Р Е Ш Е Н И Е
345/30.4.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На седми април две хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2831 по описа на ШРС за 2014 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.34 от ЗС за делба на недвижими имоти, като
производството е във фаза по допускане на делбата.
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от ищците
Н.М.И. ***, Ф.М.И. ***, М.М.Б. *** и Е.М.М.
*** и четирите чрез адв. М.Д. от ШАК, със съдебен адрес *** срещу Р.М.А. с ЕГН **********
и Н.М.А. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***.
Ищците твърдят, че
след смъртта на баща им М. А.А., починал на 28.01.2002г. в с. Тимарево, негови
наследници останали четирите му дъщери ( ищците) и неговия син (първия
ответник). На наследодателя им му били възстановени земеделски земи с решение
на ОСЗ – Хитрино, които той обработвал до края на живота си. Случайно узнали,
че девет години след смъртта на баща им, първия ответник се снабдил с
нотариален акт за собственост на наследствените земеделски земи чрез извършване
на обстоятелствена проверка по давност на 17.11.2011г. в режим на СИО с втория
ответник, за което бил съставен Нотариален акт № 49, том 7, рег.№ 12803, дело №
999 по описа на Нотариус с рег.№ 024 по описа на НК.
Молят да се
постанови решение, с което да се ликвидира съсобствеността върху имотите при квоти от по 1/5 ид.ч. за всеки от ищците
и първия ответник, възникнала по наследство, като се позовават и на изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от двамата, като се излагат
сходни доводи за недопустимостта и неоснователността на иска. Сочи се, че са
придобили процесните имоти по давностно владение, като Р.А. владеел и
обработвал ясаците от 1995г., а нивите от 1997г. Твърди, че баща му нито
владеел земите, нито пък имал съзнанието, че е собственик. В заключение се моли
исковата молба да се остави без разглеждане или да се отхвърли иска, като се
присъдят разноските в производството.
В съдебно заседание
ищците не се явяват лично, за тях се явява адв. М.Д., като се поддържа исковата
молба и се моли за уважаване на иска. В представените писмени бележки се
излагат в пълнота доводите за това, че не е изтекла придобивна давност в полза
на ответниците.
В съдебно заседание, първия ответник се явява
лично, а за двамата ответници се явява процесуален представител – адв. Р.Р.,
като се поддържа писмения отговор. Прави се искане за обявяване на решението на
поземлената комисия за нищожно по реда на косвения съдебен контрол. Прави се
възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответниците към момента на
съставянето на нотариалния акт за собственост. Моли се за присъждане на
разноските. В писмените бележки по делото се доразвиват изложените аргументи.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от Решение № 10 от 06.06.1996г. на Поземлена комисия в с. Хитрино (стр.102 от
делото), на основание заявление от
молителя подадено през 1991г. и влязло в сила съдебно решение по гражданско
дело, е възстановено правото на
собственост на М. А.А. на следните имоти, находящи се в землището на с. Тимарево,
общ. Хитрино, обл. Шумен: 1. Полска култура от 4.095 дка, трета категория,
местност Коджа Кору, представляваща имот №
008009 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 008007, № 008010, №
000763 и № 008008; 2. Полска култура от
17.298 дка, трета категория, местност Юрк Сърт, представляваща имот № 024013 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 024014, № 000980, № 024053,
№ 024035 и № 024034; 3. Полска култура
от 16.813 дка, трета категория, местност Иланлък, представляваща имот № 033004 по плана за земеразделяне, при
граници: имот № 033014, № 033015, № 033016, № 033003, № 000878 и № 033005;
4. Полска култура от 0.575 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар
Махала, представляваща имот № 038545
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 000750, № 038547 и №
038706; 5. Полска култура от 3.734 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар
Махала, представляваща имот № 038703
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038704, № 038730, № 000861, №
000732 и № 038702; 6. Полска култура от 1.387 дка, трета категория, местност
Ясаци Чавдар Махала, представляваща имот №
038706 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 038545, №
038705, № 038730 и № 038707;
Не се спори между
страните, а и видно от Удостоверение за наследници от изх.№ 545/10.11.2014г.,
издадено от Кметство в с. Тимарево, общ. Хитрино, наследодателя на страните – М. А.А. починал на
28.01.2002г., като оставил за законни наследници Н.М.И. – дъщеря, Ф.М. Ю. –
дъщеря, Е.М.М. – дъщеря, М. М.Б. – дъщеря и Р. М.А. – син.
По делото се събраха
гласни доказателства чрез разпита на свидетели и за двете страни. Съдът
кредитира показанията и на двете групи свидетели, като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, отчитайки обстоятелството, че свидетелите
на ответника са участвали в обстоятелствената проверка пред нотариуса във
връзка с изготвяне на констативния нотариален акт. Свидетеля Р.Н.А. и свид. И.И.А. твърдят, че сина на М. А. е започнал за
обработва земите след смъртта на баща му, като дотогава бащата ги е обработвал
сам и ги е отдавал под наем. Свид. Н.А.,
свид. С.С. и свид. С.А. твърдят, че
сина започнал да обработва земите още
докато баща му бил жив, защото баща му се разболял тежко и не можел да се грижи
за тях, а и приживе бащата желаел да бъдат на сина му.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с
правно основание чл.34 от Закона за собствеността – делба на съсобствени имоти
и е във фаза на допускането ѝ. Искът е допустим, тъй като исковата
претенция се предявява от лица, които към момента на образуване на делото се
легитимират като съсобственици на процесните имоти.
По основателността на иска: Основния спор в
настоящото производство е концентриран върху наличието на съсобственост върху
процесните земеделски земи и основателността на заявеното от ответниците
правоизключващо възражение за придобивна давност върху тях. Защитата на правата
на владелеца при изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да се осъществи чрез
предявяване на иск за собственост, възражение по предявен срещу него иск или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка. По делото се установи, че
двамата ответници в режим на СИО са се снабдили с нотариален акт след смъртта на наследодателя на първия
ответник, чрез извършване на обстоятелствена проверка пред нотариуса, който
констатирал, че в тяхна полза е изтекла придобивната давност и ги признал за
собственици.
Правните изводи на съда, направени на основата на
установените факти и приложението на чл.79 от ЗС, следва да бъдат съобразени с
Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК. В него се приема, че придобивната
давност е сложен юридически факт, включващ в своя състав обективен елемент –
упражняването на фактическа власт върху имота в продължение на 10 години и
субективен елемент – намерението да се държи вещта като своя. Това намерение за
своене следва да бъде потвърдено чрез волево изявление. При това положение
последиците – придобиването на вещното право – ще се зачитат от момента на
изтичане на законоопределения срок по чл.79 от ЗС. Началния момент, от който се брои давностния
срок, е установяване владение върху имота. В случая се установи, че след
възстановяването на земеделските земи в полза на М. А., той е обработвал земите
си сам, като в определен момент ги е отдавал и под аренда. След като
здравословното му състояние се влошило за земите започнал да се грижи неговия
син – Р.А.. Съдът намира, че към този момент А. е държал имота за неговия
собственик – баща му М. А.. В тази връзка са неоснователни твърденията, че А. е владял имотите с
намерението да ги държи като свои още от 1995г. /1997г.( когато бащата е бил жив), т.к.
по делото се установи, че първоначално бащата е обработвал земята сам, после я
е отдавал под аренда, като е ползвал плодовете от земите, получавайки рента за
тях и няма доказателства същия да се е
дезинтересирал от собствеността си. Владението с намерение да се държи вещта
като собствена е започнало след смъртта
на М. А., настъпила на 28.01.2002г. Когато обаче един от наследниците упражнява
фактическата власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на
притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник
е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални част
от имота, не е достатъчно да упражнява фактическа власт върху целия имот, а е
необходимо да е отблъснал владението на останалите наследници, което става с
конкретни действия – например отказа да ги допуска в имотите. Промененото
намерение да се свои имота следва да е възприето от другите съсобственици и
последните да не му са се противопоставили. В този смисъл са Решение № 635 от
25.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1405/2009г., Решение № 740 от 26.10.2010г. на
ВКС по гр.д.№ 1935/2009г., Решение № 223 от 31.10.2011г. на ВКС по гр.д.№
1317/2010г., Решение № 5 от 25.01.2010г. по гр.д. № 2728/2008г., Решение № 124
от 06.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 6076/2007г., Решение № 161 от 19.07.2013г. на
ВКС по гр.д.№ 1163/2013г. и Решение № 45 от 15.04.2014г. на ВКС по гр.д.№
6619/2013г., постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за приложение
от настоящия съдебен състав. Тези въпроси са окончателно разрешени в Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС. В него се приема, че при спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. Упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсъобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита, че е оборена презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсъобственикът следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Те трябва да имат такъв характер, че недвусмислено да показват
отричане на владението на останалите, което да е доведено до тяхното знание или
завладяването на техните части да бъде манифестирано пред тях. В настоящия
случай обаче, не се доказа упражняването на фактическата власт върху имота да е
доведена до знанието на останалите сънаследници по явен и категоричен начин. Няма доказателства ищците да са се опитвали
да влизат, обработват или ползват имотите и ответника да не ги допусне в тях.
Или след откриване на наследството след смъртта на баща им ответника Р.А. е държал
в полза на останалите наследници техните идеални части. Без правно значение е дали е имал субективното отношение
за обратното, щом намерението за своене не е доведено до знанието на
останалите. Сключването на арендни
договори от името на А. за периода 2008г.-2011г. и получаването на рента, не
представляват действия доказващи намерението за своене и съответно
противопоставяне на останалите
съсобственици, доколкото договорите за наем са актове на обикновено управление
на общите имоти и могат да се извършват от всеки от съделителите.
Поради това съдът намира, че не е настъпила твърдяната от
ответниците придобивна давност към момента на съставяне на констативния
нотариален акт. Съобразно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по
т.д.№ 11/2012г. нотариалния акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот не се ползва с материална доказателствена сила и когато
принадлежността на правото на собственост е оспорена, то нотариалния акт се
отменя когато по исков път се докаже неверността на извършеното удостоверяване
на правото на собственост, поради което и съдът следва да отмени констативния
нотариален акт.
При положение, че съдът намира, че ответниците не са
собственици по давностно владение на процесните имоти, то иска по отношение на
втория ответник е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
направеното от ответниците възражение на основание чл.17, ал.2 от ГПК по
отношение на Решения на ПК – с. Хитрино: Съобразно тази разпоредба съдът се
произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо
дали подлежат на съдебен контрол. Налице е забрана съдът да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, като е
предвидено изключение – когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му. В случая се представят решения на Поземлени комисии от
1992г. и от 1996г., като се твърди, че същите са нищожни. Съдът констатира, че
Решение № 10 от 06.06.1996г. е издадено на основание заявление, подадено от М. А.
през 1991г., както и съдебно решение № 187/21.02.1995г. на ШРС, на земя от
общинския поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ. Когато е извършен пряк съдебен контрол на
решение на ПК е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исково
производство. Това се отнася и за издадения въз основа на съдебното решение по
такъв спор административен акт, тъй като административният орган в този случай
действа при условията на обвързана компетентност. Поради което съдът не следва да се
произнася по това възражение.
Съдът намира, че следва да се допусне делба на
наследството, оставено след смъртта на наследодателя М. А.А., починал на
28.01.2002г. между неговите законни наследници, като бъде определен дял от по
1/5 ид.част за всеки един наследник, а искът бъде отхвърлен по отношение на
втория ответник, тъй като не е наследник.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че направеното
искане за присъждане на разноски по делото, направено от ответника Р.А. е
неоснователно.
По отношение на разноските на ответницата Н.А., спрямо
която искът е отхвърлен, не са представени доказателства за уговаряне на
адвокатско възнаграждение и за реалното му заплащане, поради което и съобразно
Тълкувателно Решение № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, искането е неоснователно.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти,
а именно:
1. Полска култура от 4.095 дка, трета категория, местност Коджа Кору,
представляваща имот № 008009 по
плана за земеразделяне, при граници: имот № 008007, № 008010, № 000763 и №
008008;
2. Полска култура от 17.298 дка,
трета категория, местност Юрк Сърт, представляваща имот № 024013 по плана за земеразделяне,
при граници: имот № 024014, № 000980, № 024053, № 024035 и № 024034;
3. Полска култура от 16.813 дка,
трета категория, местност Иланлък, представляваща имот № 033004 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 033014, №
033015, № 033016, № 033003, № 000878 и №
033005;
4. Полска култура от 0.575 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар
Махала, представляваща имот № 038545
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 000750, № 038547 и №
038706;
5. Полска култура от 3.734 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар
Махала, представляваща имот № 038703
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038704, № 038730, № 000861, №
000732 и № 038702;
6. Полска култура от 1.387 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар
Махала, представляваща имот № 038706
по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 038545, № 038705, №
038730 и № 038707;
Между Н.М.И. с ЕГН **********
*** при квота 1/5 ид.ч., Ф.М.И. с
ЕГН ********** *** при квота 1/5 ид.ч., М.М.Б. с ЕГН ********** ***, при квота
1/5 ид.ч., Е.М.М. с ЕГН ********** *** при квота 1/5 ид.ч. и Р.М.А. с ЕГН **********
*** при квота 1/5 ид.ч.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 49, том VII, рег.№ 12803, дело
№ 999 от 17.11.2011г. на Нотариус С.С. с район на действие ШРС, вписан под №
024 от регистъра на НК.
ОТХВЪРЯ предявения иск срещу ответника Н.М.А. с ЕГН ********** ***
за допускане на делба на наследствените имоти, останали след смъртта на М. А.А.
починал на 28.01.2002г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на ответника Н.М.А.
с ЕГН **********, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: