Р Е Ш Е Н И Е
81/30.1.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2432 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Н.П.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез процесуалният представител адв. Р.М. от
ШАК, със съдебен адрес: ****** срещу ”***” ЕООД, с ЕИК 12752331, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул.”***” № 8, представлявано от Б.А.Б.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за лизинг
от 22.03.2013г. с ”***” ЕАД е закупил
мобилен телефон ”****”,
който следвало да бъде изплатен на 23 вноски по 41 лева, след което да придобие
собствеността върху телефона. В исковата молба ищецът сочи, че междувременно на
01.07.2013г. мобилният му телефон бил откраднат от А.Ж.С., за което било водено
незабавно производство № 805/2013г. по описа на РУП – гр.***. Излага, че след извършване на
кражбата А.Ж.С. заложил откраднатият телефон в заложна къща, находяща се на *****
и стопанисвана от ответното дружество ”***” ЕООД, представлявано от Б.А.Б.
Впоследствие, с протокол за доброволно предаване от 01.07.2013г. мобилният
телефон бил предаден доброволно от Б.Б. и приобщен към материалите на
незабавното производство. В хода на разследването, Б.Б. депозирал молба,
съдържаща претенция, че приобщеният като веществено доказателство по делото
мобилен телефон е негова собственост и искане за връщането му. С постановление
от 02.07.2014г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.*** е оставена без
уважение цитираната молба на Б.Б., поради наличие на спор за собственост по
отношение на вещта, иззета като веществено доказателство по делото - мобилен
телефон ”****”,
между последният и Н.П.Я.. Впоследствие, А.Ж.С. бил осъден с Присъда №
92/08.07.2013г. по НОХД № 1060/2013г. по описа на ШРС, влязла в сила на
24.07.2013г., като бил признат за виновен в извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, изразяващо се в кражба на мобилен телефон марка ”****”
и др. вещи, осъществена на 01.07.2013г. в гр.*** от лек автомобил „**** с ДК № ****
и му било наложено наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода“. Излага, че с цитираната присъда наказателният съд разпоредил на
основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство по делото -
мобилен телефон марка ”****” да се пази до влизането в сила на решението на
гражданския съд, на основание чл.113 от ГПК. В исковата молба ищецът излага, че
към датата на влизане в сила на присъдата по наказателното дело все още
изплащал договорените вноски по закупуването на мобилният телефон, като
придобил собствеността върху него едва на 27.03.2014г. Ищецът твърди също, че
първоначално завел владелчески иск по чл.108 от ЗС срещу физическото лице Б.А.Б.,
въз основа на който било образувано гр. дело № 1128/2014г. по описа на Районен
съд – гр.***. Впоследствие обаче посоченото гр. дело било прекратено от съда,
поради оттегляне на иска от негова страна.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ”***” ЕООД, че към настоящия момент
ищецът е собственик на вещта - мобилен телефон ”****”. Моли също
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати и направените разноски в
настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител - адв. П. А. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск и в съдебно заседание излагат конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответното дружество, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора представляващият ответното дружество, счита иска за
недопустим, като заявява, че липсва установената от закона абсолютна
процесуална предпоставка – правен интерес. Счита, че иска е и неоснователен,
като сочи, че съображения за това ще депозира в съдебно заседание. В същото
време изразява, че ответното дружество “***” ЕООД гр.***, работило като заложна
къща и по нормативна уредба не можело да придобие правото на собственост върху
заложените вещи /арг. чл.23, ал.2 от НДЗК/, поради което нямало как да оспори
или застраши правото на собственост на ищеца. Сочи също, че ответното дружество
не предприемало никакви действия, с които да придобие правото на собственост
върху процесния мобилен телефон.
В съдебно заседание представляващият ответното
дружество се явява лично, като поддържа отговора на исковата молба и изразява
становище, че липсва надлежна процесуална легитимация по настоящото дело от
страна на представляваното от него дружество, а също така и правен интерес за
воденето на делото, като излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2013г. ищецът Н.П.Я. си купил мобилен
телефон ”****”,
с IMEI /сериен номер/ 355994055747724. При покупката, бил сключен
Договор за лизинг
от 22.03.2013г., от
една страна, ”***” ЕАД, в качеството
на лизингодател и от друга страна, ищеца Н.П.Я., в качеството на
лизингополучател, с предмет мобилен телефон ”****”, с IMEI /сериен
номер/ 355994055747724, който следвало да бъде изплатен на 23 равни месечни
вноски по 41 лева, като първата вноска следвало да заплати в момента на сключване
на договора за лизинг. Съгласно цитирания договор за лизинг, лизингодателят
прехвърля собствеността на стоката върху лизингополучателя в момента на
получаване на последната периодична лизингова вноска по изплащането с фактура.
Ищецът Н.П.Я. придобил собствеността върху процесния мобилен телефон на
27.03.2014г.
Междувременно, на 01.07.2013г. процесният
мобилен телефон бил откраднат от лицето А.Ж.С., като било образувано и водено
незабавно производство № 805/2013г. по описа на РУ „Полиция“ – гр.***. Непосредствено след
извършване на кражбата лицето А.Ж.С. занесло процесният мобилен телефон, марка
”****”, с IMEI /сериен номер/ 355994055747724 и го заложил в заложна къща,
находяща се на ***** и стопанисвана от ответното дружество ”***” ЕООД,
представлявано от Б.А.Б. Бил сключен договор за заем срещу залог, оформен като
заложен билет № 3644/01.07.2013г. По силата на този договор, лицето А.Ж.С.
получило от заложната къща в лицето на управителят Б.А.Б. в заем срещу
заложеният телефон сумата от 150 лева, която му била изплатена на място.
Падежът на заема съгласно договора бил еднодневен. През това време органите на РУ
на МВР – гр.*** разкрили автора на извършеното престъпно посегателство и
местонахождението на откраднатия мобилен телефон, като по-късно същият ден -
01.07.2013г. в 18.00 часа, с протокол за доброволно предаване мобилният телефон
бил предаден доброволно от Б.Б. и приобщен към материалите на незабавното
производство. На следващият ден – 02.07.2014г., в хода на разследването, Б.А.Б.
депозирал молба, съдържаща претенция, че приобщеният като веществено
доказателство по делото мобилен телефон е негова собственост и искане за
връщането му. С постановление от 02.07.2014г. прокурор при Районна прокуратура
– гр.*** оставил без уважение цитираната молба на Б.Б., поради наличие на спор
за собственост по отношение на вещта, иззета като веществено доказателство по
делото – процесния мобилен телефон ”****”, между последният
и ищеца Н.П.Я.. Впоследствие, лицето А.Ж.С. било осъдено с Присъда №
92/08.07.2013г. по НОХД № 1060/2013г. по описа на ШРС, влязла в сила на
24.07.2013г., като било признато за виновно в извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, изразяващо се в кражба на мобилен телефон марка ”****”
и др. вещи, осъществена на 01.07.2013г. в гр.*** от лек автомобил „**** с ДК № ****
и му било наложено наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода“. С цитираната присъда наказателният съд разпоредил на основание
чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство по наказателното дело –
процесния мобилен телефон марка ”****” да се пази до
влизането в сила на решението на гражданския съд, на основание чл.113 от ГПК.
Първоначално ищецът Н.П.Я. депозирал владелчески
иск по чл.108 от ЗС срещу физическото лице Б.А.Б., въз основа на който било
образувано гр. дело № 1128/2014г. по описа на Районен съд – гр.***.
Впоследствие обаче, с определение от 25.09.2014г. посоченото гр. дело било
прекратено от съда на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска от
страна на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.М. от ШАК.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелят С.К.З. и от приетите като
писмени доказателства по делото: Присъда по гр. дело № 1060/2013г. по описа на
ШРС; Мотиви към присъда по гр. дело № 1060/2013г. по описа на ШРС;
Постановление по Пр. Вх. № 1444/2013г. по описа на ШРП; Постановление от
02.07.2013г. по НП № 805/2013г. по описа на РУП – ***; Договор за изкупуване на
устройство към Договор за лизинг от 27.03.2014г.; Фактура от 22.03.2013г. на
Глобул; Сертификат за застраховка от 22.03.2013г.; Договор за мобилни услуги;
Договор за лизинг, Квитанция за платена държавна такса,
договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно и и материалите, приложени
към НОХД № 1060/2013г. по описа на ШРС.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно във всяко положение
на висящия исков процес. Предвид на това наличието на правен интерес за страна
от завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и
при липса на такъв, производството по делото се прекратява. Предмет на защита по искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК е вещното право на собственост или други
ограничени вещни права върху точно индивидуализирана движима или недвижима вещ.
По своя характер исковете по чл.124, ал.1 от ГПК са установителни искове,
целящи да разрешат със силата на присъдено нещо възникнал между две или повече
лица спор за собственост или ограничено вещно право. Целта на защитата на тези
искове е да се установи действителното правно положение в отношенията между
страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост. Тъй
като този иск е установителен, предпоставка за неговата допустимост е за ищеца
да съществува правен интерес от предявяването му. Конкретен правен интерес от
предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия
между страните извънсъдебен спор. Когато той вземе формата на оспорване на
претендираното от ищеца право на собственост, последният има правен интерес от
предядяването както на положителен, така и на отрицателен установителе иск.
Следователно всяко лице, чието право на собственост е засегнато или оспорено може да
предяви иск, за да установи, че е собственик на вещта. В настоящия случай искът по чл.124, ал.1 от ГПК е положителен установителен
иск за собственост, насочен към това да се установи, че ищецът е собственик на
процесния мобилен телефон ”****”.
Безспорно е наличието на правен
интерес за ищеца от така предявения установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
който съдът намира за допустим по следните съображения: Ищецът е лице, чието
право на собственост е засегнато и това обуславя правният му интерес от
предявяването на иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който
да установи, че е
собственик на процесния мобилен телефон ”****”. Ето защо,
съдът намира предявения иск за допустим, поради което същият следва да бъде
разгледан по същество.
Установява
се от данните по делото, че има НОХД № 1060/2013г. по описа на ШРС, по което с Присъда № 92/08.07.2013г., постановена по
цитираното дело, влязла в сила на 24.07.2013г., наказателният съд е разпоредил
на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство по
наказателното дело – процесния мобилен телефон
марка ”****”
да се пази до влизането в сила на решението на гражданския съд, на основание
чл.113 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява също, че ищецът Н.П.Я. и ”***” ЕАД
, са сключили търговска сделка. Съгласно разпоредбата на чл.286,
ал.1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие, а нормата на чл.318,
ал.1 от Търговския закон дефинира търговската продажба, като търговска
сделка. Безспорно е установено също, че е налице сключен Договор за лизинг от
22.03.2013г., със страни: ”***” ЕАД - лизингодател и ищеца Н.П.Я. –
лизингополучател и с предмет мобилен телефон ”****”, с IMEI /сериен
номер/ 355994055747724, както и че процесния мобилен телефон, предмет на
договора, е предаден на лизингополучателя. С договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. По
своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на *** във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него
лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по
поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска *** на лизингополучателя в
размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез
заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на
определени интервали от време. В договора са посочени какви плащания извършва
лизингополучателя, лизинговите вноски съобразно погасителния план, неустойки
при забавно плащане, падежа, собствеността и ползването на пералнята. Най -
важното в случая е, че съгласно цитирания договор за лизинг, лизингодателят
прехвърля собствеността на стоката върху лизингополучателя /ищеца/ в момента на
получаване на последната периодична лизингова вноска по изплащането с фактура,
т.е. ищецът Н.П.Я. е придобил собствеността върху процесния мобилен телефон на
27.03.2014г.
На следващо място, междувременно е налице сделка
за залог, сключена на 01.07.2013г. Залогът съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, представлява способ за обезпечение на вземанията и се урежда в
общата част на ЗЗД – разпоредбите на чл.149
от ЗЗД - чл.182
от ЗЗД, заедно с ипотеката. Към 01.07.2013г., когато лицето А.Ж.С. е
занесло процесният мобилен телефон, марка ”****”, с IMEI
/сериен
номер/ 355994055747724 в заложна къща, находяща се на ***** и стопанисвана от
ответното дружество ”***” ЕООД, представлявано от Б.А.Б. и го заложил срещу 150
лева, все още собственик на мобилния телефон е бил лизингодателя ”***” ЕАД,
видно от направените по - горе разсъждения, във връзка с договора за продажба
на телефона на лизинг.
Дейността на заложните къщи е регламентирана в Наредба за дейността на
заложните къщи, приета с ПМС
№ 40 от 18.02.2009г., а Глава четвърта от цитираната уредба урегулира
особените правила за сделките, сключвани от заложните къщи. Разпоредбата на чл.14 от цитираната наредба
урежда начинът на сключване на сделката от заложните къщи. Съгласно ал.1 на
чл.14 от Наредба за
дейността на заложните къщи заложната къща сключва със заемателя договор, с
който му предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а
заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати уговорените
лихви и такси, а според ал.2 на посочената правна норма договорът между
заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен билет по образец
съгласно приложение № 4. Заложният билет се оформя в два еднообразни екземпляра
- по един за заложната къща и за заемателя. Т.е. ал.1 на посочената правна
норма предвижда сключването на договор, като втората алинея пояснява, че този
договор се сключва под формата на „Заложен билет“ по образец. Видно - такъв
договор е сключен между представителя на заложната къща Б.А.Б. и лицето А.Ж.С..
В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че при сключването на договора
залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5. Приложение
№ 5 от своя страна, видно от заложния билет № 3644/01.07.2013г., е приложен
като неразделна част от билета и представлява втората част от този билет. Това
приложение представлява декларация, подписана от залогодателя. В тази
декларация лицето А.Ж.С. изрично е посочило, че е собственик на процесният мобилен
телефон, която придобил чрез „покупка в брой“. Срещу заложеният мобилен
телефон, лицето А.Ж.С. е получило сумата от 150 лв.
От друга страна, ответник по положителен
установителен иск е лицето, което по твърденията на ищеца оспорва правото на
собственост на ищеца. В настоящият случай от материалите по делото става ясно,
че ответното дружество не е предприемало действия за придобиване правото на
собственост върху процесния мобилен телефон. На 02.07.2014г., в хода на разследването по незабавно производство
№ 805/2013г. по описа на РУ „Полиция“ – гр.***, Б.А.Б., в качеството му на
физическо лице, а не в качеството му на представляващ ответното дружество ”***”
ЕООД, е депозирал молба, съдържаща претенция, че приобщеният като веществено
доказателство по делото мобилен телефон е негова собственост и искане за
връщането му. Впоследствие, с постановление от същата дата прокурор при Районна
прокуратура – гр.*** е оставил без уважение цитираната молба на Б.Б., поради
наличие на спор за собственост по отношение на вещта, иззета като веществено
доказателство по делото – процесния мобилен телефон ”****”, между
последният, в качеството му на физическо лице и ищеца Н.П.Я..
Освен това, в настоящият случай от материалите
по делото се установява по безспорен начин, че процесният мобилен телефон,
марка ”****”, с IMEI /сериен номер/ 355994055747724 е оставен
като обезпечение от лицето А.Ж.С. за взетият от него заем и не е собственост на
заложната къща, находяща се на ***** и стопанисвана от ответното дружество ”***”
ЕООД, представлявано от Б.А.Б. Съгласно разпоредбата на чл.23,
ал.2 и ал.5
от Наредбата за дейността на заложните къщи заложната къща не може да
придобива собственост върху вещи, оставени в залог. След изтичането на срока за
връщане на взетата сума, ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено
заложната къща задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този
срок съхранява вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този
седмодневен срок заложната къща може да продаде заложената вещ ако цената й е
под 5 000 лв. и да се удовлетвори от получената цена, но не може да придобива
собственост върху тези вещи. От момента на продажбата на заложената вещ се
погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната
къща, дори ако общият им размер е по-голям от получената цена. От този момент
правото на собственост върху заложената вещ преминава върху купувача. Ако
получената за вещта цена при продажбата е по-голяма от обезпеченото с нея
парично задължение и направените разходи за продажбата заложната къща следва да
уведоми заемателя и в срок до 30 дни да изплати разликата на притежателя на
заложния билет. Следователно съгласно разпоредбите на ЗЗД и Наредбата, заложния
***ор не може да придобие собственост върху заложените вещи.
Още повече,
по-късно още същият ден - в 18.00 часа на 01.07.2013г., с протокол за
доброволно предаване мобилният телефон бил предаден доброволно от Б.Б. и
приобщен към материалите на незабавното производство.
Още повече, както от приложените по делото
писмени доказателства, така и в депозираните по реда на чл.176, ал. от ГПК, във
вр. чл.177, ал.1, т.2 пот ГПК показания от страна на представляващият ответното
дружество става ясно, че ответното дружество ”***” ЕООД е нямало претенции за
собствеността към процесния мобилен телефон ”****”.
Имайки предвид изложеното настоящия състав
намира, че иска за признаване за
установено по отношение на ”***” ЕООД, че ищецът Н.П.Я. е собственик на вещта -
мобилен телефон ”****”,
се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез процесуалният представител адв. Р.М. от
ШАК, със съдебен адрес: ****** срещу ”***”
ЕООД, с ЕИК 12752331, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” № 8,
представлявано от Б.А.Б. иск за признаване за установено, че ищецът Н.П.Я. е собственик на вещ - мобилен телефон ”****” с IMEI /сериен
номер/ 355994055747724, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: