Р Е Ш Е Н И Е

20.02.2015 год. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 22 (двадесет и втори) януари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар А.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2585 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

В исковата си молба (изменена и уточнена) „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп”” АД гр. София, представлявано от Р.И.Я и К.Р. твърди, че на 05.03.2003 г., по път 73 от републиканската пътна мрежа, „Ришки проход“, непосредствено преди с. Веселиново, обл. Шумен, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което на лек автомобил марка „” с рег. № *** попаднал в препятствие на пътя /дупка/ и му били причинени имуществени вреди. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и „ЖСП-стил” ООД гр. Шумен договор за застраховка „Булстрад Каско стандарт” № *** от 29.08.2012 година. Настъпилото ПТП било по вина на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, тъй като се дължало на попадане в дупка на път от републиканската пътна мрежа, като дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същия са възложени по закон на ответника. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била заведена щета № ***, като след извършени оглед и оценка, на 13.05.2013 г., на застрахования пострадал било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 585,71 лева. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди, в размер на 585,71 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъдена да му заплати цитираната сума, представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото производство.

Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага, че в исковата молба не било конкретизирано мястото на настъпване на твърдяното ПТП. Сочи, че не е уведомен при установяване на настъпилата вреда. Налице било разминаване в претендираните увреждания и изплатените суми като застрахователно обезщетение за тях, като застрахованото МПС било управлявано от друго лице. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита за недоказано, че причинените на лекия автомобил вреди се дължат именно на попадане в дупка, и то на посоченото място. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Съдът констатира от застрахователна полица № ***/27.08.2012 г., че между „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп”” АД гр. София и „ЖСП – стил” ООД гр. Шумен бил сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско стандарт” за МПС – автомобил марка „***”, модел „**” с рег. № ***, като срокът на застраховката обхваща периода от 09,30 ч на 29.08.2012 г., до 09,30 ч на 29.08.2013 година. От представените писмо изх. № ***/08.04.2013 г. на „ЖСП – стил“ ООД гр. Шумен и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 09.04.2013 г. се установява, че собственикът на описаното МПС отправил искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с участието на автомобила на 05.04.2013 г. Описано е, че превозното средство било управлявано от В.С.Н. в посока гр. Сливен – гр. Шумен, като преминавал през Ришки проход и вследствие на преминаване през дупка, предната дясна гума била силно наранена, джантата одрана и огъната. По делото са представени опис на претенция № *** г., фактура № **********/18.04.2013 г., доклад по щета № *** от 08.05.2013 г., преводно нареждане от 13.05.2013 г., справка за движения по сметки за 13.05.2013 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 13.05.2013 г. платил на „ЖСП – стил“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 585,71 лева.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „***” с рег. № *** е следният: на 05.04.2013 г. на път II-73 гр. Сливен – гр. Шумен, след влизане в Област Шумен, автомобилът, движейки се в дясната лента, при разминаване с друго МПС, преминава с предно дясно колело през неравност на платното. При преминаване през дупката, гумата на предно дясно колело се е притиснала при деформацията в джантата и се е разкъсало външното вулканизирано платно на голяма дълбочина, като гумата е станала негодна за употреба. Вследствие на разликата в нивата на неравността при преминаване на предното дясно колело се е получила и деформация и простъргване на предната дясна джанта. Вещото лице излага, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 05.04.2013 г. ПТП и причинените вреди по описаното МПС – лек автомобил. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 585,71 лева. Скоростта на движение на лекия автомобил не е възможно да бъде определена, поради липса на каквито и да било обективни факти. В съдебно заседание, вещото лице излага, че огледът на място не би спомогнал за изясняване на поставените му задачи, тъй като към м. април 2013 г. пътят през Ришки проход бил в лошо състояние, с много неравности по него, а понастоящем, след извършен ремонт, пътят е в отлично състояние. Сочи, че при движение с по-висока скорост, вероятността да се спука гумата е по-голяма, както и че е възможно описаните повреди да бъдат причинени при многократно попадане в дупки.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел В.Н. излага, че на 05.04.2013 г. управлявал управлявал служебен автомобил, марка „***”, собственост на дружеството, с което се намира в трудовоправни отношения от гр. Сливен до гр. Шумен. Непосредствено преди табелата, указваща навлизане в с. Веселиново, обл. Шумен, автомобилът попаднал в дупка на платното. Водачът не успял да я избегне, тъй като в момента се разминавал с друго МПС. Н. сочи, че скоростта му на движение била 50-60 км/час, като след попадането в неравността не спрял автомобила. През целия път, превозното средство не попадало в други неравности. Едва след пристигането в гр. Шумен, констатирал, че предна дясна гума е наранена, а джантата – изкривена. Тогава, сигнализирал за случилото се органите на МВР.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице първите посочени две предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. По отношение на третата предпоставка: отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил. Безспорно е, че път II-73 е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от Закон за пътищата, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.

В настоящият случай, спора е концентриран върху това – доказан ли е механизма на настъпилото ПТП – попадане на застрахования лек автомобил в препятствие /необезопасена и несигнализирана дупка/ на път II-73, непосредствено преди табелата, указваща навлизане в населено място – село Веселиново. За доказване на това обстоятелство, имащо съществено значение по делото, ищецът се позовава на показанията на свид. Н.. По делото не са представени каквито и да е документи – протокол за ПТП, протокол за оглед и други, от които да се установи този факт. Съдът не кредитира показанията на посочения свидетел, предвид обстоятелството, че същият се намира в трудовоправни отношения със собственика на пострадалия автомобил, като именно той е управлявал превозното средство на 05.04.2013 г. Освен това, свидетелят твърди, че за настъпилото ПТП са уведомени органите на МВР – обстоятелство, неподкрепено с нето едно доказателство. Следва да се отбележи, че в заявлението на пострадалия за изплащане на застрахователно обезщетение, във всички документи, изготвени от застрахователя, вкл. в проведеното заповедно производство и първоначално депозирана искова молба, като място на настъпване на процесното ПТП се сочи „Ришки проход“. Проходът с дължина около 40 км е част от път II-73 с обща дължина 89,90 км. Едва в съдебно заседание, във връзка с изясняване на фактическата страна на спора, ищецът уточнява, че точното място е непосредствено преди с. Веселиново. Тоест, и за самия застраховател, в хода на проведената процедура по заявлението за плащане на обезщетение, не е било ясно точното място на настъпилото ПТП, с оглед изясняване на въпроса за виновната страна за същото, тъй като описания път преминава и през населени места. Вещото лице описва механизма на пътнотранспортното произшествие по принцип, въз основа на материалите по делото, като сочи, че същото може да се дължи и на многократно преминаване през дупки, а ноторно известно е, че през м. април 2013 г. пътното платно на Ришки проход е било с множество пътни препятствия.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице съществени противоречия в посочените, представени и събрани по делото доказателства, поради което недоказан се явява механизма на настъпване на ПТП, така както е описан в исковата молба, както и причинната връзка между бездействия на служители на ответника и причинените вреди по лек автомобил марка „***“ с рег. № ***.

Съдът намира, че от материалите по делото не е установено по категоричен начин, че АПИ се явява причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на републикански път, за да бъде ангажирана регресната отговорност по чл. 213 от КЗ.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”” АД гр. София иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разпределението на разноските по делото:

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по настоящото дело, в размер на 404,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, с адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, район „***”, пл. „***” № 5, представлявано от Р.И.Я и К.Р., против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК ***, с адрес: гр. София, обл. София, бул. „***” № 3, представлявана от Л.Л., иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, с цена в размер на 585,71 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща изплатено на 13.05.2013 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за нанесени вреди по лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на „ЖСП – стил” ООД гр. Шумен, поради попадане на автомобила, на 05.04.2013 г. в препятствие на път II-73 /“Ришки проход“/ от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 20.10.2014 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ направените деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 404,00 лв.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: