Р Е Ш Е Н И Е
72/28.1.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2705 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация
чл.422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430 и сл. от ТЗ, във вр.
чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и във вр. чл.430 и сл. от ТЗ, във
вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенциите за
заплащане на обезщетение за забава.
Депозирана е искова молба от “***” АД, с ЕИК121230735,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” № 81Г, представлявано от
А. С.А., чрез пълномощника В.Б.В. срещу Ю.И.А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****
Ищцовото дружество “***” АД твърди, че по силата
на Договор за предоставяне на кредитен лимит и издаване на кредитна карта DINERS CLUB тип
Charge от **** предоставило на ответника Ю.И.А. кредит под формата
на кредитна карта с кредитен лимит по партидата в размер на 1000 лева, за извършване
на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС /импринтер/. Ответникът от своя
страна имал право на гратисен период в размер на 60 календарни дни за всички
операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, при условие,
че до падежа е погасил пълния размер на всички отчетени плащания през
съответния отчетен период. В случай на невнасяне в срок на пълния размер на
всички отчетени плащания, върху нея се начислявало наказателна лихва в размер
на 22% от общо ползвания финансов ресурс и такса, съгласно Тарифата, приложена
към цитирания договор. Ответникът имал право да оспори данните за
регистрираните разходи, съдържащи се в извлечението, като в случай, че данните
не били оспорени в срок, се считало, че те са одобрени на основание т.24.1 и
т.24.7 от ОУ към договора, като обстоятелството, дали е получил или не
извлечение не освобождавало ответника от задължението да внесе в срок до падежа
дължимите суми на основание т.10.2 от ОУ. В исковата молба твърдят, че
ответникът използвал 971.02 лева от отпуснатия кредитен лимит, като му били
начислени и такси за обслужване и управление на кредита /за напомнително
известие/ в размер на 140 лева или общо дължимата сума била в размер на 1111.02
лева. Отделно от посочената сума за периода от 01.01.2014г. до 15.09.2014г.
върху ползвания финансов ресурс била начислена и наказателна лихва в размер на 158.19
лева за забава върху дължимите и непогасени задължителни вноски.
Тъй като ответникът не изпълнил договорните си
задължения относно погасяване на дължимите суми, ищцовото дружество на
основание чл.410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение. След
издаване на посочената заповед в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение,
което поражда за ищеца задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два
положителни установителни искове срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че Ю.И.А. дължи на “***” АД сумите в размер на 971.02 лева –
главница, 158.19 лева – наказателна лихва, за периода от 01.01.2014г. до 15.09.2014г.,
140 лева – такса за напомнително известие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.09.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, направените по заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение и разноските по
настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. На 07.01.2015г. от името на упълномощен представител – юрисконсулт
В. В. е депозирана писмена молба, в която молят да бъде даден ход на
делото в тяхно отсъствие и в случай на неявяване на ответника да бъде постановено
неприсъствено решение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът не се явява
лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 12.12.2014г. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324 от ГПК, чл.334 от ГПК и чл.339 от ГПК, при които
съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с
оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за
произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са
налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на
чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Договор за предоставяне на
кредитен лимит и издаване на кредитна карта DINERS CLUB, тип Gharge от ****;
Общи условия; Тарифа; Удостоверение с Изх. № 4965/12.09.2014г.; Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Вх. № 16.09.2014г.;
Протокол за получаване на кредитна карта ПИН код и връщане на кредитна карта от
25.09.2012г.; ЗАпис на заповед, издаден за обезпечаване вземането по договора
от ****, съгласно т.6 от Договора; Протокол от 27.10.2010г., договор от
24.09.2010г., запис на заповед от 24.09.2010г., протокол от 05.09.2008г.,
договор от 05.09.2008г., запис на заповед от 05.09.2008г.; 33 броя извлечения
по кредитната карта,; Вносни бележки за заплатена държавна такса и материалите,
приложени към ч.гр.дело № 2351/2014г. по описа на ШРС, счита така предявените
искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради
което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното
неприсъствено решение.
С оглед на обстоятелството, че предявения от
ищцовото дружество установителен иск е уважен изцяло, следва да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата от 325.38 лева,
представляваща направените от тяхна страна разноски по ЧГД № 2351/2014г. по
описа на ШРС. В този смисъл е Определение № 417 от 03.06.2011г. на ВКС по
ч.т.д. № 315/2011г., І т.о., ТК.
Доколкото ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените от тяхна страна разноски в
настоящото производство в размер на 425 лева, включващи държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.И.А., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
с.Дибич, обл.Шумен, ул.”***” № 3 ДЪЛЖИ
НА “***” АД, с ЕИК121230735, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”***” № 81Г, представлявано от А. С.А., чрез
пълномощника В.Б.В. сумите в размер на 1269.21
лева /хиляда двеста шестдесет и
девет лева и двадесет и една стотинки/, от които 971.02 лева /деветстотин
седемдесет и един лева и две стотинки/ – главница по Договор за
предоставяне на кредитен лимит и издаване на кредитна карта DINERS CLUB тип
Charge от ****, 158.19 лева
/сто петдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ – наказателна лихва, за
периода от 01.01.2014г. до 15.09.2014г. и 140
/сто и четиридесет/ лева – такса за напомнително известие, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 16.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Ю.И.А., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
с.Дибич, обл.Шумен, ул.”***” № 3 да
заплати на ищеца “***” АД, с ЕИК121230735, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”***” № 81Г, представлявано от А. С.А. , чрез пълномощника В.Б.В. сумата
от 325.38 лева /триста двадесет и
пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направените от тяхна
страна разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника Ю.И.А., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
с.Дибич, обл.Шумен, ул.”***” № 3 да
заплати на ищеца “***” АД, с ЕИК121230735, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”***” № 81Г, представлявано от А. С.А., чрез пълномощника В.Б.В. сумата
от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева,
представляваща направените от тяхна страна разноски в настоящото производство,
включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
Препис от
съдебното решение да се приложи по ч.гр.дело № 2351/2014г. по описа на Районен
съд - гр.Шумен, с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: