Р Е Ш Е Н И Е
360/7.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публичното заседание, на петнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2611/2014 г.
по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда ищецът- Б.Б.С., ЕГН **********,***, излага, че ответникът-
М.Б.С., ЕГН **********,*** е осъден за престъпление по чл.129, ал.2, предл. 6,
алтернатива 3, вр. с чл.129, ал.1 от НК. Твърди се в молбата, че в следствие на
това неправомерно деяние на ищеца са причинени травматични увреждания /средна
телесна повреда/, изразяващи се в нараняване, проникващо в коремната кухина
/прободно- порезна рана на предната коремна стена в ляво подребрие/. В
следствие нараняванията на ищеца се наложило да претърпи лечение в болнично
заведение, както и да продължи домашно лечение, за което извършил разходи.
Поради горното същият бил нетрудоспособен и загубил доходите си от труд. Ищецът бил претърпял и неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болка и страдание, страх, станал нервен и избухлив,
което пък наложило посещение при психиатър и изписване на медикаменти. Ищецът
загубил апетит, отслабнал и не спял спокойно. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата 10 000 (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
му от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
настъпили от телесните увреждания, възникнали в следствие на умишлено причинени
на 29.06.2014 г. наранявания, описани в исковата молба, за което деяние
ответникът е осъден за престъпление по чл.129, ал.2, предл. шест, алтернатива
три, вр. с чл.129, ал.1 от НК, както и сума, в размер на 200.00 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, изразяващи се в
изразходени средства за лечение и лекарства, и сума от 1030.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
категорията на пропусната полза, изразяващи се в неизплатени две месечни
трудови възнаграждения /за месеците юли и август 2014 г./. Ищецът претендира и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от 29.06.2014 г. /датата на деянието/ до окончателното изплащане на главното
задължение. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез процесуален представител депозира отговор, в който сочи, че счита
исковите претенции за неоснователни по размер, за което излага аргументи.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът, от фактическа страна, установи следното: Видно от
приложеното НОХД №1773/2014 г. по описа на ШРС, се установи, че с Определение
№174 от 11.09.2014 г., съдът е одобрил постигнатото между ответника, в
качеството му на подсъдим, неговия защитник и ШРП споразумение, по силата на
което първият е бил признат за виновен в това, че на 29.06.2014 г. в с.
Тимарево, община Венец, Шуменска област е причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина /прободно-
порезна рана на предната коремна стена в ляво подребрие/, квалифицирано като
престъпление по чл.129, ал.2, предл. 6, алтернатива 3, вр. с чл.129, ал.1 от
НК. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл и му е наложено наказание- десет
месеца "Лишаване от свобода", като изпълнението на наказанието, на
основание чл.66 от НК, е отложено за
срок от три години. Определението е влязло в законна сила на 11.09.2014 г. Видно
от представените по делото частно заверени преписи от болнични листи №2309932,
№2308659 и епикриза, издадена от МБАЛ-Шумен, се установи, че в следствие
нараняванията, извършени на 29.06.2014 г. същият е бил във временна
нетрудоспособност, считано за периода от 29.06.2014 г. до 06.09.2014 г. От
епикризата, издадена от МБАЛ-Шумен става ясно, че му е приложено оперативно
лечение, като му е предписано лечение и с медикаменти. От приетото заключение
по извършената СМЕ, се установи, че ищецът е получил следните травматични
увреждания: една прободно- порезна рана на предната коремна стена в ляво
подребрие, проникващо в коремната кухина; наличие на раневи канал през лявото
подребрие с увреждане на дълбоката коса мускулатура и на десетото ляво бедро в
хрущялната му част; порезно нараняване на левия дял на черния дроб; два
хематома в големия оментум. ВЛ сочи в заключението си, че към датата на
изготвяне на заключението соматичното състояние на ищеца е добро, като липсват
данни за развили се следоперативни усложнения. Съществува непостоянна
болезненост в областта на корема и лявата ребрена дъга, засилващи се при
промяна на времето, при значителни физически усилия- при работа, вдигане на
тежки предмети, прием на по- груба храна. ВЛ посочва, че по принцип
възстановителния процес при всеки пациент е строго индивидуален, но най- общо
за възстановяване на увредени от намушкване органи, чрез образуване на ръбци са
необходими от три до шест месеца; за възстановяване здравината на предната
коремна снета- шест месеца; за възстановяване на кръвните показатели до
физиологичните норми, без прилагане на допълнително лечение- два, три месеца;
за възстановяване увреденото 10 ляво ребро- четири седмици. Поради образуване
на сраствания между органите в коремната кухина, твърде често срещано в
следоперативния период е да остане непостоянна тъпа болезненост в областта на
корема и за по- дълъг период от време- за месеци, понякога- години. ВЛ дава
категоричен отговор на въпроса относно причинно следствената връзка между
остатъчната болезненост и конкретните наранявания, като заявява, че процесните
травматични увреждания и остатъчната болезненост, която изпитва ищеца са в
пряка причинна връзка с инцидента на 29.06.2014 г. По делото е изслушано и ВЛ-
психиатър, с оглед допусната СПЕ, което дава заключение, че след преживения от
ищеца стрес, в следствие на процесния инцидент, същият е бил с неустойчиво
настроение, задълбочаване на емоционалната лабилност, която е предхождаща
събитието личностна характеристика, „умствено предъвкане“ на станалото,
тревожност, известно социално оттегляне и ограничаване в контактите-
разстройство в адаптацията. Последното е продължило повече от шест месеца,
което дава основание на вещото лице да постави диагноза „Протрахирана
адаптационна реакция“. Това ВЛ посочва, че към датата на изготвяне на
заключението оплакванията са в процес на редуциране, а част от тях са
отпаднали. Медикаментозно лечение не е провеждано, като не са налага такова и
към датата на прегледа на ищеца от вещото лице. От събраните гласни
доказателства, показанията на свидетелите Н.М., майка на ищеца и Н.Х., трето,
незаинтересовано от изхода на делото лице, се установи, че след процесния
инцидент, ищецът не можел да работи, станал раздразнителен, нервен, страхлив-
„Операцията го боли, стана раздразнителен, нервен много. Сам не може да излиза.
Излиза, ако дойдат приятелите му да го изведат. Преди имаше приятелка, сега
няма“, сочи майката на ищеца; „Сега е страхлив, не разговаря за случилото се с
нас“, са показания на другия свидетел. Съдът дава вяра на тези изявления на
свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви по между си и се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства, включително и от заключенията по
двете експертизи. По делото е представен и частно заверен препис от трудов
договор от 03.04.2014 г., от който е видно, че към датата на извършване на
деянието ищецът е полагал труд с оглед възникнало между него и „Р.“ АД трудово
правоотношение. От представения частно заверен препис от фактура
№0000058731/08.07.2014 г. става ясно, че ищецът е заплатил за болничното си
лечение сума от 52, 20 лв.
От така изнесената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Елементите на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна връзка между
вредата и противоправното поведение и
вина, която се презюмира оборимо. Съгласно текста на разпоредбата на чл.300 от
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна и за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо предвид коментираното по- горе Определение №174 от 11.09.2014
г., с което съдът е одобрил постигнатото между ответника, в качеството му на подсъдим,
неговия защитник и ШРП споразумение, имащо значение на влязла в сила присъда, и
е задължително за настоящия състав, заключава, че са безспорно установени
извършеното от ответника спрямо ищеца деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо съдът е длъжен да приеме за установено, че на 29.06.2014
г. в ***, ответникът виновно, действащ с пряк умисъл, е причинил на ищеца описаните
по- горе травматични увреждания, които безспорно са довели до преживени от
последния болки и страдания. От събраните писмени и гласни доказателства,
разглеждани в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че
причинените телесни увреждания са в пряко причинно- следствена връзка с неправомерното
поведение на ответника. Изхождайки от изложеното и имайки предвид травматичните
увреждания, които ищецът е получил и емоционалните му преживявания, съдът
заключава, че същият е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в страдания,
болки и емоционален стрес. Чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер
на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, /което в настоящия
случай е свързано със здравословното и
емоционалното състояния на ищеца, като с деянието е нарушена телесната цялост
на ищеца/, начинът на извършването му /следва да се отчете пряката умишлена
форма на вина на ответника/, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални и физически страдания /като същите са продължили през един
сравнително не кратък период от време/. На следващо място по делото не се
установи да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха
някакви надлежни доказателства, сочещи, че уврежданията са настъпили при
осъществено и от ищеца някакво противоправно поведение. Съобразявайки се с всички
изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 8 000 лв. и отхвърлен в
останалата му част, до пълния предявен размер.
Касателно
претенциите за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени
вреди, за да се произнесе, съобрази следното:
Относно претенцията
за сума, в размер на 200.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
категорията на претърпяна загуба, изразяващи се в изразходени средства за
лечение и лекарства, съобрази следното: По делото е ангажирано едно писмено
доказателство досежно извършени от ищеца разходи за лечение /фактура
№0000058731/08.07.2014 г./, от което безспорно се установи, че за лечението си
ищецът е заплатил сума от 52, 20 лв. Други безспорни и категорични
доказателства относно заплатените от ищеца суми за лечението не се ангажираха. Действително майката на
ищеца, разпитана като свидетел, заяви, че са заплатени суми за лечението му, но
доколкото показанията и са противоречиви относно тези обстоятелства, тъй като
свидетелката първоначално заяви, че за лечението му са заплатени 56.00 лв.,
като в последствие заяви, че общо са дадени 600-700 лв., но от тези пари са
заплатени и осигуровките на ищеца. На следващо място не се установи чии
средства са изразходени- тези на свидетелката или на ищеца, който ги е взел
назаем. Ето защо заключава, че този иск е частично основателен, а именно за
сума от 52, 20 лв., като за остатъка следва да се отхвърли, поради
недоказаност.
Досежно претенцията
за сума от 1030.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди от категорията на пропусната полза, изразяващи се в
неизплатени две месечни трудови възнаграждения /за месеците юли и август 2014
г./, намира за безспорно установено, че към датата на извършване на деянието
ищецът е полагал труд по трудово правоотношение, като съответно за периода на
временна неработоспособност, същият не е работил, като по този начин е загубил
сумата, представляваща трудово възнаграждение, което сигурно би получил ако е
бил трудоспособен. Безспорно се установи, че с оглед законовите изисквания за
месеците юли и август 2014 г., ищецът не е получил и съответното
обезщетение за временна
неработоспособност. Ето защо заключава, че ответникът, по смисъла на
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, е задължен да репарира и този вид
имуществени вреди, представляващи трудовото възнаграждение /нетната сума/,
което ищецът би получил, ако ответникът не му бе причинил нараняванията. Поради
гореизложеното и доколкото искът е установен по основание, и има конкретни
данни за размера на основното трудово възнаграждение на ищеца, с оглед
разпоредбата на чл.162 от ГПК, намира, че тази претенция следва да бъде уважена
за сума от 807, 42 лв. Това е сумата, която реално ищецът би получил като трудово
възнаграждение за месеците юли и август 2014 г., след приспадане на дължимите
осигуровки и данъци, т.е. това е размерът на действителната вреда от този вид.
За остатъка от сумата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли
поради неоснователност.
Съобразно нормата на
чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана. Ето защо горепосочената сума следва да се присъди, ведно
с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху нея, считано от
датата на деянието- 29.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 654.81 лв.
На основание чл.78,
ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи заплащане на ШРС на
сумата от 600.00 лв., от която 370.00 лв., представляваща дължима държавна
такса, съобразно уважената част от исковете и 230.00 лв., представляваща
извършени разноски за експертизи и възнаграждение на преводач, изплатени на
вещите лица и преводача от бюджета на ШРС.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Б.С., ЕГН **********,***, да заплати на Б.Б.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 8 859,
62 лв. /осем хиляди осемстотин петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/,
от която 8 000.00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
настъпили от телесните увреждания, възникнали в следствие на умишлено причинени
на 29.06.2014 г. наранявания, описани в исковата молба, за което деяние
ответникът, с Определение №174 от 11.09.2014 г., постановено по НОХД №1773/2014
г. по описа на ШРС, е осъден за престъпление по чл.129, ал.2, предл. 6,
алтернатива 3, вр. с чл.129, ал.1 от НК;
52, 20 лв. /петдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от категорията на
претърпяна загуба, изразяващи се в изразходени средства за лечение и лекарства;
807, 42 лв. /осемстотин и седем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди от категорията на пропусната полза, изразяващи се в
неизплатени две месечни трудови възнаграждения /за месеците юли и август 2014
г./, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата
от 654.81 лв. /шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ
исковете
по чл.45, ал.1 от ЗЗД в останалата им част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.Б.С., ЕГН **********,***, да заплати на ШРС сумата
от 600.00 лв., от която 370.00 лв., представляваща дължима държавна такса,
съобразно уважената част от исковете и 230.00 лв., представляваща извършени
разноски за експертизи и възнаграждение на преводач, изплатени на вещите лица и
преводача от бюджета на ШРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: