Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

                                                             1779/13.11.2015г. ,        гр. Шумен

 

Шуменският  районен  съд, в публичното заседание, на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година,  в състав:  

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

 

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното  от  районния  съдия  гр. д. № 2849 по описа за 2014  г., за да се произнесе взе предвид следното:

                  

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.                 

 В молбата си до съда ищецът – Н.Ъ.М., ЕГН **********, адрес: ***, излага, че с ответника – С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са сключили граждански брак на 26.08.2006 г., като от брака си имат родени две деца – Д. С.Р., ЕГН ********** и Д. С.Р., ЕГН **********. Ищецът твърди, че в началото брачните отношения между съпрузите били добри, но в последствие силно се влошили. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, в следствие на което ставал раздразнителен и заядлив, като имало чести скандали. Ответникът не работел, като поради обстоятелството, че му трябвали пари за алкохол, разпродал и малкото вещи, които съпрузите притежавали. Ищцата била принудена сама да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата. От друга страна, всекидневните скандали и побоища, извършвани и в присъствието на децата, я принудили да подава жалби до полицията. Подала и молба за защита по ЗЗДН, по която й била издадена заповед за защита, по силата на която ответникът бил задължен да се въздържа от  упражняване на домашно насилие спрямо ищцата, и бил отстранен от семейното жилище в с. С.като му било забранено да доближава жилището. След издаване на заповедта ответникът се изнесъл, като от тогава до подаване на настоящата молба нямала контакт с него. От общи познати разбрала, че е отишъл да работи в Т.но нито е пращал пари, нито се е интересувал по някакъв начин от децата. Ищцата твърди, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети изцяло от нея, като получавала помощ от нейните близки. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника; да й се предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца- Д. С.Р., ЕГН ********** и Д.С.Р., ЕГН **********, като режимът на лични контакти на бащата с децата да бъде, както следва: всяка последна събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, в присъствието на майката или в присъствието на упълномощено от майката лице; да й се предостави ползването на семейното жилище, находящо се в с. С., общ. ., ул. „. №62, собственост на ищцата и напуснато от ответника; да се осъди ответникът да заплаща издръжка на детето си Д. в размер на 120.00 лв., а на детето Д.- 100.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка. Заявява, че фамилното й име преди и след сключване на брака е едно и също- М., поради което не прави искане за промяната му. В съдебно заседание ищцата заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като заявява, че не желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. С.Р., като упражняването на тези права да се предостави на ответника, като на нея й се определи следния режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и по две седмици през лятото и две седмици през зимата, по време на ваканциите на децата, за времето от 8.00 часа в понеделник до 18.00 часа в неделя на втората седмица. През ваканциите вземането на детето да не съвпада по време с периода, през който другото дете е при баща си. Обективира искане касателно режима на лични контакти на другото дете с баща му, а именно: ответникът да взема детето Джем всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и по две седмици през лятото и две седмици през зимата, по време на ваканциите на децата, за времето от 8.00 часа в понеделник до 18.00 часа в неделя на втората седмица, като тези контакти да не съвпадат по време, когато другото дете е при майка си. По отношение на издръжката заявява, че може да заплаща издръжка на детето си в минимален размер, като желае и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за другото си дете в минимален размер.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. С.Б. от ШАК, представя писмен отговор, в който заявява, че счита иска за допустим и вероятно основателен. В хода на устните състезания заявява, че счита искът за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения за основателен. Противопоставя се на искането на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. С.Р. на бащата, сочейки аргументи. Заявява, че упражняването на родителските права по отношение на двете деца следва да се предостави на майката, като се определи режим на лични отношения на децата с баща им така, както е посочен от ищцата в исковата молба, като размерът на издръжката, която ответникът следва да заплаща на децата си, да е в минимален размер. Не възразява ползването на семейното жилище да се предостави на ищцата.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0034/26.08.2006 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при община Х.и 2 бр. частно заверени преписи от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1056/28.08.2007 г. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1713/14.12.2011 г., и двата, съставени от длъжностното лице по гражданско състояние при община Ш., се установи, че страните са законни съпрузи от 26.08.2006 г., и от брака си имат родени две деца Д. С.Р., ЕГН ********** и Д.С.Р., ЕГН **********, малолетни към момента на приключване на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Решение по гр.д. №2246/2013 г. по описа на ШРС и Заповед за защита, издадена по същото дело/, че от края на месец септември 2013 г. страните са във фактическа раздяла, като съпругът е напуснал семейното жилище. От посочените по- горе документи става ясно, че съдът е постановил да се издаде, в полза на ищцата, срещу ответника заповед за защита, по силата на която ответникът бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищцата, и бил отстранен от семейното жилище в с. С.за срок от 18 месеца, като му било забранено да доближава ищцата и жилището, обитавано от последната, находящо се в с. Струйно. Сочените обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелите заявиха, че страните не живеят заедно от 2013 г., като съпругата сега живее с друг мъж, а С. не е виждан в селото от 2013 г. От същите доказателства става ясно, че основните грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагали от страна на майката, като същата, при отглеждането на децата, получавала помощ от нейните близки.

Позовавайки се на изложеното и изразеното категорично нежелание на съпругата да възобнови съжителството си с ответника, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, като липсва желание да възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на децата. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и следва да бъде прекратен.

Доколкото някоя от страните по делото не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, то с оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася по този въпрос.                 

Относно фамилното име на съпругата, имайки предвид обстоятелството, че съпругата преди и след сключване на брака е с едно и също фамилно име, заключава, че след прекратяване на брака същата следва да запази фамилията си М..

           По въпроса за упражняването на родителските права върху родените през време на брака малолетни деца- Дженк С.Р., ЕГН ********** и Джем С.Р., ЕГН **********, за да се произнесе съобрази следното: Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че към датата на приключване на устните състезания, едно от децата-  Д. С.Р., ЕГН ********** живее при майка си, като основно грижи по отглеждането и възпитанието му се полагат от нея. В съдебно заседание майката заяви, че желае да полага грижи единствено за по- малкото си дете- Д., като по отношение на другото дете- Д.прави искане да се отглежда от баща му, т.е. упражняването на родителските права касателно Д. да се предостави на ответника. От представения по делото социален доклад, се установи, че майката на детето е заявила пред социалните работници, че тя и съжителят й нямат възможност да полагат грижи за Д.като желаели то да бъде настанено в приемно семейство, като това си желание майката декларирала писмено. В хода на социалното проучване се установило, че малолетният Д. не се отглежда от майката, а от баба си по бащина линия- А. С.. Майката е изразила и писмено желанието си Д.да бъде настанен в семейството на баба му по бащина линия. По делото са приети и документи, приложени първоначално по гр. д. №2021/2015 г. по описа на ШРС, от които става ясно, че по отношение на детето Д.С.Р. е предприета мярка за закрила, като същото е настанено в семейството на неговата баба по бащина линия- А. С.С., за срок от две години или до настъпване на предвидените в закона обстоятелства за изменение или прекратяване на настаняването. Решението е постановено на 12.10.2015 г., като към датата на приключване на устните състезания все още е в срок за обжалване. По гр.д. №2021/2015 г. е представена от Д“СП“, В. декларация, подписана от бащата на Д., от която е видно, че същият е заявил, че няма възможност да полага грижи за детето си Д., като на 15.07.2015 г. се връща в Т.Заявил е, че желае грижи за Д. да се полагат от майка му /баба на детето/. По делото е представена и декларация от А. Са.С., в която същата е заявила желанието си внукът й Д. да бъде настанен в нейното семейство. Съдът, след като съобрази изложеното, както и след като се съобрази със събраните гласни доказателства относно възможностите на родителите да полагат адекватни грижи за децата си и най- вече след като отчита данните относно поведението, като цяло на родителите, заключава, че упражняването на родителските права по отношение на децата следва да се предостави на майката. Съгласно текста на разпоредбата на чл.59, ал.7 от СК, по изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при баба и дядо или в семейството на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ето защо, по отношение на по- голямото дете- Д.к, с оглед на обстоятелството, че липсва желание у някой от родителите да поеме упражняването на родителските права, както и след като съобрази като цяло родителския капацитет на двамата родители, съобразявайки интереса на малолетния Д., счита, че с оглед разпоредбата на 59, ал. 7 от СК, местоживеенето на Д. следва да е при баба му по бащина линия, каквато и мярка за закрила е вече предприета по отношение на него. Съдът счита, че следва да определи и режим на лични контакти на децата с родителите им, както следва, за детето Д. счита, че е подходящ следният режим на лични отношения на бащата с детето му: два пъти в месеца, всяка първа и трета неделя от месеца, в часовете от 10.00 часа до 14.00 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на майката на детето. На основание чл.59, ал.7, изр. последно от СК, бащата следва да има право да вижда детето си Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 10.00 часа до 16.00 часа за съответния ден, а майката- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота, до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и по десет дни през зимната и лятната ваканция на детето.

            Касателно издръжката на децата, отчитайки възрастта и интересите на децата и съобразявайки се с общоизвестни факти и обстоятелства относно икономическата обстановка в страната, цените на стоките и услугите, както и с данните за доходите на страните, заключава, че на малолетния Д. следва да бъде определена издръжка в общ размер на 145.00 лв., от която 95.00 лв. следва да бъде заплащане от бащата, а разликата следва да се поема от майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. За да определи този размер на издръжка, съдът се съобрази и с представените от ищцата доказателства относно реализираните доходи и имущественото й състояние, и обстоятелството относно трудоспособната възраст на другия родител и липсата на данни за наличието на някаква обективна причина за невъзможността му да полага труд. Съдът счита, че с оглед на обстоятелството, че другото дете Д.ще живее при баба си, като тя основно ще полага грижи по отглеждането и възпитанието му, следва да бъде определена и издръжка, която всеки един от родителите трябва да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете. С оглед на доказателствата по делото относно материалните възможности на родителите, съдът заключава, че всеки един от тях следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетния Д., в размер на 95.00 лв., месечно. Издръжките за Д. следва да се присъдят, считано от влизане в сила на решението, а издръжката, която бащата следва да заплаща на малолетния Д. следва да се присъди, считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж на издръжките- до десето число на месеца, за който се отнасят.

                  По отношение ползването на семейното жилище, се установи, че същото е собственост на ищцата, като е напуснато от ответника, поради което заключава, че ползването на жилището следва да се предостави на ищцата.

                 На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени. Но доколкото ищцата, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, счита, че разноските, извършени от съда за заплащане на възнаграждение на особения представител на ответника, следва да бъдат възложени на последния.

      Съобразявайки се с ангажираните по делото доказателства относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 45.00 лева, като от тази такса ответникът следва да заплати сума от 22.50 лв.

                                    

 Водим от горното, съдът

 

                                     Р           Е           Ш           И:

                   

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 26.08.2006 г., с акт № 0034/26.08.2006 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при община – Х., граждански брак между С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Ъ.М., ЕГН **********, адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

          ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака деца Д. С.Р., ЕГН ********** и Д. С.Р., ЕГН **********, на майката Н.Ъ.М., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето Д. С.Р., ЕГН ********** на адреса, на който живее майката.                      

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. С.Р., ЕГН ********** на адреса, на който живее неговата баба по бащина линия А. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с малолетните му деца, както следва за детето Д. С.Р., ЕГН **********- два пъти в месеца, всяка първа и трета неделя от месеца, в часовете от 10.00 часа до 14.00 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на майката на детето, а за детето Д. С.Р., ЕГН **********- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 10.00 часа до 16.00 часа за съответния ден.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между Н.Ъ.М., ЕГН **********, адрес: *** и детето й Д. С.Р., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота, до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и по десет дни през зимната и лятната ваканция на детето.

ЗАПАЗВА фамилното име на съпругата, носено преди и след сключване на брака – М..

ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца Д. С.Р., ЕГН ********** и Д. С.Р., ЕГН **********, както следва: на Д., сума от 95.00 лв. /деветдесет и пет лева/, считано от влизане в сила на решението, а за детето Д.- сума от 95.00 лв. /деветдесет и пет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.11.2014 г., платими до десето число на месеца, за който се отнасят, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА Н.Ъ.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Д.С.Р., ЕГН **********, в размер на 95.00 лв. /деветдесет и пет лева/, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. С.общ. ., обл. . ул. „.“ №62, на Н.Ъ.М., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/.

 ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд, сума в общ размер на 896, 10 лв. /осемстотин деветдесет и шест лева и десет стотинки/, от която 600.00 лв., представляваща, извършени от ШРС разноски за възнаграждение на особен представител на ответника, 22.50 лв., държавна такса за водене на делото, 273, 60 лв., представляваща държавна такса, определена върху присъдения размер на издръжки за децата му.     

  Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: