Р Е Ш Е Н И Е
197/16.3.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На единадесети март през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2680
по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са два обективно съединени иска с правна квалификация чл.327, ал.1 от ТЗ, във
вр. чл.318 от ТЗ – по отношение на главницата и чл.294 от ТЗ, във вр. чл.86 от
ЗЗД– по отношение на претенцията за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от „***” ООД, с ЕИК 115655895, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив 4003, ул.”***” № 6, представлявано от Р.Б.Г. и Н.Д.Г., чрез адв. Т.Т. от САК срещу „***” ЕООД, с ЕИК 114634147, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***”, № 1Е, представлявано от
Н.П.Я..
Ищцовото дружество твърди, че във връзка със
сключен договор за търговска продажба доставило на ответното дружество стоки
/почистващ агент, лепило, фолио за дограма и други/, за което от тяхна страна
били издадени четири данъчни фактури, но издадените от дружеството данъчни
фактури и продадените стоки не били заплатени. В исковата молба излагат, че „***”
ЕООД по сключения неформален договор за продажба на стоки получил стоката в
деня на издаването на фактурите и приел стоката без забележки по следните
фактури:
1.
Фактура
№ 36366/17.01.2014г. на стойност 2 416.31лв. /две хиляди четиристотин и
шестнадесет лева и тридесет и една стотинки/ с ДДС, ведно с експедицонна
бележка;
2.
Фактура
№ 36915/26.02.2014г. на стойност 3 632.34лв. /три хиляди шестстотин
тридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ с ДДС, ведно с експедицонна
бележка;
3.
Фактура
№ 37044/06.03.2014г. на стойност 3 142.34лв. /три хиляди сто четиридесет и
два лева и тридесет и четири стотинки/ с ДДС, ведно с експедицонна бележка;
4.
Фактура
№ 37310/20.03.2014г. на стойност 3 754.12лв. /три хиляди седемстотин
петдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ с ДДС, ведно с експедицонна
бележка, всички на обща стойност 12 945.11лв. с ДДС.
Сочат също, че
впоследствие били издадени 2бр. кредитни известия:
1.
Кредитно
известие № 37043/06.03.2014г. на стойност 1 055.45лв. с ДДС към фактура №
36366/17.01.2014г. на стойност 2 416.31лв.;
2.Кредитно известие № 36992/04.03.2014г. на
стойност 84.60лв. с ДДС към фактура № 36915/26.02.2014г. на стойност
3 632.34лв.
Считат, че ответното дружество им дължи сумата в
общ размер на 11 805.06лв. /единадесет хиляди осемстотин и пет лева и шест
стотинки/ с ДДС, представляваща непогасеното парично задължение по цитираните
по-горе четири фактури, като представят счетоводна справка от 12.05.2014г.
Излагат също, че поради неплащане на фактурите
на съответния падеж, ответното дружество на основание чл.86 от ЗЗД им дължи
законна лихва по всяка една от тях, както следва:
- по фактура № 36366/17.01.2014г. с падеж
17.01.2014г., на стойност 2 416.31лв. /две хиляди четиристотин и
шестнадесет лева и тридесет и една стотинки/ с ДДС – лихва в размер на
193.10лв., дължима от падежа на фактурата до датата на подаване на настоящата
молба – 30.10.2014г.;
- по фактура № 36915/26.02.2014г. с падеж
26.02.2014г. на стойност 3 632.34лв. /три хиляди шестстотин тридесет и два
лева и тридесет и четири стотинки/ с ДДС – лихва в размер на 249.85лв., дължима
от падежа на фактурата до датата на подаване на настоящата молба –
30.10.2014г.;
- по фактура № 37044/06.03.2014г. с падеж
05.04.2014г. на стойност 3 142.34лв. /три хиляди сто четиридесет и два
лева и тридесет и четири стотинки/ с ДДС – лихва в размер на 182.90лв., дължима
от падежа на фактурата до датата на подаване на настоящата молба –
30.10.2014г.;
- по фактура № 37310/20.03.2014г. с падеж
19.04.2014г. на стойност 3 754.12лв. /три хиляди седемстотин петдесет и
четири лева и дванадесет стотинки/ с ДДС– лихва в размер на 203.88лв., дължима
от падежа на фактурата до датата на подаване на настоящата молба –
30.10.2014г., като сочат, че общият размер на дължимата законна лихва за забава
по горепосочените фактури възлиза на сумата от 829.83лв. /осемстотин двадесет и
девет лева и осемдесет и три стотинки/.
Считат, че ответното дружество им дължи сумата в
общ размер на 12 634.79лв. /дванадесет хиляди шестстотин тридесет и четири
лева и седемдесет и девет стотинки/, от които: 11 805.06лв. /единадесет
хиляди осемстотин и пет лева и шест стотинки) с ДДС, представляваща неплатената
главница задължение по цитираните по-горе четири данъчни фактури, както и
сумата от 829.73лв. /осемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща законна лихва за забава.
С настоящата искова молба молят съда да се
произнесе с решение, по силата на което да осъди ответното дружество да заплати
сумата от 12 634.79лв. /дванадесет хиляди шестстотин тридесет и четири
лева и седемдесет и девет стотинки/, от която сумата 11 805.06лв.
/единадесет хиляди осемстотин и пет лева и шест стотинки/ с ДДС – главница,
представляваща дължима сума по фактури, издадени по Неформален договор за
покупко-продажба и сумата от 829.73лв. /осемстотин двадесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки/, дължима лихва за забава върху главницата по
процесните фактури от падеж на всяка една от тях до датата на депозиране на
настоящата молба, ведно със законната лихва, дължима от датата на завеждане на
настоящата молба до окончателното й плащане, както и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание представляващият ищцовото
дружество не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. На
29.01.2015г. и 06.03.2015г. са депозирани писмени молби от представляващият ищцовото
дружество, с които заявяват, че поддържат
изцяло предявените искове, както и изразява становище по съществото на
спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били изпратени на ответното дружество, като
в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора ответното дружество сочи, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, тъй като не бил представен договор, на базата на
който са издадени фактурите. Излагат също, че не са реално доставени стоките,
посочени във фактурите и в експедиционните бележки.
В съдебно заседание представляващият ответното
дружество не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. На
02.02.2015г. и 10.03.2015г. са депозирани писмени молби от представляващият
ответното дружество, с които изразява становище по съществото на спора.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка със сключен договор за търговска
продажба ищцовото дружество доставило на ответното дружество стоки /почистващ
агент, лепило, фолио за дограма и други/. За посочените сделки от тяхна страна
били издадени четири данъчни фактури № № 36366/17.01.2014г.;
36915/26.02.2014г.; 37044/06.03.2014г. и 37310/20.03.2014г. на обща стойност
12 945.11 лева с включен ДДС. Стоката била получена от ответното дружество
в деня на издаването на фактурите и приета без забележки, който факт бил
удостоверен във фактурата. В посочените фактури било отразено, че плащането
следва да бъде извършено по банков път. Издадените от ищцовото дружеството
данъчни фактури и продадените стоки не били заплатени. Салдото /остатъка/ по
процесните фактури било намалено с издадените впоследствие две кредитни
известия, а именно с № 37043/06.03.2014г. на стойност 1 055.45лв. с ДДС
към фактура № 36366/17.01.2014г. и № 36992/04.03.2014г. на стойност 84.60лв. с
ДДС към фактура № 36915/26.02.2014г., на обща стойност 1 140.05 лева,
поради което ответното дружество останало да дължи сумата от 11 805.06
лева, по повод на което ищцовото дружество му отпратило устна покана.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Фактура № 36366/17.01.2014г. на стойност 2 416.31лв. с ДДС, ведно с
експедицонна бележка; Фактура № 36915/26.02.2014г. на стойност 3 632.34лв.
с ДДС, ведно с експедицонна бележка; Фактура № 37044/06.03.2014г. на стойност
3 142.34лв. с ДДС, ведно с експедицонна бележка; Фактура №
37310/20.03.2014г. на стойност 3 754.12лв. с ДДС, ведно с експедицонна
бележка; Кредитно известие № 37043/06.03.2014г. на стойност 1 055.45лв. с
ДДС към фактура № 36366/17.01.2014г. на стойност 2 416.31лв.; Кредитно
известие № 36992/04.03.2014г. на стойност 84.60лв. с ДДС към фактура №
36915/26.02.2014г. на стойност 3 632.34лв.; Счетоводна справка от
12.05.2014г.; копие от товарителница №
35383818; 3 бр. копия от обратна разписка; копие от пътен лист и фактура за
гориво.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че четирите броя данъчни фактури № №
36366/17.01.2014г.; 36915/26.02.2014г.; 37044/06.03.2014г. и 37310/20.03.2014г.
са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника, като и че посочените
фактури са включени в дневниците по ЗДДС и справките – декларации на ищеца и на
ответника през съответния период, че по фактурите няма извършени плащания от
страна на ответника, като салдото /остатъка/ по процесните фактури намалено с
кредитните известия е в размер на 11 805.06 лева, която сума съществувала
като задължение в счетоводството на „***“ ЕООД в счетоводна сметка 401/2
„Доставчици“ с контрагент № 1792 „***“ ООД. Освен това, вещото лице сочи, че
ответното дружество „***“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по процесните фактури.
Вещото лице дава заключение и за размера на дължимата лихва за забава върху
главницата на дължимата сума по всяка една от четирите фактури, а именно: по
фактура № 36366/17.01.2014г., с кредитно известие към нея, за периода от
17.01.2014г. до 03.11.2014г. е 110.27 лева; по фактура № 36915/26.02.2014г., с
кредитно известие към нея, за периода от
26.02.2014г. до 03.11.2014г. е 247.97 лева; по фактура № 37044/06.03.2014г. за
периода от 05.04.2014г. до 03.11.2014г. е 186.40 лева и по фактура №
37310/20.03.2014г. за периода от 19.04.2014г. до 03.11.2014г. е 208.07 лева.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който са положени
подписите срещу „получател“ във фактура
№ 36915/26.02.2014г. и фактура № 37310/20.03.2014г. и срещу „приел стоката“ в
експедиционна бележка от 26.02.2014г. към фактура № 36915/26.02.2014г. и
експедиционна бележка от 20.03.2014г. към фактура № 37310/20.03.2014г.
принадлежи на Н.П.Я., представляващ ответното дружество „***“ ЕООД. Вещото лице
дава заключение също, че почеркът, с който са положени подписите срещу
„получател“ във фактура №
36366/17.01.2014г. и фактура № 37044/06.03.2014г. и срещу „приел стоката“ в
експедиционна бележка от 17.01.2014г. към фактура № 36366/17.01.2014г. и
експедиционна бележка от 06.03.2014г. към фактура № 37044/06.03.2014г. не
принадлежи на Н.П.Я..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство е
наличието на облигационно отношение между страните, забава от страна на
длъжника, началния момент на забавата, както и размера на неизпълненото главно
и акцесорно задължение. От материалите по делото се установява по безпорен
начин, че страните са били в договорни отношения. Имайки предвид, че договорът
за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата
действителност е без значение начинът на договаряне между страните.
Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за продажба, за да се
приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако
отразява съществените елементи на съдържанието на сделката – вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните
представители, време и място на сключване на продажбата. Вписването на
фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникването на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. В този смисъл са
Решение № 211 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1120/2010г., ІІ т.о., ТК,
Решение № 96 от 26.11.2009г. на ВКС по т.д. № 380/2008г., І т.о., ТК, Решение №
46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 454/2008г., ІІ т.о., ТК, Решение № 42 от
19.04.2010г. на ВКС по т.д. № 593/2009г., ІІ т.о., ТК, които са постановени по
реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно указанията, дадени
в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че доколкото представените като писмено
доказателство по делото фактури № № 36366/17.01.2014г.; 36915/26.02.2014г.;
37044/06.03.2014г. и 37310/20.03.2014г. съдържат всички изискуеми съгласно
чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити и отразява съществените елементи на договора за
продажба, посочени по-горе, то същите следва да се приемат като доказателство
за сключения между страните договор за продажба, както и като доказателство за
удостоверените в нея факти, в това число и факта на реалното предаване на стоката на ответника. В
тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника, че ответникът е ползвал
данъчен кредит по ЗДДС по посочените фактури, като и че процесните фактури са
включени в дневниците му по ЗДДС и справките – декларации за съответния период.
Изложеното само по себе си представлява недвусмислено признание на ответника на
задължението и доказва неговото съществуване. По изложените съображения съдът
намира за доказано и обстоятелството, че част от дължимата по фактурата сума е
недължима, с оглед издадените две кредитни известия на обща стойност
1 140.05 лева и следва да се приеме като доказателство за погасяване на
сумата от 1 140.05 лева.
От събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза става ясно, че след приспадане на кредитните известия по процесните
фактури салдото по същите възлиза в размер на 11 805.06 лева, като
задължение от страна на ответното дружество, което не е било изплатено на
ищцовото дружество. Поради изложеното, настоящият състав приема за безспорно
доказано, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
11 805.06 лева, поради което и предявения от тяхна страна главен иск с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. чл.318 от ТЗ се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Освен това, съдът споделя застъпеното от
процесуалният представител на ищцовото дружество становище, че за настоящия
спор е ирелевантно дали процесните фактури са подписани от управителя на
ответното дружество или от друго, представляващо дружеството лице, тъй като
наличието или липсата на подпис съгласно разпоредбата на чл.7 от Закона за
счетоводството не са основание за действителност на счетоводния документ.
Наличието на подпис от управителя на ответното дружество върху експедиционните бележки от своя страна
доказва получаването на стоката от ответното дружество. Още повече, от
заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза става ясно, че почеркът,
с който са положени подписите срещу „получател“ във фактура № 36915/26.02.2014г. и фактура №
37310/20.03.2014г. и срещу „приел стоката“ в експедиционна бележка от
26.02.2014г. към фактура № 36915/26.02.2014г. и експедиционна бележка от
20.03.2014г. към фактура № 37310/20.03.2014г. принадлежи на Н.П.Я., представляващ
ответното дружество „***“ ЕООД.
При преценка на акцесорната претенция с правно
основание чл.294 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД съдът съобрази от правна страна
следното: От представените и приети писмени доказателства по делото, а така
също и заключението на изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че посочената по-горе сума от
11 805.06 лева не е изплатена на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за
забавеното изпълнение в размер на
законната лихва от деня на забавата. При преценка на началния момент на
забавата съдът взе в предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която
когато денят за изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. От представената по делото фактура се установява по
безспорен начин, че стоката е получена от ответника на датата на съставяне на
фактурата, поради което и съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ от този
момент е възникнало и задължението за
плащане на дължимата цена. Следователно от датата, следваща датата на издаване
на фактурата ответникът е изпаднал в забава.
При преценка размера на дължимото обезщетение за
забавено изпълнение, съдът съобрази разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД,
съгласно която размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съобразявайки посочения по-горе размер на
законната лихва, деня на изпадане на ответника в забава и стойността на
дължимата и неплатена главница, дава заключение, че общия размер на
обезщетението за забава в настоящия случай за периода от датата на падежа на
съответната фактура до датата на подаване на исковата молба - 03.11.2014г. е
752.71 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът, като съобрази
и заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза намира,
че иска за заплащане на акцесорната претенция с правно основание чл.294 от ТЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 752.71 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен
размер.
Поради изпадането си в забава, ответникът дължи
и заплащане на законната лихва върху дължимата главница на обща стойност
11 805.06 лева, като законната лихва е дължима считано от датата на
предявяване на иска – 03.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество направените от тяхна
страна разноски, съразмерно с уважената част от иска. По отношение размера на
същите съдът съобрази обстоятелството, че с писмена молба от 10.03.2015г. от
страна на ответното дружество е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и искане за неговото намаляване. Съдът намира
искането за неоснователно, доколкото съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния
размер на адвокатското възнаграждение при интерес над 10 000 лева следва да е в
размер на 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева, а съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004г. при интерес до 1 000 лева следва
да е в размер на 300 лева. Преценявайки материалите по делото, естеството на
спора и характера и вида на извършените от упълномощения адвокат процесуални
действия – изготвяне на искова молба, депозиране на три писмени молби от
29.01.2015г., 12.02.2015г. и 06.03.2015г. обективиращи становище за даване ход на
делото, за изслушване на експерта и приемане на експертизата, както и по
съществото на спора, съдът намира, че настоящия казус се отличава със средна по
степен фактическа и правна сложност, което от своя страна налага извода, че
договореното между страните адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно по
своя размер. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в молбата, с която се
иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, страната не е
посочила никакви мотиви и съображения защо счита, че договореното и заплатено
от ищцовата страна адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическа и
правна сложност, а само е заявила, че прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай, че същия не е съобразен с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл искането
следва да бъде оставено без уважение, а ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 761.40 лева /хиляда седемстотин шестдесет и един
лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице, съгласно представен
списък в хода на настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, останалите направени
по делото разноски остават за сметка на ищцовото дружество така, както са
направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК
114634147, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***”, № 1Е,
представлявано от Н.П.Я. ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ООД, с ЕИК 115655895, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив 4003, ул.”***” № 6, представлявано от Р.Б.Г. и Н.Д.Г.,
чрез адв. Т.Т. от САК сумите от:
11 805.06 лева /единадесет хиляди осемстотин и пет лева и шест
стотинки/ - главница, представляваща неизплатена сума по фактури № № 36366/17.01.2014г.; 36915/26.02.2014г.;
37044/06.03.2014г. и 37310/20.03.2014г., издадени по Неформален договор за
покупко-продажба, ведно със законната лихва върху главницата от
11 805.06 лева, считано от
датата на завеждане на иска – 03.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата
и 752.71 лева /седемстотин петдесет и два лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 11 805.06 лева за периода от
датата на падежа на съответната фактура до датата на подаване на исковата молба
- 03.11.2014г., като отхвърля иска с
правно основание чл.294 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД в останалата му част до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника „***” ЕООД, с
ЕИК 114634147, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***”, № 1Е,
представлявано от Н.П.Я. ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ООД, с ЕИК 115655895, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив 4003, ул.”***” № 6, представлявано от Р.Б.Г. и Н.Д.Г.,
чрез адв. Т.Т. от САК сумата от 1 761.40
лева /хиляда седемстотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, включващи държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице, съгласно представен списък
и съразмерно с уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на ***” ЕООД, с ЕИК 114634147, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, бул.”***”, № 1Е, представлявано от Н.П.Я. за намаляване размера на заплатеното
от ищцовото дружество „***” ООД, с ЕИК 115655895, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив 4003, ул.”***” № 6, представлявано от Р.Б.Г. и Н.Д.Г., чрез адв. Т.Т. от САК адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 23.10.2014г.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: