Р Е Ш Е Н И Е

 

122/11.2.2015г. , Гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

  Шуменският районен съд, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2445 по описа за 2014г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

 

Гр.д.№2445/2014г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, от Ю.М. *** срещу СОУ ”Н.Й.Вапцаров”-с.Венец, обл.Шумен. Ищеца сочи, че прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, със Заповед №*** на директора на училището, е незаконосъобразно. Предвид изложеното моли съда да отмени уволнението като незаконно, да я възстанови на предишната му работа-“помощник директор по учебната дейност” и да й бъдат заплатени направените деловодни разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. В отговора се излагат възражения по отношение на изложеното от фактическа страна в исковата молба и се взема становище касателно неоснователността на предявените искове.

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От представения Трудов договор №*** и Допълнително споразумение към него от ***г., съдът приема за установено, че страните са били в трудово правоотношение до ***. Ищеца заемала при ответника СОУ“Н.Й.Вапцаров“-с.Венец длъжността "Помощник-директор по учебната дейност". От страна на работодателя била предприета процедура по налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни- 28.05.2014г. и 29.05.2014г. По делото са приложени Констативни протоколи, Искане за обяснения на служител във връзка с нарушението и др. С входящ №1208 от 02.06.2014г. били получени обяснения от служителя, в които се съдържат данни за искани обяснения с изх.№ 1183 от 30.05.2014г. и твърдения за упражняван психологически тормоз и публикуване на невярна информация във Фейсбук, в следствие на което не се явила на работа.  Със Заповед №***, издадена от С. К., изпълняваща длъжността Директор към момента, на ищеца било наложено наказание „уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като такова по чл.187 ал.1 т.1, във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ. Самото нарушение, обосновало издаването на горната заповед, е описано в заповедта, а именно “за това, че не се е явила на работа два последователни работни дни- 28.05.2014г. и 29.05.2014г. ”. Със Заповед № ***г., на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ, с оглед на така наложеното наказание, било прекратено трудовото правоотношение с ищеца без предизвестие. От приетите доказателства не може да бъде установено, кога е била връчена същата на служителя, но на 17.07.2014г. от нейна страна била депозирана Молба-искане до Директора на училището за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Със Заповед № ***., на осн.чл.344 ал.2 и чл.345 ал.1 от КТ, от назначения на длъжността Директор по силата на трудов договор РД-07-19 от 16.07.2014г., свидетеля М.М., била отменена Заповед за уволнение  № ***. и считано от 18.07.2014г. ищеца била възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението.

Със Заповед №***., била отменена заповед, с която на С. К. било наложено наказание „Уволнение“ и същата отново е заела длъжността Директор на СОУ“Н.Й.Вапцаров“. На следващия ден, в това си качество, С.К. издала Заповед №***., с която отменила Заповед № ***. за отмяна на заповедта за уволнение на ищеца, като незаконосъобразна. Със Заповед № ***., на основание Заповед №***. за налагане на дисциплинарно наказание, отново било прекратено трудовото правоотношение между страните без предизвестие.

            С оглед на така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: В съответствие с разпределената тежест на доказване, ответника следваше да докаже обстоятелствата, довели до налагане на процесното наказание и неговата законосъобразност, което той не направи при условията на пълно и главно доказване. В настоящия случай са налице издадени две отделни заповеди за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение: Заповед №*** и Заповед № ***. Константна е практиката на ВКС, че заповедта с която се налага дисциплинарно наказание "уволнение" с оглед правната природа на това наказание, представлява едностранно изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие /чл. 330 ал. 1 т.6 КТ/. Поради което, независимо, че работодателят е отделил изявленията си в две отделни заповеди по същество те представляват едно изявление, до колкото с налагане на наказанието се прекратява и трудовото правоотношение, поради което съдът счита, че двете заповеди №*** и №***, като свързани помежду си следва да се разглеждат като една.

            Съгласно чл. 344 ал.2 КТ, работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. В случая се установи, че ответникът се е възползвал от дадената му от законодателя възможност и със Заповед № ***. е отменил уволнението на ищеца. Правната същност на този институт представлява оттегляне на уволнителното волеизявление, което е допустимо, не е нужно да бъде мотивирано и като правни последици води до възстановяване на трудово-правната връзка. В случая, работодателят е отменил изрично само заповедта за прекратяване на правоотношението, но предвид гореизложеното, следва да се приеме, че работодателя е оттеглил изцяло уволнителното си волеизявление, което обхваща и първата заповед с №***, в която нарушението е индивидуализирано. Да се приеме, че тази Заповед не е била отменена и по отношение на ищцата е било налице наложено наказание „Уволнение“, въпреки, че същата е възстановена на работа и е продължила да изпълнява трудовите си функции, не е правно допустимо и накърнява правото й да обжалва този акт, предвид наличието на преклузивния срок по чл.358 ал.2 от КТ.

           По отношение на представената Заповед №***., с която директора К., отменила Заповед № ***. за отмяна на заповедта за уволнение на ищеца, съдът намира същата за незаконосъобразна. Липсват всякакви законови предпоставки за постановяването й, а посочените в нея разпоредби на ППЗНП са ирелевантни. КТ не предвижда възможност работодателят сам да отмени отмяната по чл.344 ал.2 и възстановяването на служителя на работа. Съществуващото трудово правоотношение между страните е следвало да бъде прекратено по друг ред.

           В производство по налагане на дисциплинарно наказание, работодателя следваше да установи спазването на процедурата, предвидена в чл.193 от КТ. Съгласно чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено нарушението/с неговите субективни и обективни признаци/, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание В настоящия случай, от страна на работодателя, не са представени доказателства за изпълнение на това изискване. Заповед № ***. е издадена на основание отменена Заповед №***. за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от текста на заповедта, същата е немотивирана- в нея не е посочено извършеното дисциплинарно нарушение, поради което и по аргумент от чл. 195, ал.1 КТ тази заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание- противоречие с императивна разпоредба на закона.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, съдът намира следното. Поради незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя и безсрочния характер на правоотношението, ищецът следва да бъде възстановена на длъжността, която е заемала към датата на прекратяването на трудовия договор "Помощник-директор по учебната дейност" при ответника.           

            Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати държавна такса спрямо уважената искова претенция в размер на 100 лв./чл.1 от Тарифа за държавните такси/, както и направените деловодни разноски от ищеца в размер на 500 лв.

            Водим от горното, съдът 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на Ю.М.А. с ЕГН: ********** ***, извършено със Заповед № ***., на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ за наложено със Заповед №***. дисциплинарно наказание „Уволнение“ на СОУ ”Н.Й.Вапцаров”-с.Венец, обл.Шумен, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ю.М.А. с ЕГН: ********** на предишната заемана от нея длъжност "Помощник-директор по учебната дейност" при СОУ ”Н.Й.Вапцаров”-с.Венец, обл.Шумен.

 

           ОСЪЖДА СОУ ”Н.Й.Вапцаров”-с.Венец, обл.Шумен, ул.“В.Левски“№2, с Булстат *** , да заплати на Ю.М.А. с ЕГН: **********  сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА СОУ ”Н.Й.Вапцаров”-с.Венец, обл.Шумен, ул.“В.Левски“№2, с Булстат *** , да заплати в полза на Районен съд-гр.Шумен държавна такса в размер на 100лв./сто лева/.

 

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от датата на съобщаването му на страните, предвид по-ранната дата на изготвянето му от обявената 19.02.2015г.        

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: