Р Е Ш Е Н И Е

1703/27.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2865 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В.Х. Х. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А. Ш. от ШАК със съдебен адрес ***, офис 5 против Ф.Х.С. с ЕГН ********** и Р. Али С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца е собственик на недвижим имот – жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 82 кв.м., състояща се от три стаи, килер, баня и остъклено предверие, ведно с навес с оградни стени с площ 20 кв.м. построени в поземлен имот № 000409 с площ от 609 кв.м. в местността „Я. Юг“ в землището на с. О., общ. В., при граници: имот № 000408, имот № 000353, имот № 000425, № 000417 и имот № 000423, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху гореописания имот и да бъде отменен и обезсилен изцяло Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 158, том VIII, рег.№ 11633, н.д. № 1226 от 2014г. и Нотариален акт за поправка № 183, том VIII, рег.№ 11807, н.д. № 1247 от 2014г. и двата на Нотариус С. С..

В исковата молба се излага, че с Решение № 10-РС от 26.11.2008г. на ОСЗГ с. В. било възстановено правото на собственост върху недвижими имоти в землището на с. О. на Х. С. Х. и Ф.с М.д Х. - праводатели на ищеца. Твърди се, че между страните са били налице предходни съдебни производства, приключили с постановяване на влезли в сила съдебни актове, както по отношение на процесния имот, така и по отношение на поземлен имот № 000409 с площ от 0.609 дка в местността „Я..“ землището на с. О., общ. В.. С последното решение по гр.д. № 1066/2012г. на ШРС съдът е признал за установено по отношение на В. Х., че Ф. и Р.С. са собственици въз основа на давностно владение на недвижими имот, представляващ едноетажна къща с площ 70 км.м., разположена в източната част на поземлен имот № 000409 в с. О.. С решение по в.гр.д.№ 504/2013г. на ШОС е отменено горното решение и е постановено ново, с което искът е отхвърлен изцяло. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 158, том VIII, рег.№ 11633, н.д. № 1226 от 2014г. и Нотариален акт за поправка № 183, том VIII, рег.№ 11807, н.д. № 1247 от 2014г. и двата на Нотариус С.С. ответника Ф.С. ( по време на брака му с Р. Али С.) бил признат за собственик на жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 82 кв.м., състояща се от три стаи, килер, баня и остъклено предверие, ведно с навес с оградни стени с площ 20 кв.м. построени в поземлен имот № 000409 с площ от 609 кв.м. в местността „Я. .г“ в землището на с. О..

Гореизложеното породило правния интерес на ищеца от провеждане на настоящото производство, като се моли за уважаване на претенцията му.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, с който се оспорва изцяло основателността на иска. Излага че, ответниците са собственици на къщата, като живеят в нея повече от тридесет години и са я владеели непрекъснато в този период. Позовават се на изтекла 10 годишна придобивна давност, както и кратката 5 годишна давност при добросъвестно владение. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Ответника Р.С. в хода на производството е починала, като съдът е конституирал законните ѝ наследници М.Ф.Х., Н.Ф.Х. и Ш.Ф.С..

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Ш. от ШАК, като се поддържа исковата молба и молят за уважаването на иска, излагайки подробни доводи за това в писмените бележки. Представя се допълнителна искова молба, с която се описва процесния имот съобразно експертизата, като се доуточнява, че жилищната сграда от 82 кв.м., представляваща две стаи, баня, килер и постройка-предверие и навес от 13 кв.м. са построени в ПИ 000409, а стая представляваща избено помещение, пригодено за живеене се намира в ПИ 000408. В писмените бележки се моли за уважаване на иска, като се развиват подробни доводи в тази насока. Моли се за присъждане на съдебните разноски.

В съдебно заседание се явява лично ответника Ф.С., като за всички ответници се явява упълномощения адвокат - адв. С.И. от ШАК. Поддържа се писмения отговор и се излагат аргументи за отхвърлянето на иска, като неоснователен и присъждане на разноските. В представените по делото писмени бележки подробно се аргументира тезата на ответниците, като се моли за отхвърляне на предявения срещу тях иск и присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 10-РС от 26.11.2008г. на Общинска поземлена комисия – с. В. на Х. Саид Х. и Ф. М. Х. (наследодатели на страните) е предоставено правото на собственост върху следните недвижими имоти в землището на с. О., общ. В.пасище, мера от 1.218 дка, представляващо имот № 000408 в местността „Я.и юг“ при граници: имот № 000407, имот № 000409 и имот № 000353 и пасище, мера от 0.609 дка, представляващо имот № 000409 в местността „Я.“ при граници: имот № 000408, имот № 000353 и имот № 000407.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125, том IX, рег. № 27397, дело № 1623/2008г. и Нотариален акт за поправка № 194, том IX, рег. № 27643, дело № 1689/2008г. на Нотариус К. М., ищецът В. Х. придобил от родителите си собствеността върху жилищна сграда, стопански постройки, навес с оградни стени и гараж, построени в земеделска територия, както и поземлен имот № 000408 с площ от 1.219 дка и поземлен имот № 000409 с площ от 0.609 дка, които земеделски земи съответстват на поземлен имот с площ от 2100 кв.м. представляващ бивш имот № 287 по плана на с. О..

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 158, том VIII, рег.№ 11633, дело № 1226 от 17.10.2014г. и Нотариален акт за поправка № 183, том VIII, рег.№ 11807, дело № 1247 от 22.10.2014г. на Нотариус С. С. ответника Ф.Х.С. бил признат за собственик по давностно владение на жилищна сграда от един етаж, със застроена площ от 82 кв.м. състояща се от три стаи, килер, баня и остъклено предверие, заедно с навес с оградни стени, построени в поземлен имот № 000409 с площ от 609 кв.м. в местността „Я. .г“ в землището на с. О.. Правото на собственост по давностно владение е признато през време на брака на Ф.С. с Р.С..

По делото е налице дългогодишен спор между страните по отношение на собствеността на имота, поради което и фактическата обстановка по делото е усложнена.

Видно от приложено Решение № 472/31.07.2009г. по гр.д. № 1549/2009г. по описа на ШРС, съдът отхвърлил иска по чл.124 от ГПК, предявен от Ф. и Р.С. срещу В. Х. да бъде признато за установено по отношение на В. Х., че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 287 с площ 2100 кв.м., ведно с построените в имота къща и стопански постройки по силата на Нотариален акт № 41, том IV, рег. № 8533, дело № 620/2005г. на Нотариус К. М.. Правния довод на съда бил, че към момента на извършване на сделката през 2005г. праводателите на ищците не били собственици на процесния имот, респективно на 1/3 ид.ч. от него, поради което и сделката не произвела целените правни последици, тъй като земеделските земи не им били възстановени към тогавашния момент. Решението било потвърдено от ШОС по в. гр.д.№ 657/2009г. и поради това, че не било допуснато до разглеждане от ВКС (видно от Определение по гр.д.№ 1243/2010г. на ВКС – стр. 27 от делото), същото влязло в законна сила на 30.10.2011г.

Видно от приложеното по делото Решение № 323/18.04.2012г. по гр.д.№ 3390/2011г. на ШРС, съдът уважил иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от В. Х. срещу Ф. и Р. С., по отношение на недвижим имот № 000409 с площ от 0.609 дка в землището на с. О.Състав на въззивния съд потвърдил изцяло решението, видно от приложеното Решение от 05.10.2012г. по в.гр.д.№ 399/2012г. на ШОС, което било окончателно.

Видно от приложеното гр.д.№ 1066/2012г. на ШРС Ф.С. и Р.С. предявили срещу В. Х. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че са собственици на поземлен имот № 000409 с площ от 0.609 дка в землището на с. Осеновец, представляващ пасище мера в местността „Я.“, заедно с построената в него къща, на основание давностно владение повече от 30 години. Производството по отношение на имота било прекратено, поради влязлото в сила решение по гр.д.№ 3390/2011г. на ШРС, чийто предмет бил процесния имот. С Решение от 15.07.2013г. съдът признал ищците за собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ едноетажна къща със застроена площ от 70 кв.м., разположена в имот № 000409 с площ от 0.609 дка в местността „Я.“ в землището на с. О.. С Решение № 306/27.11.2013г. по в.гр.д.№ 504/2013г. съдът отменил изцяло първоинстанционното решение и отхвърлил иска на ищците, като неоснователен.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Вещото лице заключава, че в имот № 00409 по картата на с. О. има жилищна сграда със застроена площ от 64.70 кв.м. състояща се от две стаи, баня и килер, постройка на допълващо застрояване – остъклено преддверие със застроена площ от 17.30 кв.м., както и навес – без оградни стени със застроена площ от 13 кв.м. Сочи се, че жилищната сграда и постройката били отразени в скица от 03.11.2014г. като къща с площ 82 кв.м.

Тази фактическа обстановка съдът е извел от представените и приетите по делото писмени доказателства, включително и приложените гр.д. № 1066/2012г. ШРС, в. ч. гр.д. № 584/2012г. ШОС, в.гр.д. № 504/2013г. на ШОС, както и от гласните такива, чрез разпита на свид. В. Х. Ч., свид. Р. Д. Е., свид. З. С. М.. Показанията на тези свидетели се кредитират от съда досежно периода на владение на ответниците върху имота за периода от 2013г. досега.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска: Ищеца има процесуалната легитимация да инициира производство пред съда, който да разреши настоящия спор между страните. Доколкото между страните не се спори, че ответниците владеят имота, то същите са пасивно легитимирани субекти в процеса.

По основателността на иска по чл.108 от ЗС: Иска по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Затова и за успешното провеждане на иска ищецът следва да се докаже по безсъмнен начин, че е собственик на процесния имот, че имота се владее от ответниците и че това владение е без правно основание. Тези три предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до неоснователност на претенцията.

В настоящия случай основанието, на което ищецът твърди, че е станал собственик на имота е правна сделка за покупко-продажба на процесния имот, обективирана в Нотариален акт № 125, том IX, рег. № 27397, дело № 1623/2008г. и Поправка на нотариален акт № 194, том IX, рег.№ 27643, дело № 1689/2008г. и двата на Нотариус К. М.. По отношение на възражението на ответниците, че ищеца представя доказателства за придобиване на къща и постройки, находящи се в имот № 000408 по плана на с. О., а не по отношение на процесния, съдът не го възприема. Видно от нотариалните актове ищецът е собственик на жилищна сграда, стопански постройки, навес с оградни стени и гараж, както и на имот № 000408 и имот № 000409 по плана на с. О.. Видно от приложената скица по делото № К00998/03.11.2014г. имот № 000409 е образуван от имот № 000366, като в него има две сгради – къща от 82 кв.м. и сграда с площ от 13 кв.м. Вещото лице в обстоятелствената част на заключението си по експертизата, както и в съдебно заседание сочи, че бившо избено помещение, преустроено в спалня попада в имот № 000408, като се ползва от собствениците на имот № 000409 и входа на тази стая бил единствено през жилищната сграда, която се намирала в имот № 000409. Доколкото това е несамостоятелен обект на собствеността (бившо избено помещение), , то преценката върху собствеността му е във връзка с валидността на правото на собственост върху основната сграда, попадаща в имот № 000409. Затова при правен извод, че ищецът е собственик на сграда в имот № 000409, то следва че е собственик и на прилежащата към тази страда стая, находяща се в имот № 000408.

Съдът намира, че ищецът е доказал активната си материално-правна легитимация, както и осъществяваното от ответниците без основание владение, като предявения иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен.

Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца, като му противопоставят възражение за придобиването му по давност, позовавайки се както на 10 годишната, така и на кратката давност по закон. За доказването на основанието, на което владеят, се представя Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 158, том VIII, рег.№ 11633, н.д. № 1226 от 2014г. и Нотариален акт за поправка № 183, том VIII, рег.№ 11807, н.д. № 1247 от 2014г. и двата на Нотариус С. С.. Съдът намира обаче, че този способ за придобиване на собствеността е бил въведен в искова молба от Ф. и Р.С. срещу В. Х., по която е било образувано гр.д.№ 1066/2012г. на ШРС. С Решение по в.гр.д.№ 504/2013г. на ШОС въззивния съд приел, че твърдяната от ищците придобивна давност не била налице, тъй като не бил изтекъл визирания в чл.79 десетгодишен давностен срок. С въззивното решение бил отхвърлен искът им с предмет процесния имот, като решението по делото било окончателно. С влизане в сила на съдебното решение се преклудират споровете по всички релевантни факти, осъществени до постановяването му – чл.299 от ГПК, включително и спрямо твърдяната от ответниците придобивна давност. Този въпрос е бил вече решен от съда и е изключено правото в настоящия процес да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент, тъй като това би наложило пререшаване на спора. В пресичане на възможността за такова оспорване се състои така нареченото преклудиращо действие на силата на присъдено нещо. В този смисъл Решение № 55 от 22.02.2012г. на ВКС по гр.д.№ 812/2011г., II г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и Определение № 119 от 20.02.2012г. на ВКС по гр.д.№ 102/2012г., II г.о., Определение № 226/01.06.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№ 208/2011г., I г.о., както и други. По отношение на периода извън горния, съдът намира, че не е изтекла нито визирания в чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок, нито периода за кратката придобивна давност, на която се позовават ответниците.

Ответниците оспорват валидността на административния акт, с който е възстановена собствеността върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ на праводателите на ищеца (наследодатели на страните) с Решение № 10-РС от 26.11.2008г. на ОСЗ – В., позовавайки се на нищожност на административния акт, като искат съда да се произнесе инцидентно по неговата валидност на основание чл.17, ал.2 от ГПК. По това възражение съдът намира следното: С разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ граждански спор, да се произнася по законосъобразността на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Именно с цел защита правата на трети лица, неучастващи в административното производство като страна, е предвидено изключението на чл.17, ал.2 от ГПК от общите правила на ГПК. Последното може да се тълкува, че страната, която не е участвала в административното производство като такава може да иска и съдът е длъжен да се произнесе по валидността и законосъобразността на административния акт, с който се засягат нейните права. Горното би обусловило и правния интерес от проведеното оспорване. В конкретния случай обаче ответниците (като наследници на лицата, в чиято полза са възстановени земите) нямат качеството „трети лица“ към момента на издаване на административния акт. От факта, че земите са възстановени на техните родители и че административното производство е приключило с положителен за участниците резултат, следва извода, че липсва и правен интерес от сезиране на съда на основание чл.17, ал.2 от ГПК. Предвид това и съдът не следва са обсъжда доводите на ответниците по отношение законосъобразността и валидността на административния акт.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2012г. ОСГК при уважаване на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на същото това право, издадения констативен акт следва да се отмени. Поради това и при този изход на делото, следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 158, том VIII, рег.№ 11633, дело № 1226 от 17.10.2014г. и Нотариален акт за поправка № 183, том VIII, рег.№ 11807, дело № 1247 от 22.10.2014г. на Нотариус С. С., с който ответникът Ф.С. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените в производството разноски в общ размер на 808 лв., от които 54 лв. държавна такса, 254 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 500 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Х.С. с ЕГН ********** с адрес ***, М.Ф.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, Н.Ф.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и Ш.Ф.С. с ЕГН ********** с адрес ***, че В.Х. Х. с ЕГН ********** *** е собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 82 кв.м., представляваща жилищна сграда с площ 64.70 кв. м. състояща се от две стаи, баня, килер и постройка с допълващо застрояване – остъклено предверие със застроена площ от 17.30 кв.м., НАВЕС без оградни стени със застроена площ от 13 кв.м., построени в поземлен имот № 000409 с площ от 609 кв.м. с начин на трайно ползване – пасище, мера, по плана на с. О., при съседи: имот № 000408, имот № 000353, имот № 000425, имот № 000417 и имот № 000423, както и СТАЯ, представляваща избено помещение, пригодено за живеене, построена в имот № 000408 по плана на с. О., прилежащо към жилищна сграда в имот № 000409 по плана на с. О..

ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Ф.Х.С. с ЕГН **********, М.Ф.Х. с ЕГН **********, Н.Ф.Х. с ЕГН ********** и Ш.Ф.С. с ЕГН ********** да предадат владението върху гореописания недвижим имот на В.Х. Х. с ЕГН **********.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 158, том VIII, рег.№ 11633, дело № 1226 от 17.10.2014г. и Нотариален акт за поправка № 183, том VIII, рег.№ 11807, дело № 1247 от 22.10.2014г. и двата на Нотариус С. С., вписан под № 024 от регистъра на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.Х.С. с ЕГН **********, М.Ф.Х. с ЕГН **********, Н.Ф.Х. с ЕГН ********** и Ш.Ф.С. с ЕГН ********** да заплатят на В.Х. Х. с ЕГН ********** направените от него по делото съдебни разноски в общ размер на 808 лв. (осемстотин и осем лева), съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: