Р Е
Ш Е Н
И Е
90/3.2.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ
състав
на втори февруари 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2504/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 224, ал.
1; чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на Ф.И.С., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – гр. *****, срещу “*******” АД, ЕИК : *******, със
седалище и адрес на управление – гр. *******, с посочено правно основание чл.
223, ал. 3, чл. 224 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника от 12.09.1998г., прекратено на 01.05.2014г., на
основание чл. 325, т. 1 от КТ. Работодателят не му заплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, в размер на 508,35 лева, за 2013г.;
обезщетение от 3050,10 лева, по чл. 222, ал. 3 от КТ, и законна лихва върху
обезщетенията – 23,07 лева, за периода от 30.04.2014г. до предявяване на иска,
за първото и 61,19 лева, за периода от 30.07.2014г. до предявяване на иска, за
второто, в едно със законната лихва върху тях от предявяване на иска, и
разноските в производството.
Представя и иска допускане на писмени
доказателства и ССЕ.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани,
ищецът изпраща процесуален представител, който прави искане, за произнасяне с
неприсъствено решение, и присъждане на разноските, след прекратяване на
производството по предявените исковете с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ,
за 360 лева; чл. 224, ал. 1 от КТ, за сумата от 60 лева и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за 7,23 и 3,71 лева, поради заявено отказ в тази им част, а за ответника не се
явява представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от
ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно
заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретният случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове –
ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените
писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение между страните, размера на дължимото обезщетение, забава на
ответника и размер на обезщетенията.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 600 лева разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва
да заплати по сметка на ШРС, сумата от 357,60 лева – разноски в производството –
257,60 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “*******” АД, ЕИК : *******,
със седалище и адрес на управление – гр. *******, да заплати на Ф.И.С., ЕГН : **********,
с адрес за призоваване – гр. *****, на основание чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал.
1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3212,77 лева, представляваща 2690,10
лева обезщетение, при пенсиониране; 53,96 лева лихва върху обезщетението, за
периода 30.07.2014г. – 09.10.2014г.; 448,35 лева обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск; 20,36 лева лихва върху обезщетението за периода
30.07.2014г. – 09.10.2014г., и законната лихва върху главницата от 3138,45 лева,
считано от 09.10.2014г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “*******”
АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******, сумата от 357,60 лева
– разноски и държавни такси, в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “*******”
АД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******, да заплати
на Ф.И.С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. *****,
сумата от 600 лева разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: