Р Е Ш Е Н И Е

457/4.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2436 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, иск с правно основание чл.226, ал.1,т.1 и ал.2 от КТ, както и насрещен иск по чл.221, ал.2 от КТ.

Ищецът твърди, че работил в Община Върбица, като „сметосъбирач“. Поради получаване на сериозна травма на 01.08.2014г. бил на преглед в Спешно отделение – Шумен, а на 04.08.2014г. на преглед в Спешно отделение – гр.Велики Преслав, което оправдавало отсъствието му от работа за тези дни. На 13.08.2014г. му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която била немотивирана, тъй като работодателят не взел предвид отсъствието му по уважителни причини, за което представил документи. Не му била върната и трудовата книжка, с което работодателят нарушил чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, във вр. с чл.348, ал.3 от КТ. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на същата длъжност, да бъде осъдена Община Върбица да заплати сума в размер на 2040 лв., представляващо обезщетение за времето, за което останал без работа в продължение на 6 месеца по 340 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сума в размер на 1360 лв. за незаконното задържане на трудовата му книжка и неиздаване на документи удостоверяващи осигурителния и трудовия му стаж, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

В срока на писмен отговор е постъпил такъв от Община Върбица, като в него се оспорват изцяло исковите претенции. Сочи се, че за месец юли и август ищецът има самоотлъчка общо от 10 дни. На 30.07.2014г. са били изискани писмени обяснения, но на 04.08.2014г. писмото, с което се изисквА. обяснения било върнато като неполучено. Проведената в последствие процедура по уволнението на лицето била изцяло законосъобразна, като в тази връзка претенциите на работника са недоказани. Неоснователна била претенцията и по отношение на трудовата книжка, която следва да се намира у работника, а не у неговия работодател, затова е не може да се претендира връщането ѝ от Общината. Предявява се насрещен иск, с който се претендира заплащане на месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 340 лв., както и сумата от 350 лв., представляваща разликата между получен от работника служебен аванс от 450 лв. и възстановените от него 100 лв., както и сумата от 84.86 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за месец юли 2014г., съобразно корективен фиш за периода 01.07.2014г. – 31.07.2014г. или общо сума в размер на 774.86 лв.

В срока на писмен отговор на насрещния иск ищецът депозирал такъв, в който излага, че в молбата за отпуск имало поправка на датата до която бил в отпуск – датата 23 юли била поправена на 22 юли. Затова и А. се явил на работа на 24.07.2014г. При явяването си на работа научил от прекия си началник, че камиона, с който извозват сметта бил в ремонт и затова устно бил освободен от работа за дните 24 юли и 25 юли 2014г. Следващите три работни дни – 28, 29 и 30 юли били неработни за изповядващите исляма, тъй като бил празника Рамазан Байрям. Тези дни били определени за неработни от Министерския съвет, на основание чл.154 от КК, във вр. с чл.173, ал.5 от КТ. Ищецът твърди, че в тези дни цялата община не работела, а изготвените отчетни форми неверни. На 31.07.2014. ищецът работил заедно с колегите си в с. Бяла река, а на 01.08.2014г. получил трудова злополука – ударил си крака, за което бил на преглед в Спешен център Шумен, а в последствие и на контролен преглед в Спешен център - гр.Велики Преслав. При опит да си пусне отпуск от 04.08.2014г. му било съобщено, че вече бил уволнен. Моли съда да отхвърли насрещния иск, като му присъди разноските.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. Л.В. и адв. С.Б. и двете от ШАК. Поддържа исковата молба, като се оспорва насрещния иск. Прави изменение на претенцията по чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ, като увеличава размера от 1360 лв. на 3 060 лв., ведно със законната лихва от депозиране на иска до окончателното изплащане на сумата. Излагат доводи за основателността на претенциите, както в съдебните прения, така и в депозираните писмени бележки. Прави оспорване на насрещния иск, като се излагат мотиви. Претендира съдебните разноски.

За ответника се явява процесуален представител – адв. Б.Г. от ШАК, като се оспорва първоначалния иск, поддържа се писмения отговор във връзка с него и се поддържа насрещния иск. Излагат се аргументи в съдебното заседание, доразвити в писмените бележки, представени в срок. Моли за присъждане на разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за един адвокат на ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че същите били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 298/28.02.2013г., като ищецът заемал длъжността “сметосъбирач” с място на работа “Общинска администрация – гр.Върбица” и начало на изпълнение 01.03.2013г. Било уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 310 лв., платен годишен отпуск в размер на 20 дни, като договорът бил сключен за 6 – месечен срок. В последствие с Допълнително споразумение № 1693/30.08.2014г. договора станал безсрочен. От 30.12.2013г. с Допълнително споразумение № 2757 основната заплата била увеличена на 340 лв., а платения отпуск станал 25 дни, с 10 допълнителни.

Видно от молба от 23.05.2014г. до Кмета на Община Шумен, работника поискал разрешаването на 35 дни платен годишен отпуск, считано от 04.06.2014г. до 22.07.2014г., като му било дадено разрешение за горното със Заповед № 869/04.06.2014г. и работникът следвало да се яви на работа на 23.07.2013г. В периода от 23.07.2014г. до 30.07.2014г. работникът не се явил на работа. Във връзка с отсъствието му му били поискани писмени обяснения, видно от Писмо изх.№ 94 А-354/30.07.2014г. Работникът отказал да получи писмото, като отказа му бил удостоверен на 05.08.2014г. с подписите на двама свидетели. На същата дата били депозирани обяснения от лицето (съдържанието, на които е доста неразбираемо), но се извежда от текста, че бил в отпуск и закъснял два дена.

Със Заповед № 1235/05.08.2014г. му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като в мотивите било изложено, че за периода 23.07.2014г. до 04.08.2014г. включително, лицето не се е явило на работа без да сочи уважителна причина. Лицето било запознато със съдържанието на заповедта, като отново отказало да я подпише. За горното обстоятелство са се подписА.двама свидетели, като с това заповедта се е счело за връчена на 06.08.2014г.

Със заповед № 1240/06.08.2014г. трудовото правоотношение с лицето било прекратено, поради дисциплинарното му уволнение.

В производството бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. Ш.М.М., свид. Т.Б.К., свид. Е. А.А. (брат на ищеца), свид. Х.А.Т. , свид. И.Х.А., свид. Е.Н.А.. От показанията на свидетелите става ясно, че за дните на мюсюлманския празник, Община Върбица е била с нормално работно време и служителите не били пуснати в отпуск. Свид. М. (сметосъбирач) твърди, че не знае за настъпила трудова злополука случила се на ищеца, а свид. К. (шофьор) свидетелства, че камиона не е бил в ремонт за дните, сочени от ищеца, както и не са били пускани в отпуск за Рамазан Байрам. Прекия началник на ищеца - свид. А. сочи, че не му е било известно неговия служител да е имал проблем с крака, така също когато го потърсил в дома му, съседите му казали, че ищеца работел по Черноморието. Свид. А. (брат на ищеца) твърди, че ищецът знаел, че е в отпуск до 23 юли 2014г.включително, като на следващия ден се обадил на шофьора на камиона, който му казал да не отива на работа, тъй като камиона бил в ремонт. После работещите в общината били пуснати официално за празника Рамазан Байрам, а на 01.08.2014г. брат му пострадал по време на работа и не можел да върви. Затова бил закаран в Спешен център в гр.Шумен, но тъй като нямА.семеен лекар още от 2008г. и здравната му книжка била изгубена, не се снабдил с болничен.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава, заключенията по които не са оспорени от страните и се кредитират изцяло от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Производството по предявени искове с първоначалната искова молба е допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 03.10.2014г., а прекратяването на трудовото правоотношение е станало със Заповед № 1235/05.08.2014г., връчена лицето на 13.08.2014г., т.е. исковете по чл.344, ал.1,т.1, т.2, т.3 от КТ са подадени в двумесечния срок от прекратяване на правоотношението, поради което са допустими. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015г. на ОСГК на ВКС, което постановява, че давностния срок на иска за възстановяване на предишна работа е двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2, предл.последно от КТ. Съответно исковете по насрещната искова молба, предявена във връзка с първоначалната също са допустими.

По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ: Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – поради дисциплинарно уволнение на работника или служителя за допуснати от него нарушения по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а именно неявяване на работа повече от два последователни дни.

При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарното наказание, съдът следва да прецени дА.е наложено в преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая е спазен цитирания срок, тъй като нарушенията са извършени в периода 23.07.2014г. – 05.08.2014г., а заповедта за налагане на наказанието е 05.08.2014г. Същевременно, за да наложи дисциплинарно наказание на работника, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на нарушението на трудовата дисциплина, след което да определи вида на наказанието, да издаде заповед за неговото налагане и да я връчи на лицето. Съобразно чл.193, ал.1 от КТ в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, работодателя е длъжен преди да наложи наказанието да изслуша лицето, извършило нарушението или да приеме писмените му обяснения. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателя е изискал обяснения от ищеца за отсъствието му от работното място, като в писмото е указано, че са във връзка с извършеното нарушение – неявяване на работа.

Формата за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана писмена заповед, която съдържа конкретизация на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, с посочване на времето, мястото, начина на извършването му, както и законовия текст, въз основа на който се налага съответното наказание. След проверка на представената заповед, съдът намира, че същата е мотивирана, не са допуснати нарушения при провеждане на процедурата по налагането на наказанието, с което същата се явява и законосъобразна. Факта на извършване на нарушението беше безспорно доказан в настоящото производство. Ищецът е следвало да се яви на работа на 23.07.2014г., първия работен ден след законоустановения му платен отпуск. С неявяването му на работа от 23.07.2014г. до 04.08.2014г. включително същият е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят е определил като тежко, тъй като разстройва до голяма степен създадената организация на труда и дава пряко отражение върху трудовия процес.

Ищецът твърди, че следвало да се върне на работа на 24 юли 2014г., а не на 23 юли 2014г., защото в молбата си за отпуск посочил крайна дата 23 юли, която в последствие била поправена в негово отсъствие на 22 юли. Това твърдение е неоснователно: Посочването от работника на определен период в молбата за отпуск отправена до работодателя, не означава че ще му бъде разрешен отпуск именно за този период от време. В правомощието на работодателя е да разреши отпуск, като няма задължение да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на такъв. Или дори и да има поправка в молбата за отпуск, то това е без значение, тъй като отпуск се разрешава след заповед на работодателя. В случая л ипсата на писмено разрешение за ползване на отпуск за 23 юли 2014г. означава, че неявяването на работа на ищеца представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя. В този смисъл са Решение № 418 от 17.08.2010г. по гр.д.№ 522/2009г. на ВКС и Решение № 812 от 27.04.2011г. по гр.д.№ 198/2010г. на ВКС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че се свързал с прекия си началник, който го пуснал в отпуск, поради извършването на ремонт на камиона за сметоизвозване. Това твърдение не беше подкрепено с доказателства. Напротив, бяха събрани доказателства в полза на обратното. В показанията си свид. А. (брат на ищеца), сочи: „На 25-ти А.се обажда на колегата си Т. и той му казва да не ходи на работа, защото камиона е развален…. Не се е обаждал на прекия си ръководител…“ Видно от пътни листи № 067933 от 24.07.2014г. и № 067934 от 25.07.2014г. сметоизвозващия камион с рег. № Н 64 78 АХ (на който е работил ищеца) автомобилът е бил технически изправен и е осъществявал курсове на посочените дати.

Твърдението на ищеца, че Рамазан Байрам през 2014г. бил официален празник и работещите в Община Върбица са били освободени от работа с решение на Кмета на Общината също не беше подкрепено с доказателства. Действително с Решение от 11.12.2013г. правителството на Република България е определило дните на религиозните празници през 2014 г., като мюсюлманите отбелязват Рамазан Байрам на 28, 29 и 30 юли. В решението е посочено, че съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците от тези вероизповедания могат да ползват по свой избор част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници – чл.173, ал.4 от КТ. Видно от трудовото досие на работника на него не му е бил разрешаван нито платен, нито неплатен отпуск за тези дни. Обстоятелството обаче, че не се е явил на работа се потвърждава от гласните доказателства, включително и тези на свид. А.: „…на 28-ми аз сам ходих на джамия. Брат ми (ищеца) си беше вкъщи….“

По отношение на твърденията, че вследствие трудова злополука, ищецът бил препятстван да се явява на работа, за което представил документи пред работодателя си, съдът намира следното: Безспорно от доказателствата по делото ( амбулаторни листа и копия от страници на амбулаторен журнал на ЦСМП) е видно, че А. е посетил центровете за спешна помощ в Шумен и Велики Преслав съответно на датите 01.08.2014г. и 04.08.2014г. Логично би било при инцидент на работното място, ищеца да проведе домашно лечение, което предполага отсъствие от работното място, но горното съгласно действащото законодателство следва да бъде съпроводено с издаване и депозиране пред работодателя на болничен лист, който да удостоверява неявяването на работа. Такъв видно от досието на лицето не е представен. Не бяха ангажирани и доказателства за това, че отсъствието на ищеца е било одобрено от работодателя.

Възражението, че в действителност не му било ясно за какво нарушение се изисквА.писмените му обяснения, също е неоснователно. Видно от писмо изх.№ 94А-354/30.07.2014г. писмените обяснения се изискват от работника във връзка с неявяването му на работа от 23.07.2014г. до момента, като А. е отказал да го получи. Отказа му е удостоверен с подписите на двама свидетели, а и бяха събрани гласни доказателства в тази връзка – чрез разпита на свид. А., свид. А., свид. Т.. Видно от трудовото досие, ищеца е дал обяснения същия ден. При тези обстоятелства съдът намира за спазена процедурата по КТ. В този смисъл Определение № 17 от 07.01.2014г. по гр.д.№ 6070/2013г. на ВКС.

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е било законно, то искът с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № 1240/06.08.2014 г. за прекратяване на трудов договор № 298/28.02.2013 г. и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа са обусловени от уважаването на иска за признаване на незаконосъобразността на уволнението и предвид отрицателния изход на този иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени и последните две искови претенции.

По отношение на исковете по чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ:

Уважаването на иска по чл.226, ал.1, т.1 от ГПК предпоставя както факта на причиняване на твърдените имуществени вреди, така и на наличие на причинна връзка между вредата и конкретното поведение на работодателя и съответните длъжностни лица. Не са доказани твърденията, както за причиняване на имуществени вреди, така и за причинна връзка между двете. По отношение на чл.226, ал.2 от КТ съдът намира следното: Съгласно установената практика на Върховния Касационен съд ( Решение № 553 от 15.07.2010г. по гр. д. № 206/2009 г. на IV гр. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК), когато работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника. Съгласно чл.328, ал.3 от КТ трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. В настоящия случай обаче остана недоказано твърдението на ищеца, че при подписване на трудовия си договор или в по-късен момент е предал на работодателя трудовата си книжка. При липсата на доказателства, че ищецът е предал на работодателя трудовата си книжка, то неоснователно е твърдението, че работодателят незаконно я задържа след прекратяване на трудовия договор. При направено оспорване от страна на работодателя, че трудовата книжка се намира в негово държане, то в тежест на ищеца е да докаже, че е предал на работодателя си трудовата си книжка, което в случая не е направено. В този смисъл е Решение № 606 от 27.09.2010г. по гр.д.№ 908/2009г. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК. С оглед на изложеното исковете по чл. 226, ал.1, т.1 и ал. 2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца общо сумата от 3 060 лв., представляваща обезщетение за неиздаване на документи удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж и незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 06.08.2014 г. до 05.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното ѝ изплащане, са неоснователни и недоказани.

По отношение на насрещния иск предявен от Община Върбица по чл.221, ал.2 от КТ: Основателността на насрещния иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ зависи от наличието на дисциплинарно уволнение, в какъвто случай работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестие - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово възнаграждение. Щом дисциплинарното уволнение се счита за законно, то възниква и задължението за обезщетение по текста, което има за цел да възмезди работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие. В конкретния случай въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, съдът е счел уволнението за законно, като е изложил подробни мотиви за това, затова и искът на работодателя се явява основателен в предявения размер от 340 лв., представляващ едно месечно брутно трудово възнаграждение, съобразно заключението по експертизата, в който вариант се кредитира от съда, тъй като трудовото правоотношение е безсрочно.

Ищецът следва да заплати на Община Върбица и сума в размер на 84.86 лв., представляваща получено от него възнаграждение за месец юли, както и сума в размер на 350 лв., представляваща разликата между получения от ищеца на 07.03.2014г. служебен аванс от 450 лв. и възстановените от него 100 лв., съгласно приетото заключение по двете експертизи.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда когато е ищец, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, както и когато е ответник, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 480 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и пълномощно. Така също следва да заплати направените разноски от работодателя по насрещния иск, по който работникът е ответник в размер на 230 лв., от които 150 лв. държавна такса и 80 лв. възнаграждение на вещото лице по двете експертизи. Предвид изхода на делото, съдът не дължи произнасяне по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Л.В. П. от ШАК срещу ОБЩИНА ВЪРБИЦА с ЕИК 000931415, представлявана от М.М.Б. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 1240/06.08.2014 г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Л.В. П. от ШАК срещу ОБЩИНА ВЪРБИЦА с ЕИК 000931415, представлявана от М.М.Б. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Л.В. П. от ШАК срещу ОБЩИНА ВЪРБИЦА с ЕИК 000931415, представлявана от М.М.Б. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сума в размер на 2040 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.10.2014г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Л.В. П. от ШАК срещу ОБЩИНА ВЪРБИЦА с ЕИК 000931415, представлявана от М.М.Б. искове с правно основание чл. 226, ал.1, т.1 и ал. 2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 060 лв., представляваща обезщетение за неиздаване на документи, удостоверяващи осигурителния и трудовия стаж на ищеца и незаконно задържане на трудовата му книжка, ведно със законната лихва върху сумата от 03.10.2014г. – депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА А. А.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ОБЩИНА ВЪРБИЦА с ЕИК 000931415, представлявана от М.М.Б. на основание чл.221, ал.2 от КТ сума в размер на 340 лв., (триста и четиридесет лева), представляваща обезщетение от едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, както и сума в размер на 84.86 лв. (осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща недължимо платено трудово възнаграждение за месец юли 2014г., съобразно корективен фиш за периода 01.07.2014г. - 31.07.2014г., както и сума в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща получен от ищеца служебен аванс.

ОСЪЖДА А. А.А. с ЕГН ********** *** с ЕИК 000931415, представлявано от М.М.Б. сумата от 710 лв.(седемстотин и десет лева), представляваща направените от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък и пълномощно.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от срок от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: