Р Е
Ш Е Н
И Е
240/27.3.2015г.
Шуменският районен съд, ІV
състав
на двадесет и пети март 2015
година,
в публично заседание, в
следния състав:
Секретар: Д. Х.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2671/2014
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.232, ал.2 и чл.236, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си
молба до съда, ищецът „ТОВА – СОФИЯ”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, (в предприятието на „Х.О.” АД), представлявано от
С.Ж.Г., излага,
че с ответника „ФЕЛЮШ – ФБ” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ***, (в предприятието на „Х.О.” АД),
представлявано от Ф.А.М.В., имали сключен, на 17.07.2013 г. договор за наем, по
силата на който ищецът предоставил ползването на ответника на недвижими имоти,
представляващи двуетажна масивна сграда- столова и кухня със застроена площ
1 615 кв.м. и едноетажна масивна сграда- здравен пункт със застроена площ
60 кв. м., и портиерна със застроена площ 37 кв. м., заедно с терена, върху
който са построени, целият с площ от 3 944 кв. м., представляващ УПИ II-1 в
кв.м. по плана на гр. Шумен. Страните били уговорили месечен наем срещу
ползването на имотите, в размер на 3 800 евро, с включен ДДС. Ответникът не
бил изпълнил задължението си за заплащане на дължимия наем за месеците март,
април, май, юни и юли 2014 г. Съгласно предвиденото в договора, последният се
прекратявал при неплащане, на която и да е месечна наемна вноска. Ищецът бил
отправил до ответника и покана за изпълнение на задълженията му, като го е
уведомил, че ако не ги изпълни в десетдневен срок, считано от получаване на
поканата, договорът ще се счита за развален. Ответникът не бил изпълнил изцяло
задълженията си, като останало да дължи наем за месеците юни и юли 2014 г. След
разваляне на договора, ответникът продължил да ползва имота, поради което, на
основание чл.236 от ЗЗД, му дължал за месеците август, септември и октомври
2014 г. наем общо в размер на 11 400 евро. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде
осъден ответникът да му заплати сума, в размер на 7 600 евро,
представляваща неплатени наемни цени за отдадените под наем недвижими имоти за
месеците юни и юли 2014 г., съгласно сключен между страните договор за наем от
17.07.2013 г., както и да му заплати сума, в размер на 11 400 евро,
представляваща задължение по смисъла на разпоредбата на чл.236 от ЗЗД, и
съставляваща сбор от неплатени наемни цени за месеците август, септември и
октомври 2014 г., съгласно сключения между страните договор за наем от
17.07.2013 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главните задължения, считано от датата на предявяване на исковете
до окончателното плащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.
В срока за отговор на ИМ, ответникът, на основание
чл.50, ал.2 от ГПК е редовно уведомен. Същият не представя писмен отговор по
исковата молба.
В съдебно заседание, страните са редовно призовани,
ответникът, на основание чл.50, ал.2 от ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа исковете и прави искане за произнасяне с
неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.
Така направената
молба е допустима, като разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно
заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените
възражения, и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове –
ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Ангажираните по
делото писмени доказателства сочат наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните – договор за наем, прекратяването на договора, както и размерът
на дължимите наемни вноски и обезщетения срещу ползването на имотите. Установена
е и изискуемостта на вземанията на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете, в размер на 3 101, 43 лв.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ФЕЛЮШ – ФБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, (в предприятието на „Х.О.” АД), представлявано от Ф.А.М.В., да
заплати на „ТОВА – СОФИЯ” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ***, (в предприятието на „Х.О.” АД),
представлявано от С.Ж.Г., сумата от 7 600 евро /седем хиляди и
шестстотин евро/, представляваща
неплатени наемни цени за отдадените под наем недвижими имоти, за месеците юни и
юли 2014 г., съгласно сключен между страните договор за наем от 17.07.2013 г.,
както и сумата от 11 400 евро
/единадесет хиляди и четиристотин евро/, представляваща задължение по
смисъла на разпоредбата на чл.236 от ЗЗД, и съставляваща обезщетение срещу
ползването на отдадените под наем имоти, за месеците август, септември и
октомври 2014 г., предвид прекратения договор за наем от 17.07.2013 г., ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главните задължения,
считано от датата на предявяване на исковете- 03.11.2014 г. до окончателното
плащане, както сумата от 3 101, 43 лв. /три
хиляди сто и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: