Р Е Ш Е Н И Е

 

36/19.1.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                         Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2795 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова  молба от К.М.Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.”***” №109, ет.2, к.23, чрез адв.С. Т. от ШАК срещу К.И.Г., с ЕГН**********, с адрес за призоваване по месторабота: гр. Шумен, ул.“***“ №128, ОББ АД, клон Шумен, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за вината. Преди първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Съдът е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

Молителката К.М.Г. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като поддържат молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение по чл.51 от СК. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението, като заявяват, че междувременно детето е навършило пълнолетие, поради което не поддържат споразумението в частта относно предоставянето на родителските права, издръжката на детето и личните контакти с него.

Молителят К.И.Г. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Т. от ШАК, като също поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение по чл.51 от СК. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението, като също заявяват, че междувременно детето е навършило пълнолетие, поради което не поддържат споразумението в частта относно предоставянето на родителските права, издръжката на детето и личните контакти с него.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите К.М.Г. и К.И.Г. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 21.08.1995 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №286/21.08.1995 год. От брака си имали родено едно дете – П. К. И., с ЕГН**********, което към датата на провеждане на съдебното заседание по делото е навършили пълнолетие. По време на брака си двамата са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ в гр.Шумен, ул.”***” №13, вх.Б, ет.3. Последното е било напуснато от молителя и към настоящия момент се ползва от молителката. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.  

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение изх.№697/06.11.2014 год., Удостоверение изх. №1408/06.11.2014 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №146, том V, рег.№12106, дело 773 от 2010 год., Амбулаторен лист №3155 от 28.10.2014 год., Епикриза, Амбулаторен лист №2613/15.10.2014 год., Епикриза, Декларация за гражданство, семейно и имотно състояние – 2 бр., Удостоверение за сключен граждански брак,  Документ за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на К.М.Г. и К.И.Г. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на молителят и с оглед данните за доходите на молителката, доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя. В този смисъл съдът съобрази изявлението и постигнатото в този смисъл споразумение относно разноските и по-специално споразумението им разноските по делото да бъдат поети от двамата молители поравно.  

В същото време всеки от молителите следва да заплати и държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество. В този смисъл молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 196 лева, а молителката – държавна такса в размер на 273.71 лева. При определяне размера на дължимата държавна такса върху всеки от дяловете съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

 

 ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.М.Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес: гр.Шумен, ул.”***” №109, ет.2, к.23, чрез адв.С. Т. от ШАК и К.И.Г., с ЕГН**********, с адрес за призоваване по месторабота: гр. Шумен, ул.“***“ №128, ОББ АД, клон Шумен, сключен с Акт за граждански брак №286/21.08.1995 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.М.Г. и К.И.Г. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.”***” №13, вх.Б, ет.3 се предоставя за ползване на молителката К.М.Г., като молителят К.И.Г. го е напуснал.

ІІ. След прекратяване на брака молителката К.М.Г. запазва брачното си фамилно име Г..

III. В дял на К.М.Г. се предоставя и тя става изключителен собственик на следния недвижим имот:

Апартамент №18 – осемнадесет, находящ се в гр.Шумен, община Шумен, ул.“***“ №13-тринадесет, във вход „Б“, на трети етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, коридор и две тераси със застроена площ от 62.20 кв.м – шестдесет и два квадратни метра и двадесет квадратни дециметра, при граници и съседи: от север-паркинг, от юг-тревна площ, от изток – вход „А“, от запад – ап.19, от горе – ап.21, отдолу – ап.15, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №83510.657.1.10.18 – осем три пет едно нула точка шест пет седем точка едно точка едно нула точка едно осем по кадастралната карта на гр.Шумен, с адрес на имота: гр.Шумен,    ул.”***” №13, вх.2, ет.3, ап.18, с предназначение – жилище – апартамент, с площ 62.20 кв.метра - шестдесет и два квадратни метра и двадесет квадратни дециметра, който имот се намира в сграда №10 – десет, разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.657.1 - осем три пет едно нула точка шест пет седем точка едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №83510.657.1.10.19, под обекта - №83510.657.1.10.15, над обекта - №83510.657.1.10.21, заедно с принадлежащо избено помещение №18 – осемнадесет с площ 7.38 кв.м – седем квадратни метра и тридесет и осем квадратни дециметра, при граници: от север – коридор, от юг – изба №17, от изток – коридор, от запад – изба №21, заедно с припадащите се 6.5735 % - шест цяло пет хиляди седемстотин тридесет и пет процента  идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот е подробно описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №146, том V, рег.№12106, дело 773 от 2010 год., вписан в СВ при АВ с акт №168, том 14, дело 2927/2010 год., партидна книга – том 43332. Данъчната оценка на имота е 23485.50 лева /двадесет и три хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/. 

ІV. За уравнение на дяловете молителката К.М.Г. заплаща на молителя К.И.Г. в срок до 28.02.2015 год. сумата от 9800 лева /девет хиляди и осемстотин лева/, която молителката следва да заплати по посочена от молителя негова банкова сметка *** „Сосиете Дженерал Експресбанк“ ЕАД.

V. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

VI. Молителите декларират, че придобитите от тях по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно и няма да имат претенции за в бъдеще спрямо тях.

VII. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали парични влогове и че нямат претенции един спрямо друг по отношение на такива.

VIII. Придобитите по време на брака задължения от всеки един от молителите за в бъдеще ще бъде поети от всеки от тях, така, както са направени.

IX. Разноските по делото се поемат от двамата молители така, както са направени или определени от съда.    

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА К.И.Г., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 211 лева /двеста и единадесет лева/, включваща дължима държавна такса по делото до пълния определен размер и държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

ОСЪЖДА К.М.Г., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 273.71 лева /двеста седемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: