Р Е Ш Е Н И Е
591/14.7.2015г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на първи юли две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д.№2789 по описа за 2014 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.86 от
ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът – „Белсуин” ЕООД, ЕИК 1***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.М.Ф.С. , излага, че ответникът- „Промишлено
и хибридно животновъдство Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК 1***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от Б.К. и Р.К., му дължи сумата от 6 457.74 лв., представляваща начислена лихва за
забава, считано за периода от 14.11.2011 г. до 25.04.2012 г., за главни
задължения по описани в молбата фактури. Сочи се в молбата, че с влязло в сила
решение, постановено по търг.д. №283/2012 г. по описа на ШОС, ответникът е
осъден да заплати на ищцовата страна дължимите главни задължения по описаните
фактури. Ответникът бил уведомяван и канен да заплати задълженията си, но
същият не се отзовал. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да
се
осъди ответникът
да му заплати сумата от 6 457,
74 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, отразена във фактури №№ 0000000939 от 14.11.2011 г., 0000000950 от
22.11.2011 г., 0000000963 от 30.11.2011 г., 0000000970 от 06.12.2011 г.,
0000000983 от 12.12.2011 г., 0000000990 от 15.12.2011 г., считано за периода от
14.11.2011 г. до 25.04.2012 г. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че
счита искът за недопустим и неоснователен, твърдейки, че е изплатил всички свои
задължения към ищеца.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Прието е
за безспорно между страните, че между двете търговски дружества е воден нарочен
исков процес касателно главните задължения по процесните фактури, който е
приключил с влязло в сила решение, установяващо наличие на договорни
правоотношения между страните и парични задължения на ответника към ищеца. От
приложеното към делото копие от търг.д. №283/2012 г. по описа на ШОС, се
установи, че съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
132 368.10 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена и
приета от ответника работа- угояване на прасета по договори за изработка,
обективирани във фактури №№ 0000000939 от 14.11.2011 г., 0000000950 от
22.11.2011 г., 0000000963 от 30.11.2011 г., 0000000970 от 06.12.2011 г.,
0000000983 от 12.12.2011 г., 0000000990 от 15.12.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска- 26.04.2012 г.
до датата на окончателното й заплащане, като е присъдил и извършените по делото
разноски. Решението е влязло в законна сила, като за присъдените суми е издаден
изпълнителен лист. По последния е образувано ИД№20138080400978 по описа на ЧСИ
З.Д., рег. №808 на КЧСИ. От изготвеното
заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, по отношение на което
съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, а от
друга страна същото не оспорено от страните, се установи, че размерът на лихвата за забава върху
посочените главни задължения, считано от датата на издаване на всяка една от
фактурите до 25.04.2012 г., съобразен с направените частични плащания, се равнява
на сума от 6 464.07 лв. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В настоящата хипотеза срокът за
изпълнение на задължението на ответника е
определен, поради което и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД заключава,
че длъжникът изпада в забава след изтичане на уговорения срок за плащане,
/падежът на задължението е отразен във фактурите/. По делото бе установено, че
ответникът не е изпълнил задълженията си на падежа, за което е водено и
приключило нарочно исково производство, поради което е изпаднал в забава. Въпреки направените от ответното
дружество възражения, че е изплатил изцяло всичките си задължения към ищеца,
същият не ангажира някакви надлежни доказателства, установяващи погасяване на
задълженията му за следващото се обезщетение за забава. Посоченото по- горе
изпълнително дело е образувано и водено, съответно са извършвани действия по
принудително събиране на дълга, но само по отношение на присъдените с влязлото
в сила решение по търг. д. №№283/2012 г. по описа на ШОС главни задължения, по
което е присъдена законна лихва за забава, но за период следващ процесния. С оглед на
гореизложеното и след като съобрази представеното по делото заключение по
допуснатата ССЕ, заключава, че общият размер на обезщетението за забавено
изпълнение, изчислен върху посочените по горе главни задължения, за процесния
период /от 14.11.2011 г. до
25.04.2012 г./,
се равнява на сума от 6 464.07
лв.
Ето защо, предвид
установената изискуемост на вземанията на ищеца и оттук забавата на длъжника, акцесорните
претенции за присъждане на мораторно обезщетение са изцяло основателни и
доказани, и следва да се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от
него деловодни разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 1 508, 31 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Промишлено и хибридно
животновъдство Брадърс комерс” ЕАД, ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Б.К. и Р.К., да
заплати на „Белсуин” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.М.Ф.С. ,
сума в
общ размер на 6 457, 74 лв. /шест хиляди четиристотин петдесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, отразена във фактури №№ 0000000939 от
14.11.2011 г., 0000000950 от 22.11.2011 г., 0000000963 от 30.11.2011 г.,
0000000970 от 06.12.2011 г., 0000000983 от 12.12.2011 г., 0000000990 от
15.12.2011 г., считано за периода от 14.11.2011 г. до 25.04.2012 г., както и да му заплати сумата от 1 508, 31 лв. /хиляда петстотин и осем лева и тридесет и една
стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: