Р Е Ш Е Н И Е

 

129/12.2.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

             ****ският районен съд, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                                                        Районен съдия: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2464 по описа за 2014г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ч.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: **** чрез адв. С.И. от ШАК срещу П.Ж.Й., ЕГН **********, майка и законен представител на малолетното дете Ж.Ч. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: ****, чрез адв. А.Ш. от ШАК. Исковете са с правна квалификация чл.59 ал.9 от СК, във вр. чл.127 от СК, във вр. чл.1** от СК и иск за издръжка с правно основание чл.150 от СК, във вр.чл.143 от СК, във вр. чл.142 от СК. 

 Ищецът твърди, че с Решение от 19.**.2013г, постановено по гр. дело № 1687/2013г. по описа на ШРС, упражняването на родителските права над сина му– Ж.Ч. Д., ЕГН ********** било предоставено на майката П.Ж.Й., като на ищеца бил определен режим на лични контакти, както и по силата на посоченото решение ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лв. Ищецът излага, че се установили аспекти на съдебното решение, които можело да се подобрят, за да можело синът му да усети по-добре сигурността и спокойствието, което му създавал, когато имал шанс за това. Сочи, че според решението, имал право на лични контакти с детето два пъти в месеца, за по 32 часа, като четири пъти в годината периодите били по 3 седмици, когато месеца имал 5 седмици, а детето било на такава възраст, че нямало представа за периодите от време и му се създавало ужасното усещане за изоставеност. Твърди също, че от първия си брак имал друг син, който живеел в друга държава и си идвал на всеки две години за по две седмици. Излага, че тази година, когато се прибрал в ***** първородният му син и въпреки молбите му към ответницата, последната отказала да му даде детето. Поради тези причини, иска да бъде разширен режима на лични контакти както през лятото, така и през седмицата, почивните и празнични дни. Ищецът сочи, че са налице нови обстоятелства и за намаляване размера на вече определената издръжка на сина му. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да измени определения му режим на лични контакти с детето Ж.Ч. Д., както следва: Всяка първа, трета и пета седмица /когато месецът има 5 седмици/, в петък от 18.00ч. до неделя в 18.00ч., с приспиване; първите два дена през официалните почивни празнични дни по Великден и Коледа от 10.00 часа до 10.00 часа с приспиване; на 27-и януари от 8.00 часа до 28-и януари 8.00 часа с приспиване, за организиране на рожден ден на детето; на 26-и юни от 8.00 часа до 27-и 8.00 часа с приспиване, когато е рожденият ден на ищеца; две седмици по времето, когато другият син на бащата– Д. е в *****, след уведомяване на майката писмено в срок от един месец преди пристигането на Д. от чужбина, както и 1/един/ месец през лятото, разделен на два пъти: когато майката не е в платен годишен отпуск, като едната част е задължително първата половина на месец август, когато е фиксираната отпуска на фирмата, където работи ищеца, като детето следва да се взема и връща в дома на майката, а другият половин месец е първата половина на м. юни, както и всеки вторник и четвъртък по 3 часа вечер– от 17.00 часа до 20.00 часа.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище, че счита твърденията, изложени в исковата молба за неверни, а същата е недопустима, тъй като не са посочени изменения на обстоятелствата, при които е определен първоначалния контакт на бащата с детето, а също така и изменения на обстоятелствата, свързани с присъдената издръжка в размер на 200 лв. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, както и да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата направените по делото съдебни и деловодни разноски.

               От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: От съжителство си страните имат родено едно дете, което е малолетно към момента- Ж., роден на ***г. Към настоящия момент родителите не живеят заедно, като след раздялата им детето живее при майката. По силата на Решение от 19.**.2013г, постановено по гр. дело № 1687/2013г. по описа на ШРС, упражняването на родителските права над детето  Ж.Ч. Д., ЕГН ********** е предоставено на майката П.Ж.Й., като на ищеца е определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до 18:00ч., с преспиване; първите два дни през официалните почивни празнични дни по Великден и Коледа от 10:00ч. до 18:00ч., с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и същия се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв. След постановяване на съдебното решение, детето започнало да посещава детско заведение, което не представлява съществено изменение на обстоятелствата, доколкото възрастта на детето е била съобразена при постановяване на първоначалния режим, който е двукомпонентен. Детето се намира в добро здравословно състояние, с изключение на диагноза за алергия с неуточнен произход, която е била налице и при постановяване на предходното съдебно решение. Между детето и майката и детето и бащата съществува изградена силна емоционална връзка и то е силно привързано и към двамата. Приложимия режим на лични контакти на ищеца е запазил и поддържа към момента тази връзка. Към момента се установиха силно влошени отношения между майката и бащата и същите се изразяват в неподходящо поведение един към друг в присъствието на детето, като при неговото предаване, родителите не комуникират помежду си. За прилагането на режима на лични контакти през лятото, са били попълвани писмени документи, приети по делото- Споразумение и Декларации. Видно от същите, майката е посочила, че е в платен годишен отпуск, въпреки, че е безработна, като по този начин е препятствала режима на контакти по време, обичайно за отпуска на бащата през първата половина на месец август. Ответницата не е дала възможност за присъствие на детето повече време от определеното, за да се види със своя брат при неговия престой в страната. Изложеното води до извод за липса на доверие и разбирателство между страните.

              От приобщения доказателствен материал не се установиха твърдените действия на бащата на неглижиране на здравословното състояние на детето. Представените медицински документи за посещение в спешен център са с голяма давност и по никакъв начин не се доказа, като причина за заболяването конкретна липса на грижа на бащата. Установи се, че същия работи по трудово правоотношение на длъжност “графичен дизайнер” с месечно възнаграждение 614,80лв. Майката е регистрирана в Бюро по труда като безработна.

              От правна страна, съдът намира следното: С настоящия иск се цели да се разреши спор относно вече постановен режим на лични контакти и издръжка. Трайно влошените отношения между страните, продължаващи по време на действието на предходното решение и довели до образуването на ново дело със същия предмет, налага разрешаването на съществуващия проблем в интерес на детето.

            При установяване на горната фактическа обстановка, съдът съобрази, събраните писмени и гласни доказателства, като бяха разпитани по един свидетел от страна на ищеца и от страна на ответника, чиито показания не са противоречиви. Според становището на социалния работник, изразено в открито съдебно заседание, настоящия режим на лични контакти е подходящ за детето. Може да бъде разрешен по широк режим на лични контакти, но не в степента, посочена в исковата молба. С оглед възрастта и здравословното състояние на детето не е подходящо то да се вижда с баща си повече от два пъти в месеца и счита, че искането детето да се вижда с бащата и през седмицата е оптимално.

             От правна страна, съдът намира за безспорно, че двамата родители имат морални качества, много желание и материалната възможност, както и битови условия да полагат грижи за детето. Съдът намира, че двете страни имат най- добрия възможен родителския капацитет за отглеждане и възпитаване на дете. При решаване на настоящата искова претенция, съдът съобрази задължителните указания на Постановление №1 от 1974г. и счита, че са налице нововъзникнали обстоятелства, налагащи изменение на определения режим на лични контакти. Действащия режим поражда проблеми между страните, които неизбежно рефлектират върху детето и въпреки потърсената помощ и консултации от специалист, те продължават да съществуват и следва да се считат за изменение на обстоятелствата, при които е постановен предходния. При първоначалното разглеждане на отношенията, между страните е била налице воля за постигане на споразумение, като такава вече липсва. В интерес на детето е, режима да се посочи и конкретизира по начин, по който същия ще защити неговия интерес и право на спокойна среда за отглеждане, но и ще компенсира чувството на създаване на пречки за контакт, липсата и чувството на неудовлетвореност от възможността за общуване, възникнали в бащата, които без съмнение се отразяват на детето. 

            Поради изложеното, на бащата, следва да бъде определен нов по-рационален режим на лични контакти с цел успешно създаване на чувството на стабилност и сигурност в детето, който ще гарантира запазването на емоционалната връзка между баща и син и израстването му като пълноценна личност, както следва- всяка първа, трета и пета седмица /когато месецът има пет седмици/ от петък от 18:00ч. до неделя в 18:00ч., с преспиване; първите два дни през официалните почивни празнични дни по Великден и Коледа, от 10:00ч. до 18:00ч., с преспиване, за отбелязване на личните празници на детето- 27 януари от 09.00ч. до 28 януари 10.00ч. с преспиване и на бащата- 26 юни от 09.00ч. до 27 юни 10.00ч. с преспиване, всяка календарна година; една седмица от понеделник в 10.00ч. до неделя в 18.00ч., с преспиване, когато другия син на бащата– Д. е в *****, след уведомяване на майката писмено в срок от един месец преди пристигането му от чужбина, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разделен на два пъти- едната част е първата половина на месец август, а другата първата половина на месец юни, като детето следва да се взема и връща в дома на майката.

           Съдът намира, че така определения режим съответства на възрастта на детето, съобразен е с неговия интерес и ще регламентира отношенията между страните за в бъдеще. Претенцията за взимане на детето в делнични дни, след престоя му детското заведение във вторник и четвъртък по три часа всяка вечер до 20.00ч. не е рационална и не създава спокойна среда за развитие на детето. Съдът намира, че режим на отношения с бащата по времето на присъствието на брата на детето Ж. е подходящ за него, тъй като в интерес на детето е да се опознае със своите близки, доколкото СК не предлага възможност за отделно определяне на режим на контакти с братя и сестри. Следва да му се даде възможност да прекарва определено време с баща си и неговото семейство, като тримата имат възможност за обогатяване на връзката и съвместните им преживявания. Съдът намира, че по гореопределения начин се налага един балансиран режим на срещи, определен така, че да обслужва преди всичко нуждите и интересите на детето.

             Досежно издръжката на детето не се установиха факти, водещи до нейното изменение. Твърдението, че ищецът се съгласил доброволно за да има разбирателство при предходното дело, но ответницата била злоупотребила с доброто отношение е ирелевантно. Няма промяна в доходите на бащата, представляваща ново обстоятелство. Искът следва да бъде отхвърлен.   

        По отношение на претенцията за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, предвид естеството на спора и крайния резултат от делото, деловодните разноски следва да останат за страните така, както са били направени.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху втория главен иск в размер на 144,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ИЗМЕНЯ на основание чл.59 ал.9 от СК, във вр. чл.127 от СК, във вр. чл.1** от СК, постановения с Решение № 885 от 19.**.2013г, по гр. дело № 1687/2013г. по описа на ШРС, режим на лични контакти на бащата Ч.Д.Д. с ЕГН: ********** с адрес:***, с детето Ж.Ч. Д., с ЕГН: ********** като определя същия, както следва: всяка първа, трета и пета седмица /когато месецът има пет седмици/ от петък от 18:00ч. до неделя в 18:00ч., с преспиване; първите два дни през официалните почивни празнични дни по Великден и Коледа, от 10:00ч. на първия ден до 18:00ч. на втория, с преспиване; за отбелязване на личните празници на детето- 27 януари от 09.00ч. до 28 януари- 10.00ч., с преспиване и на бащата- 26 юни от 09.00ч. до 27 юни- 10.00ч. с преспиване, всяка календарна година; една седмица от понеделник в 10.00ч. до неделя в 18.00ч., с преспиване, когато другия син на бащата– Д. е в *****, след уведомяване на майката писмено в срок от един месец преди пристигането му от чужбина, както и 1/един/ месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разделен на два пъти- едната част през първата половина на месец юни, а другата през първата половина на месец август, като детето следва да се взема и връща в дома на майката.

 

              ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.150 от СК, във вр.чл.143 от СК, във вр. чл.142 от СК от Ч.Д.Д. с ЕГН: ********** за изменение на определената с Решение № 885 от 19.**.2013г, по гр. дело № 1687/2013г. по описа на ШРС издръжка за заплащане на детето Ж.Ч. Д., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител П.Ж.Й. с ЕГН: **********, в размер на 200 лв. /двеста лева/, месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда- **.07.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за който се дължи издръжката, като същата бъде намалена на 100лв./сто лева/, като неоснователен.

           

            ОСЪЖДА Ч.Д.Д. с ЕГН: ********** да заплати държавна такса върху искът за изменение на издръжката в размер на 144,00лв. /сто четиридесет и четири лева/ по сметка на ШРС.

 

            Деловодните разноски следва да останат за страните така, както са били направени.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр.**** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: