Р Е Ш Е Н И Е
61/27.1.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 22 (двадесет
и втори) януари Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 2496 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата си молба,
ищцата С.С.Й. твърди, че с ответника А.С.Й. живели на съпружески начала от 2006
г., като през 2007 г. се родило първото им дете – С., роден на *** г. Двамата
сключили граждански брак на 01.06.2010 година. От брака си имали родено още
едно дете – С., родена на *** година. От самото начало на съвместното им
съжителство, ответникът упражнявал спрямо ищцата психически и физически тормоз.
През 2008 г., Й. сезирала съда по реда на ЗЗДН и спрямо съпруга й били наложени
ограничителни мерки. По това време двамата били разделени, но през 2010 г.
отново заживяли заедно в дома на родителите на ответника, намиращ се в гр.
Шумен. Тогава се родило и второто им дете. Й., обаче, продължавал да се държи
грубо с ищцата, напускал семейното жилище, поддържал извънбрачни връзки. В
началото на 2014 г. съпрузите заминали в Република Франция с цел – полагане на труд.
Установили се, обаче, в Кралство Белгия, като Й. започнала работа и при тях
заживяло и детето С.. Ответникът не полагал труд, като използвал получените от
съпругата му парични средства за свои нужди. В началото на м. май 2014 г. Й.
нанесъл побой над ищцата, в присъствието на детето, като впоследствие й
изхвърлил багажа от обитаваното от тях жилище. Няколко дни по-късно, бащата на Й.
я отвел, заедно със С. в гр. Шумен, като семейството заживяло в дома на
родителите на същата, а ответникът останал в чужбина. С.Й. моли съда да
прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата С. и С.; да бъде определен режим на лични отношения на бащата
с децата всяка първа събота от месеца; ответникът да бъде осъден да заплаща на
децата си месечна издръжка на децата си, както следва: в размер на 150 лв. за С.
и в размер на 100 лв. за детето С., считано от датата на завеждане на исковата
молба – 08.10.2014 г.; да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – М.;
както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
подава отговор на исковата молба, като оспорва основанията за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърди, че същото се дължи на
противобрачно поведение на ищцата, която имала извънбрачна връзка и се
дезинтересирала от семейството си. Не възразява срещу обективно съединените
брачни искове, като моли да му бъде определен разширен режим на лични отношения
и по-нисък размер на издръжките, моли да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са
съпрузи от 01.06.2010 г., когато с акт № *** на община Шумен сключват
граждански брак. От брака си имат родени две деца: С., роден на *** г. и С.,
родена на *** г. (според удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на
акт за раждане № *** и от 28.08.2009 г., изд. въз основа на акт за раждане № ***.
на община Шумен). Съдът констатира от приложеното гр.д. № 2202/2008 г. по описа
на ШРС, че въз основа на депозирана молба от С.Й. и проведено производство по
реда на ЗЗДН, на А.Й. били определени мерки по чл. 5 от ЗЗДН при констатиран
акт на физическо насилие спрямо съпругата му. Разпитаните в съдебно заседание
свидетели Е. К. (баба на ищцата) и С. М. (баща на ищцата) излагат, че страните заживяли съвместно преди
около десет години, като сключили брак по-късно – през 2010 г. Съпрузите
обитавали дома на родителите на ответника в гр. Шумен, а преди две години заживяли
в собствена къща в същия град. Отпреди 5-6 години, Й. започнал да упражнява
системен физически тормоз спрямо ищцата, като й нанасял побои, за които често
не си спомнял. Ответникът употребявал наркотични вещества. През 2014 г.,
двамата заминали извън пределите на страната, за да полагат труд, като в крайна
сметка се установили в Кралство Белгия, където Й. започнала работа. Й., от
друга страна, не полагал труд, като вземал получените от ищцата доходи и ги
използвал за свои нужди, между които и закупуване на наркотици. Малко по-късно,
свид. М. отвел детето С. при родителите му в чуждата държава. В началото на м.
май 2014 г., обаче, ответникът отново нанесъл побой над съпругата си в
присъствието на детето и изгонил двамата извън обитавания от тях дом. Няколко
дни по-късно, свид. М., с личен автомобил посетил Кралство Белгия и превозил Й.
***. Оттогава, ищцата, заедно с двете деца се установили в дома на родителите
й, а ответникът останал в чужбина. Й. поела изцяло грижите за децата, активно
подпомагана от възходящите си, а Й. отвреме-навреме изпращал парични суми. През
есента на 2014 г., след образуване на настоящото дело, ответникът се завърнал в
гр. Шумен, като съпрузите направили опит да заживеят заедно, наемайки си стая в
хотел. Й., обаче, извършил хулиганска проява, като посетил учебното заведение,
в което се обучава детето С. и насилствено го отвел. Впоследствие се намесили органите
на МВР.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение,
привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между
тях от преди около осем месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и
следва да бъде прекратен.
Относно
вината за разстройството на брака: системното
упражняване на физическо насилие от страна на ответника спрямо съпругата му и
дезинтересирането му от семейните и родителските му задължения са довели до
разстройството на брака. Поведението на Й. продължило независимо от
предприетите от ищцата мерки, целящи съпрузите да се съберат отново за съвместен живот. С
оглед гореизложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има изключително ответника.
Досежно родителските
права: страните имат родени от брака си две, ненавършили пълнолетие деца – С.,
понастоящем на 7 години и С., понастоящем 5-годишна. Доказа се по делото, че
след настъпилата раздяла между родителите им, двете деца останали да живеят при
ищцата, като тя, подпомагана активно от роднините си, полагала непосредствените
грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Претенции за упражняването на
родителските права по отношение на децата предявява единствено ищцата.
В
служебно изискания от съда социален доклад,
изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се
изтъква, че ищцата живее заедно с децата в къща, собственост на родителите й,
находяща се в гр. Шумен при много добри битови условия. С. редовно посещавал
училище, а С. – детска градина.
Предвид всичко
гореизложено и факта, че вина за разстройството на брака има изцяло ответницата,
както и поради установеното конкретно нейно противобрачно поведение, и съобразно
задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на децата
следва да бъдат предоставени на ищцата – С.Й..
С оглед
събраните по делото доказателства съдът
счита, че на ответника следва да бъде
определен режим на лични контакти с децата С. и С. всяка първа седмица от
месеца от 09,00 часа до 18,00 часа в събота, един ден по време на новогодишните
празници, както и десет дни през лятото, когато ищцата не е в платен годишен
отпуск.
По
отношение издръжката на децата: ищцата
претендира такава в размер на 150,00 лв. месечно за детето С. и 100,00 лв.
месечно за детето С.. Ищцата и ответникът не представят доказателства за получаваните от тях
доходи. И двамата, обаче, са в трудоспособна възраст, не са налице
доказателства за намалена работоспособност. Ето защо, съдът приема, че Й. и Й.
могат да реализират месечен доход, равняващ се на минималната работна заплата,
установена за страната. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни
задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за
всяко от децата следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба
– 08.10.2014 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на децата, обусловени от
възрастта им и материалните възможности на техните родители, съдът определя
необходима обща месечна издръжка, както следва: за детето С. в размер на 220
лв., от които бащата следва да заплаща по 140 лв. месечно и за детето С. в
размер на 185 лв., от които бащата следва да заплаща по 100 лв. месечно.
Останалата част от сумите, до пълния размер следва да се поеме от майката, която
полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата.
Относно
ползването на семейното жилище: по
делото бе установено, че то представлява къща, находяща се в гр. Шумен, ул. ***
и е собственост на родителите на ответника. Доказа се по делото, че от момента
на настъпилата фактическа раздяла ищцата напуснала семейното жилище и не
претендира ползването му. Предвид изложеното, съдът счита, че семейното жилище
следва да се предостави за ползване на ответника, като констатира, че ищцата го
е напуснала.
На ищцата С.С.Й.
следва да бъде възстановено предбрачното
фамилно име – М..
По делото
следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00
лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал.
1 от ГПК, следва да се възложи върху ответника като виновен съпруг.
Ответникът следва да
заплати държавна
такса и върху размера на определените издръжки, в размер на 345,60 лева.
На
осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото в размер на 629,00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 01.06.2010 г., с акт № *** на община Шумен
между А.С.Й. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и С.С.Й. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. С. С. от ШАК, гр. Шумен, ул.***,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака има А.С.Й..
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на С.С.Й. – М..
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на родените от брака деца С. А. С. с ЕГН ********** и С. А. С. с ЕГН ********** на С.С. М.,
като определя режим на лични отношения на бащата А.С.Й. с децата С. и С. всяка първа седмица от месеца от 09,00 часа до 18,00
часа в събота, един ден по време на новогодишните празници, както и десет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.С.Й. ДА
ЗАПЛАЩА на детето си С. А. С., чрез
неговия родител и законен представител С.С. М., ИЗДРЪЖКА в размер на 140,00 (сто и четиридесет) лева МЕСЕЧНО, считано
от 08.10.2014 г. до настъпването на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА А.С.Й. ДА ЗАПЛАЩА на
детето си С. А. С.ОВА, чрез неговия
родител и законен представител С.С. М., ИЗДРЪЖКА
в размер на 100,00 (сто) лева МЕСЕЧНО, считано от 08.10.2014 г. до
настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище –
къща, находяща се в гр. Шумен, ул. ***, собственост на родителите на А.С.Й., на
А.С.Й., като констатира, че С.С. М. го е напуснала.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА А.С.Й. да заплати по сметка на ШРС 40,00
(четиридесет) лв., представляващи държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА
А.С.Й. да заплати държавна такса върху размера на
определените издръжки в размер на 345,60
лева.
На основание чл. 329, ал.
1 от ГПК, ОСЪЖДА А.С.Й. да заплати на С.С.
М. направените разноски по делото в размер на 629,00
лева.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен
съд.
Районен съдия: