Р Е Ш Е Н И Е

435/1.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2742 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от Л.П.К. – М. с ЕГН **********, Л.П.Т. с ЕГН ********** и Т. В. М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Б. от ШАК осъдителни искове по чл.48, ал.7 от ЗУЕС за осъждане на ответниците Н.В.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** и С.Т.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят сумата общо от 697.20 лв. , представляваща направените необходими разходи за ремонт на общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2014г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищците сочат в исковата молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Ш*, като Л.К. - М. била упълномощена с нотариално заверено пълномощно от другите двама ищци да се грижи за имота, включително да участва и гласува в Общото събрание на етажната собственост. От няколко години в имота имало теч от таванска фуга в една от стаите, което я правило негодна за обитаване. През 2013г. М. извършила ремонт със собствени средства, състоящ се в изолиране на хоризонталните и вертикални фуги на северната фасада на своя апартамент. Поради продължаване на теча се наложило извършване на техническа експертиза за установяване на причините за теча, която била на стойност 120 лв.. Извършен бил ремонт на общите части на сградата от ЕТ “Олимпус хром – Г.Г.“ – гр.Търговище, за което била издадена фактура № 1000000003/19.08.2014г. за сумата 577.20 лв. Общото събрание на етажната собственост проведено на 16.09.2014г. отказало да заплати направените от ищците разходи. В заключение се моли за уважаване на иска и присъждане на съдебните разноски.

В законоустановения срок по делото са постъпили отговори и от двамата ответници. Ответника Н.В.Ц. сочи, че оспорва иска, тъй като при извършване на техническата експертиза било установено корозиране на ламарина, която обаче била собственост на съседния вход, а не на етажната собственост на вход № 5. Твърди се също, че основната причина за теча в апартамент № 120 била повреда на рамка на прозорец в апартамент № 123, като след поправката на рамката, теча спрял. Сочи, че ремонта не е направен качествено и за него не били уведомени живущите във входа. Ответника С.Т.Х. твърди, че иска е недопустим, поради неуточняване на мястото и времето на теча, както е и неоснователен. Излага се, че в качеството му на управител на етажната собственост се е занимавал обстойно с проблемния теч, като имало уговорка стойността на ремонта да е на стойност 120 лв. В последствие предал на М. сумата от 150 лв., която била във връзка с отстраняване на теча. Сочи се, че разходите по отстраняването на теча са прекомерно завишени. В заключение счита, че иска следва да е насочен не срещу съседите на ищците, а срещу фирмата изпълнител.

В съдебно заседание ищецът Л.М. се явява лично, като за тримата ищци се явява упълномощен представител - адв. Г.Б. от ШАК. Поддържа се исковата молба, като в съдебните прения се излагат доводи за основателността й. Доводите се доразвиват в писмените бележки, представени по делото. Моли се за положително решение по делото и присъждане на разноските в производството.

Ответниците се явяват лично, заедно с упълномощен от тях адвокат – адв. М.К. от ШАК. Оспорва се иска и се поддържат писмените отговори, мотивите за това се излагат в съдебно заседание, като неоснователността на иска се аргументира и в писмените бележки по делото.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, установи от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт № 130, том VI, нот. д. № 1557/1993г. на Нотариус при ШРС П. и М.Н. дарили на дъщеря си Л.П.Т. и на внука си П. Т. В. по ½ ид.ч. от жилище – апартамент № 120, находящ се в гр.Шумен, ул.“Добруджа“ № 9, вх.5, ет.7. След смъртта на П. Т. В. собствеността придобили законните му наследници – майка му Л.П.М. и баща му Т. В. М.. С пълномощни от Л.Т. и Т.М., ищцата Л.М. била упълномощена да ги представлява пред всички органи и институции във връзка с недвижимия имот.

Във връзка с теч в апартамента на ищците на 25.06.2013г. бил извършен оглед на място и било установено, че причината за теча в жилище № 120 били пропуканите отворени фуги по хоризонтала и вертикала на външната стена на ап.123 ( изглед към автогарата) и на ламарината на покрива. В същия ден бил извършен ремонт на стойност 170 лв., като за горните обстоятелства бил съставен Протокол от 19.07.2013г., подписан от страните. В графа „забележка“ било отразено, че извършения ремонт бил на фугите на апартамент № 120, а описания касаел фугите на апартамент 123, ет.8.

Видно от Протокол от 14.07.2013г. (стр.53 от делото) било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като ищцата Л.К. (М.), в качеството ѝ на пълномощник и на другите двама собственици поставила въпроса за възстановяване на сума в размер на 150 лв., ремонта на общите части на сградата – вертикални и хоризонтални фуги, във връзка с теч в собственото им жилище. В протокола било отразено, че уведомява участващите в събранието, че имало отворени фуги на апартамент 123 на 8-ми етаж, от които имало теч в жилището. Общото събрание отхвърлило предложението на ищците да им бъде заплатено за извършения ремонт.

На 20.07.2013г. ищците получили от домоуправителя на етажната собственост сума в размер на 150 лв., във връзка с на направен от тях ремонт на общите части на апартамент 123, ет.8 и към покрива, като разписката за получаване на сумата била подписана от Л.М. и Л.Т..

На 24.07.2014г. била изготвена строително – техническа експертиза от «Сила» ООД във връзка с направена заявка от Л.К. (М.), в която било вписано, че след подробен оглед, извършен на място причините за теча в апратамент № 120 бил в разрушените хоризонтални и вертикални фуги на апартамент 123 – източна фасада, както и на ламарина по борда, която била корозирала и огъната на места. Било установено, че в североизточния ъгъл на тавана на процесния апартамент до средата на стаята имало обилен теч, който увредил вътрешната мазилка. Експертизата била на стойност 120 лв., видно от фактура № 0000000357/29.07.2014г., която била заплатена от ищците.

Видно от представен приемо-предавателен протокол от 17.08.2014г. ищците възложили на ЕТ»Олимпус хром – Г.Г.» - гр.Търговище извършването на оглед и ремонт във връзка с теча в жилището им. В протокола е вписано, че в североизточния ъгъл на тавана в спалнята на апартамента имало следи от теч, стигащи до средата на хоризонталната стена, като водата направила процеп с дупки на места и вътрешната мазилка била увредена. Огледани били външните северни и източни стени на апартамента над процесния, а именно апартамент 123, находящ се на етаж 8, както и покривът. Констатирано било, че хоризонталните и вертикални фуги между панелите на източната фасада на ап.123, ет.8 били силно разширени, дълбоки и неремонтирани. В абзац «забележка» било отбелязано, че покривът се нуждаел от ремонт, както и че дограмата на северния прозорец на ап.123, ет.8 е напълно изгнила, като на места имало липсващи части и процепи с големина на юмрук, като голямото стъкло било счупено и залепено с тиксо. Ремонтът бил извършен и бил на стойност общо 577.20 лв. с ДДС, заплатен на 19.08.2014г., видно от приложената по делото фактура и фискален бон (стр.14 от делото).

След извършения ремонт от наетата от ищците фирма били извършени проби, които доказали, че проблема бил отстранен. Междувременно по молба на ищците съседа над тях извършил ремонт в северната стая, като сменил дограмата и стъклото на прозореца си. След това теча спрял.

На 16.09.2014г. било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелните обекти в сградата и бил поставен за обсъждане въпросът за изплащане на сума в размер на 697.20 лв. във връзка с проведения от ищците ремонт, като предложението било отхвърлено с пълното мнозинство на гласуващите.

По делото са разпитани като свидетели Й.Б.С. ( управител на фирмата извършила техническата експертиза - «Сила» ООД), свид. И. В. Н. ( роднина на един от наемателите на апартамент 120), свид. Д.Д.Д. (служител на фирмата, извършила ремонта – ЕТ «Олимпус хром»), свид. К.Д.С. (етажен собственик), свид. Д.Д.Д. (етажен собственик), свид. С.М.А. (етажен собственик). От показанията на всички свидетели се установява наличието на теч в северната стая на апартамент № 120, че ремонта бил извършен по собствена прценка от ищците, че не е налице съгласие да бъде възстановена сумата, както и че е извършен ремонт и в жилището над процесния апартамент. Свид. Д. сочи, че живее над процесния апартамент и по молба на Л.М. сменил дограмата на прозореца през месец септември 2014г. Свид. А. сочи, че първо били запушени фугите, но теча продължил и след това била сменена дограмата на прозореца на 8 – ми етаж.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото, безпротировечиви са и еднозначни.

По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда и неоспорено от страните. Вещото лице заключава, че към момента на извършване на експертизата няма теч в апартамента, всички ремонтирани фуги от северната и източната стена на процесния имот са в добро състояние, прозорецът на 8-ми етаж е с нова дограма, а строителните работи били на стойност 576.50 лв.. В съдебно заседание вещото лице сочи, че не може да посочи причината за теча – би могло да е от външните фуги, но би могло да бъде и от прозореца на 8-ми етаж.

Въз основа на установените факти и становища на страните, съдът прави следните правни изводи: За основателността на иска по чл.48, ал.7 от ЗУЕС е необходимо да бъде установено качеството на етажни собственици на всяка от страните по делото, извършването на ремонт на общите части на сградата от страна на ищците със собствени средства, извършения ремонт да е бил необходим, т.е да е била налице обективна наложителност на извършените от ищците разноски, общия размер на разноските и разпределението на отговорността за разноските спрямо всеки от ответниците, съобразно притежаваната от тях идеална част от общите части на сградата.

По делото не се спори, а и от доказателствата по него се установява, че страните имат качеството на етажни собственици в режим на етажна собственост на вход 5, находяща се в гр.Шумен, ул.»Добруджа» № 9. Съгласно чл.48, ал.6 от ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общите части на сградата без решение на общото събрание. Съгласно чл.38 от Закона за собствеността общи на всички собственици в сградата са външните стени, затова и ремонтът на фугите между външните стени, представлява ремонт на общите части на сградата. Съдът намира, че несъмнено е доказано, че ремонтът е бил „необходим“, с оглед дефиницията на понятието дадено в § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС, т.к. състоянието на жилището на ищците е създало пречки за неговото нормално и обикновено ползване. В тази връзка съдът възприема дадените от свид. И.Н. и свид. С. А. показания за състоянието на северната стая на жилището. При доказателствата по делото безспорно се установява, че ищците са извършили ремонт на вертикалните и хоризонталните фуги на източната фасада на ап.123 на ет.8 и на ламаринената обшивка на борда на покрива от вход 6. Видно от представената фактура № 1000000003/19.08.2014г. ремонта бил на стойност общо 577.20 лв. с ДДС и са налице доказателства, че тези разходи са заплатени реално от ищците.

Съгласно чл.41 от Закона за собствеността обаче всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. В тази връзка за определяне на конкретната част от разноските, с която всеки един ответниците е отговорен спрямо ищците, следва да са налице данни за всички етажни собственици в сградата и размера на идеалната част, която всеки от тях притежава от общите части на сградата. По този начин ще се изчисли отговорността за необходимите разноски на всеки един от етажните съсобственици, съобразно притежаваната от него идеална част от общите части на сградата и съответно ще се уважи иска за необходими разноски, предявен срещу всеки един от ответниците по делото. Действително ищците не са задължени да водят искове за направените разходи по необходимия ремонт срещу всички етажни собственици от сградата, което произтича и от диспозитивното начало в гражданския процес. Но за успешното провеждане на предявените искове срещу само някои от тях, т.е. срещу тези ответници, срещу които са насочени исковите претенции, задължение на ищците е да установят пред съда идеалните части на всеки от тях от общите части на сградата и съответно как се разпределя съобразно тези идеални части размера на общо направените необходими разноски за сградата.

В случая такова доказване от ищците не беше проведено, т.е. те не установиха как се разпределя между всички етажни съсобственици, съобразно притежаваните от тях идеални части от сградата общо заявената сума в размер на 697.20 лв., представляваща извършени необходими разходи за ремонт на общите части на сградата през месец юли 2014г.

Необходимо е да се посочи, че нормата на чл.48, ал.7 от ЗУЕС (до изменението ѝ с ДВ бр. 57/2011г.) предвиждаше солидарна отговорност за възстановяване на разходите за ремонт. След изменението тази възможност отпадна, поради което и с оглед на това, че приложимата норма е изменената, т.к. ремонта е извършен през 2014г., то съдът няма правото да присъжда такава.

При това положение , тъй като претенциите спрямо всеки един от ответниците останаха неустановени по размер, категоричния извод, който се налага е отхвърлянето им като недоказани по своя размер.

Отделно от това за пълнота следва да се отбележи, че от доказателствата е видно, че ремонтираната ламарина била над борда на вход 6, а не на вход 5, поради което същата не представлява част от сградата и съответно част от общите части на същата. В тази връзка разходите за ремонта не биха могли да бъдат претендирани от етажните собственици живущи във вход 5 на сградата. Така също са налице и доказателства за частично заплащане на ремонта на фугите на ап.123, видно от представената разписка от 20.07.2013г. за сумата от 150 лв., в която като основание за плащане е писано извършването на ремонт на външните фуги на ап.123, ет.8, като този документ не е оспорен от ищците по съответния ред.

По изложените по-горе съображения исковете са неоснователни, като недоказани и следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците разноски в размер на 210 лв., от които 150 лв. за възнаграждение за вещото лице и 60 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.К. – М. с ЕГН **********, Л.П.Т. с ЕГН ********** и Т. В. М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Б. от ШАК осъдителни искове по чл.48, ал.7 от ЗУЕС за осъждане на ответниците Н.В.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** и С.Т.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят сумата от 697.20 лв., представляваща направените необходими разходи за ремонт на общите части на сградата, находяща се в гр.Шумен, ул.“Добруджа“ № 9, вх.5, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2014г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като недоказани.

ОСЪЖДА Л.П.К. – М. с ЕГН **********, Л.П.Т. с ЕГН ********** и Т. В. М. с ЕГН ********** да заплатят на Н.В.Ц. с ЕГН ********** сума в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща направените от него разноски за възнаграждение за вещото лице и заплатено адвокатско възнаграждение и на С.Т.Х. с ЕГН ********** сума в размер на 30 лв. (тридесет лева) за заплатено от него адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: