Р Е Ш Е Н И Е
1748/9.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2695 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени, в условията на кумулативност, осъдителни искове, с правно
основание чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си
молба до съда ищецът – „Е.С.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Ю.Н.Й., съдебен адрес:***,
кантора 32, адв. Б. Б.
от ШАК, излага, че основната му дейност е продажба на
автомобили от марката „Мерцедес Бенц“, ремонтни и профилактични дейности на
тези автомобили. Твърди се в молбата, че ответникът- Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и настоящ адрес:***, е представил на ищеца,
за техническо обслужване, лек автомобил „Мерцедес Бенц“ Е350CDI, с рег. №***, като след извършения преглед, на 23.07.2012 г., е
поръчал да се извършат ремонтни работи на автомобила, описани в молбата.
Договорено е ищецът да извърши ремонта със собствени материали и труд. Ищецът
изпълнил задълженията си по договора, като извършените дейности по автомобила
били описани по количества и цени в нарочно съставена фактура
№0000045376/24.07.2012 г., на стойност 2 558, 95 лв., с включен ДДС. След
извършване на ремонтните дейности, автомобилът е приет от ответника, без
забележки, но последният не е заплатил стойността на така извършените ремонтни
дейности. Поради обстоятелството, че задължението не е изпълнено на уговорения
срок, ответникът изпаднал в забава, за което дължал и съответното мораторно
обезщетение. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде
осъден ответникът да му заплати
сумата
от 2 558,
95 лв., представляваща главен дълг, съставляващ възнаграждение по повод
изпълнение на възложена на ищеца от ответника работа- ремонт на л.а. „МЕРЦЕДЕС-
БЕНЦ“ Е 350 CDI, с рег. №***,
за което вземане е съставена и фактура №0000045376/24.07.2012 г., ведно с
обезщетене за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 594, 39 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение, считано за периода от 25.07.2012
г. до 03.11.2014 г. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява,
че счита исковете за неоснователни сочейки аргументи. Основното
възражение на ответника е, че не е страна по сочения от ищцовото дружество
договор за изработка, тъй като след месец септември 2011 г. не е ползвател на
автомобила, по отношение на който ищецът е извършил процесните ремонтни
дейности. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и да му се присъдят
извършените в производството разноски.
Ответникът прави и искане
да бъдат конституирани, като трети лица, помагачи на ответната страна– “Алианц
Лизинг България” АД,
гр. София, със седалище и адрес на управление: *** и И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, което искане е
уважено. Третите лица- помагачи, редовно уведомявани и призовавани, не
изразяват становище по исковете.
По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с
представени по делото от ищеца документи- поръчка №0000042766/23.07.2012 г. и
фактура №0000045376/24.07.2012 г. и при оспорване истинността им, съдът е
открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорените документи,
досежно проверка автентичността на документите /относно положените в тези
документи на стр.1 и стр.2 от всеки един от тях подписи, съответно на първия в
графата „подпис на клиент“, а на втория- под името на Г.И.Г./.
На първо място следва да бъде
направена преценка относно естеството на оспорените документи. Първият- поръчка №0000042766/23.07.2012 г., представлява частен диспозитивен документ, а вторият- фактура №0000045376/24.07.2012 г.-
частен удостоверителен документ. Предвид характера им на частни документи, може да бъде оспорена тяхната автентичност, тъй като притежават т. нар.
формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК.
Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата
на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в настоящата
хипотеза неавтентичността/ на документите, които носят подписа на страната,
пада върху страната, която ги оспорва, а в случая ответникът. По делото е
допусната СГЕ, по която ВЛ дава заключение, че подписите, положени в поръчка
№0000042766/23.07.2012 г. и фактура №0000045376/24.07.2012 г., на стр.1 и стр.2
от всеки един от тези документи, съответно на първия- в графата „подпис на
клиент“, а на втория- под името на Г.И.Г., не са положени от лицето Г.И.Г.. Съдът
няма основания да се съмнява в правилността и обективността на заключението, а
от друга страна същото е прието по делото без някакви възражения от страните.
Ето защо приема, че оспорените документи- поръчка №0000042766/23.07.2012 г. и
фактура №0000045376/24.07.2012 г., са неавтентични в частта им касателно
подписите, положени на стр.1 и стр.2 от всеки един от тези документи, съответно
на първия- в графата „подпис на клиент“, а на втория- под името на Г.И.Г., и
като такива следва да се изключат от доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
и правна страна:
Съдът,
като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на
доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи
надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния
факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на
валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите
задължения, породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответникът
следва да установи или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи
такова. Не се спори между страните, а се установява и от приетото по делото,
без възражения от страните, заключение по извършената ССЕ, че в счетоводството
на ищцовото дружество е отразена фактура №0000045376/24.07.2012
г., осчетоводена със
счетоводна статия Дебит сч. сметка 411 „Клиенти“- 2 558, 95 лв., като част
от посочената сума / 2 132, 46 лв./ е осчетоводена като „Приходи от услуги
леки автомобили“, а другата част /426, 49 лв./- като „продажби“. ВЛ сочи, че
фактурата е включена в дневника за продажби по ЗДДС за месец юли 2012 г., респ.
е намерила отражение и в справката- декларация по ЗДДС за същия период, като по
фактурата няма извършени плащания. Ответникът не оспори твърдението на ищеца,
че през посочения в исковата молба период, последният е извършил ремонтни
дейности по л.а. „МЕРЦЕДЕС- БЕНЦ“ Е 350 CDI, с рег. №***. Няма спор, че
ответникът е управлявал посоченото МПС по силата на сключен между него и
“Алианц Лизинг България” АД, гр. София, договор за лизинг. Основният спор е относно
обстоятелствата- дали към датата на извършване на ремонтните дейности, респ.
датата на сключване на договора за извършване на ремонтни дейности по
автомобила, страна по който безспорно е ищцовото дружество, в качеството му на
изпълнител, ответникът е бил ползвател
на вещта, т.е. дали той е бил насрещна страна по договора. По делото е
изслушана и СИЕ, по която ВЛ сочи, че по информация, дадена му от третото-
лице, помагач “Алианц Лизинг България” АД, гр. София, ответникът, в качеството
му на лизингополучател по договор за лизинг на л.а. „МЕРЦЕДЕС- БЕНЦ“ Е 350 CDI,
с рег. №*** е плащал лизинговите вноски по договора, като с молба до
лизингодателя е посочил лицето И.Д.Г. като лице, което ще плати опцията за
придобиване собствеността върху автомобила и ще стане собственик. Към
заключението ВЛ представя и предоставените му от лизинговото дружество
документи- фактура от 31.05.2014 г., договор за покупко- продажба на МПС от
04.06.2014 г. и молба от ответника до лизингодателя. От последния документ /молбата
от ответника до лизингодателя/, става ясно, че ответникът е отправил молба до
Алианц Лизинг България” АД, гр. София, в която е посочил, че желае по договор
за лизинг №50EFL03952
да бъде погасена предсрочно цялата главница и стойността на опцията за
прехвърляне собствеността на автомобил „МЕРЦЕДЕС- БЕНЦ“ Е 350 CDI 4, които да
бъдат изплатени от И.Д.Г.. По делото е представено и удостоверение, издадено от
„Алианц Банк България“, от което става ясно, че на 25.03.2010 г. е сключен
Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността №3952 между
Алианц Лизинг България” АД, гр. София и Г.И.Г., като има три броя вноски от
името на И.Д.Г.. В същото удостоверение е отразено, че за периода на действие
на договора са постъпвали лизингови вноски по сметка на лизингодателя, като за
периода от 23.03.2010 г. до 01.08.2011 г., плащанията са наредени от сметки на
лицата Ц. Б. Г. и Г.И.Г., като след посочената крайна дата са постъпвали суми
по сметката на лизингодателя, но не е ясно от кое място и от кого. По делото са
събрани и гласни доказателства- показанията на разпитаните в полза на ищеца
свидетели, от които се установи, че действително ответникът е бил ползвател на
процесния лек автомобил, но до края на лятото 2011 г., тъй като след това го
„продал“ на друго лице от гр. Велико Търново- „Продаде го следващата година- 2011
г., края на лятото, началото на есента. На мъж от гр. Велико Търново го
продаде…От тогава не съм го виждал с този автомобил“- са изявления на свидетеля
В.В.; „…някъде през месец септември или октомври, не съм сигурна, знам, че го
продаде този автомобил на човек от гр. Велико Търново“- са показания на другия
свидетел Я.Я.. От събраните в полза на ищеца гласни доказателства, се установи,
че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество, като до момента на
нестоящата, неплатена фактура, си е плащал редовно задълженията при ищеца.
Съдът дава вяра на всички, събрани по делото гласни доказателства, тъй като
показанията на свидетелите са ясни, конкретни и са в синхрон с останалите,
събрани по делото доказателства. На следващо място, съдът съобрази и
обстоятелството, че разпитаните в полза на
ищеца свидетели са трети, незаинтересовани от изхода на делото лица. Предвид
гореизложеното съдът стига до извода, че ищцовото дружество, дори и да е приело
/съгласило/ да извърши ремонтни дейности по процесния автомобил на посочената
дата и да е изпълнило така поетите задължения, то същото е договаряло с лице,
различно от ответника, т.е. приема, че насрещна страна по договора, в
качеството й на възложител /поръчващ/ е трето лице. От събраните по делото доказателства,
разглеждани в тяхната съвкупност, се установи, че ответникът действително е бил
ползвател на автомобила, но след края на лятото през 2011 г., по договорка
между него, лизингодателя и трето лице, правата, респ. задълженията му договора
за лизинг, са прехвърлени на друго лице, като след този период не се установи,
същият реално да е ползвал автомобила. Безспорно установено е, че ответникът не
е бил и собственик на МПС. Ето защо заключава, че така предявените искове за
заплащане от страна на ответника на стойността на извършени от ищеца ремонтни
дейности по л.а. „МЕРЦЕДЕС- БЕНЦ“ Е 350 CDI, с рег. №*** , ведно с обезщетение
за забавено плащане, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер
на 600.50 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Н.Й.,
съдебен адрес:***, кантора 32, адв. Б.Б. от ШАК, срещу Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и настоящ адрес:***, обективно съединени, в условията на
кумулативност, осъдителни искове, с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 558, 95 лв. /две
хиляди петстотин петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща главен дълг, съставляващ възнаграждение по повод изпълнение на
възложена на ищеца от ответника работа- ремонт на л.а. „МЕРЦЕДЕС- БЕНЦ“ Е 350
CDI, с рег. №***, за което вземане е съставена и фактура №0000045376/24.07.2012
г., ведно с обезщетене за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 594, 39
лв. /петстотин деветдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение, считано за периода от
25.07.2012 г. до 03.11.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.194, ал.2 от ГПК, че представените по делото от ищеца
документи- поръчка №0000042766/23.07.2012 г. и фактура
№0000045376/24.07.2012 г., са
неистински в частта относно авторството на документите, а именно касателно подписите, положени на стр.1 и стр.2 от всеки един от тези
документи, съответно на първия- в графата „подпис на клиент“, а на втория- под
името на Г.И.Г., ЕГН **********, и ги
изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА Е.С.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.Н.Й.,
съдебен адрес:***, кантора 32, адв. Б. Б. от ШАК, да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и настоящ адрес:***, сумата от 600.50 лв. /шестстотин лева и петдесет стотинки/,
представляваща направените от ответника деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението
е поставено при участието на трети лица, помагачи на ответника “Алианц Лизинг
България” АД, гр. София, със седалище и адрес на управление: *** и И.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: