Р Е Ш Е Н И Е

339/28.4.2015г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2594 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ и инцидентен установителен иск с правна квалификация чл.74, ал.4 от НК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Ясенково, община Венец, област Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, вх.2, ет.1, ап.20, чрез адв.С.И. от ШАК срещу СОУ „***“, със седалище и адрес на управление: с.Венец, община Венец, област Шумен, представлявано от С. К..

Ищецът твърди, че два пъти бил назначаван в ответното училище на длъжността „директор“. Първоначално бил назначен по силата на трудов договор №РД 07-15 от 22.04.2014 год. на длъжност Директор с правно основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. Повод за това назначение бил факта, че служителят, назначен да изпълнява длъжността директор е в продължителен болничен, който продължил почти шест месеца. Твърди, че след завръщане на последната на работа, бил освободен от длъжност със Заповед №РД-07-14 от 28.05.2014 год., поради завръщане на замествания от него служител. След няколко месеца бил отново поканен да заеме длъжността Директор, при което бил отново назначен на тази длъжност с трудов договор №РД 07-19 от 16.07.2014 год., сключен между него и Началника на Регионален инспекторат пои образование – Шумен, като отново бил назначен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. На 08.09.2014 год. му била връчена Заповед №РД-07-21 от 21.08.2014 год., с която трудовия му договор бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ – преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на РИО-Шумен.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата длъжност и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е работил на по-ниско платена работа, считано от датата на освобождаването му – 08.09.2014 год. до 08.03.2015 год. в размер на 2640 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В срока по чл.314 от ГПК със становището по доклада е предявил инцидентен установителен иск по смисъла на чл.314 от ГПК, с който се претендира обявяване на основание чл.74, ал.4 от КТ недействителност на клауза от сключения между страните трудов договор, а именно – клаузата по чл.70, ал.1 от КТ, поради противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.С.И. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. С оглед заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е направено изменение на последния предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ, като производството по делото за сумата над 1896.90 лева е прекратено. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на предявените искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове. Счита, че СОУ „***“ не е надлежен ответник по спора, доколкото училището не се явява работодател на ищеца, доколкото трудовия договор е сключен на основание чл.61, ал.2 от КТ. Считат, че работодател е Регионалния инспекторат по образование. В същото време излагат, че от исковата молба не им става ясно коя от двете заповеди обжалва ищецът – дали Заповед №РД 07-14 от 28.05.2014 год., връчена му на 29.05.2014 год. или Заповед РД 07-21 от 21.08.2014 год., връчена му на 08.09.2014 год. В същото време считат, че в случай, че ищецът твърди, че обжалва втората заповед, то искът му е недопустим, доколкото не заповедта е незаконосъобразна а сключения с ищеца трудов договор е недействителен, доколкото е сключен при условията на чл.70 от КТ, а съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ трудов договор със срок на изпитване за една и съща работа със един и същ работник или служител може да се сключва само веднъж. С оглед на гореизложеното моли съда да прекрати производството по делото, като недопустимо, или да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. По отношение на инцидентния установителен иск заявяват, че така формулираното от ищцовата страна искане не следва да се разглежда като инцидентен установителн иск, тъй като считат, че същото не е направено в предвидената за това форма. В същото време считат, че същото е неоснователно, като излагат конкретни съображения в тази насока. Поддържат направеното от тяхна страна с първоначалния отговор на исковата молба възражение за нищожност на целия трудов договор по изложените съображения.

В съдебно заседание за ответната страна се явяват упълномощени представители – адв.Л. В. от ШАК и адв.С. Б. от ШАК, като поддържат становището, изразено в двата отговора.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално ищецът М.М.М. бил назначен в ответното училище по силата на трудов договор №РД 07-15 от 22.04.2014 год. на длъжност „директор“ с правно основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. Повод за това назначение бил факта, че бившият директор е в продължителен болничен, който продължил почти шест месеца. В договора било посочено, че се назначава на посочената длъжност при условията на чл.68, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ до завръщане на служителя С. М. К. или до завръщане на титуляра Н. О. А.. Посоченото трудово правоотношение е било прекратено със Заповед №РД-07-14 от 28.05.2014 год., поради завръщане на замествания от него служител С. М. К..

По силата на Трудов договор №РД 07-19 от 16.07.2014 год. ищецът бил повторно назначен на длъжността „директор“ на СОУ „***“, с.Венец отново на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, като в трудовия договор било посочено, че договорът се сключва за определено време – до завръщане на титуляра Н. О. А.. На 08.09.2014 год. му била връчена Заповед №РД-07-21 от 21.08.2014 год., с която трудовия му договор бил прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ – преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на РИО-Шумен. В същото време считано от 01.09.1997 год. и към настоящия момент ищецът работи като учител по физическо възпитание и спорт в ОУ „***“, с.Ясенково, като получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 555 лева. В периодите, в които е изпълнявал длъжността „директор“ на СОУ „***“, с.Венец е ползвал неплатен отпуск.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Писмо изх. №0074-3547/26.09.2014 год., Трудов договор №РД 07-15 от 22.04.2014 год., Заповед №РД-07-21 от 21.08.2014 год., Заповед РД-07-14 от 28.05.2014 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Фактура №0000000474/02.12.2014 год., Вносна бележка за заплатен адвокатски хонорар, материалите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, заверено копие на трудов договор № 3/01.09.1997 г., заверено копие на допълнително споразумение от 08.09.2014 г., заверено копие на страници от трудова книжка №152, заверено копие на удостоверение изх. № ЧР 20-2880/03.06.2014 г., заверени копия на 2 бр. заявления от 16.07.2014 г. и от 22.04.2014 г., заверено копие на становище изх. № 0074-2946/31.07.2014 г. от ДИТ гр. Шумен, заверено копие на Заповед № РД 06-581/20.08.2014 г., заверено копие на трудов договор № РД 07-21/21.08.2014 г., заверено копие на болничен лист № 0018630/21.07.2014 г., заверено копие на Заповед № 441/28.05.2014 г., удостоверение изх. № ЧР-20-558/06.04.2015 г., както и от приетата на виждане трудова книжка, от която се установява, че на стр. 18 и стр. 19 е налична заверка от ОУ „***“, с.Ясенково от която е видно, че М.М.М. към 08.09.2014 г. работи като старши учител с основно трудово възнаграждение 555 лв. и не е налице приключване на трудовия стаж по посочената длъжност.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза, по която вещото лице, имайки в предвид размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и получаваното брутно трудово възнаграждение на заеманата длъжност в ОУ „***“, с.Ясенково дава заключение, че размера на обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ за периода от шест месеца е в размер на 1896.90 лева, включващ периода от 08.09.2014 год. до 08.03.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Относно възражението на ответната страна за липса на активна процесуална легитимация на ответника, с оглед твърденията им, че искът следва да бъде предявен срещу РИО Шумен, а не срещу ОУ „***“, с.Венец, съдът намира същото за неоснователно. Надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. В този смисъл, надлежен ответник по иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ, предявен от директор на училище, чийто трудов договор е сключен и прекратен от Регионалния инспекторат по образованието е училището, което се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 30.03.2012 год. на ВКС по т.дело №2/2010 год. на ОСГК, Решение №276 от 04.06.2012 год. на ВКС по гр.дело №1380/2009 год., IV г.о., ГК, Решение №103 от 13.05.2014 год. на ВКС по гр.дело №4972/2013 год., III г.о., ГК, Решение №23 от 27.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №3758/2013 год., IV г.о., ГК и др.

Относно предявения от ищцовата страна инцидентен установителен иск, с който се претендира обявяване на основание чл.74, ал.4 от КТ недействителност на клауза от сключения между страните трудов договор, а именно – клаузата по чл.70, ал.1 от КТ, поради противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, съдът намира същия за основателен, поради следните съображения:

Клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж. Посоченото ограничение обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата е проверена. Като в този смисъл, законът не прави разлика дали срокът за изпитване, договорен по първия трудов договор е бил изтекъл преди неговото прекратяване или не, както и какво е било основанието за неговото прекратяване. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно Решение №261 от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год., IV г.о., ГК и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че двата трудови договори - Трудов договор №РД 07-15 от 22.04.2014 год. и Трудов договор №РД 07-19 от 16.07.2014 год., освен, че са сключени между едни и същи страни – ищеца, в качеството на служител и Регионалния инспекторат по образованието, в качеството на работодател, касаят една и съща длъжност – „директор“ в една и също учреждение – СОУ „***“, с.Венец при съвпадение на изпълняваните от ищеца трудови функции. А с оглед на изложените характеристики се налага извода, че включването на клауза за изпитване във втория сключен с ищеца трудов договор №РД 07-19 от 16.07.2014 год. е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, доколкото такава е била вече включена в първия, сключен между страните трудов договор, който е бил прекратен. По този въпрос не се спори и между страните по делото, доколкото всяка една страна по настоящия спор излага твърдения относно недействителност на клаузата със срок на изпитване, включена в сключения с ищеца втори трудов договор от 16.07.2014 год. А поради изложеното и на основание разпоредбата на чл.74, ал.4 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ клаузата от трудов договор №РД 07-19 от 16.07.2014 год., съдържаща срок за изпитване на основание чл.70, ал.1 от КТ се явява недействителна, поради което и предявения от ищцовата страна инцидентен установителен иск за прогласяване недействителността на клаузата се явява основателен.

За прецизност следва да се посочи, че настоящият състав не приема твърденията на ответната страна за недействителност на клаузата за изпитване, поради обстоятелството, че в договора не е бил посочен срок за изпитване и в чия полза е уговорен срока за изпитване – на служителя и на работодателя. В този смисъл съдът съобрази разпоредбата на чл.71, ал.2 от КТ, съгласно която в случай, че в договора не е посочено в чия полза е уговорен срока за изпитване, се приема, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. Същото се отнася и до срока на договора. В случай, че в договора не е посочено изрично какъв срок на изпитване е договорен, следва да се приеме, че срока за изпитване е уговорен в максимално предвидения в закона срок от шест месеца. В този смисъл е и правната теория и практика.

В същото време съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прогласяване нищожност на целия трудов договор от 16.07.2014 год. Недействителността на клаузата за изпитване, включена в Трудов договор №РД 07-19 от 16.07.2014 год. не влече след себе си недействителност на целия трудов договор. Имайки предвид, че по изложените по-горе мотиви настоящият състав намира, че за недействителна следва да бъде обявена клаузата, водеща до извод за уговорен срок на изпитване, то при отпадане на същата сключения между страните трудов договор следва да се възприеме за такъв, сключен по първото посочено в него правно основание, а именно – по чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Посоченото правно основание напълно съответства на волята на страните, доколкото целта им е била именно ищецът да изпълнява длъжността „директор“ на СОУ „***“, с.Венец, до завръщане на титуляра на длъжността – Н. О. А., доколкото трудовото правоотношение със служителят, назначен за нейн заместник по времето, докато А. е изпълнявала функциите на кмет на с.Венец – С. К. е било прекратено. А с оглед на изложеното съдът намира за неоснователно възражението за обявяване на сключения между страните трудов договор за недействителен.

По отношение на първия обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:

Имайки предвид изложеното по-горе относно клаузата за изпитване и нейната недействителност, се налага извода, че прекратяването на трудовото правоотношение, извършено от работодателя на основание разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконосъобразно. Имайки предвид, че при отпадане на клаузата за изпитване договорът се е превърнал в такъв по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, то същият не може да бъде прекратен на специалното, важащо само за договорите със срок на изпитване основание по чл.71, ал.1 от КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №261 от 07.11.2014 год. на ВКС по гр.дело №1477/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №369 от 03.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №3037/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №358 от 27.03.2009 год. на ВКС по гр.дело №102/2009 год., III г.о., ГК и др.

Гореизложеното е достатъчно основание за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца от заеманата длъжност „директор“ на СОУ „***“, с.Венец, извършено със Заповед №РД-07-21 от 21.08.2014 год. на основание чл.71, ал.1 от КТ.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ съдът установи от правна страна следното:

Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на обусловените от неговия изход акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ искове. Доколкото уволнението е признато за незаконно по изложените по-горе съображения, то очевидно е налице правно основание ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на СОУ „***“, с.Венец.

По отношение искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ съдът установи от правна страна следното:

С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор, равняващо се на разликата в заплатите. Доколкото по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че уволнението на ищеца е незаконно, то е налице и основанието за присъждане на такова обезщетение. Необходима предпоставка за уважаване на иска е да се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е започнал друга работа, която е изпълнявал в периода, за който претендира обезщетение и че получаваното във връзка с нея брутно трудово възнаграждение е по-ниско от полученото от служителя брутно трудово възнаграждение, изчислено по реда на чл.228, ал.1 от КТ. В настоящият случай от материалите по делото и по-конкретно от представените от ищцовата страна ксерокопие на страници от трудова книжка серия Г, №028767, Регистрационна карта, издадена от „Бюро по труда”, гр.Нови пазар, както и от материалите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца се установява, че ищецът, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.09.2014 год. до края на претендирания период от 6 месеца – 08.03.2015 год., а и към датата на последното съдебно заседание – 22.04.2015 год. е работил на длъжността „старши учител“ в ОУ „***“, с Ясенково, като е получавал основно трудово възнаграждение в размер на 555 лева. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото, разликата в получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение за двете длъжности е в размер на 316.15 лева за един месец, доколкото размерът на брутното трудово възнаграждение, получавано от ОУ „***“, с.Ясенково е в размер на 671.55 лева, а брутното трудово възнаграждение, получено за длъжността „Директор“ от СОУ „***“, с.Венец, което следва да бъде взето предвид, съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ е в размер на 987.70 лева.

С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за периода, претендиран от ищцовата страна, а именно 08.09.2014 год. – 08.03.2015 год. При преценка размера, за който иска следва да бъде уважен съдът съобрази обстоятелството, че след приемане на заключението на изготвената съдебно-счетоводна от ищцовата страна е направено изменение на иска, като същия следва да се счита предявен за сумата от 1896.90 лева.

С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.255, ал.2 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло именно за претендираната от ищцовата страна сума след изменението на иска, а именно 1896.90 лева.

На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или служителят има право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 1996 на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е отправена – от датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай ищецът претендира заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен именно от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от 550 лева, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед предявените и уважени искове.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответната страна следва да бъде осъдена да заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 175.88 лева.

Въпреки, че доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато такива им се дължат. В настоящия случай, доколкото производството по делото е частично прекратено за част от третия обективно предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ за разликата над 1896.90 лева до пълния предявен размер и доколкото ответната страна не е станала причина за завеждане на иска в тази част, то на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 72.25 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от третия обективно съединен иск и съгласно представен списък.

При преценка на направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с първите три обективно съединени иска е било заплатено възнаграждение в общ размер на 770 лева, като за допълнително заплатеното възнаграждение в размер на 300 лева касае единствено предявения от ищцовата страна с допълнителната молба инцидентен установителен иск. Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав намира, че възнаграждението по първите три обективно съединени иска, съответно по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната във връзка с частичното прекратяване на третия обективно съединени иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.74, ал.4 от КТ клаузата от трудов договор № РД 07-19 от 16.07.2014 год., „във връзка с чл.70, ал.1 от КТ“, съдържаща срок за изпитване, поради противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Ясенково, община Венец, област Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, вх.2, ет.1, ап.20, чрез адв.С.И. от ШАК, извършено със Заповед №РД-07-21 от 21.08.2014 год. на Началника на РИО – гр.Шумен, на основание чл.71, ал.1 от КТ и ОТМЕНЯ Заповед №РД-07-21 от 21.08.2014 год. на Началника на РИО – гр.Шумен.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Ясенково, община Венец, област Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, вх.2, ет.1, ап.20, чрез адв.С.И. от ШАК на заеманата преди уволнението на основание разпоредбата на чл.68, ал.1, т.3 от КТ длъжност „директор” на СОУ „***“, с.Венец.

ОСЪЖДА СОУ „***“, с.Венец, със седалище и адрес на управление: с.Венец, община Венец, област Шумен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ да заплати на М.М.М., с ЕГН********** сумата от 1896.90 лева /хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което поради уволнението е работил на по-ниско платена работа за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор - 08.09.2014 год. до 08.03.2015 год., равняващо се на разликата в заплатите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА СОУ „***“, с.Венец, със седалище и адрес на управление: с.Венец, община Венец, област Шумен на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Ясенково, община Венец, област Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, вх.2, ет.1, ап.20, чрез адв.С.И. от ШАК сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА СОУ „***“, с.Венец, със седалище и адрес на управление: с.Венец, община Венец, област Шумен на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата сумата от 175.88 лева /сто седемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса по уважените искове.

ОСЪЖДА М.М.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Ясенково, община Венец, област Шумен, съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №68, вх.2, ет.1, ап.20, чрез адв.С.И. от ШАК да заплати на СОУ „***“, с.Венец, със седалище и адрес на управление: с.Венец, община Венец, област Шумен на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 72.25 лева /седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от третия обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 05.05.2015 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: