Р Е Ш Е Н И Е

241/27.3.2015г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Съдия: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2598 по описа за 2014г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№2598/2014г. по описа на ШРС е образувано по повод предявен иск, с правно основание чл.123 ал.2 и чл.127а от СК от Д.И.А. *** срещу С.А. ***. В исковата молба се излагат факти относно липсата на разбирателство между страните по отношение пътуването на детето в чужбина. Ответника предоставил еднократно Декларация за своето съгласие, като посочения срок в нея изтекъл. Ответникът живеел в друга държава и се е дезинтересирал от детето. В молбата се посочва, че бракът между страните бил прекратен с развод и по силата на съдебното решение упражняването на родителските права, спрямо детето е предоставено на майката. В петитума, ищецът иска да бъде заместено необходимото по закон съгласие на бащата за издаване на международен паспорт и пътуване на детето извън границите на страната до навършване на пълнолетието й. С допълнителна молба, във връзка с указание на съда, ищеца не конкретизира период и дестинация на пътуване на детето, но прави това в първо съдебна заседание, а именно през периодите на нормативно установените Коледна, Великденска и лятна ваканция без конкретна дестинация и за срок от пет години.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представляван от особен представител.

След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №*** на длъжностното лице по гражданско състояние при Община– Ш. се доказва по безспорен начин, че ответникът С.А. е баща на детето М. С. А.. Упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено по силата на съдебен акт на майката. Не се установи бащата да поддържа контакти с детето. Същия е дал само веднъж съгласие детето да пътува в чужбина за периода 20.05.2014г.-20.09.2014г., видно от Декларацията приложена по делото на стр.6. По делото е разпитана св.Д.Д., която свидетелства, че между родителите няма съгласие по въпроса за напускане на страната на детето, т.е. налице е интерес от настоящата претенция. Свидетелят сочи още, че страните не са в добри отношения и ответника живее в чужбина, вероятно Белгия. От социалния доклад, съдът установи за безспорно доказано, че детето М. живее и се отглежда предимно от родителите на молителката и негови баба и дядо, като издръжката му е поета изцяло от майката. Детето посещава СОУ „Йоан Екзарх Български“ и е ученичка във втори клас. Майката работи към фирма за круизни речни кораби сезонно, като отсъства по шест месеца.

При извършване на преценката, дали следва да се разреши на детето да пътува извън граница следва да се съобрази преди всичко интересът на детето. Съдът намира, с оглед на така установената фактическа обстановка, липсват обективни причини, които да обосновават отказа на ответника да даде съгласието си детето да пътува в чужбина. В интерес на детето е да му бъде предоставена възможност да пътува извън страната. Съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страна на бащата, съответно- от разрешение на съда детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, биха се накърнили негови основни права като гражданин на страната да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Освен това, съгласно чл. 3 и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на детето, висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, като детето, чиито родители живеят в различни държави има право да поддържа лични отношения и преки контакти и с двамата си родители редовно, освен при изключителни обстоятелства. Поради което с оглед интересите на детето, следва да му бъде дадено необходимото разрешение за пътуване. Следва да се отбележи, че съдът намира, че е морално укоримо родител, който не желае да вижда детето си и който сам живее преимуществено в друга държава да не дава съгласие и да ограничава по този начин интересите на детето си, като по този начин ограничава и своите контакти и възможности да осъществява лични отношения с детето.

Съдът намира, че искания срок е от пет години дава възможност да се направи преценка за интереса на детето, доколкото след този период би могло да настъпят други обстоятелства, зависими от волята на двамата родители, за които ако не бъде постигнато споразумение, може да се постанови ново съдебно решение. Ето защо конкретното разрешение следва да бъде ограничено за срок от пет години. След преценка на събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено разрешение на детето М. да пътува извън границите на Република България до всички държави, придружавано от майка си Д.А. или друго упълномощено от нея лице, за периодите на нормативно установените и посочени на сайта на МОН за всяка календарна година ваканции- Коледна, зимна, пролетна /Великденска/ и лятната ваканция ежегодно за срок от пет години, считано от влизане на настоящето решение в сила, както и да й бъде издаден международен паспорт.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски /адвокатски хонорар на особения представител и платена държавна такса/ в общ размер 430лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

РАЗРЕШАВА издаване и получаване на документ за самоличност– паспорт на малолетната М. С. А. с ЕГН: ********** с родители, както следва: майка Д.И.А. с ЕГН: ********** и С.А. С. с ЕГН: ********** *** - баща.

РАЗРЕШАВА на М. С. А. с ЕГН: ********** да напуска пределите на Република България до всички държави, придружавана от майка си Д.А. с ЕГН: ********** или друго упълномощено от нея лице, за периодите на нормативно установените Коледна, зимна ваканция, пролетна /Великденска/ ваканция и лятната ваканция ежегодно за срок от пет години, считано от влизане на настоящето решение в сила

Постановеното разрешение замества волята и съгласието на бащата С.А. С. с ЕГН: ********** *** за пътуването на детето М. С. А. с ЕГН: ********** извън пределите на Република България.

Допуска предварително изпълнение на настоящото решение на осн.чл.127а ал.4 от СК.

ОСЪЖДА С.А. С. с ЕГН:********** да заплати на Д.И.А. с ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 430лв./четиристотин и тридесет лева /.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: