Р Е Ш Е Н И Е

281/9.4.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шести април 2015 година

В открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2669/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба от “А.С.В.” ООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу Г.Б.Б., ЕГН : **********,***, без посочено правно основание и цена от 664,26 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 664,26 лева, представляваща 337,55 лева главница – неплатени вноски по договор за заем, 118,45 лева договорна лихва и 208,26 лева лихва за забава за периода от 08.01.2010г., до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 2192/2014г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Иска отхвърлянето му. Позовава се на изтекла погасителна давност за лихвите и твърди че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е получено, не от цедента и то, след като цесионера е подал заявление по чл. 410 ГПК.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 19.11.2009г., цедент на ищеца, отпуснал заем на ответника, в размер на 400 лева. Уговорената сума следвало да се връща седмично, в сряда, на 20 вноски, всяка от 31 лева. Ответникът спрял плащанията след 20.10.2010г.. С договор от 25.10.2012г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 21.08.2014г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума. По пълномощно от името на първоначалния кредитор изпратил уведомление за цесията на ответника, което било получено на 22.10.2014г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Всички посочени, са налице, в настоящият случай, но ответното възражение за погасяване на част от вземанията по давност е основателно. Това са сумите 118,45 лева договорна лихва, начислявана до 2010г. и 141,45 лева законна лихва за периода от 08.01.2010г. до 21.08.2011г., в които части исковете следва да се отхвърлят поради погасяване вземанията с изтичане на предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД давност. Неоснователно е обаче основното възражение на ответника за ненадлежно съобщаване на цесията. Полученото уведомление е от името на първоначалния кредитор, упълномощил цесионера да го връчи, което е и сторено, дори преди предявяване на иска. Предвид разрешението в т. 9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че съществуването на вземането се установява към момента на приключване съдебното дирене в исковия процес, коментираното уведомление следва да се вземе в предвид, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, независимо че е получено от длъжника след издаване на заповед за изпълнение.

Поради това исковете са основателни, за главницата в размер от 323,55 лева/ посочен от заключението на ССЕ/, а за лихвите до размер от 66,81 лева законна лихва, за периода от 21.08.2011г,. до подаване заявлението по чл. 410 ГПК, в която част следва да се уважат, като този за главницата, за сумата от 14 лева се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 376,10 лева разноски в производството и по ЧГД № 2192/2014г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Г.Б.Б., ЕГН : **********,***, че в полза на “А.С.В.” ООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу Г.Б.Б., ЕГН : **********,***, съществува вземане за сумата от 390,36 лева, представляваща 323,55 лева главница и 66,81 лева законна лихва за периода 21.08.2011г. – 21.08.2014г. по договор за заем CrediHome № 1051-00149677/19.11.209г., в едно със законната лихва върху главницата от 323,55 лева, считано от 21.08.2014г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.С.В.” ООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу Г.Б.Б., ЕГН : **********,***, иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 259,90 лева, представляваща 118,45 лева договорна лихва и 141,45 лева законна лихва, поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност в чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Б.Б., ЕГН : **********,***, да заплати на“А.С.В.” ООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. ****, сумата от 376,10 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2192/2014г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: