Р Е Ш Е Н И Е  

 

558/7.7.2015г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание, на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:  

                                                                        Районен съдия: Л. Григорова

 

            при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2600 по описа за 2014 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.127 а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.

            В исковата молба ищцата- С.Х.К., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете С.Ю.Ф.К.., ЕГН **********, и двете с адрес за призоваване: ***, твърди, че с ответника- Ю.Ф.К., роден на *** г., гражданин на Република Турция, са родители на малолетната С.. Ищцата сочи, че с ответника са разделени и не поддържат контакти по между си, като ответникът въобще не е виждал детето си. Ищцата твърди, че живее и работи в Кралство Нидерландия, като е принудена през два- три месеца да се връща в страната, за да вижда детето си. Тези обстоятелства се отразявали неблагоприятно както на майката, така и на детето, но ищцата, заради трудностите с намиране на работа в България, е принудена да работи и живее в чужбина, за да осигурява всичко необходимо за отглеждане на детето си. Ищцата се била свързала с ответника, който живеел в Турция, като се наложило дори да отиде до посочената държава, за да може той писмено да даде съгласието си детето да се снабди със задграничен паспорт и да напуска пределите на РБ. Ответникът бил подписал нарочна декларация, с която дал съгласие за горното, но компетентните, за издаване на документи за самоличност, органи в България отказали издаване на задграничен паспорт на малолетната, тъй като тази декларация от бащата не представлявала пълномощно. Ищцата отново се била свързала с ответника, но същият категорично отказал да се занимава повече, поради което за ищцата възниквал правен интерес да потърси съдействие от съда. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се замести съгласието на ответника, в качеството му на баща на малолетната С., за издаване на задграничен паспорт на детето, както и да се разреши пътуване на детето в Кралство Нидерландия, Белгия, Австрия, Германия, Република Турция, Румъния, Унгария, Сърбия, Франция и всички други държави- членки и нечленки на ЕС, през които е необходимо преминаването на детето по повод пътуването му до посочените по- горе държави, за срок от издаване на задграничния паспорт до края на неговата валидност.

            В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Н.Т. от ШАК, представя писмен отговор, в който заявява, че счита иска за допустим и основателен.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: Видно от представения по делото частно заверен препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1042/07.08.2012 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, се установява по безспорен начин, че С.Х.К., ЕГН ********** и Ю.Ф.К., роден на *** г., са родители на малолетната С.Ю.Ф.К.., ЕГН **********. С решение №758/22.10.2014 г., постановено по гр. д. №234/2014 г. по описа на ШРС, е прекратен гражданския брак между родителите на малолетната С., като  упражняването на родителските права върху общото на страните дете е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на бащата с детето. Със същото решение ответникът е осъден да заплаща на детето издръжка, в размер на 100.00 лв., считано от 23.01.2014 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно с лихва за забава за всяка просрочена вноска, платима на първо число на месеца, за който се отнася. Видно от материалите, приложени по гр. д. №234/2014 г. по описа на ШРС, решението е влязло в законна сила, като е издаден и изпълнителен лист за присъдената издръжка. От приложения  по делото частно заверен препис от декларация- съгласие, представляваща изявление на ответника, става ясно, че същият, в качеството си на родител на детето С. К., дава съгласието си същото да излиза зад граница сама, с придружител или без придружител, или заедно с майка си, като за целта да й се издава паспорт, да се подновяват издадените паспорти, да пътува както сметне за добре, да получава визи, удължава срокове на визи и паспорт, да се записва в избраните училища и общежития в чужбина, да се обучава и получава образование, да се върне от чужбина. Становището на социалния работник е, че на детето следва да се издаде задграничен паспорт и то да напуска пределите на РБ, за да може майката да полага грижи за детето си, и да не се прекъсва емоционалната връзка между тях. Имайки предвид така установените факти, съдът намира, че в случая изцяло в интерес на детето е да му се издаде задграничен паспорт и да му се разреши да пътува извън пределите на страната така, както е поискано в молбата, за да живее през процесния период с майка си в Кралство Нидерландия, където последната законно се е установила да живее и работи, за да може родителят да полага пълноценни грижи за малолетната си дъщеря. Не са налице данни, сочещи, че пребиваването на С. в другите държави носи някакъв риск за нея. На следващо място съдът се съобрази и с изричното съгласие на бащата, дадено в писмен вид, което обстоятелство води съда до извода, че и той, в качеството си на родител на детето, съобразява, че в най- добър интерес за малолетната е да напуска пределите на страната, като живее и се обучава в чужбина. Ето защо съдът заключава, че така предявената молба е основателна и следва да се уважи така, както е поискано от ищцата, тъй като пътуването зад граница на детето не го застрашава и не крие опасност за него, и изцяло в негов интерес е постоянно да контактува и живее с майка си. Поради гореизложеното счита, че са налице предпоставките за заместване волята на бащата на детето с решение по чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.

            Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

РАЗРЕШАВА на С.Ю.Ф.К.., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С.Х.А., ЕГН **********, и двете с адрес ***, да й бъде издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД – паспорт, както и да напусне пределите на Република България, за да пътува в Кралство Нидерландия, Белгия, Австрия, Германия, Република Турция, Румъния, Унгария, Сърбия, Франция и всички други държави- членки и нечленки на ЕС, през които е необходимо преминаването на детето по повод пътуването му до посочените по- горе държави, с и без придружител, за срок от издаване на задграничния паспорт до края на неговата валидност.

            Настоящото разрешение замества волята и съгласието на бащата- Ю.Ф.К., роден на *** г., гражданин на Република Турция, с постоянен адрес в Република Турция, за издаване на документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД и за напускане пределите на Република България на детето С.Ю.Ф.К.., ЕГН ********** за посочените държави и период.

             Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: