Р Е
Ш Е Н
И Е
280/9.4.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на шести април 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар:
С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2497/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове, с правно
основание чл. 49 и 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от М.Г.М., ЕГН
: **********,***, срещу „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК : ******* със седалище и адрес на
управление – гр. ****, с посочено правно основание чл. 49 ЗЗД, и цена от 3000
лева.
Ищецът сочи, че ответен
служител му причинил неимуществени вреди, в размер на исковата сума. С грубо
държание при рекламация на стока закупена от ответника му причинил стрес, физическа
болка, психичен дискомфорт, емоционални и душевни страдания, довели до
влошаване на здравословното му състояние, наложило хирургична интервенция.
Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 3000 лева
неимуществени вреди, в едно със законната лихва от предявяване на иска и
разноските в производството.
В съдебно заседание,
страните, редовно призовани, ищеца лично и с представителя си, поддържа иска
така както е предявен, а за ответника не се явява представител. Допуснато е
привличане на трето лице подпомагащо ответника – П.Н. ***.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Липсва спор между страните, че третото лице е служител на
ответника – управител на магазин, от където ищецът закупил електрически уред –
хлебопекарна на 04.04.2014г.. С рекламация предявена на 16.04.2014г., поискал
привеждане на стоката в съответствие с договора. На 07.06.2014г., бил поканен с
писмо по електронна поща да получи цената за стоката, в магазина. Като се
изключи писмо на ищеца до третото лице изразяващо съмнение в интелектуалния
капацитет на адресата и протокол за връщане от сервиз на клиентски стоки от
рекламации от 30.04.2014г., няма данни по делото, как и развивала ли се е
въобще комуникация между страните във връзка с решаване ищцовата рекламация,
още по малко за начина описан в исковата молба. Не се събраха доказателства за
грубо и неуважително отношение на третото лице към ищеца, напротив има такива
сочещи обратното. Твърдяното отношение, не се установява и от показанията на
разпитаните свидетели. Последните сочат, че ищецът се оплаквал и притеснявал,
че няколко пъти ходи до магазина, не се решава въпроса с фурната му и затова се
разболял. Според приетото заключение на СМЕ, нервно – психичното напрежение е
било провокиращ фактор, обострящ сърдечното заболяване, но не е непосредствена
причина за оперативната интервенция на ищеца, като всеки психо-емоционален
стрес е бил в състояние да провокира същите усложнения на съществуващи отдавна
заболявания.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на
работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на
физическо лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка
и непосредствена последица от противоправно поведение на физическо лице.
Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички
предпоставки, правейки иска установен, по основание.
Както се посочи няма спор, че на третото лице е възложено
от ответника да изпълнява длъжността управител на магазин и видно от писмените
доказателства ищецът е бил във връзка с него при предявяване и решаване на
рекламацията му. Търпял вреди изразили се в притеснение и неудобства свързани с
няколкократни посещения в магазина на ответника, предвид възрастта и
множеството му сериозни заболявания,
проявявали се в период от два месеца, усложнили здравословното му състояние до
степен да се наложи сърдечна операция. По отношение противоправното поведение
следва да се отбележи, че единствено се изразява в това, че рекламацията не е
решена в месечния срок посочен в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, като се подчертае, че
няма доказателства подкрепящи твърдения от исковата молба за грубо отношение на
ответен служител към ищеца.
По отношение размера на претендираните неимуществени
вреди, прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на
определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от
3000 лева, за значително надхвърлящ
съответният, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на краткият
период, през които са се проявявали. Обезщетението в тази му част определя на
сумата от 1000 лева, размер надхвърлящ съответния на негативни преживявания,
които могат да бъдат предизвикани от неработещ уред на стойност 89 лева, но
съобразен с неудобствата произтекли от няколкократни посещения на ответен обект
от 68 годишен клиент търсещ законосъобразно разрешение на рекламация. В
останалата му част искът е неоснователен и следва да се отхвърли, за сумата от
2000 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да
си заплатят разноски, както следва – ответникът на ищеца 206,66 лева и ищецът
на ответника 293,33 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК : ******* със седалище и адрес на управление – гр. **** да заплати на М.Г.М.,
ЕГН : **********,***, сумата от 1000 лева – обезщетение за непозволено
увреждане – неимуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД, в едно със
законната лихва върху сумата считано от 08.10.2014г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Г.М., ЕГН : **********,***, срещу „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК : *******
със седалище и адрес на управление – гр. ****, иск с правно основание чл. 49 от
ЗЗД, в останалата му част до пълният предявен размер от 3000 лева – обезщетение
за непозволено увреждане – неимуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД, за
сумата от 2000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК : ******* със седалище и адрес на управление – гр. ****, да заплати на
М.Г.М., ЕГН : **********,***, сумата от 206,66 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА М.Г.М.,
ЕГН : **********,***, да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК : ******* със седалище и адрес на управление – гр. ****, сумата от 293,33
лева разноски в производството.
На
основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението има установително действие в
отношенията на П.Н. М. и М.Г.М., ЕГН : **********.
На
основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на решението е
задължително за П.Н. М., в отношенията му с „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК : ******* със седалище
и адрес на управление – гр. ****.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: