Р
Е Ш Е Н И Е
390/15.5.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр. д.№ 2825 по описа за 2014 г. на ШРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени положителни
установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищците – Ф.И.О., ЕГН **********,***, Д.И.О.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, Х.И.О., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, излагат, че с Решение №5 от 27.07.1992
г. е възстановено правото на собственост на собствените на дядо им Р.К. Х.,
б.ж. на ***, земеделски земи, както следва: 1. Полска култура – НИВА с площ от 17,025 дка, VI-та категория, в
местността „Т.”, имот № 9001 (девет хиляди и едно) в землището на ***, при
граници: полска култура № 9028; полски път № 361; полска култура № 9002; 9022;
9023; 9028 и 2. Полска култура –
НИВА с площ от 19,970 дка, IV-та категория, в местността „Д.”, имот № 14020
(четиринадесет хиляди и двадесет), в землището на ***, при граници: полска
култура № 14019; полски път № 393; полска култура № 14021; 14022; 14023. Твърди
се в молбата, че след смъртта на дядо им, негови законни наследници са К.Р.К.и
С.Р.М., майка на ищците, като всеки един от тях, като деца на починалия е
получил по ½ ид. ч. от гореописаните земи. Сочи се в молбата, че ищците
решили да сключат договор за аренда по отношение на същите земи, при което
узнали, че наследниците на К.Р.К. са продали имотите на ответницата М.М.И., ЕГН
**********,***, която по време на
изповядване на сделката била в брак с втория ответник- Т.С.И., ЕГН **********,***.
Със сключването на тази сделка ответниците оспорвали правото на собственост на
ищците, поради което считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове за собственост. Предвид изложеното молят
съда да постанови решение, по силата на което да бъде прието за установено, че
те са собственици общо на 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: 1. Полска култура – НИВА с площ от
17,025 дка, VI-та категория, в местността „Т.”, имот № 9001 (девет хиляди и
едно) в землището на ***, при граници: полска култура № 9028; полски път № 361;
полска култура № 9002; 9022; 9023; 9028 и 2.
Полска култура – НИВА с площ от 19,970 дка, IV-та категория, в местността „Д.”,
имот № 14020 (четиринадесет хиляди и двадесет), в землището на ***, при
граници: полска култура № 14019; полски път № 393; полска култура № 14021;
14022; 14023. Претендират и разноски.
В законния едномесечен
срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът- М.М.И. първоначално
депозира отговор, в който сочи, че счита искът за допустим, като заявява, че
признава същия за основателен. В последствие, при новото разглеждане на спора,
с оглед новоконституираната страна, представя становище за неоснователност на
претенциите.
В законния едномесечен
срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът- Т.С.И., ЕГН **********,
съпруг на първия ответник, депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за
допустими, но неоснователни, излагайки аргументи. Позовава се на изтекла в
полза на оветниците придобивна давност, твърдейки, че техните праводатели, са
владеели имотите, при условията на придобивна давност, считано от 1992 г., т.е,
че са придобили имотите от собственици. Претендира и разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: Видно от представените по делото официално заверени преписи от
Решение №5/28.02.1994 г. на ПК, Гара Хитрино, Скица №К00418/13.01.2011 г. и Скица
№К00419/13.01.2011 г., се установи, че на наследниците на Р.К.Х. е възстановено
правото на собственост върху следните земеделски земи: 1. Полска култура – НИВА с площ от 17,025 дка, VI-та категория, в
местността „Т.”, имот № 009001 (девет хиляди и едно) в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, при граници: полска култура № 009028; полски път № 000361; полска култура
№ 009002; полска култура № 009022; полска култура № 009035 и 2. Полска култура – НИВА, с площ от
19,970 дка, IV-та категория, в местността „Д.”, имот № 014020 (четиринадесет
хиляди и двадесет), в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, при граници: полска култура
№ 014019; полски път № 000393; полска култура № 014021; полска култура № 014022;
полска култура № 014023. От представения официално заверен препис от
удостоверение за наследници №13/12.01.2011 г. на Община Хитрино, ***, се
установи, че Р.К.К., ЕГН ********** е починал на 06.03.1990 г., като е оставил
за свои законни наследници децата си- К.Р.К. /К.Р.К./, син и С.Р.М., дъщеря. От
официално заверен препис от удостоверение за идентичност на лице с различни
имена №14/12.01.2011 г. на община Хитрино, *** става ясно, че Р.К.К., ЕГН **********
и Р.К.Х. са имена на едно и също лице. Видно от официално заверен препис от
удостоверение за наследници №10/18.03.2013 г. на Община Хитрино, *** С.Р.М. е
починала на 07.02.2008 г., като е оставила за свои законни наследници ищците- Ф.И.О.,
ЕГН **********, дъщеря, Д.И.О., ЕГН **********, син и Х.И.О., ЕГН **********,
син, и И.О. М., съпруг /също починал- 17.03.2008 г./. К.Р.К. /К.Р.К./, ЕГН **********
също е починал /25.10.1992 г./ и е оставил за свои законни наследници лицата М.
К.Р. /починал на 11.12.2011 г./, син, Х.К.Р., син, С.К.М., дъщеря и Р.К.Р.,
син. От НА за покупко- продажба на земеделска земя №1, том ІII,
рег. №2857, дело №297 от 2011 г. на нотариус с рег. №019 на НК, се установи, че
на 28.03.2011 г. М. К.Р., действащ лично и като пълномощник на Р.К.Р., С.К.М. и
Х.К.Р., действащи в качеството на продавачи, са прехвърлили собствеността върху
процесните недвижими имоти на ответницата М.М.И., ЕГН **********. От приложения
по делото официално заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак
от 24.03.2007 г., издадено от Община Шумен става ясно, че към датата на
изповядване на сделката ответницата е била в брак с втория ответник Т.С.И., ЕГН
**********. Посочените по- горе обстоятелства са и безспорни между страните. По
делото са изискани и приложени копия от документите, съставляващи НД№297/2011
г. на нотариус с рег. №019 на НК, като от същите става ясно, че процесните
земеделски земи са прехвърлени единствено от наследниците на К.Р.К. /К.Р.К./,
тъй като само той е посочен в представеното по нотариалното дело удостоверение
за наследници за наследник на общия наследодател Р.К.К. /Р.К.Х./. От събраните
гласни доказателства, показанията на разпитания в полза на ищеца свидетел- Х. М.
става ясно, че майката на ищците, докато е била жива е получавала рента за
нивите си в ***, като след смъртта й, рентата е получавана от дъщеря й Ф.. Този
свидетел заяви, че познава М., Х., Р. и сестра им С., като последните трима не
ги е виждал от 25-27 години, тъй като същите са напуснали селото и работят в
чужбина, с изключение на Х., който го е видял миналата година. Съдът дава вяра
на тези показания, тъй като същите произлизат от трето, незаинтересовано от
изхода на делото лице, а от друга страна- са ясни, конкретни и вътрешно
непротиворечиви. По делото са събрани гласни доказателства и в полза на
ответната страна- показания на свидетелите М.И., трето лице и Н.К., сестра на
ответницата, от които става ясно, че прехвърлителя на ответниците М. К. Р.
преди смъртта на наследодателя на ищците С. Р. М. е бил наясно, че с последната
имат общи земи, които са наследствени, които С. мислела да прехвърли на М.- „…М.
беше наясно, че нивите са наследствени. Аз присъствах на разговора между тях,
но не знам да са прехвърлени земите…Този разговор беше, когато С. беше жива.
Малко преди С. да умре, тогава говориха.“, свидетелства М. И..
От така изнесената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Безспорно е по делото,
че ищците, в качеството им на наследници по закон на своята майка, която от
своя страна, като дете на наследодателя Р.К.К. /Р.К.Х./, по силата на
наследствено правоприемство, са станали собственици общо на ½ ид.ч. от
спорните имоти /арг. от разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН/. В настоящия казус основното
възражение на втория ответник е, че ищците са загубили правото си на собственост
върху земите, респ. ответниците са го придобили на оригинерно правно основание,
а именно придобивна давност, чрез присъединяване владението на своите
праводатели. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по
давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/-
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене
на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата
на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента-
изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на
фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот
/упражняване на владение върху имота/. Правото на собственост не се придобива
автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага
служебно- чл.84 от ЗС, във връзка с чл.120 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.85 от
ЗС разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по
давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв
имот. В случая, както е посочено по- горе, ответната страна излага твърдения,
че давността е започнала да тече, считано от 22.11.1997 г. /арг. от чл.5, ал.2
от ЗВСОНИ/ и е изтекла на 22.11.2007 г., т.е. преди придобиване имотите от
ответниците. Но в разглежданата хипотеза не са ангажирани някакви доказателства,
че прехвърлителят /прехвърлителите/ на ответниците преди сключване на сделката
по някакъв начин се е позовал /позовали/ на изтеклата в негова /тяхна/ полза
давност. Напротив, събраните по делото доказателства безспорно установяват, че
още към 2008 г. /датата на смъртта на наследодателя на ищците/ един от
прехвърлителите по сделката- М. К.Р. е бил наясно, че имотите са наследствени,
като е водил разговори с наследодателя на ищците- С. Р.М. относно уреждане на
отношенията във ръзка с имотите. На следващо място, недоказани останаха
твърденията на ответника, че техният праводател е отдавал имотите под аренда,
като е получавал рентата във връзка с тези договорни правоотношения. Събраните
в този смисъл доказателства са противоречиви и не дават основание на съда да
направи категоричен извод касателно тези обстоятелства. Но дори и да се приеме,
че действително единствено праводателят на ответниците е бил страна по
сключваните договори за аренда, то сам по себе си този факт не е достатъчен, за
да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на
идеалните части на останалите сънаследници, в случая на ищците. В правната
доктрина и съдебната практика се приема, че такъв наследник е владелец само на
собствената си идеална част от имот и държател на останалите идеални части на
останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да
придобие собствеността върху целия имот по силата на давност, този наследник
/наследници/ следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и
сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към вещта /в този смисъл са решение
№239/29.05.1996 г. по гр.д. №91/1996, I г.о., решение
№216/05.04.2002 г. по гр.д. №657/2001 г., I г.о., решение
№508/29.07.2003 г. по гр.д. №740/2002 г., I г.о./. Ето защо за
доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е
ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и
фактът, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред
останалите сънаследници. В настоящия казус се установи противното- събраните
доказателства сочат, че М. К. Р., за да сключи с ответниците сделката по
прехвърляне на имота, с оглед снабдяване с удостоверение за наследници е
декларирал пред съответното длъжностно лице в населеното място, че единствен
наследник на общия наследодател Р.К.К./Р.К.Х./ е само неговия пряк
наследодател, въпреки че е бил наясно, че наследник е и наследодателя на ищците
/арг. от материалите, приложени към ДП№1534/2011 г. по описа на РУП, гр. Шумен/.
Тези му действията сочат, че дори и да е упражнявал владение върху имотите, то
последното не е било явно и безсъмнено. Поради гореизложеното заключава, че
възражението на ответната страна за
придобиване на имотите по давност е неоснователно, т.е. ответниците не са
станали собственици на процесните имоти, респ. ищците не са загубили правото си
на собственост, тъй като безспорно се установи, че нито праводателите на
ответниците са били собственици към датата на изповядване на прехвърлителната
сделка, нито ответниците са станали собственици на някакво друго предвидено в
закона придобивно основание. Ето защо
намира, че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се
уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците извършените по делото
разноски /по новообразуваното гр.д. №2825/2014 г. и тези, извършени в
производството по чл.307, ал.2 от ГПК/, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 540.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.М.И., ЕГН **********,*** и Т.С.И.,
ЕГН **********,***, че Ф.И.О., ЕГН **********,***, Д.И.О., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, Х.И.О., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, са собственици
общо на 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: 1. Полска култура – НИВА с площ от 17,025 дка, VI-та категория, в
местността „Т.”, имот № 009001 (девет хиляди и едно) в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, при граници: полска култура № 009028; полски път № 000361; полска култура
№ 009002; полска култура № 009022; полска култура № 009035 и 2. Полска култура – НИВА, с площ от
19,970 дка, IV-та категория, в местността „Д.”, имот № 014020 (четиринадесет хиляди
и двадесет), в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, при граници: полска култура № 014019;
полски път № 000393; полска култура № 014021; полска култура № 014022; полска
култура № 014023.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********,*** и Т.С.И.,
ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ф.И.О.,
ЕГН **********,***, Д.И.О., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, Х.И.О., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, сумата от 540.00 лв. /петстотин
и четиридесет лева/, представляваща
направените по делото разноски, определени съразмерно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: