Р Е
Ш Е Н
И Е
432/29.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№2647 по описа за 2014 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Гр.д.№2647/2014г. по описа на ШРС е образувано по повод
обективно съединени кумулативно предявени искове/осем главни и два акцесорни/ с
правно основание чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6
от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС,
чл.305 и чл.307 от ППЗИНЗС, чл. 2 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
4.03.2003г. и чл.86 ал.1 от ЗЗД от Г.Н.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника адв.Г.Цонева срещу ГД“Изпълнение на наказанията” към МП и Районно
управление „Социално осигуряване“-гр.Ш., както следва: 1.
за признаване за установено, че за периода от 13.03.1995г. до 31.08.2014г. времето на
почивки, времето за обучения, учебна стрелби, учебни тревоги, времето за
инструктаж (15 минути за всяка смяна) и приемане на смяната (15 минути за всяка
смяна), както и времето за издаване на смяната (15 минута за всяка смяна са
част от работното време и представляват извънреден труд. Искът следва да се
прекрати, поради липса на правен интерес от установителен иск при предявени
осъдителни искове за заплащане на положения извънреден труд със същата искова
молба, доколкото иск за установяване на факт е допустим само в случаите, предвидени в закон; 2. Да бъде осъден
първия ответник ГД "ИН" да заплати възнаграждение за положен извънреден труд до
50 часа на тримесечие, по време на т.н. почивки- 300часа извънреден труд, за
период от 28.10.2009г. до 31.08.2014г. както и възнаграждение за положения
извънреден труд до 50 часа на тримесечие, по време на обучения- 50 часа
извънреден труд, учебни стрелби- 50 часа извънреден труд и учебни тревоги- 50
часа извънреден труд, времето за инструктаж (15 минути за всяка смяна)- 300часа
извънреден труд и приемане на смяната (15 минути за всяка смяна) както и
времето за издаване на смяната (15 минути за всяка смяна)- 200часа извънреден
труд, общо в размер на 2 500 лв., който иск е изменен на размер 3393,33лв. с
допълнителна молба и 3. Акцесорен
иск за мораторна лихва върху горепосочената сума за период върху вземанията от
падежа на всяко тримесечие до 28.10.2014г. в размер на 750лв., изменен на
867,93лв., с допълнителна молба, както и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума; 4.
Да бъде осъден първия ответник ГД "ИН" да заплати обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, на основание чл.224 ал.1 от КТ, чл.211, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.189, ал.6 от ЗМВР за положения извънреден труд над 50 часа на
тримесечие или 600 часа за периода от 13.03.1995 г. до 31.08.2014 г. в размер
на 3 000 лв., изменен на 2412,80лв. с допълнителна молба, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата; 5. Да бъде осъден
първия ответник ГД “ИН” да заплати възнаграждение за 250 часа нощен труд за
период от 28.10.2009г. до 31.08.2014г. в размер на 500лв., изменен на 740лв. с
допълнителна молба, на осн.чл.67 ал.7 т.1 от ЗДС; 6. Акцесорен иск за мораторна лихва върху горепосочената
сума в
размер на 258,51лв., изменен на 194,48лв., за период от падежа на всяко вземане-първи
ден от месеца следващ месеца, през който е положен до 28.10.2014г., както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
дължимата сума; 7. Да бъде осъден
първия ответник ГД “ИН” да заплати левовата равностойност на еднократно вещево
доволствие, на основание чл. 234, ал.5 от ЗМВР в размер на 400 лв., както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
дължимата сума; 8. Да бъде осъден
първия ответник ГД “ИН” да заплати обезщетение за неизползван отпуск на
основание чл.224 ал.1 от КТ и чл. 189 ал. 6 от ЗМВР в размер на 208 лева.,
както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на дължимата сума; 9. Да
бъде осъден първия ответник ГД “ИН” да заплати обезщетение, на основание чл.
234, ал.1 и чл.235 ал.3 от ЗМВР в размер на 20 заплати или общо 19 138лв.,
както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на дължимата сума.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: Не се спори между страните, че от
13.03.1995г. ищеца е работил като надзирател в Следствен арест в гр.Ш. до прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника със Заповед № I-8025 от 11.08.2014г., поради пенсиониране, считано от
31.08.2014г. Това се установява и от представеното копие от заповед, личен
картон на ищеца и ведомост за изплащане на обезщетение.
От Справка за броя на отработените дни, броя на отсъствията и отпуските на
ищеца, обхващаща периода месец октомври 2009г.- месец август 2014г., се установяват
отработените дни, през които служителя е изпълнявал, съответно не е изпълнявал
служебните си задължения поради отсъствие с оглед ползван платен отпуск.
Със Заповед № 1-7/21.01.2013г. на Началник на ОС“ИН“-Ш. ищецът бил компенсиран с
допълнителен отпуск 3 дни за отработеното време над 50 часа на тримесечие.
Приложени са месечни графици за дадените дежурства, нарядна ведомост и справка за
участието на ищеца в учебни стрелби, тревоги и обучения в дните за
почивка през процесния период. На 28.12.2014г. била заплатена сумата, посочена
във ведомостта, представляваща 20бр. заплати и вещево доволствие, които са
предмет на седми и девети иск в настоящото производство.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства,
като беше разпитан свидетеля К.Н., работил на длъжност надзирател в следствен
арест. Той свидетелства, че при нормативно установените почивки служителите
нямали право да напускат района на ареста, да събличат униформата си и да
отказват разпореждания. Продължителността на смените била 12 или 24 часа, като
работното време започвало в 8,30ч. часа, като с времето за обличане и
встъпителен инструктаж, провеждащ в 8,15 часа, служителите трябвало да са на
работа в 8.00ч. Предаването на смяната, което е част ото служебните задължения
отнемало минимум 30 минути. В ареста се провеждали стрелби два пъти годишно за
времето от 9.00ч. до 12.00ч. и учебни тревоги от 2 до 4 пъти годишно с
продължителност 3 часа.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че общия брой на положените часове
извънреден труд по време на почивки, обучения, учебни стрелби, тревоги,
инструктаж, предаване на смяна за процесния период, възлиза на 990часа, общо
извънредния труд е 1380 часа, а дължимата сума възлиза на 3393,33 лева,
съответно размера на мораторната лихва е 867,93 лева за периода от падежа на всяко вземане до 28.10.2014г. Дава се заключение,
че ищеца при отработените часове над над
нормативно определените 50 часа на
тримесечие, следва да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск в
размер на 58 работни дни, чиято парична
стойност е 2412,80лв. За процесния период в заключението се посочва, че се
дължи заплащане за положен нощен труд в
размер на 740,00лв., съответно лихвата за забава възлиза на 194,48 лева за периода 28.10.2009г. – 31.08.2014г.
От правна страна съдът намира
следното: Съгласно
чл.19 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, служителите в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и в
териториалните й служби са държавни служители. По силата на чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС статутът на
държавните служители се урежда от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 3 ЗМВР, намираща приложение в
случая на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, работното време на държавните
служители в ГДИН, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява
сумирано за 3-месечен период. Съгласно чл.301 ал.6 от ППЗИНЗС
отм., служителите, които не изпълняват постова служба са на разположение на
командира по отделение, без право да напускат района на поделението. За 24
часови смени на служителите се полагалт 4 часова почивка, през която те са на
разположение. Когато служителят е работил извън редовното работно
време в чл. 211 ал. 5 т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации, чрез възнаграждение за извънреден труд за отработени до
50 часа на отчетен период и допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа. Със Заповед на МП № 1С-03-1182 от 10.10.2007г., отменена със
Заповед ЧР-05-400 от 06.08.2012г., приложени по делото, се определя редът за
разпределяне на работното време в ГДИН, според т. 16 от която времето за
почивка, както и времето за управление при кризи и отбранително-мобилизационна
подготовка не се включва и не се отчита за работно време и положеният
извънреден труд се заплаща при условията и размерите, определени с КТ. Работата
над редовното време се компенсира с
възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск, съгласно т.28.
Заповедта като подзаконов нормативен акт, противоречи на понятието за работно
време при длъжности, изискващи постоянно разположение на служителя за нуждите
на трудовата му функция, съгласно ППЗИНЗС. Извънредният труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал. 1 от КТ, е
работата по трудовото правоотношение между служителя и работодателя, извън
установеното от него работно време, която се осъществява по разпореждане или
със знанието на определени лица в предприятието. Положеният извънреден труд от
служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното
работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. Поради естеството на
служебната дейност на ищеца с дежурства по 12 и 24 часови смени, ползваните
почивки, времето на тревоги, учения, предаване на смени не следва да бъдат
изключвани от отработеното време и за тях се дължи съответно възнаграждение.
Задължителна в приложението си, относно организацията на работното време е
Директива 2003/88 на ЕП и на Съвета от
04.11.2003г. При преюдициални запитвания, СЕС дава заключения, които са
обвързващи спрямо всички юрисдикицци на страни членки, че почивките
представляват част от работното време, ако работникът присъства физически на
мястото на работа, какъвто е и настоящия казус. Налице е и задължителна съдебна
практика, като съгласно т.1
от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г.,
ОСГК, при непрекъсваем производствен процес /смени,
дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното
време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място,
определено от работодателят.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема, часовете, като време за почивка в
рамките на 12 и 24-часово
дежурство, в действителност представляват част от работното време на
надзирателя, през което той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни задължения. В случая не
са налице белезите, присъщи на почивката като период от време, през който работникът или служителят
не е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, тъй като предназначението й е
да бъде възстановена изразходваната в процеса на труда работна сила. По делото се установи, че отделно от работната смяна,
ищецът се е намирал на работното си място още поне половин час във връзка с обличане на
униформа и провеждането на ежедневния инструктаж преди
началото на смяната и по 15 минути сдаване на смяната. Това време притежава арактеристики на работно време, доколкото служителят се е
намирал на разположение на работодателя. По тази причина то следва да бъде
включено при сумираното изчисляване на работното време и да се взема предвид
при отчитането на евентуално положен извънреден труд. Ето защо съдът счита, че
положеният извънреден труд 1380часа
за периода от 28.10.2009г. до 31.08.2014г./5-годишен период преди завеждане на
исковата молба/ следва да бъде заплатен
в размер на 3393.33 лв., както и мораторна лихва
за забава в размер на 867,93лв.,
съобразно писменото заключение на вещото лице.
Съдът счита направеното от ответника
възражение за частично погасяване на вземанията по този иск поради изтекла тригодишна
погасителна давност, за неоснователно. Съгласно
чл.111 б.”а” от ЗЗД, с изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е
предвидена друга давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Исковата претенция не представлява текущо ежемесечно
възнаграждение за положен труд. Доколкото се касае за извънреден труд, който се полага само по изключение и
възнаграждението за него се изплаща през месеца, следващ отчетения тримесечен
период, през който е положен същият не може да бъде посочен предварително и възниква
при определени предпоставки, поради което не представлява периодично плащане по смисъла
на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Процесното вземане се погасява
с изтичането на общата 5-годишна давност, като в
този смисъл е и съдебната практика по сходни казуси.
По делото беше установено, че ищецът има право на компенсация с
допълнителен платен годишен отпуск за положените часове
извънреден труд, през процесния период, който възлиза на 58 дни. Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, на
основание чл.224 ал.1 от КТ, чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.189, ал.6 от ЗМВР
за положения извънреден труд в размер на 2412,80лв., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата
е основателен.
Искът за заплащане на възнаграждение за 250 часа нощен
труд за период от 28.10.2009г. до 31.08.2014г. в размер на 740лв., на осн.чл.67
ал.7 т.1 от ЗДС и мороторна лихва върху вземането следва да бъдат отхвърлени
поради следните съображения: Нормата на чл. 67, ал.7,
т.1 ЗДСл., съгласно
която за положен от държавните служители нощен труд, се дължи допълнително
възнаграждение не е приложима в настоящия казус. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗДСл.,
този закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните
правоотношения на държавните служители. В случая ищецът е държавен служител при
ГДИН и законът, уреждащ служебното му правоотношение, е ЗИНЗС, като субсидиарно
е приложим ЗМВР. В разпоредбата
на чл. 202 ал.1
ЗМВР са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители и сред
тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. Съобразно изричната
разпоредбата на чл. 302, ал.1
ППЗИНЗС, служителите от надзорно-охранителният състав, каквато длъжност е
заемал ищецът, не
получават компенсация за положен нощен труд. Положеният от тях нощен труд е
част от дежурството, което
същите дават. При тези обстоятелства специалната разпоредба на чл. 202, ал.1
ЗМВР дерогира общата разпоредба на чл. 67 от
ЗДСл., поради което на ищецът не е било дължимо заплащане на нощен труд.
По отношение на претенциите за вземания, посочени като
дължими във Ведомост, издадена от работодателя, приложена към отговора, съдът
намира, с оглед на изявлението на ищеца, че две от тях са били погасени чрез плащане
на 28.12.2014г. Искът за заплащане на левовата равностойност на еднократно
вещево доволствие, на основание чл. 234, ал.5 от ЗМВР в размер на 400 лв., и за
обезщетение, на основание чл. 234, ал.1 и чл.235 ал.3 от ЗМВР в размер на 20
заплати или общо 19 138лв. следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане, като се присъди само законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума на
28.12.2014г. Относно претенцията за обезщетение за неизползван отпуск на
основание чл.224 ал.1 от КТ и чл. 189 ал. 6 от ЗМВР в размер на 208 лева не
бяха представени доказателства за заплащане на вземането, като това е в тежест
на ответника. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане на дължимата сума.
На основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищецът направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 579,50лв., а ищеца на ответника при
определено възнаграждение в размер на 1350,63лв. по реда на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба за мин.адвокатски възнаграждения и деловодни разноски 250лв., съобразно
отхвърлената част от иска- 54,68 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
Прекратява
съдебното
производство, образувано по искова молба от Г.Н.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника адв.Г.Ц. срещу ГД“Изпълнение
на наказанията” към МП и Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Ш., в частта му, с
която се иска признаване за установено, че за периода от 13.03.1995г. до
31.08.2014г. времето на почивки, времето за обучения, учебна стрелби,
учебни тревоги, времето за инструктаж (15 минути за всяка смяна) и приемане на
смяната (15 минути за всяка смяна), както и времето за издаване на смяната (15
минута за всяка смяна са част от работното време и представляват извънреден
труд.,
като недопустимо.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. ***, представлявана от ***, на осн.чл. 211,
ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН:********** ***, сумата 3393,33лв. /три хиляди триста деветдесет и
три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд- 1380часа за период от 28.10.2009г. до 31.08.2014г. по
време на почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за
инструктаж и приемане на смяната, както и времето за издаване на смяната
общо извънреден труд; 867,93лв./осемстотин
шестдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/, представляващи
мораторна лихва върху главницата за период от падежа на всяко вземане на
тримесечие до 28.10.2014г., както и законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. ***, представлявана от ***, на осн.чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, на основание чл.224 ал.1 от КТ, чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.189, ал.6
от ЗМВР да
заплати на Г.Н.Г. с ЕГН: ********** ***2,80лв./две
хиляди четиристотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за положения извънреден труд в размер на 58 дни, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.10.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Г.Н.Г. с ЕГН:********** срещу ГД“Изпълнение
на наказанията” към МП-гр.София за заплащане на възнаграждение за 250 часа
нощен труд за период от 28.10.2009г. до 31.08.2014г. в размер на 740лв./седемстотин
и четиридесет лева/, на осн.чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и мораторна лихва върху
главницата в размер на 194,48 лв./сто деветдесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/ за периода от 28.10.2009г. до 31.08.2014г., и законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2014 г. до
окончателното й изплащане като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ искът на Г.Н.Г. с ЕГН:**********
срещу ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София за заплащане на левовата равностойност на еднократно вещево
доволствие, на основание чл. 234, ал.5 от ЗМВР в размер на 400
лв./четиристотин лева/, и за обезщетение, на основание чл. 234, ал.1 и
чл.235 ал.3 от ЗМВР в размер на 20 заплати или общо 19 138лв./деветнадесет
хиляди сто тридесет и осем лева/, като погасени чрез плащане.,
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. ***, представлявана от ***, на осн.чл. 86 от ЗЗД да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН:********** законната лихва върху главниците 400
лв./четиристотин лева/, и 19 138лв./деветнадесет хиляди сто
тридесет и осем лева/ от датата на предявяване на иска- 29.10.2014г. до
окончателното изплащане на дължимата сума на 28.12.2014г.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул. ***, представлявана от ***, на основание чл.224 ал.1 от КТ и чл. 189 ал. 6 от ЗМВР да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН: ********** обезщетение за неизползван отпуск в размер на 208
лева/двеста и осем лева/, както и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение
на наказанията” към МП-гр.София да заплати Г.Н.Г. с ЕГН: ********** сумата от 579,50лв. (петстотин седемдесет
и девет лева и петдесет стотинки), направени по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН: ********** да заплати на
ГД“Изпълнение на наказанията” към
МП-гр.София сумата от 54,68лв. (петдесет
и четири лева и шестдесет и осем стотинки), направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и депозит за експертиза.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София да заплати по сметка на Районен съд– гр.Шумен сума в размер на 1447,76 лева /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет шест стотинки/, от която 1147,76 лева- държавна такса върху уважените искове и 300.00лв. деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :