Р Е Ш Е Н И Е
310/20.4.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми
състав
На 26 (двадесет и шести) март Година 2015
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател Теодора Йорданова- Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2738 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени, при условията на
евентуалност, искове с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата С.Н.А. твърди, че по силата на
сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт №***. на нотариус
рег. № 222 на НК придобила правото на собственост върху два недвижими имота,
представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Ивански, обл.
Шумен. При сключване на договора, между страните било постигнато съгласие
купувачката да получи дължимата рента за стопанската 2013-2014 г. за ползване
на земите, което било отразено в нотариалния акт. Между продавача по описаната
сделка – С. К. и ответницата Д.Я.В., на 26.06.2013 г. бил сключен договор за
наем на процесните имоти. Поради това, ищцата уведомила ответницата, че следва
да плати наемната цена на нея. Независимо от последвалите разговори, обаче, В.
не платила дължимата наемна цена за ползване на имотите през стопанската
2013-2014 г. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Д.В.
да й заплати сума в размер на 374,90 лв., представляваща наемна цена за
стопанската 2013-2014 г., а при условията на евентуалност – същата сума,
представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на собствените й недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ивански,
обл. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане. Претендира и плащане на деловодните
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва претенциите. Без да отрича обстоятелството, че ползва процесните
имоти, твърди, че не е сключвала договор за наем на земеделски земи с
праводателя на ищцата, като подписания от тях такъв служил единствено за
декларирането им пред ОСЗ. Договорът бил нищожен, тъй като в него липсвал
съществен елемент от фактическия му състав – уговорена цена. Моли, исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като й бъдат присъдени деловодните
разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото нотариален
акт № ***. на Нотариус рег. № 222 на НК е, че С.Н.А. придобила чрез сключен
договор за продажба правото на собственост върху следните недвижими имоти, представляващи
земеделски земи, находящи се в землището на с. Ивански, обл. Шумен: 1. Поземлен
имот с идентификатор *** с площ 4002 кв.м, с адрес с. Ивански, местност „***“,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3496 кв.м, с адрес с.
Ивански, местност „***“, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива. Продавачът – С. Т. К. и ищцата постигнали
съгласие последната, в качеството й на купувач да получи полагащата се рента за
стопанската 2013-2014 г. за ползване на имотите. Съдът констатира от договор за
наем на земеделски земи № 2/26.06.2013 г., сключен между С.К. и Д.Я.В., че
първият предоставил за временно и възмездно ползване на ответницата по
настоящото дело описаните по-горе земеделски земи за срок от една година,
считано от 01.10.2013 г. до 30.09.2014 г. В раздел III, т. 3 от договора е посочено наемно
плащане, без да е отбелязяно вида и размера на същото. В приложената по делото
справка по заявление вх. № ***, изд. от ОДЗ гр. Шумен е удостоверено, че
процесните имоти са заявени като ползвани през стопанската 2013-2014 г. от Д.В.. По делото е представена покана от 10.09.2014 г.,
отправена от пълномощник на ищцата до ответницата, в която същият уведомил последната,
че следва да извърши плащането на наемната цена по договора за наем на А. в
срок до 30.09.2014 г. Поканата е връчена на В. на 11.09.2014 г. (изводимо от приложеното
известие за доставяне на пощенска пратка). Приложена е и покана с идентично
съдържание, отправена до ответницата от С.К. на 10.10.2014 г., получена от
адресата на 27.10.2014 г.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-оценителна експертиза, размерът на сумата, представляваща
пазарната наемна цена за процесните недвижими имоти, за стопанската 2013/2014
г., при съобразяване местонахождението на имотите, площ и категория, възлиза
общо на 269,93 лв., а за периода 05.03.2014 г. до 07.11.2014 г. – 180,70 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Относно претенцията с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:
Същата има за предмет искане на наемодателя против
наемателя за заплащане на наемната цена за ползването на предоставени недвижими
имоти. За да възникне такова вземане в полза на ищцата е необходимо да е налице
валидно облигационно правоотношение между нея и ответницата. В случая, С.А. се
позовава на сключен договор за наем от нейния праводател и прехвърляне на
вземането му за наем, инкорпорирано в договора за продажба. Видно, обаче, от
представения договор за наем от 26.06.2013 г. е, че в същия липсва съществен
реквизит от този възмезден, двустранен договор, а именно – уговорена наемна
цена. Ето защо, договорът за наем е недействителен, на основание чл. 26, ал. 2
от ЗЗД и между С.К. /праводателя на ищцата/ и Д.В. не е възникнало валидно
облигационно правоотношение. Поради това и извършеното прехвърляне на вземането
за наемна цена също е недействително поради липса на предмет.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че С.А. не притежава качеството наемодател и не
може да претендира плащане на наемна цена от ответницата. Ето защо, претенцията
с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Поради отхвърлянето на предявения главен
иск, съдът следва да се произнесе по евентуално съединения с него иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Ищцата
твърди, че в нейна полза се е осъществил института на неоснователното
обогатяване. За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ищцата следва да
докаже: наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, липсата
на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не разполага с друга
възможност за правна защита. С оглед релевираните твърдения, че правото на
собственост върху описаните недвижими имоти принадлежи на С.А. и за понесени
имуществени вреди, в резултат на създадена невъзможност за упражняване на
правомощието ползване, поради ползване на вещта от лице, което не е носител на
вещно или облигационно право по отношение на същата вещ, то предявеният иск
следва да се квалифицира по чл. 59 от ЗЗД – вземане за неоснователно
обогатяване.
Установи се по делото, а и не се
спори между страните, че С.А. е собственик на подробно описаните по-горе два
недвижими имота, представляващи земеделски земи в землището на с. Ивански, обл.
Шумен, като придобила собствеността на 05.03.2014 година.
Не се
спори между страните, а и чрез представената справка, изд. от ОДЗ гр. Шумен се
установи, че през стопанската 2013-2014 г. имотите били обработвани, тоест
ползвани от Д.В.. Или, ответницата, потребявайки материално благо – извличайки полезните
свойства на недвижимите имоти, собственост на ищцата, без да престира насрещен
еквивалент, се обогатява неоснователно за сметка на А.. От друга страна,
последната обеднява, тъй като е лишена от възможността да получава това благо.
Поради това, съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
изравняване на неоснователното обогатяване, тъй като са налице елементите от
състава на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – обедняване на ищцата, обогатяване на ответника,
наличие на причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването и
липса на валидно основание за имущественото разместване. Съдът приема, че
възражението на ответницата, че не дължи плащане на ищцата, тъй като не се
намира в облигационна връзка с нея, се явява несъстоятелно. Предпоставка за
уважаване на предявен иск за обезщетение за неоснователно обогатяване е именно
липсата на основание в отношенията между страните.
Предвид гореизложеното, за времето
през което ответницата е пречила на ищцата да упражнява правата си, й дължи
обезщетение в размер на пазарната наемна цена за този вид имоти. Предвид
обстоятелството, че А. придобила правото на собственост върху имотите на
05.03.2014 г., В. й дължи обезщетение за периода от 05.03.2014 г. до 30.09.2014
г. /предвид претендираната крайна дата в исковата молба/. От цитираното по-горе
заключение по изготвената експертиза, бе доказано, че средната пазарна наемна
цена на описаните недвижими имоти възлиза на 22,49 лева на месец. Тоест, за период
от шест месеца и двадесет и пет дни, размера на дължимото в случая обезщетение
възлиза на 153,69 лева.
Ето
защо, претенцията следва да бъде частично уважена, като ответницата бъде осъден
да заплати на С.А. сума в размер на 153,69 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2014
г., а претенцията в останалата й част до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
направените разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 151,68
лв.
На осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата
направените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 177,01
лева
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. Р. К. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***
против Д.Я.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно основание
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, за сумата от 374,90 лева (триста седемдесет и четири
лева и 90 стотинки)., представляваща наемна цена за стопанската 2013-2014 г. по
договор за наем от 26.06.2013 г. на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор ***, с площ 4002
кв.м, с адрес с. Ивански, местност „***“, трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване – нива; 2. поземлен имот с
идентификатор ***, с площ 3496 кв.м, с адрес с. Ивански, местност „***“, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, ОСЪЖДА Д.Я.В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.А. с ЕГН **********, сума в размер на 153,69 лв. (сто петдесет и три лева и 69 стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползването
на собствените й недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на
с. Ивански, обл. Шумен: 1. Поземлен
имот с идентификатор ***, с площ 4002 кв.м, с адрес с. Ивански, местност „***“,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3496 кв.м, с адрес с.
Ивански, местност „***“, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, за периода 05.03.2014 г. – 30.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.11.2014 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер – 374,90 лева за период –
стопанската 2013-2014 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Я.В. да заплати на С.Н.А. направените деловодни
разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 151,68
лева.
ОСЪЖДА С.Н.А. да заплати на Д.Я.В. направените деловодни
разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер
на 221,21 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: