Р Е Ш Е Н И Е
255/30.3.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2661 по описа на ШРС за 2014 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.Д.Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, със съдебен
адрес: гр.Шумен, ул.”***“ №7, ет.2, офис 1, чрез адв.С. Г. от ШАК срещу Е.З.Ч.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, Д.Х.М., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:***, Х.С.Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и Д.С.Т., с ЕГН********** с постоянен адрес:***. Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на административен акт
и параграф 4 от ЗСПЗЗ №176, том IV, дело №3137/94 е собственик на имот,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 83510.651.326 по действащата в
момента кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Шумен с площ 500
кв.метра, в местността „Под манастира“, с трайно предназначение: земеделска,
ведно с построената Вилна постройка от 12 кв.метра, при граници: имоти с
идентификатори 83510.651.327, 83510.651.428, 83510.651.325, 83510.651.329 и
83510.651.328. Твърди, че придобил собствеността върху посочения имот на
основание §4а от ЗСПЗЗ, като заплатил земята с квитанция от 26.091994 год.,
съгласно съставения административен акт – Протокол по §4а от ЗСПЗЗ и п.5 от
ППЗСПЗЗ от 23.08.1993 год. на комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община
Шумен. Твърди, че владее имота повече от 40 години. През 2008 год. при
изработване на Плана на новообразуваните имоти, бил погрешно вписан за
собственик на имот с идентификатор 83510.651.323, а имота с идентификатор
83510.651.326 бил погрешно записан като общински. С Решение по адм.дело
№115/2008 год. ШАС отменил Заповед РД-15-52/10.04.2008 год. на Областния
управител, с която бил одобрен плана на новообразуваните имоти, в частта за
имот с идентификатор 83510.651.326 и преписката била върната на областния
управител за произнасяне, въз основа на събраните по делото доказателства. През
2014 год. се снабдил от СГКК със скица №15-381265-22.10.2014 год., от която
установил, че в имот с идентификатор 83510.651.326 като собственик е посочен не
само той, а и друго лице – Д.М. Д.. В скицата като документ от който произтича
правото на посоченото лице на собственост бил посочен Други №87, том 11,
рег.№4248, дело №2125 от 16.07.2012 год. на АВ-Шумен. От извлечение от имотния
регистър установил, че ответниците са вписани като собственици въз основа на
Заповед на кмета на Община Шумен за възстановяване на собственост, като твърди,
че не разполага с екземпляр от нея. Твърди, че ответниците не са посещавали
имота и не са демонстрирали пред него правото си на собственици.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 83510.651.326 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, с площ 500 кв.метра, в местността
„Под манастира“, с трайно предназначение – земеделска, ведно с построената в
имота вилна постройка от 12 кв.метра, при граници имоти с индентификатори 83510.651.327, 83510.651.428, 83510.651.325,
83510.651.329 и 83510.651.328, като моли съдът служебно да се произнесе по
валидността на Заповед на Кмета на Община Шумен, вписана под №87, том 11,
рег.№4248, дело №2125 от 16.07.2012 год. на ОД-Шумен.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител,
който поддържа иска и моли съда с оглед направеното от ответната страна
признание на иска, да се произнесе с решение при признание на иска по смисъла
на чл.237, ал.1 от ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора
ответниците признават изцяло иска, като твърдят, че лично те никога не са
оспорвали правото на собственост на ищеца, като считат, че то е било нарушено
не от тях, а от трето лице, каквото в случая се явява Община Шумен. Твърдят, че
не са знаели за претенциите на ищеца за собственост над имот с идентификатор
83510.651.326, доколкото същия е бил отразен като собственик на имот с
идентификатор 83510.651.323 и че не са получавали заплатената от ищеца на
Община Шумен сума от 25630 лева. С оглед на изложеното и доколкото признават
иска изцяло молят разноските по делото на основание разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ответниците
не се явяват лично и не изпращат представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит въз основа на административен акт и параграф 4 от ЗСПЗЗ
№176, том IV, дело №3137/94 ищецът е собственик на имот, идентичен с поземлен
имот с идентификатор 83510.651.326 по действащата в момента кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Шумен с площ 500 кв.метра, в местността „Под
манастира“, с трайно предназначение: земеделска, ведно с построената Вилна
постройка от 12 кв.метра, при граници: имоти с идентификатори 83510.651.327,
83510.651.428, 83510.651.325, 83510.651.329 и 83510.651.328. Собствеността
върху посочения имот била придобита на основание §4а от ЗСПЗЗ, като ищецът заплатил
земята с квитанция от 26.09.1994 год., съгласно съставения административен акт
– Протокол по §4а от ЗСПЗЗ и п.5 от ППЗСПЗЗ от 23.08.1993 год. на комисия,
назначена със Заповед на Кмета на Община Шумен. Владението върху имота му било
предадено още през 1976 год. с Протокол, съгласно Решение №51 по Протокол №2 от
20.02.1976 год. по 12-то Постановление на МС, след което изградил в имота вилна
постройка с площ от 12 кв..метра. През 2008 год. при изработване на Плана на
новообразуваните имоти, бил погрешно вписан за собственик на имот с
идентификатор 83510.651.323, а имота с идентификатор 83510.651.326 бил погрешно
записан като общински. С Решение по адм.дело №115/2008 год. ШАС отменил Заповед
РД-15-52/10.04.2008 год. на Областния управител, с която бил одобрен плана на
новообразуваните имоти, в частта за имот с идентификатор 83510.651.326 и
преписката била върната на областния управител за произнасяне, въз основа на
събраните по делото доказателства. Видно от скица №15-381265-22.10.2014 год. на СГКК в
имот с идентификатор 83510.651.326 като собственик бил посочен освен ищеца и друго
лице – Д.М. Д.. В скицата като документ от който произтича правото на
посоченото лице на собственост бил посочен Други №87, том 11, рег.№4248, дело
№2125 от 16.07.2012 год. на АВ-Шумен. Ответниците били вписани като собственици
въз основа на Заповед на кмета на Община Шумен за възстановяване на собственост.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на
административен акт и параграф 4 от ЗСПЗЗ №176, том IV, дело 3137/94, Скица на
поземлен имот №15-381265-22.10.2014 год., Решение №75/02.10.2009 год., Протокол
№20, Протокол по §4а от ЗСПЗЗ и п.5 от Правилника за прилагането му от
23.08.1993 год., Квитанции от 12.09.1994 год. и 26.09.1994 год., Удостоверение
№94 М 480, Договор за доставка на питейна вода от 29.10.1999 год., Уведомление
№24-19806-22.10.2014 год., Ксерокопие на пощенски плик, Справка по лице от
имотния регистър, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, Удостоверение за данъчна оценка от 30.10.2014 год.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
В депозирания писмен отговор по смисъла на чл.131
от ГПК ответниците признават изцяло предявения срещу тях иск. В съдебно
заседание от страна на процесуалният представител на ищеца е направено искане
за произнасяне на съда с решение при признание на иска. Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.237, ал.3
от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. В тази връзка
съдът взе предвид обстоятелството, че е налице признание на иска от страна на ответниците,
налице е депозирано от страна на ищеца искане в този смисъл и не са налице
визираните в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК отрицателни процесуално-правни
предпоставки, при които съществува забрана за постановяване на решение при
признание на иска, а именно признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, счита, че предявените от страна на
ищеца положителен установителен иск е
допустим и следва да бъде уважен изцяло, съобразно направеното признание на
иска, без да се мотивира решението по същество.
Доколкото ответниците с поведението си са станали
причина за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски в размер на 1000 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар. В тази връзка съдът не споделя
твърденията на ответниците, изложени в отговора на исковата молба, че са
налице, предпоставките визирани в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и същите
не следва да отговарят за направените от ищцовата страна разноски. В тази
връзка съдът установи, че причина за завеждане на настоящия иск е било
поведението на ответниците, свързано с вписване в кадастъра в имот с
идентификатор 83510.651.326 като собственик, освен ищеца и лицето Д.М. Д.,
който се явява наследодател на ответниците. В същото време, доколкото видно от
представеното като писмено доказателство по делото Решение №75/02.10.2009 год.
ответниците са участвали като заинтересовани страни и са били наясно с
претенциите на ищеца и претендираното от негова страна право на собственост
именно върху имот с идентификатор 83510.651.326, на който впоследствие са били
вписани като собственици, налага извода, че същите с поведението си са станали
причина ищецът да заведе настоящия иск, доколкото същия не е имал друг път за
защита. А с оглед на изложеното съдът намира, че не са налице условията,
визирани в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и направените от ищеца разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.З.Ч.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, Д.Х.М., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:***, Х.С.Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и Д.С.Т., с ЕГН********** с постоянен адрес:***, че А.Д.Б., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, със съдебен
адрес: гр.Шумен, ул.”***“ №7, ет.2, офис 1, чрез адв.С. Г. от ШАК е собственик на следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 83510.651.326 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Шумен, с площ 500 кв.метра, в местността „Под манастира“, с
трайно предназначение – земеделска, ведно с построената в имота вилна постройка
от 12 кв.метра, при граници: имоти с индентификатори 83510.651.327, 83510.651.428, 83510.651.325,
83510.651.329 и 83510.651.328, който имот е подробно описан в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на административен акт по
параграф 4 от ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Е.З.Ч., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, Д.Х.М.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, Х.С.Т., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:*** и Д.С.Т., с ЕГН********** с
постоянен адрес:*** да заплатят на А.Д.Б.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.”***“
№7, ет.2, офис 1, чрез адв.С. Г. от ШАК сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: