Р Е Ш Е Н И Е

142/18.2.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 12 (дванадесети) февруари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар А.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2694 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Евро старс” ООД гр. Русе, представлявано от Ю.Н.Й. твърди, че дейността му се изразявала в продажба на автомобили марка „Мерцедес“ и извършване на ремонтни и профилактични дейности на тези автомобили. През м. май 2012 г. въз основа на поръчка от ответника Т.Б.Г., служители на дружеството извършили ремонт на собствения му лек автомобил марка „Мерцедес-Бенц“ с рег. № ***, за което била издадена фактура № 0000044123/28.05.2012 г. на стойност 273,76 лв. с включен ДДС. Ответникът приел автомобила без забележки. През същия месец, Г. поръчал на ищеца и допълнителни ремонтни дейности по описания лек автомобил, които били извършени. Осъществените дейности били подробно описани в издадената от дружеството фактура № 0000044109/28.05.2012 г., като общата стойност на същите възлизала на 1097,56 лв. с включен ДДС. И в двете фактури, изрично бил посочен падеж на задължението на възложителя да плати изброените по-горе суми, но независимо от отправените покани до него, и понастоящем ответникът не изпълнил задълженията си. Моли съда да постанови решение, по силата на което Т.Г. да бъде осъден да му заплати: сумата 273,76 лв., представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000044123/28.05.2012 г.; сумата 1097,56 лв., представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000044109/28.05.2012 г.; ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от предявяването на иска – 03.11.2014 г., до окончателното й плащане; сумата 272,58 лв., представляваща обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 1097,56 лв. за периода от 29.05.2012 г. до 03.11.2014 г., като претендира и разноските по настоящото производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 12.02.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 03.11.2014 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: поръчка № 0032072/28.03.2012 г., фактури №№ 0000044123/28.05.2012 г., 0000044109/28.05.2012 г. и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по две валидни двустранни облигационни правоотношения, всяко от които представляващо договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, създадено чрез сключване на договор. Установи се, че ищцовото дружество изпълнило задълженията си по сделката, а ответникът не платил всяко от уговорените възнаграждения.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че двата иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и доказани. Ето защо, Т.Г. следва да бъде осъден да заплати на „Евро старс“ ООД гр. Русе следните суми: в размер на 273,76 лв., представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000044123/28.05.2012 г. и в размер на 1097,56 лв., представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000044109/28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от предявяването на иска – 03.11.2014 г. до окончателното плащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, при търговските сделки, в сучай на неизпълнение на парично задължение, се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. При неизпълнение от такъв вид, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В съставената фактура № 0000044109/28.05.2012 г. страните изрично са посочили падежа на задължението на възложителя за плащане на възнаграждението – 28.05.2012 г. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи размера на обезщетението, дължимо от ответника за претендирания период – 272,58 лв. При това положение, Г. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество цитираната сума, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 1097,56 лв. за периода от 29.05.2012 г. до 03.11.2014 г.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Евро старс” ООД гр. Русе направените разноски по делото в размер на 788,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.Б.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „ЕВРО СТАРС” ООД с ЕИК***, със седалище: гр. Русе, адрес на управление: гр. Русе 7001, обл. Русе,***, представлявано от Ю.Н.Й. на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 273,76 лева (двеста седемдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000044123/28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2014 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Т.Б.Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВРО СТАРС” ООД гр. Русе, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 1097,56 лева (хиляда и деветдесет и седем лева и 56 стотинки), представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка, отразен във фактура № 0000044109/28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2014 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА Т.Б.Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВРО СТАРС” ООД гр. Русе, на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 272,58 лева (двеста седемдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 1097,56 лв. за периода от 29.05.2012 г. до 03.11.2014 г.

ОСЪЖДА Т.Б.Г. да заплати на „Евро старс” ООД гр. Русе, направените по делото разноски в размер на 788,00 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева).

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: