Р Е Ш Е Н И Е

 

128/12.2.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и седми януари                                     две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2539 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от Р.И.Я., чрез „Адвокатско дружество С. и Д.“ съдебен адрес гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 30  срещу  Агенция „Пътна инфраструктура“ Варна, „Областно пътно управление“ Шумен БУЛСТАТ 0006950890108 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 2 с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 480 лв., представляваща заплатено от ищеца в полза на увреденото лице – собственик на застрахования автомобил застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2014г. до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество твърди, че на 13.07.2010г. застрахования автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туарег“ с ДК № Н 65 65 АХ, собственост на „Пътно поддържане-Нови Пазар“ ООД,  претърпял пътно – транспортно произшествие  на път 3701 в гр.Нови Пазар, като причината била попадането на автомобила в необезопасена дупка  на пътното платно. Вследствие на инцидента били увредени предна и задна десни гуми на автомобила, като щетите били подробно описани в опис-заключение по щета № 470510101003684. Между ищеца и собственика на автомобила имало сключен застрахователен договор „Бонус Каско“ със застрахователна полица № 50313997/09.03.2010г., със срок на действие от 14.03.2010г. до 13.03.2011г. Нанесените щети в размер на 480 лв. били изплатени на 06.08.2010г. Поради това и ищецът моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответника да заплати претендираните суми общо в размер на 505 лв., ведно със сторените разноски в производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, в който се изразява становище за неоснователността на предявения иск. Твърди се, че липсва яснота къде точно е настъпило ПТП, причината и механизма на същото. Оспорва се и размера на изплатеното застрахователно обезщетение. В заключение се моли за отхвърляне на претенцията, като се излагат мотиви за неоснователността й, като се претендират и разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Б.Д.П. от  ВАК, като се поддържа иска и се моли за положително решение по делото и присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител – адв. И.Г.Т.  поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска, като недоказан и неоснователен.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и видно от приложената по делото застрахователна полица № 50313997 на 09.03.2010г. бил сключен договор за застраховка „Бонус Каско“ за лек автомобил „Фолксваген“ модел „Tуарег“ с рег.№ Н 65 65 АХ, между собственика „Пътно поддържане – Нови Пазар“ ООД и  ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“. Съобразно полицата същата била с клауза „Каско“ за всички рискове  и срокът ѝ за валидност бил от 00.00 часа на 14.03.2010г. до 24 часа на 13.03.2011г. 

Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение подадено на 15.07.2010г. (стр. 13 от делото), от представляващия застрахованото юридическо лице до застрахователя,  П. уведомява застрахователя, че на 13.07.2010г. на път 3701 на км. 57+370 посока гр.Нови Пазар-с.Стоян Михайловски,  при разминаване и движение на мокър път, десните гуми на автомобила попадат в дълбока дупка, която не се вижда  поради дъжда, вследствие на което се спукват и двете десни гуми. Към заявлението е подадена и Декларация със същото съдържание. В опис на претенция № 50-04058-00083/10/15.07.2010г. били описани, че гуми предна и задна дясна „Пирели Скорпион Зеро“ подлежат на подмяна. Видно от представена справка за движения по сметка, обезщетението в размер на 480 лв. било изплатено на застрахования на 06.08.2010г.

По делото е прието заключение по назначена съдебно – автотехническа експертиза, поддържано от вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. От заключението се установява, че технически е възможно повредите на двете гуми на лекия автомобил да са настъпили при движението му с последователно пропадане във препятствие – дупка, съчетано с деформация и срязването им от притискането им с джантата, като механизма на настъпване отговаря на описаната в заявлението схема. Сочи се, че размера на средствата за възстановяване на щетата е 604.80 лв. и е по-малко от реално заплатеното от застрахователя с 124.80 лв.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. П.Д.П. - управлявал МПС-то по време на настъпване на застрахователното събитие. При преценката на показанията на този свидетел съдът формира вътрешното си убеждение отчитайки личната ангажираност на свидетеля в конкретния случай и наличието на неясноти в показанията му, предвид отдалечеността на събитието във времето.

Въз основа на така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За основателността на претенцията по чл.213 от КЗ следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане между застрахователя и увреденото лице, настъпването на вредата за застрахования, механизъм на настъпване, причинно-следствената връзка между ПТп и нанесените щети, отговорността на ответника за причиненото застрахователно събитие, както и  застрахователя да е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования.

Съдът приема, че в настоящия случай е безспорно установено наличие на валидно сключен договор за застраховка „Бонус Каско“ между ищеца и увреденото лице  по отношение на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ рег.№ Н 65 65 АХ чрез двустранно подписана полица. Съдът намира за доказан и размера на щетите и факта на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования.

При анализа на доказателствата по делото обаче, не може да се направи категоричен извод, че вредите върху лекия автомобил, които са били обезщетени,  са настъпили именно в резултат на ПТП станало на 13.07.2010г. на пътя гр.Нови Пазар – Ст.Михайловски, вследствие пропадане в дупка.

Съгласно чл.9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор( отм.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.), при настъпване на застрахователни събития свързани с моторни превозни средства, за  ПТП които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП, когато водача е уведомил службата в МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, в чиято територия е станало събитието. Такъв протокол не е представен по делото и пред застрахователя. От показанията на свидетеля П. стана ясно, че контролните органи не са били уведомявани за произшествието. Същевременно в представените от ищеца доказателства – заявление до застрахователя (стр. 13 от делото) не е попълнена схема на ПТП, в която да е изяснен механизма на настъпване на ПТП, като такава е следвало да бъде попълнена при липса на Протокол за ПТП. Така също съдът не приема като доказателство снимковия материал към щетата на автомобила, тъй като няма дата и час на заснемането и поради това не установява, че именно това е състоянието на автомобила след настъпилото произшествие. В заключението си по назначената съдебно-автотехническа експертиза вещото лице не дава категоричен извод за механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между него и щетите, а  сочи, че технически е възможно щетите да са настъпили в резултат на ПТП-то. Следва да се отбележи, че огледа на мястото е извършено от вещото лице 4 години след произшествието, като пътните условия към момента на огледа са променени. Затова съдът намира, че заключението, изготвено на база само представените от ищеца документи, след направен  оглед на място след повече от 4 години и при липса на Протокол за ПТП,  определя единствено размера на щетата по автомобила.  За установяване на механизма на произшествието и неговите детайли не способства и разпита на сви. П., доколкото в него има непълноти, предвид отдалечеността на събитието във времето.

Съдът намира, че след като не е установен по категоричен начин механизма на настъпилото на 13.07.2010г. ПТП, както и причинно-следствената връзка между него и причинените върху лекия автомобил вреди, за които е изплатено застрахователното обезщетение, то предявения от застрахователното дружество иск за заплащане на сума в общ размер на 505 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска до окончателното й изплащане е изцяло недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноските направени в производството от страна на ответника в размер на 334 лв., представляващи 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 30 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице и 4 лв. преводна такса, съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И

  

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от Р.И.Я., чрез „Адвокатско дружество С. и Д.“ съдебен адрес гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 30  срещу  Агенция „Пътна инфраструктура“ Варна, Областно пътно управление Шумен БУЛСТАТ 0006950890108 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 2 иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 480 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470510101003684/15.07.2010г.  по застраховка „Бонус Каско“  сключена със застрахователна полица № 50313997/09.03.2010г. и разноски по ликвидация в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.10.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286  да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ Варна, Областно пътно управление Шумен БУЛСТАТ 0006950890108  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 2 чрез адв. И.Г.Т. от ШАК направените по делото разноски в размер на общо 334 лв.( триста тридесет и четири лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

            Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители на посочените адреси.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: