Р Е Ш Е Н И Е

593/15.7.2015г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2800 по описа за 2014 год. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

От събраните по делото, преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: С решение по настоящото дело ШРС е допуснал да се извърши съдебна делба между страните, на следния недвижим имот: Апартамент №*** с площ 103,43кв.м., избено помещение №3 със застроена площ 3,83 кв.м. и 836/100000ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху 114,35кв.м., който е самостоятелен обект, намиращ се в гр.Ш., ****, с идентификатор №83510.671.73.2.23 в жилищна сграда с идентификатор № 83510.671.73.2 при следните квоти: 4/6 ид.ч. за Г.С.Г. с ЕГН: **********, 1/6 ид.ч. за С.Г.С. с ЕГН: ********** и 1/6 ид.ч. Я.Г.С. с ЕГН: **********. Решението е влязло в законна сила. Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно дадено, без възражения от страните, имотът представлява самостоятелно обособено от функционална и техническа гледна точка жилище и е реално неподеляем, като пазарната му стойност възлиза на сумата 61 052.00лв.

Ищецът Г.С.Г. е направил искане за възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349 ал.1 ГПК, което не се оспорва от другите съделители. Направената претенция с такъв характер от отв.С.Г. не се поддържа във фазата по реално извършване на делбата. Съгласно посочената разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Следователно, приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: жилището да е неподеляемо, съделителят да няма собствено жилище, жилището да е било СИО, като общността да е прекратена със смърт. В настоящия казус са налице всички предпоставки на визираната норма. Установено е, че имотът е придобит в режим на СИО/видно от Удостоверение за граждански брак №*** от ***., прекратена със смъртта на П. В. Г., починала на 03.02.2012г., ищецът Г.Г. не притежава друго жилище и имотът е жилищен и неподеляем. Целта на възлагането е да се осигури жилище на съделителя, който не притежава такова, като притежанието на идеални части не може да бъде приравнено на пълното право на собственост върху такъв имот, съгласно закона и съдебната практика. Поради което делбата на процесния недвижим имот, следва да се извърши чрез способа на възлагането му на съделителя Г.Г.., който да заплати на основание на другите съделители сума за уравняване на дела им в размер на по 10175,33 лева.

По претенциите по сметки:

1. Според чл. 31 ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ако един съсобственик ползва общата вещ не съобразно с обема на своите права в съсобствеността, той по силата на чл. 31 ал.2 от ЗС дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която те са лишени след датата на писмена покана. В настоящото производство, съделителят Г.Г. твърди че синът му С. Г. ползвал самостоятелно съсобствения имот, поради което и претендира обезщетение за ползването му за времето от 17.12.2014г., датата на депозирането на исковата молба, обективираща изявлението до 14.05.2015г., дата на първо съдебно засезание във фаза на реално извършване на делба, в размер на 1000лв. Претенцията не се оспорва от ответника С.Г., който ползва изцяло делбения имот. От заключението по СТЕ се установи, че за процесния период пазарният наем на недвижимия имот, съобразен с дела на ищеца е в размер на 1003.00лв. и искането следва да бъде уважено до заявения от ищеца размер.

2. От страна на ответникът С.Г. е предявена претенция за заплащане от другите съделители на подобрения, извършени в делбения имот в размер на 2050.00лв. Страните не оспорват искането, като само се посочва от ищеца, че следва да се съобразят дяловете на всеки от тях. Претенциите по сметки имат облигационен характер и предполагат възникнали правоотношения между съделителите, свързани с имота, предмет на делбата. Отношенията между съсобствениците по повод правата на съсобственика, извършил разноски във връзка с обща вещ, се уреждат по правилата на чл. 30 ал. 3 от ЗС, когато тези разноски са необходими или представляват извършени със съгласието и без противопоставянето на другия съсобственик подобрения.

В настоящият случай, съделителя С. Г. твърди, че е извършил разходи в процесния апартамент за подмяна на плочки в размер на 600лв., подмяна на „ВИК“ съоръжения- 400лв., като бил положен труд за сумата 200лв., че била подменена съществуващата подова настилка с ламиниран паркет на обща стойност с труда 850лв. Една част от посочените дейности имат характер на подобрения/увеличават стойнсотта на имота/, тъй като не са свързани по необходимост с поддържане на вещта в състояние, годно тя да бъде ползвана по предназначение, а други са с характер на необходими, като подмяната на ВиК инсталация. За установяване на периода на извършването им са допуснати гласни доказателствени средства- разпит на св.К.П., фактически съжител на ответника С.Г., която свидетелства, че двамата живеят в имота от 15г. и през 2008г. са направили ремонт на банята и в две от стаите. По отношение на стойността на извършените ремонти дейности, беше назначена и изготвена СТЕ, от заключението на която е видно, че общата стойност на извършените СМР е 3280лв. към момента на извършването им, като стойността, с която се е увеличила стойността на жилището е 2378.00лв. Част от посочените дейности не са били претендирани в настоящото производство, като стойност на бойлер, тоалетно седало, плочки в кухня, ПВЦ первази, врати и др. Съобразно претенцията на съделителя, конкретизирано по пера и приложение №4 на експертизата, съдът установи, че в тоалетно помещение и баня са извършени подобрения на обща стойност- 990,93лв., а за настилка от паркет в две стаи- общо 632,76лв., или 1623,69лв. за целия имот. Следователно ищецът Г.Г. дължи на съделителя, извършил подобренията сумата от 1082,46лв., а отв.Я.Г. сумата 270,62лв.

В случая е уважена частично претенция по сметките за извършени подобрения, поради което върху стойността на същите не се събира такса по т.8 и т.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като те се включват и увеличават стойността на делбената маса, като съдът с настоящото решение присъжда следващата се такса върху стойността на дяловете от недвижимия имот.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, на Г.С.Г. с ЕГН: ********** *** следния недвижим имот, Апартамент №*** с площ 103,43кв.м., избено помещение №3 със застроена площ 3,83 кв.м. и 836/100000ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху 114,35кв.м., който е самостоятелен обект, намиращ се в гр.Ш., ****, с идентификатор №83510.671.73.2.23 в жилищна сграда с идентификатор № 83510.671.73.2, при пазарна оценка в размер на 61 052.00лева /шестдесет и една хиляди петдесет и два лева/.

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН: ********** да заплати за уравнение на дяловете на осн.чл.349 ал.1 от ГПК на С.Г.С. с ЕГН: ********** *** и на Я.Г.С. с ЕГН: ********** *** по 10 175,33лв./десет хиляди сто седемдесет и пет лева/ на всеки, ведно със законната лихва В ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от влизане на решението за възлагане в сила, на основание чл. 349 ал. 5 ГПК.

ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН: ********** да заплати на Г.С.Г. с ЕГН:**********, сумата 1000лв./хиляда лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент №***, намиращ се в гр.Ш., ****, с идентификатор №83510.671.73.2.23 за периода от 17.12.2014г. до 14.05.2015г., на основание чл. 31 ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, Г.С.Г. с ЕГН: ********** да заплати на С.Г.С. с ЕГН: **********, сумата 1082,46лв./хиляда осемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща 4/6 ид.част от подобрения, направени в делбения имот през 2008г. и Я.Г.С. с ЕГН: ********** да заплати на С.Г.С. с ЕГН: **********, сумата 270,62лв./двеста и седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща 1/6 ид.част от подобрения, направени в делбения имот през 2008г., като отхвърля исковете в останалата им част до пълния предявен размер, като неоснователни.

ОСЪЖДА страните да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: Г.С.Г. с ЕГН: ********** - в размер на 1628,05 лева /хиляда шестстотин двадесет и осем лева и пет стотинки/, С.Г.С. с ЕГН: ********** в размер на 407,01лева /четиристотин и седем лева и една стотинки/, както и 50.00лв./петдесет лева/ за уважената претенция за обезщетение за ползване на имота и Я.Г.С. с ЕГН: ********** в размер на по 407,01лева /четиристотин и седем лева и една стотинки/.

На основание чл.349 ал.3 от ГПК, указва на С.Г.С. с ЕГН: ********** и на Я.Г.С. с ЕГН: **********, че за вземането си за уравнение на дяла могат да впишат законна ипотека върху имота.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- гр.Шумен в 2- седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: