниците, като задължението за уведомяване според ответника, оставало в тежест на банката. Твърди се, че ответника не е получил уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАД и цесията не произвела действие спрямо длъжника. Другия основен аргумент за неоснователността на исковете е, че уведомление, с която да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем не е получено преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по вземанията. Твърди се, че ответника е правил плащанията си по кредитните договори.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт М.В., като се поддържа исковата молба. В съдебните прения се излагат доводи за основателността на претенциите, като в писмените бележки по делото се доразвиват подробни аргументи за горното. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответника се явява лично, заедно с адв. Д.Б. от ШАК, като се оспорват исковете и се поддържа писмения отговор. Подробни доводи се излагат както в съдебно заседание така и в писмената защита, представена в срок.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от представения в исковото производство Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2007г. (стр.81) „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на кредитополучателя З.И.А. сума в размер на 8 800 лева, със срок за ползване 120 месеца. В чл.12 от договора страните се уговорили, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Договора бил обезпечен с договор за поръчителство от 19.12.2007г. сключен между банката и поръчителя М.И.Г..Видно от Допълнително споразумение към горепосочения договор за кредит (стр.69 от делото) банката сключила с ответника на 09.03.2010г. договор, с който срокът, за изплащане на остатъка по дълга се удължавал, а лихвения процент се увеличавал.

Видно от представения по делото Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 28.12.2007г. (стр.65 от делото) сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, банката предоставила на ответника кредитна карта с лимит от 500 лв., с месечна падежна дата до 10-число от месеца. Поради неплащане и въз основа на молба на ответника, този кредит бил преструктуриран в потребителски.

На 18.03.2011г. длъжника – ответник подал пред банката искане двата кредита да бъдат обединени в един. С Допълнително споразумение от 29.03.2011г. (стр.39 от делото) страните се договорили, че двата кредита с остатък от дълга от 10 202 лв. се обединявали в един под сметка № 11/19337075 и се определял срок за издължаване до 20.03.2021г. Кредитът се обезпечавал с поръчителството на М.И.Г.. (стр.41 от делото). Съгласно чл.9 от договора неразделна част от него били общите условия, които били предоставени на страните.

Съобразно извлечението на счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 25.07.2011г., поради забава в плащанията на 301 дни. Съгласно чл.19.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главницата и лихвата над 90 дни целия остатъкът на кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие.

Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 278/ 17.02.2012г. по ч.гр.д. № 518/2012г. на ШРС състав на съда е разпоредил длъжника З.И.А. да заплати сума в размер на 10 261.99 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.12.2007г. и Договор за поръчителство от 09.03.2010г., както и 1594.36 лв. –лихва, заемни такси и лихва за просрочие, включително такси закъснение от 25.07.2011г. до 15.02.2012г. и законна лихва върху главницата от 16.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски от 724.26 лв. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С определение № 457 от 24.09.2014г. по в.ч. гр.д.№ 521/2014г. на ШОС било оставено без уважение искането на заявителя за допускане на незабавно изпълнение срещу длъжника и обезсилил изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта.

По делото е приет договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач и „ОТП Факторинг България“ ЕООД като купувач. Предмета на договора бил прехвърляне на вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол, измежду които и вземането на длъжника.

С пълномощно (стр.49 от делото) банката е упълномощила ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по вземанията на кредити, които банката цедирала с Договор за цесия от 17.09.2012г. В изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, ищецът изготвил до ответника – длъжник уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, посочвайки актуална към датата на цесията сума по дълга. По делото липсват доказателства писмото да е било получено от длъжника или същия изобщо да е търсен на адреса или да е правен опит писмото да бъде му доставено.

Ответникът е оспорил своевременно автентичността на подписа, положен под „С уважение управител“ в Уведомително писмо от 11.10.2012г., като съдът е допуснал производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документа по отношение на подписа. Счел е, че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ищеца, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. Заключението на изслушаната по делото съдебно-графилогична експертиза доказва, че подписа положен в оспорвания документ принадлежи на лицето И.Г.Д.М. – представляващ ищцовото дружество.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като пълно, обосновано и компетентно дадено. Видно от заключението (стр.249 от делото) З.А. имала задължение по Допълнително споразумение от 29.03.2011г. с главница в размер на 10 261.99 лв. и лихва - 1 594.36 лв. Плащането по дълга било преустановено на 07.02.2012г., а кредита станал изискуем на 25.07.2011г. Заключението приема, че ответницата е правила плащания по дълга, които се отнесли към начислените договорни и наказателни лихви. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към датата на депозиране на исковата молба размерът на просрочените вноски бил един и същ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, както е в настоящия случай, легитимиран да участва в производството по установителния иск е и цесионера, ако е спазил срока по чл.415 от ГПК. В този смисъл е точка 10б от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК. Предвид това съдът намира, че активната процесуална легитимация на ищеца за надлежно установена по делото, като предявените искове са допустими.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „Банка ДСК“ЕАД и З.И.А., усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

В конкретния случай страните не спорят относно валидността на договора за кредит и основанието на дълга. Не се оспорва и заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза, според която математически размера на кредита, съвпада с претенцията на ищеца. По делото са налице и безспорни доказателства, че ответницата е спряла плащанията по кредита и кредита е станал изискуем на 25.07.2011г.

В настоящото производство основните спорни въпроси са относно наличие на доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, както и наличие на доказателства за уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въведено е и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. В тази връзка доводите на ответника са, че вземането, предмет на иска не е изискуемо, тъй като банката не е обявила предсрочната изискуемост на кредита на длъжника. От своя страна ищцовото дружество твърди, че е упражнило правото си да направи кредита предсрочно изискуем с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК.

Относно уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, съдът намира следното: Прехвърлянето на вземане или цесия, е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Като всеки договор, цесията също трябва да отговаря на всички изисквания за действителност на договорите. В настоящия случай от приетия по делото приемо-предавател протокол, съставляващ неразделна част от договора, прехвърленото вземане към А. е конкретно определено, като е индивидуализирано чрез посочване на имената на длъжника, датата на която е усвоен кредита, размера му, както и размера на непогасените главница и лихви, които преминават към новия кредитор.Уговорена е и цената на прехвърлените вземания. Съобразно чл.100 от ЗЗД кредитора може да прехвърли вземането си по договор за кредит на трето лице, само ако в договора се предвижда такава възможност. Такава възможност е предвидена в чл.23 от Общите условия към договора (стр.46 от делото). При това положение следва да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане, произтичащо от Допълнително споразумение от 29.03.2011г. Съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне. За горното може да упълномощи действията по уведомяването да бъдат извършени и от цесионера. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът в този случай може да възрази успешно за липсата на уведомяване само ако е платил на стария кредитор. След като е известен за цесията дори чрез исковата молба, длъжникът не може да възразява на основание липсата на уведомяване. В този смисъл са Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК и Определение № 47 от 05.02.2015г. на ВКС по т.д.№ 1146/2014г. II т.о.

В настоящия случай до делото не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуването на настоящото производство. Независимо от това, съобразно посоченото по-горе и доколкото по делото са приложени доказателства, че „Банка ДСК“ЕАД е упълномощила ищеца (с предишно наименование „ОТП Факторинг България“ ЕООД) да извърши уведомяването, то този факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Поради това възраженията в тази насока, наведени от ответника, са неоснователни.

Относно уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита: С Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС има окончателно произнасяне по въпроса относно настъпването на предсрочната изискуемост. В точка 18 на ТР е прието, че по вземане произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, то вземането става изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора това уведомяване следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В настоящия случай не са налице доказателства такова уведомяване да е извършвано от кредитора преди подаване на заявлението. В конкретния случай такова волеизявление се прави в исковата молба. Затова вземанията произтичащи от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението от банката за издаване на заповед по чл.417 от ГПК не е изискуемо изцяло, независимо, че кредитора се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата си молба, подадена пред съда. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението в съда и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събирането на вноските с ненастъпил падеж по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото на осъдителен иск (съобразно т. 11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) или по реда на ново заповедно производство. В този смисъл е Решение № 139 от 05.11.2014г. на ВКС по т.д.№ 57/2012г. I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Вещото лице при изготвяне на експертизата към въпрос 8 е изготвил изчисления в табличен вид на изискуемите вземания към датата на депозиране на заявлението в съда (Приложение 2 находящо се на стр.259 от делото). Съобразявайки това, съдът намира, че вземането по главницата следва да се уважи в размер на 435.98 лв., която сума представлява сбора на главниците по вноските с настъпил към 16.02.2015г. падеж. Дължимата лихва върху главниците за периода 20.04.2011г. до 20.01.2012г. е в размер на общо 1206.82 лв., като към тази сума следва да се прибави и сумата от 51.02 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата ( произтичаща от т.19.1 от Общите условия към договора) или лихвите за този период са в общ размер на 1257.84 лв. Предвид обаче, че в този период са правени плащания от З.А. (отразени в т.10 – „Платени суми“ от таблицата-Приложение 2), които вещото лице отнася като погасяване на част от лихвите – санкционната и договорната, то от размера на лихвите 1257.84 лв. следва да извадим платените суми и дължимото към датата на подаване на заявлението задължение за лихви е в размер на 928 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен от съда. Исковете в останалата им част следва да бъдат отхвърлени до пълните им предявени размери, като неоснователни.

По отношение на възражението за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихви, съдът намира същото за неоснователно, доколкото настоящото производство се счита за продължение на заповедното, а към датата на подаване на заявлението погасителната давност не е настъпила.

Изходът на спора и искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство, съобразно обаче размера на уважените искове. В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 724.26 лв., от които 237.13лв. заплатена държавна такса и 487.13 лв. заплатено юрисконсулско възнаграждение. Направените от ищеца разноски в настоящото производство са общо в размер на 1538.06 лв., от които 237.42 лв. държавна такса, 495 лв. възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза, 120 лв. възнаграждение за изготвената съдебно-графилогична експертиза и 685.64 лв. юрисконсулско възнаграждение. Съобразно изложеното по-горе, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно уважената част на иска, които са общо в размер на 83.32 лв., от които 27.28 лв. за заплатена държавна такса и 56.04 лв. за юрисконсулско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в исковото производство, съобразно размера на уважените искове, общо от 176.94 лв., включващи разноски по заплатена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулско възнаграждение.

На основание чл.76, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 486.73 лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 202317122 ( правоприемник на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 201058040) със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ал.Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Д.М., действащо чрез М.В., съдебен адрес ***, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 17.09.2012г., сключен със заявителя в заповедното производство – „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК 121830616, в качеството му на цедент, СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от З.И.А. с ЕГН ********** с адрес ***, произтичащо от Допълнително споразумение от 29.03.2011г. към Договори за кредит № 11/18248469 от 09.03.2010г. и № 11/15009026 от 20.12.2007г., по силата на което се дължат суми в следните размери: 435.98 лв.(четиристотин тридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 16.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 928 лв. (деветстотин двадесет и осем лева), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимите и непогасени главници по договора за периода от 20.04.2011г. до 20.01.2012г., за което вземане е издадена Заповед № 278/17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение по ГПК по ч.гр.д.№ 518/2012г. на ШРС, като отхвърля предявените установителни искове по отношение на главницата за разликата от 435.98 лв. до пълния му предявен размер от 10261.99 лв. и по отношение на акцесорния иск за лихви за разликата от 928 лв. до пълния му предявен размер от 1594.36 лв., като неоснователни.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от ответника З.А.И. с ЕГН ********** оспорване авторството на подписа на И.Д.М., положен срещу „С уважение управител“ в Уведомително писмо до З.И.А. от 11.20.2012г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.И.А. с ЕГН ********** да заплати на “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122 ( правоприемник на „ОТП Факторинг България” ЕООД с ЕИК 201058040) разноски по заповедното производство в размер на 83.32 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки) и по настоящото производство в размер общо на 176.94 лв. (сто седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки), съразмерно с уважената част на исковете и съобразно представен списък за разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122 ( правоприемник на „ОТП Факторинг България” ЕООД с ЕИК 201058040) да заплати на З.И.А. с ЕГН ********** направените в исковото производство разноски в размер на 486.73 лв.(четиристотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: