Р Е Ш Е Н И Е
191/10.3.2015г.
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2575 по описа за
2014 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни
искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал. 2 от
ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Д.Д. , излага, че по ч.гр.д.№2193/2014 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника С.Б.Ч.,
ЕГН **********,***, за сумата от 679, 40 лв., представляваща главница по
сключен между „Кредибул“ ЕАД и ответника Договор за кредит CrediHome № 1081-00223039 от 11.02.2012 г.;
207, 58 лв., представляваща договорна лихва; 204, 37 лв., представляваща
обезщетение за забава, считано за периода от настъпване изискуемостта на
първата неплатена погасителна вноска - 13.04.2012 г. до датата, на която е
входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл.414
от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 11.02.2012 г. между „Кредибул“
ЕАД и ответника е сключен Договор за кредит CrediHome № 1081-00223039, по силата на който
ищецът е получил кредит, в размер на 900.00 лв., със задължението му да върне
така получената сума по начин и в срок, описани в договора. Страните били
уговорили и възнаградителна лихва, в размер на 500.00 лв., като било предвидено
погасяване на задълженията за главница и лихва, чрез 20 равни седмични вноски,
всяка от 70.00 лв. Длъжникът спрял плащанията по договора, като изпаднал в
забава, поради което дължал и мораторно обезщетение за периода на забавата /от
датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска до
датата на подаване на заявлението пред съда/, в общ размер на 204.37 лв.
Междувременно, на 25.10.2012 г. бил сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Кредибул“ ЕАД и ищцовото дружество, по силата на
който вземането на първото дружество срещу ответника било прехвърлено на ищеца.
Ответникът бил уведомен за настъпилата цесия. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 679, 40 лв., представляваща главница
по сключен между „Кредибул“ ЕАД и ответника Договор за кредит CrediHome № 1081-00223039 от 11.02.2012 г.;
207, 58 лв., представляваща договорна лихва; 204, 37 лв., представляваща
обезщетение за забава, считано за периода от настъпване на изискуемостта на
първата неплатена погасителна вноска - 13.04.2012 г. до датата, на която е
входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и разноски.
Ответникът, в законоустановения
едномесечен срок, не представя писмен отговор. В съдебно заседание изпраща
процесуален представител, който заявава, че оспорва исковете, като основното му
възражение е за липса на активна процесуална легитимация на ищцовата страна. Признава,
че е получил сумата по договора от посоченото търговско дружество, както и че е
спрял плащанията по договора.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2193/2014 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 679, 40 лв. – главница,
дължима по Договор за кредит CrediHome № 1081-00223039,
сключен с „Кредибул“ ЕАД, 207. 58 лв. – договорна лихва за периода от
13.02.2012 г. до 04.07.2012 г.; 204.37 лв.- лихва за забава за периода от
13.04.2012 г. до 21.08.2014 г., като е присъдена законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-21.08.2014 г. до
изплащане на вземането, както извършените в заповедното производство разноски в
размер на 225.00 лв. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между търговско дружество „Кредибул“ ЕАД и ответникът са
налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 11.02.2012 г. Договор
за кредит CrediHome № 1081-00223039 /договор за заем/, с размер
на заемната сума- 900.00 лв., като ответникът на 13.02.2012 г. е получил тази
сума, със задължение да я върне. От представения по делото частно заверен
препис от посочения по- горе договор става ясно, че ответникът е поел
задължението да върне заемната сума чрез 20 седмични вноски, всяка от по 70.00
лв., като датата на първото плащане е 22.02.2012 г. В договора е уговорена и
възнаградителна лихва, като е отразено, че общата дължима сума от ответника е
1 400 лв. Ответникът признава, че е получил сумата по заема, както и
поетото от негова страна задължение да я върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Ответникът признава и, че е спрял плащанията по
договора. Видно от представените към договора общи условия /чл.17/ при забава
на дължима седмична вноска, в случай, че размерът на заема е по- голям от
400.00 лв., заемополучателят дължи и лихва за забава, изчислена на база за
всеки календарен ден от датата на забавата до окончателното погасяване на
задълженията. От представеното по делото заключение по допуснатата СИЕ, което
съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга страна, същото
е неоспорено от страните, се установи, че размерът на остатъка от задължението
на ответника по договора е 679, 40 лв.- главница и 207.58 лв.- договорна лихва,
като размерът на обезщетението за забава, изчислено съобразно всяка неплатена
главница по договора /така, както е поискано от ищеца в исковата му молба/,
възлиза на обща стойност от 154, 91 лв. От представения по делото частно
заверен препис от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се
установи, че на 25.10.2012 г. „Кредибул“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички,
дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с
привилегиите и обезпеченията, ако има такива, както и другите му
принадлежности, включително и с натрупаните до момента на прехвърлянето
договорни и мораторни лихви, и съдебни разноски. От приложението към този
договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са включени и
задълженията на ответника по процесния договор. Видно от представените по
делото писмени доказателства /уведомление за извършено прехвърляне, изх.
№УПЦ-7/38-12483, ведно с товарителница, издадена от „Л.“, потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД/, се установи, че ответникът в
качеството му на цедиран длъжник е надлежно уведомен за настъпилата цесия, като
цедентът е изпълнил задължението си да потвърди пред ищеца, в качеството му на
цесионер, уведомяването на длъжника по договора. Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е
съглашение, в което цедирания длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният
прехвърлителен ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за заем е ищеца. Предвид изложеното съдът заключава, че
исковете за заплащане на сумите от 679, 40 лв.- главница и 207.58 лв.-
договорна лихва са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат, а
акцесорната претенция за заплащане на закъснителни лихви е частично
основателна, а именно за сума от 154, 91 лв.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер на 655, 28 лв. Съдът счита направеното от ответната
страна възражение за недължимост и прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение за неоснователно, тъй като на първо място по делото
представителството на ищеца е осъществено от юрисконсулт на дружество, а на
следващо място- възнаграждението е определено съобразно минимално предвидения в
наредбата размер, а минималното завишение, предвидено в заповедното
производство е оправдано, с оглед инициираното в последствие исково
производство, и събраните доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.Ч., ЕГН **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Д.Д. , сумата
от 679, 40 лв. /шестстотин седемдесет
и девет лева и четиридесет стотинки/– главница, дължима по Договор за кредит CrediHome № 1081-00223039 от 11.02.2012 г., 207. 58 лв. /двеста и седем лева и петдесет и осем стотинки/–
договорна лихва за периода от 13.02.2012 г. до 04.07.2012 г.; 154, 91 лв. /сто петдесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки/- лихва за забава за периода от 13.04.2012 г. до
21.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2014
г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №2193/2014 г.
по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД, в останалата му част, до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Б.Ч.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М.Д.Д. , сумата от 655, 28
лв. /шестстотин петдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство,
разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: