481/15.6.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на втори юни през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2724 по
описа за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от
Г.Ж.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв. К.П. от ШАК, съдебен адрес *** срещу Н.Б.Н.
с ЕГН ********** *** конститутивен брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните
на 25.12.2005г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № **** от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
гр.Шумен, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило след сключване на брака без
произнасяне по въпроса за вината, както и иск
по чл.149 от СК
за осъждане на ответника да заплати месечна издръжка в размер на 120 лв,
считано от 06.11.2013г. до 06.11.2014г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда.
Ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях
граждански брак на 25.12.2005 г. От брака
имат родено едно дете – В.Н. Б. с
ЕГН **********. Проблемите в брака започнали още от самото му начало, като през 2006г. съпругата, заедно с детето
напуснали семейното жилище и заживяли в дома на родителите ѝ. Ето защо ищцата
моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът
между страните, без произнасяне по въпроса за вината, като ѝ бъде
предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, бъде
определен режим на лични контакти с детето два пъти в месеца – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, както и 30 дена през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, да бъде осъден бащата да
заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно. Сочи, че няма претенции за
семейното жилище, което е напуснато от нея.
Моли да се възстанови предбрачното ѝ име Х..
В законоустановения
едномесечен срок от страна на ответника не е депозиран писмен отговор.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуален представител
адв.К.П. от ШАК, поддържа предявения иск за развод и моли за положително
произнасяне по същия.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 25.12.2005г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № **** от същата дата, от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община – гр.Шумен. По време
на брака на страните им се ражда едно дете – В.Н. Б., роден на ***г., понастоящем
навършил 10 годишна възраст. Още със сключването на брака започнали проблемите
между съпрузите, като след по-малко от година ищцата напуснала, заедно с детето
семейното жилище и се разделили окончателно страните. Оттогава досега живеят в
дома на родителите на ищцата, като единствените грижи за детето полага единствено
тя. По делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свид. Г.Й.И.,
чийто показания, съдът кредитира,
приемайки ги за кореспондиращи с останалите събрани доказателства. По делото
беше изслушан социален доклад, изготвен във връзка с упражняването на
родителските права върху детето и условията му на живот. По делото беше
изслушано и детето В. , съобразно чл. 15, ал.1 от Закона за закрила на
детето, тъй като в настоящото производство са засегнати негови права и интереси.
Детето беше категорично в мнението си, че желае да живее заедно със своята
майка и баба по майчина линия и че с
бащата осъществява контакти по телефона.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна: Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им от много време е изчезнало взаимното доверие и уважение,
както и желание за полагане на общи грижи към детето им. Съдът
основава изводите си в тази насока основно на събраните в хода на делото гласни
доказателства. Поради това и намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, поради което същият следва да бъде
прекратен. При
преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът съобрази, становищата
на страните по делото, както и категорично изразеното желание на самото дете да
живее със своята майка, като счита, че родителските права над детето следва да
се упражняват от ищцата. Местоживеенето на адреса на детето следва да е на
адрес в гр.Шумен, където то живее и понастоящем. Съдът намира, че на ищеца
следва да бъде определен режим на лични контакти по отношение на детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато майката не е в
платен годишен отпуск. По отношение на издръжката: Съгласно разпоредбата на
чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.
В тази връзка съдът съобрази становищата на страните, които са съгласни размера
да бъде определен в минимума по закон. По делото няма никакви доказателства и
за доходите на страните, но счита, че са в трудоспособна възраст и няма данни
за здравословни проблеми на страните. Съдът намира, че ежемесечната издръжка по
отношение на детето следва да бъде в размер
на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се
разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в
предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от
страна на майката. Имайки в предвид изложеното, съдът намира, че ответникът
следва да участва в издръжката със сума в размер на 120 лева, който размер е
съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Въпреки,
че по делото липсват доказателства за размера на месечните му доходи, съдът
намира, че предвид трудоспособната му възраст и липсата на данни за наличие на
здравословни проблеми или наличие на алиментни задължения към трети лица, то
този размер не би го затруднил. Останалата част от издръжката в размер на 80
лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне
размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към момента в размер на 360
лева. Така определеният размер на
издръжката е дължим, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 10- то число
на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка. По отношение на семейното жилище, съдът констатира, че по
твърдения на ищцата същото е собственост на ответника и е напусната от нея още
през 2006г., като към момента няма претенции за ползването му. По отношение на
искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената на Х., съдът
намира искането за основателно и същото следва да бъде уважено.
По отношение на иска по чл.149 от СК – иск за издръжка за минал период от
време: Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за
който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този
период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
Безспорно е по делото и още, че бащата никога не е полагал грижи и дори рядко е
виждал сина си още от 2006г. Детето,
заедно с майка му живеят оттогава е в дома на родителите на майката. С оглед възрастта на детето и неговите нужди
съдът счита, че за периода 06.11.2013г. – 06.11.2014г. детето е имало нужда от сума за издръжка в размер на 200 лв.
месечно. Необходимо е обаче, освен нуждите на детето, да се съобразят и
възможностите на родителите. Доколкото за детето през този период е полагала
грижи само майка му, то бащата следва да поеме част от тези разходи за храна,
облекло и други нужди на детето. Макар по делото да няма данни за дохода на
ответника за миналия период, съдът намира, че с оглед обстоятелството, че
същият е работоспособен, а и няма данни за влошено здравословно състояние, то
той би могъл да реализира възнаграждение поне в рамките на минималната работна
заплата, поради което размерът на дължимата от него издръжка следва да се
определи в размер на 120 лв., а останалите 80 лв. да се поемат от майката. Така
определената издръжка в размер на 120 лв. ще се дължи от 06.11.2013 г. до
датата на подаване на исковата молба - 06.11.2014г. На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно
издръжката. Поради изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и
доказан до пълния предявен размер.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40 лв., като констатира, че таксата е внесена по делото. Ответника следа да
бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдените размери на издръжките
общо в размер на 230.40 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между Н.Б.Н. с ЕГН ********** *** и Г.Ж.Н. с ЕГН ********** ***,
сключен на 25.12.2005г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ****/25.12.2005г.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху
роденото от брака малолетно дете – В.Н. Б.
с ЕГН ********** на майката Г.Ж.Н. с ЕГН**********, като местоживеенето на детето е при майката в
гр.Шумен, ул.“Стара планина“ № 82, вх.3, ет.4, ап.49.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
на детето В. с бащата Н.Б.Н. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на
основание чл.143 Н.Б.Н. с ЕГН **********
да заплаща на малолетния си син В.Н.
Б.
с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Г.Ж.Н. месечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), дължима по банков път на всяко 10 –то число от
текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата
да
възстанови предбрачното си фамилното
име Х..
ОСЪЖДА
на основание чл.149 от СК Н.Б.Н. с ЕГН ********** да заплати на малолетния си син В.Н.
Б.
с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Г.Ж.Н. издръжка в
размер на 1440 лв. ( хиляда четиристотин
и четиридесет лева), представляваща месечна издръжка в размер на 120 лв.
(сто и двадесет лева) за периода една година назад от датата на завеждане на
исковата молба, а именно от 06.11.2013г. до 06.11.2014г.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно
издръжките.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева), като констатира, че е
заплатена от ищцата изцяло.
ОСЪЖДА Н.Б.Н. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на държавата, по сметка на ШРС сумата от 230.40 лв. (двеста
и тридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса
върху присъдените размери на издръжките, както и 5 лв. /пет лева/ при
евентуалното издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: