Р Е Ш Е Н И Е

50/23.1.2015г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2702 по описа за 2014 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от “Шумен-Пътнически автотранспорт”-ООД-гр.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Г. Б., срещу “Фелюш-ФБ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Ф. А. М. В., имаща за предмет осъдителен иск с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД– за сумата от 12735,49 лева главница и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и да бъде осъден да заплати деловодните разноски по настоящото производство. Ищецът твърди, че с ответното дружество имали сключен договор за превоз на пътници, съгласно които осъществил автомобилен превоз с дестинация от гр.Шумен до предприятието на ответника в сградата на „Хан Омуртаг“АД срещу уговорено възнаграждение. Услугата била извършена и били съставени шест фактури за осъществения превоз, по които не последвало плащане. Прилагат се писмени доказателства- Договор, фактури и Дневник по сметки, които са относими, допустими и необходими в настоящото производство, поради което и същите са приети.

Ответникът в указания срок не представя отговор и доказателства. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, същата е била връчена на финансовия директор на дружеството, не се явява и не взема становище по предявения иск в открито съдебно заседание.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването ми в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства - Договор за специализирани автобусни превози от 20.01.2014 г., Фактури с номера №0000034394/29.04.2014 г.; №0000034403/30.05.2014 г.; №0000034412/30.05.2014 г.; №0000034418/31.07.2014 г.; №0000035318/29.08.2014 г.; №0000035331/30.09.2014 г. и счетоводна справка, искът е вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това. Предвид изложеното, съдът намира главния иск за заплащане на сумата от 12 735.49 лева главница, дължима по фактурите посочени по-горе и представляваща стойността на извършен специализиран превоз с автобуси за основателен, поради което и сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-05.11.2014 г. до окончателното й заплащане.

Поради уважаването на иска следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски от ищеца в размер на 1 464.45 лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Фелюш - ФБ” ЕООД - гр. Шумен, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Варненско шосе” (в предприятието на “Хан Омуртаг” АД), представлявано от Ф. А. М. В., да заплати на “Шумен – пътнически автотранспорт” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Ришки проход” №29, представлявано от Г. И. Б., чрез пълномощника адв. Г. от ШАК, на осн.чл.367 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 12 735.49 лева (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки)- главница, представляваща незаплатена цена на извършен специализиран превоз с автобуси по Договор между страните от 20.01.2014 г. и Фактури с номера №0000034394/29.04.2014 г.; №0000034403/30.05.2014 г.; №0000034412/30.05.2014 г.; №0000034418/31.07.2014 г.; №0000035318/29.08.2014 г.; №0000035331/30.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.11.2014 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1 464.45 лева (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на осн.чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е била лишена от възможността да участва в делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: