Р Е Ш Е Н И Е
299/14.4.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2681 по описа за
2014г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 2681/2014г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени
осъдителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.38 ал.2 и чл.6, ал.1 от ЗУЕС, от Етажна собственост в сграда
намираща се на ул.*** в гр.Ш., представлявана от Й. Н. Й. чрез пълномощника адв.Й.
срещу Р.А.Х. ***. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект, намиращ се в сградата на ЕС, а именно ап.№ 4 на втори жилищен етаж.
Ответникът бил задължен за сумата от 1535,82лв., представляващи вноски по взети
решения на Общо събрание на ЕС за ремонт на общи части на сградата в размер
общо на 1400лв. и разходи за реализиране на отговорността- правна консултация,
нотариална такса за покана и копиране на документи- 135,82лв. , както и за
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до заплащане на
вземането. Ищецът сочи, че дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№2258/2014г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът е
възразил, че не дължи вземането и не е оттеглил възражението си, поради което
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да
не бъде обезсилена издадената заповед. Моли да бъде установено по отношение на
ответника, че се дължат присъдената сума по заповед за изпълнение към датата на
депозиране на заявлението, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на
искането за заповед за изпълнение и разноските, като бъде осъден да заплати
деловодните разноски по настоящото съдебното производство.
Ответникът е представил писмен отговор в
законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, в който твърди най-общо, че искът е
неоснователен. Не оспорва факта, че е собственик на недвижим имот в ЕС.
Отговорът е неясен, съдържа множество твърдения и от същия не може да бъде
установено какво точно се оспорва. За съда става ясно, от допълнителната молба
и от изложеното в открито съдебно заседание, че се твърди, че не са били
извършени част от ремонтните дейности и в протоколите на ОС фигурират едни и
същи лица и има подпис от починал човек. При дадена възможност на ответника да
уточни доказателствените си искания, същото не се прави.
Съдът, като прецени съобразно чл.12
и чл. 235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с
право основание основание чл. 422
във връзка с чл. 415 от
ГПК във вр. с чл.38 от ЗУЕС
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че
ответната страна е собственик на имот в етажната собственост; че е налице
валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост за заплащане
на вноски за ремонт на общите части на сградата; наличието на вземане на ЕС
срещу ответника, което е ликвидно и изискуемо и неговия размер.
Между страните не се спори, че
ответникът е собственик на Апартамент №4, намиращ се на втори жилищен етаж на
сграда на ул. „***“ ***, с оглед на което е обвързан от приетите от
общото събрание на етажната собственост решения, независимо дали е присъствал и
участвал в събранията. От представените по делото протоколи от проведени на 10.06.2012г.,
14.08.2012г. и 02.06.2013г. на общо събрание на собствениците на обекти в
жилищната сграда се установява, че са приети решения за събиране на суми за
ремонт на общи части на сградата на етажната собственост- 300лв. за вход и
стълбище на сградата, 1100лв. за покрив,
като сумите са определени на апартамент и гарсониера, а не съобразно площта на
притежавания самостоятелен обект с включени общи части. От представените по
делото протоколи се установява, че е прието решение сумите от длъжниците на
етажната собственост да бъдат събирани в срок до 30.07.2012г. и 31.05.2013г. и
30.07.2014г., като за целта се потърси правна помощ от адвокат.
Неоснователни са наведените от
ответната страна твърдения за недопустимост на иска, тъй като управителят на
етажната собственост не е легитимно избран, че общите събрания са протичали без
необходимия кворум и др. По делото са представени доказателства, за избора на
управител. С оглед на разпоредбата на чл.23 ал.4 от
ЗУЕС, управителят представлява етажната собственост по искове,
предявени срещу собственик, който не изпълнява задълженията си, като за
възникването на представителна власт по тези искове законът не изисква решение
на общото събрание. Аргументите на ответника за нищожност и незаконосъобразност
на решенията на ЕС, на които ищецът основава претенцията си, са ирелевантни.
Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг
процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществува обективираното
в издадената заповед вземане в полза на заявителя. Съдът в производството по чл. 422 от
ГПК не проверява законосъбразността на решението на ОС, защото има
изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна на това решение съгласно чл. 40 ал. 1
от ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това,
че е поискал отмяна по съдебен ред на взетото решение, като самия той не твърди
да е направил това.
С оглед на изложеното предявеният иск
се явява основателен за сумата от 1400лв., представляващи суми за ремонт по три
Решения на ОС на ЕС и 100лв. адвокатски хонорар следва да бъде уважен, като за
сумата от 35,82лв. разноски за ксерокопия и нотариална покана се отхвърли като
неоснователен и недоказан, понеже липсва Решение на ОС за извършването им.
С оглед изхода на правния спор и
направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от последния разноски в размер на 30.72 лева, представляващи
заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и 300 лв, адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.Х. с ЕГН: ********** ***
дължи на Етажна собственост в сграда, намираща се на ул.*** в гр.Ш.,
представлявана от Й. Н. Й., сумата 1500.00лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща сума за ремонти на сградата на етажната собственост за периода 10.06.2012г.-02.06.2013г.
по Решения на ОС на ЕС от 10.06.2012г., 14.08.2012г. и 02.06.2013г. и деловодни
разноски в размер на 330,71лв. по заповедно производство, за която сума по
ч.гр.д. №2258/2014 г. по описа на РС-гр.Шумен, е издадена Заповед № 1289/02.09.2014
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, на основание чл. 422
във връзка с чл. 415 от
ГПК във вр. с чл. 38 от
ЗУЕС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер
на главницата 1535,82лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Р.А.Х. с ЕГН: ********** да заплати на Етажна собственост на сграда в
сграда намираща се на ул.*** в гр.Ш., представлявана от управителя, сумата 330,71лв. (триста и тридесет лева и
седемдесет и една стотинки) разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: