Р Е
Ш Е Н
И Е
346/30.4.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на двадесет и седми
април 2014 година
В открито заседание в
следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2511/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове, с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “****” ООД, ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу Ц.Р.Н., ЕГН : **********,***“А“,
с посочено правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът сочи, че осъществявал водоснабдителна и
канализационна услуга на ответника, през периода 14.06.2010 – 06.08.2014г..
Издал за това фактури, по които ответникът дължал сумата от 1987,50 лева
главница и 490,33 лева лихви. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на
чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед по ЧГД № 2075/2014г. ответникът възразил. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
посоченото вземане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим, иска
прекратяване на производството, поради това че бил обявен в несъстоятелност ЕТ
„Ц.Р. – ******“. Отделно твърди, че не е подавал молба за откриване на партида
и не му била доставена вода на такава стойност. Позовава се на изтекла давност
за част от главницата и лихвите.
В открито съдебно заседание страните редовно
призовани, ищецът изпраща представител, който заявява изменение на иска, чрез
намаляване размера му, което е допуснато, а ответникът, чрез представител,
поддържа възраженията си.
Така депозираната молба е допустима, според определение № 86/19.02.2015г. по ВЧГД №
44/2015г., по описа на ШОС, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Представените неоспорени писмени доказателства –
копия от карнети, сочат, че посочената партида е с титуляр ответника, само за
част от исковия период – 2014г., като до тогава се водила на друго лице. За
твърдяната главница на вземането, представляваща цена на употребена вода,
кредиторът – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за
предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор “******” ООД,
фактури /л. 9-28/. Същите не са оспорени, съдържат дължимата сума за всеки от
претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2
от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен
срок, след датата на фактурата. Представените копия от карнети, протоколи и показанията
на разпитаната свидетелка, установяват, че е извършвано в присъствието на
ответника, ежемесечно отчитане на разходомерното устройство, или по допустим от
общите условия начин, което сочи на неоснователност на възражението му, за
липса на реално потребление, като е начислявана сума много по малка от
допустимата според посочените условия. Независимо от неуредиците в
документооборота на ищеца, възражението за липса на правоотношение между
страните, е неоснователно. Приетите писмени доказателства сочат собственост на
имот в сграда етажна собственост, а свидетелските показания установяват, че
ответника и семейството му са ползватели на същия повече от 15 години. Това е
достатъчно ответникът, да е потребител на *** услуги, предоставяни от ищеца
съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 от общите му условия и Наредба № 4/14.09.2004г..
Не е било нужно ответникът да има сключен индивидуален договор с ищеца или да
поиска да му се открие партида. Възражението за погасяване част от вземанията е
принципно основателно, като за първоначално претендирания период и суми,
погасени са 648,90 лева главница и 236,52 лева лихви, съобразно датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2014г..
Така установената фактическа обстановка, сочи
наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове
– наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от
същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за съответните
периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете
следва да бъдат уважени, в предявените размери – 1810,26 лева главница и 248,37
лихви – суми по малки от дължимите съобразно заявените претенции, след отчитане
погасените по давност, за които не се налага отхвърляне, поради съобразяването
им при изменение на исковете.
С оглед така посоченият изход на делото, върху
ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се възложат разноските
в настоящото и по ЧГД № 2075/2014г., в размер на 296,72 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ц.Р.Н., ЕГН : **********,***“А“, че в полза на “****” ООД, ЕИК
: ****, със седалище и адрес на управление – гр. ******, срещу него, съществува
вземане за сумата от 2058,63 лева, представляваща 1810,26 лева главница за
консумирана и неплатена вода, за периода 05.08.2011г. – 02.06.2014г. и 248,37
лева лихви за забава, за периода 03.11.2011г. – 06.08.2014г., в едно със
законната лихва, върху главницата от 1810,26 лева, считано от 07.08.2014г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц.Р.Н., ЕГН : **********,***“А“,
да заплати на “******” ООД със седалище и адрес на управление – гр. ******, сумата
от 296,72 лева, представляваща
разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2075/2014г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: