Р Е Ш Е Н И Е

116/9.2.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На трети февруари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2748 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.А.Д. с ЕГН ********** *** срещу А.Д.Д. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.144 от СК.

Ищеца твърди, че ответникът е негов баща, като с решение по гр.д.№ 3084/2009г. на ШРС бил осъден да му заплаща издръжка в размер на 90 лв. до завършване на средното му образование. Ищецът продължил обучението си в СУ“Климент Охридски“, Факултета по математика и информатика, специалност „Информационни системи“. Излага, че не получава стипендия, тъй като е първи курс, а същевременно живее на квартира и разходите му са големи. Издръжката му изцяло е поета от майка му, която реализира месечен доход средно 917 лв. Сочи, че не разполага имущество от което да реализира доходи и не работи, защото учи редовно. Твърди, че не може да посочи какви доходи реализира баща му, но същият е в трудоспособна възраст. Сочи, че баща му има по-малко дете, за което полага грижи, но счита че като баща следва да се грижи и за двете си деца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2014г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, платима на 25 - то число от месеца, за който се дължи.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е представен писмен отговор. В отговора ответникът признава основателността на иска частично, като счита размера за неоснователно завишен. При съгласие от страна на ищеца може да заплаща издръжка в размер на 90 лв. месечно. Представя и писмени доказателства за твърдението, че се грижи за друго по-малко дете, както и за размера на реализираните от него доходи.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично, за него се явява адв. Е.Х. от ШАК. В съдебното заседание се прави искане за изменение размера на иска, чрез неговото намаляване, като същият да се счита за предявен за сумата от 90 лв. Моли се за уважаване на претенцията, като се излагат аргументи за основателността й. Съдът с определение е прекратил производството по отношение на разликата от 90 до пълния предявен размер от 150 лв.

В съдебно заседание не се явява ответникът лично, не изпраща представител, депозира становище по хода на делото, като в него се сочи, че се поддържа писмения отговор и се оспорва иска, като се излагат мотиви за това.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът А.Д.Д. е баща на ищеца Д.А.Д., видно от представеното Удостоверение за раждане № 012505 от 05.05.1995г. С решение № 697/16.11.2009г. по гр.д.№ 3084/2009г. съдът е осъдил ответникът да заплаща на непълнолетното си дете издръжка в размер на 90 лв. месечно до настъпване на причина за прекратяване на същата. С навършване на пълнолетие от Д. на 03.05.2013г. правото на издръжка било погасено. Към настоящия момент Д. е навършил 20 години, като видно от Уверение № 426/24.10.2014г. се обучава в редовна форма на обучение във висше учебно заведение СУ“Климент Охридски“- гр.София, по специалност „Информационни системи“. Ищеца не реализира трудови доходи, както и няма доходи от реализиране на имущество. Ответникът реализира месечен брутен доход за периода м.май 2014г. до м.октомври 2014г. в размер на 349 лв. (нетен 273.57 лв.), като полага грижи и за ненавършило пълнолетие дете – дъщеря си К.А.Д.. Видно от представената справка за лице от Служба по вписвания гр.Варна от 05.01.2015г., същият притежава собствено жилище.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

От материалите по делото се установява, че ищеца е навършил пълнолетие на 03.05.2013 г. и че ответникът е негов баща. От изложеното може да се направи извода, че е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за присъждане на издръжка с правно основание чл.144 от СК. От материалите по делото се установява наличието и на втората такава, а именно, че ищеца учи в редовна форма на обучение във висше учебно заведение и същият не е навършил двадесет и пет годишна възраст към момента. От материалите по делото не се установява ищеца да разполага с имущество, от което да има възможност да се издържа или да получава други доходи, поради което е налице и кумулативно предвидената в разпоредбата на чл.144 от СК отрицателна предпоставка за правото на издръжка, а именно пълнолетното лице да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.

Същевременно обаче родителят дължи издръжка по чл.144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам и в случая възможността за плащането й се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В закона липсва легална дефиниция на понятието “особени затруднения” и това е естествено, тъй като дали са налице особени затруднения или не, следва да се преценява с оглед всеки конкретен случай, преценявайки както материалните възможности на родителите, така и наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. В настоящия случай ответника има задължение за издръжка към другото си дете, ненавършило пълнолетие и това задължение е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното дете и следва да бъде отчетено от съда. Същевременно се установи, че към момента същият реализира доходи от сключено трудово правоотношение, които макар и в минимален размер са постоянни. Семейството му живее в собствено жилище, като няма доказателства за ипотечен или потребителски кредит, който да изплаща към настоящия момент. В писмения си отговор, който се поддържа и в допълнително представеното становище, ответникът изразява съгласие, че може да изплаща издръжка на пълнолетния си син в размер на 90 лв., като над този размер тя би му създала особени затруднения. С оглед изложеното от ответника и съобразявайки неговото имуществено състояние, както и наличието на алиментно задължение към дъщеря му, която е в непълнолетна възраст, съдът намира, че издръжката следва да се уважи именно в размер на 90 лева.

С оглед на това, съдът намира, че иска с правно основание чл.144 от СК следва да бъде уважен до пълния му предявен размер за сумата от 90 лева, като така определения размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 10.11.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 25 - то число от месеца, за който се дължи, до настъпване на причини водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно уважения размер на издръжката в размер на 129.60 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** *** Варненчик, чл.406, вх.24, ет.3, ап.34 да заплаща на пълнолетния си син Д.А.Д. с ЕГН ********** *** ИЗДРЪЖКА в размер на 90 лв. /деветдесет лева/ месечно, считано от 10.11.2014 г. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 25 – то число от месеца, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 129.60 лева /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса по делото, съобразно присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева такса при евентуално издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 17.02.2015г. - датата на обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: