Р Е Ш Е Н И Е

237/26.3.2015г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 26 (двадесет и шести) февруари Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2803 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Й.М.Т. твърди, че по силата на решение № 1044/15.12.2011 г. по гр.д. № 3839/2010 г. по описа на ШРС, било признато за установено по отношение на ответницата В.Д.С., че не й дължи суми в общ размер 3202,84 лв. по изп.д. №*** г. и № *** г. по описа на СИС при ШРС като погасени по давност. По тези изпълнителни дела, преди влизане в сила на описания съдебен акт – на 04.10.2010 г. по молба на ответницата, след извършени удръжки от пенсията на Т., на последната била изплатена сума в размер на 2770,65 лв. По този начин, счита, че С. се обогатила неоснователно с цитираната сума, на отпаднало основание. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 2770,65 лв., ведно със законната лихва върху, считано от депозирането на исковата молба, както и направените деловодни разноски.

Ответницата, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията. Позовава се на разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като й бъдат присъдени направените разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените изп.д.*** № г. и № *** г., и двете по описа на СИС при ШРС е, че същите били образувани с взискател В.Д.С. и длъжници „***“ ООД гр. Шумен и Й.М.Т.. Съдът констатира от представеното решение № 1044/15.12.2011 г. по гр.д. № 3839/2010 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 18.01.2012 г., че със същото бил уважен предявения от Т. срещу С. отрицателен установителен иск. Съдът е приел за установено, че ищецът не дължи следните суми на ответницата: 1,60 лв., представляваща лихви по изп.д. №*** г. на СИС при ШРС; 3201,24 лв., от която главница в размер на 1133,10 лв., разноски в размер на 116,00 лв. и лихви в размер на 1952,24 лв., всички по изп.д.№*** г. на СИС при ШРС, като погасени по давност. От приложеното удостоверение № 2427/25.03.2014 г., изд. от СИС при ШРС се установява, че по силата на разпореждане на ДСИ от 04.10.2010 г., въз основа на депозирана молба от взискателя В.С., в нейна полза е преведена сума в общ размер 2770,65 лева. Видно от материалите по описаните по-горе изпълнителни дела, цитираната сума е събрана чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника Т..

При така визираната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът претендира вземане поради неоснователно обогатяване и по-специално – даване и получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена от ответницата парична сума при отпаднало основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането между страните съществува правоотношение, по силата на което едната страна е била длъжна да даде нещо, а другата е имала право да го иска и получи. Впоследствие, обаче, по една или друга причина, съществуващото основание отпада, най-често с последващ акт от правно естество. В тези случаи отпадането на основанието означава, че съществуващото правоотношение престава да обвързва страните и то с обратна сила – обезсилва се с оглед момента на възникването му.

Доказа се по делото, че срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело с взискател – ответницата С., проведено е принудително изпълнение чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника, по делото е събрана сума, която е платена на ответницата. Установи се, също така, че с влязло в сила решение е отречено съществуването на изпълняемото право – на вземането на С.. Тоест, доказва се, че основанието е отпаднало с обратна сила. Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД – ответницата е получила парична сума по силата на отпаднало основание. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Според трайната съдебна практика, обаче /Решение № 148 по гр.д. № 977/1967 г. на ВКС, Решение № 112 по гр.д. № 179/2009 г. на ВКС/, събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което длъжникът може да иска връщането им.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че искът се явява основателен, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2770,65 лв., като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 525,83 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Й.М.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сума в размер на 2770,65 лв. (две хиляди седемстотин и седемдесет лева и шестдесет и пет стотинки) – получена сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.Д.С. да заплати на Й.М.Т. направените разноски по делото в размер на 525,83 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: