Р Е Ш Е Н
И Е
256/31.3.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети март през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2867
по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени искове, а именно: четири положителни
установителни иска за собственост с правна квалификация чл.124 от ГПК и иск за
отмяна на нотариален акт по чл.537, ал.2 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от А.Б.О., ЕГН **********,***, С.Б.А.,
ЕГН **********,***, Х.А.М., ЕГН **********,***, С.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес: с.***о, обл.Шумен, ул. “***” № 7, М.Х.А., ЕГН **********,***, всички
ищци със съдебен адрес: гр.Каолиново, бул. “***” № 27А, ет.3, ап.14 чрез адвокат Т.М.
от ВАК срещу Х.А.А., ЕГН **********,***; С.Б.А., ЕГН **********,***, С.С.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с
настоящ адрес: гр.Шумен, ул.“***“ № 48, вх.1, ап.27 и М.Б.Е., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес:***, всички ответници със съдебен адрес: гр.Шумен,
ул. “***” № 17 чрез адвокат А.Ш. от ШАК.
Ищците твърдят, че с вторият от ответниците са
наследници на Б.А. Х., ЕГН **********, починал на 06.05.1996г.
в с.Тервел. Излагат, че общият наследодател и съпругата му - Ф.О. Х., починала
след съпруга си - на 10.10.2004г., са оставили за наследници две дъщери - А. и А.
и двама сина - С. и С.. Дъщерята А. също била починала, като оставила трима
наследника - съпруг Х., син М. и дъщеря С.. Сочат, че заедно с ответника С.Б.А. са съсобственици на наследството
от Б.А. Х., при следните квота: А. - 1/4ид.ч., С. - 1/4ид.ч., Х. – 1/12ид.ч., М. - 1/12ид. ч. и С.
- 1/12ид.ч. или общо ищците притежавали 3/4ид.ч., а ответникът С. бил наследник на
останалата 1/4ид.ч. от наследството на общия наследодател.
Излагат, че след смъртта си, общият им наследодател Б.А. Х.
оставил в наследство земеделски земи, които същият възстановил по реда на ЗСПЗЗ чрез ОС “***” - Хитрино, обл.Шумен, а именно:
четири имота, намиращи се в землището на с.Тервел, общ.Хитрино, ЕКАТТЕ 72285 и
представляващи: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 19.996дка, трета категория, в землището на
с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 010016 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 010017, № 010021, № 010015, № 000471; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 20.520дка, четвърта категория, в землището на
с.Тервел, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 022005 по плана за земеразделяне на землището на селото, при
граници: № 000380, № 022004, № 022003, № 022002 и 022006; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА
с площ 7.394дка, пета категория, в землището на с.
ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 023003 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 023002, № 023004, № 000348. Ограничения на
имота: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния
срок и 4. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 17.705дка, шеста категория, в землището на с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино,
обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 032004 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 032010. № 032003, № 000458, № 000446.
Сочат, че до смъртта на общия им наследодател - 1996г., описаните имоти били ползвани от него и семейството му.
След смъртта му имотите били обработвани от наследниците, които живеели в
България. Твърдят, че през 1989г. А. Б. М.а - съпруга на ищеца Х. и майка на
ищците С. и М., заедно със съпруга и децата си се изселила в Турция, като
децата й и към момента живели и работели в РТурция. Ищецът С.Б.А., през 1998г.
заминал да работи в РТурция, като придобил двойно гражданство, а след
пенсионирането си през 2013г. се завърнал в РБългария. Сочат, че както ищцата А.Б.А.,
така и ответника С.Б.А. не са се изселвали в РТурция. Към годината на
реституцията А.Б.А. била омъжена и живяла със семейството си в селото, но
отделно от баща си, като знаела, че баща й възстановява ниви общо около 65 дка.
Ответника С.Б.А. към годините на реституцията живял в къщата на баща си, заедно
със съпругата и децата си, като през 1993г.-1994г. закупил собствена къща и се
отделил от общия наследодател.
Ищците твърдят, че след смъртта на общия наследодател
през 1996г., нивите били обработвани общо от наследниците, които били в
РБългария - С., А. и С., като по общо съгласие между тях, С. и съпругата му
работили 7дка от нивата в местност „***”. След заминаването през 1998г. за
Турция на ищеца С., а на следваща година и на съпругата му, последната оставила на брата на съпруга си – ответника С. да работи нивата, тъй
като същият закупувал крави и имал нужда от земя, на която да отглежда жито,
царевица и ечемик. Сочат, че само индустриалната култура била засята с
лавандула, тъй като тази земя била засявана с лавандула още от времето на ТКЗС.
Уговорката помежду им била само временно да се ползват нивите и добивите от
тях. Ищцата А., която не заминала за Турция, също работила 7дка от нивата, в местност „***”, която обработвала до
настоящия момент. Излагат, че от 2010г. ответника С. получавал от нейно име
субсидиите, като след това й предавал преведените му пари, а другите наследници
оставяли субсидиите на С., все с мисълта да си помогне финансово в начинанието
му като земеделски производител и в отглеждането на животните, тъй като нямал
друго препитание и финансово му било трудно да издържа семейство. Ищците А. и Б.
също доброволно се лишили и от полагаемата им се рента в полза на брат си С.,
водени от посочените по-горе братска и сестринска загриженост. Само ищцата А.
взимала част от субсидиите, които ответника С. получавал за наследствените
ниви, понеже също имала нужда да си помогне финансово.
Ищците твърдят, че
никой от наследниците не се е отказвал от това, което им се полага по закон от
наследствените земеделски земи. Сочи се, че през лятото на миналата 2013г.,
след пенсиониране и окончателното си завръщане в България, ищецът С. решил да
започне сам да обработва наследствените си земи, като провел разговор с
ответника С. и поискал от последния да изпълни постигнатата между тях преди
години уговорката - да му върне една крава в замяна на крава, който той му бил
оставил при изселването си в РТурция, както и заявил желанието си през новата
стопанска година сам да обработва наследствения си дял от нивите, като го
попитал от къде ще му е удобно да се отделят собствените му 16дка, на колкото
се равнявала неговата идеална част. Излага се, че ответника С. заявил на ищеца С.,
че няма да му върне нито крава, нито ще отстъпи декарите от нивите, като от
този момент спрели да контактува с помежду си. На другия ден ищеца С. посетил
Поземлена комисия Хитрино, като поискал да подаде заявление за снабдяване със
скици на бащините земи, но оттам му отговорили, че нивите от баща му, вече се
водят на снаха му – ответницата Х.А.А.. Разбирайки това, ищеца С. уведомил
сестра си – ищцата А. по телефона за издадения на името на С. и Х. нотариален
акт, която към този момент вече била много болна, а на следващата година
починала от рак. Двамата направили отново опит да разговарят с брат си и жена
му доброволно да им върнат полагащото им се по наследство от нивите, но
последните отказали . Излагат също, че малко преди да депозират настоящата
искова молба, от справка в имотния регистър установили, че С. и съпругата му Х.
били прехвърлили преди месец имотите на дъщеря си С. чрез покупко-продажба,
като сочат че било направено с цел да затрудни защитата на правата на ищците
предвид, че прехвърлянето е направено след като С. бил уведомен, че ще бъде
даден на съд.
Твърди се също, че ответниците С. и Х. не могли да станат
собственици на четирите имота по давност, тъй като по отношение на тях не били
нали це предпоставките за това, тъй като не са упражнявали владение, продължило над
10 години със знанието и без противопоставянето
на реалните собственици - всички ищци като наследници на общия наследодател, както и не може
да се приеме, че е нали це владение, явно,
спокойно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене на
наследствените дялове на ищците, което да е достигнало до знанието на всички ищци.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на Х.А.А., ЕГН **********, С.Б.А., ЕГН **********, С.С.Е., ЕГН ********** и М.Б.Е.,
ЕГН **********, че ищците А.Б.О., ЕГН **********, С.Б.А., ЕГН **********, Х.А.М.,
ЕГН **********, С.Р.Д., ЕГН ********** и М.Х.А., ЕГН ********** са
съсобственици: А. - 1/4ид.ч., С. - 1/4ид.ч., Х. – 1/12ид.ч., С. - 1/12ид.ч. и М.
- 1/12ид.ч. или общо на 3/4ид.ч. от процесните имоти по наследство от общия
наследодател Б.А. Х., ЕГН **********, починал на 06.05.1996г.
в с.Тервел, Акт за смърт № 4/06.05.1996г. на Кметство с.Тервел, общ.Хитрино,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ от ПК – Хитрино, представляващи: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 19.996дка, трета категория, в землището на с.ТЕРВЕЛ,
общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 010016 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 010017, № 010021, № 010015, № 000471;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 20.520дка, четвърта категория, в землището
на с. ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 022005 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 000380, № 022004, № 022003, № 022002 и
022006; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ 7.394дка, пета категория, в
землището на с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот №
023003 по плана за земеразделяне на землището на селото, при граници: № 023002, № 023004, № 000348. Ограничения
на имота: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния
срок; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 17.705дка, шеста категория, в землището на с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино,
обл.Шумен, местност
„***”, представляващ имот № 032004 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 032010. № 032003, № 000458, № 000446, като
при уважаване на исковата претенция Нотариален акт № 40, том І, рег. № 500, д.
№ 36/2013г. на ЧН № 024 с район на действие РС – гр.Шумен, вписан в Службата по
вписвания при ШРС – Дв. Вх. № 409, Вх. Рег. № 410/28.01.2013г., акт № 185, т.
І, д. № 144/2013г. да бъде отменен служебно, на основание чл.587, ал.2 от ГПК, както и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Освен това, сочат, че искова молба следва да се счита и
като покана към ответниците С.С.Е., ЕГН ********** и М.Б.Е., ЕГН **********, за
заплащане на обезщетение за ползата, от която ищците са лишени за собствените
им общо 3/4 ид.ч., в размер на 60 лева на декар земеделска площ, считано от стопанската 2014/2015година, до момента, в
който им се предостави възможност реално да си ползват идеалните части от
имотите или до извършване на делба на същите.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично.
За тях се явява
упълномощен представител – адв. Т. Р. от ВАК, като поддържа иска
изцяло, а в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага
конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към които са
приложени писмени доказателства.
В отговора ответниците заявяват, че считат
исковете за допустими, но неоснователни, като оспорват изцяло исковата молба -
всички обстоятелства, доводи и искания. Ответниците твърдят, че са неоснователни доводите на ищците, че притежават по
наследство от общият им наследодател Б.А. Х. общо 3/4ид.ч. от земеделските
имоти, предмет на исковата молба, тъй като след смъртта на Б. Х., между
неговите наследници било постигнато споразумение - земеделските имоти да
останат за най-малкият му син - ответникът С.Б.А. и
неговата съпруга, понеже полагали грижа за наследодателя до смъртта му, а след
това със задължение - да полагат грижа за неговата съпруга - Ф.О. Х., починала
на 10.10.2004г. Сочи се, че това споразумение станало
факт, на първо място по настояване на преживялата съпруга Ф. и най-възрастната
дъщеря А. Б., на второ място - въз основа на изричното съгласие на наследника С.Б.
и наследника А.Б. и на трето място, защото по това време пазарната цена на
земеделските имоти варирала, приблизително от 20 лева до 40 лева на декар и
интерес към тях е нямало. Излага се, че преките законни наследници на
наследодателя Б.А. изрично заявили: „На нас не ни трябват ниви”. В отговора ответниците сочат, че изложеното в исковата
молба твърдението, че след смъртта на общия наследодател, неговите наследници
са имали уговорка с
ответника С.Б. „само временно да се ползват нивите и добивите от тях” е невярно, както и твърдението, че
ищците „решили по този начин да го подкрепят”, защото „нямал друго препитание” и „финансово му било трудно да
издържа семейството” и че след смъртта на общия
наследодател през 1996г. „нивите се обработвали общо от наследниците, които били в
България – С., А. и С.”. Твърди се, че след смъртта на общия наследодател -
06.05.1996г., процесните ниви останали в ЗК с.Тервел, като продукцията била взета
от преживялата съпруга Ф.О. Х. за
стопанската година 1996/1977 година. През месец ІV/V.1997г., ответникът С.Б.
бил взел процесните имоти от ЗК с.Тервел, ограничил ги с колчета и започнал да
ги работи през новата земеделска година - от м.Х.1997г. След излизането от ЗК
с.Тервел, ответникът С.Б.А., през време на граждански брак с Х.А. А., започнал
да упражнява фактическа власт върху процесните имоти на основание, което
изключвало владението на другите съсобственици - обработвал земите и получавал
изцяло продукцията, стопанисвал имотите така, както намери за добре, декларирал ги в Общинска служба
„*** и гори” с.Хитрино, регистрирал се с тези земи като
земеделски производител в ОД „*** и гори” гр.Шумен, бил изключителен титуляр на сметка в „*** ЕАД, БО Хитрино за получаване на
субсидии за процесните ниви, със знание, съгласие и непротивопоставянето на
останали те съсобственици.
Сочат, че от 1997г., ответникът С.Б.А. с едностранни
действия изменил държането на идеалните части на останали те съсобственици върху
имотите - Ф.О. Х., А. Б. М.а, С.Б.А. и А.Б.О., изменил е основанието на владението, започнал да
упражнява фактическа власт върху всички земеделски имоти на основание, което
изключва владението на останали те съсобственици, като започнал да владее
процесните имоти за себе си, през време на граждански брак с Х.А., с намерение
да ги свои, като тези действия са довели и до знанието на останали те
съсобственици чрез явно и несъмнително демонстриране на волята му да владее
процесните имоти единствено и само за себе си. Това намерение било нали це при
установяване на фактическата власт върху процесните имоти през 1997г. Изрично
се твърди, че изменението на основанието на владението и установяване на свое
собствено владение върху процесните земеделски имоти от страна на С.Б.А. било
достигнало до знанието на Ф.О. Х., А. Б. М., С.Б.А. и А.Б.О. още към дата
1997г., като до завеждане на делото – 2014г., те не били предприели някакви
действия спрямо действителните собственици на земеделските имоти, като за
периода 1997/2014г. няма прекъсване или спиране на придобивната давност на
основанията, посочени в чл.81 от ЗС, чл.116 от ЗЗД и чл.115 от ЗЗД.
В същото време ответниците Х.А.А. и С.Б.А. се позовават на изтекла
придобивна давност и правят възражение за придобиване правото на собственост на
основание чл.79, ал.1 от ЗС. Двамата
ответници Х.А.А. и С.Б.А. считат, че владеят имота и на основание изтекла
в тяхна полза придобивна давност, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, започнала да
тече релевантно от 18.11.1997г. /арг. от чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, ДВ бр.107/18.11.1997г/. за придобиване правото на
собственост върху недвижимите имоти, находящи се в землището на с.Тервел,
общ.Хитрино, предмет на исковата молба: ПИ с площ 19.996дка, в местност “***”, имот № 010016; ПИ с площ
20.520дка, местност “***”, представляващ имот № 02205; ПИ с площ 7.394дка, местност “***”, представляващ имот № 023003; ПИ с площ 17.705дка,
местност “***”,
представляващ имот № 032004, при граници подробно описани в НА № 40, том І,
рег. № 500, дело № 36/2013г. на С.С., нотариус рег. № 024, с район на действие
РС – Шумен и към 18.11.2007г., ответниците Х.А. А. и С.Б.А. били придобили правото на
собственост върху гореописаните поземлени имоти на основание 10-годишна
придобивна давност. Сочи се, че от 2008г. декларирали тези имоти на името на С.Б.А.
в ОС “*** и гори” – с.Хитрино, в ОД “*** и гори” – гр.Шумен и в “***” ЕАД – гр.Шумен. Като собственици на имотите били се
снабдили с НА № 40, том І, рег. № 500, дело
№ 36/2013г., с НА № 192, том VІІІ, рег. № 11832, дело № 1254/22.10.2014г.,
като първите двама ответници вали дно се разпоредили с имотите в полза на
ответниците С.С.Е. и М.Б.Е..
Освен това
се сочи, че това правно положение не се е променяло през 1998г., когато С.Б.
дал на сестра си А.Б.О. ***, общо с площ от 17.705дка, нито през 1998г. когато последният дал на С.Б.А. да засее 7дка царевица в
същата нива, които той засял през м.май 1998г. и прибрал през м.септември
същата година, тъй като след това се изселва със семейството си в Турция.
Твърди се, че ответникът С.Б. не се съобразил с правата на двамата по
наследяване /по 1/4 ид.ч. от всички имоти/, а им е дал по 7дка за ползване,
като на втория от тях за кратък период, за да ги ползват.
Излагат, че е невярно и твърдението в исковата молба е, че ”от 2010г. С. получавал от нейно име /А./ субсидиите, като
след това и предавал преведените му пари”, тъй като
на последната не са се водили земеделски имоти, предмет на исковата молба,
нито е била титуляр на партида в “***” ЕАД, БО Хитрино. Сочи се също, че към датата на смъртта на А.
Б. М., починала на 27.02.2014г., процесните земеделски
имоти били притежание на първите двама ответници, като за тези имоти не било
открито наследство за ищците Х.А.М., С.Р.Д. и М.Х.А..
Молят съда
да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и им присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответниците не се явяват
лично, а изпраща упълномощен представител - адв. А. Ш. от ШАК, който поддържа
отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В
представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в подкрепа на
искането си.
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
След смъртта си общия наследодател Б.А. М. оставил в наследство земеделски
земи, възстановени
му с Решение № 2/14.07.1992г. на Поземлена комисия гара Хитрино, на основание
чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, а именно: четири имота, намиращи се в землището на
с.Тервел, общ.Хитрино, ЕКАТТЕ 72285 и представляващи: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 19.996дка, трета категория, в землището на
с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 010016 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 010017, № 010021, № 010015, № 000471; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 20.520дка, четвърта категория, в землището на
с.Тервел, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 022005 по плана за земеразделяне на землището на селото, при
граници: № 000380, № 022004, № 022003, № 022002 и 022006; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА
с площ 7.394дка, пета категория, в землището на с.
ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 023003 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 023002, № 023004, № 000348. и 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 17.705дка, шеста категория, в землището на
с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 032004 по плана за земеразделяне на землището на селото, при
граници: № 032010. № 032003, № 000458, № 000446, видно от Нотариален
акт № 151, том VІ, дело № 4069/1994г., приложен като доказателство към
нотариално дело № 36/2013г. на нотариус Св. С. с рег. № 024 на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд – гр.Шумен.
От приложените по делото писмените
доказателства, по-конкретно: Удостоверение за наследници № 119/08.10.2014г. и Удостоверение за наследници №
120/08.10.2014г. - двете издадени от Кметство с.Тервел, Община Хитрино се
установява, че Б.А. М. е починал на 06.05.1996г., като е оставил за свои
законни наследници: Ф.О. Х. – съпруга, починала на 10.10.2004г.,
ищцата А.Б.О. – дъщеря, ищеца С.Б.А. – син, А. Б. М. – дъщеря и ответника С.Б.А.
– син.
Към датата на откриване на наследството на Б.А. М.
– 06.05.1996г. неговите законни наследници – съпруга и
четири деца са придобили по 1/5 идеална част от наследството, а след смъртта на
съпругата му Ф.О. Х., починала на 10.10.2004г.,
техните четири деца са придобили по 1/4 идеална част от наследството.
От представеното Удостоверение за наследници №
137/07.11.2014г., издадено от Кметство с.Тервел, Община Хитрино се установява,
че А. Б. М. е починала на 27.02.2014г., като е оставила като свои законни
наследници ищците Х.А.М. – съпруг, М.Х.А. – син и С.Р.Д. – дъщеря, които са
придобили по 1/12 идеална част от наследството.
Процесните имоти, възстановените с Решение № 2/14.07.1992г.
на ПК гара Хитрино, първоначално били владяни от Б.А. М., като били внесени от него за
обработване в ЗК “***” – с.Тервел, а след неговата смърт - 06.05.1996г. от сина му - ответника С.Б.А..
Последният през 1997г. извадил процесните имоти от ЗК “***” – с.Тервел и
започнал да упражнява фактическа власт и владение върху тях, като ги
стопанисвал и обработвал със семейството си, както и
получавал продукцията от тях. Освен това, ответника С.А. се регистрирал с
процесните земи като земеделски производител в ОД “*** и гори” – гр.Шумен и
получавал субсидии за тях, превеждани по сметка в “***” ЕАД, БО Хитрино, с
титуляр ответника С.А..
По силата на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 40, том І, рег. № 500, дело № 36/2013г. на
Нотариус С.С. с рег. № 024 от регистър на Нотариалната камара, на основание
постановление от 28.01.2013г., издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, вписан в Службата по вписванията под Вх. рег. № 410
от 28.01.2013г., акт № 185, том І, дело № 144/2013г.,
ответницата Х.А. А. – съпруга на ответника С.А., придобила в режим на СИО
собствеността върху процесните имоти, представляващи - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 19.996дка, трета категория, в землището на
с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 010016 по плана за земеразделяне на
землището на селото; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 20.520дка, четвърта категория, в землището на
с.Тервел, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 022005 по плана за земеразделяне на землището на селото; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА
с площ 7.394дка, пета категория, в землището на с.
ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 023003 по плана за земеразделяне на
землището на селото и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 17.705дка, шеста категория, в землището на
с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 032004 по плана за земеразделяне на землището на селото.
На 22.10.2014г.
ответниците Х.А. А. и С.Б.А. продали на дъщеря си – ответницата С.С.Е.
притежаваните от тях имоти,
за което бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 192, том VІІІ, рег. № 11 832, дело № 1254 от 2014г., като по
този начин ответницата С.С.Е. в режим на СИО с ответника М.Б.Е. станали
собственици на процесните имоти.
Лицето А. Б. М., което е починало на 27.02.2014г. и е съпруга на третия ищец – Х.А.М. и майка на
четвъртия и петия ищец - С.Р.Д. и М.Х.А. от 1989г. до смъртта си живеела заедно
със семейството й в Република Турция, където нейният съпруг и деца продължават
да живеят и към настоящия момент.
Ищеца С.Б.А. заедно със своето семейство през
1998г. също заминал на работа в РТурция, като след пенсионирането си през
2013г. се завърнал в РБългария.
В същото време при посещенията си в РБългария
четиримата ищци не са възразявали , че ответникът С.Б.А. и семейството му владее
и обработва наследствените земеделски земи.
Ищцата А.Б.О. заедно със семейството си живеела
в с.Тервел, но отделно от баща си, като брат й - ответника С.Б.А. през 1998г. й
предоставил да обработва 7 дка земеделски земи от наследствената нива, намиращи
се в местността „***” в землището на с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, с оглед
задоволяване нуждите по изхранването на отглежданите от последната
животни.
Ищцата А.О. също не е възразявала, че ответникът С.А. и семейството му владее и
обработва наследствените земеделски земи.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Ю. М. И., З.Х.Ю. и С.Е.Х.,
и частично от показанията на свидетелите И. М.ов И.ов, М.Х. М. и Н.Х. И., от
приетите като писмени доказателства по делото: Нотариален акт № 40, том І, рег. № 500, д. № 36/2013 година
на ЧН № 024 с район на действие РС – Шумен, Нотариален акт № 192, том VІІІ,
рег. № 11832, д. № 1254/2014г. На ЧН № 024 с район на действие РС – Шумен;
Удостоверение за наследници № 119/08.10.2014г.; Удостоверение за наследници №
120/08.10.2014г. и Удостоверение № 137/07.11.2014г. – трите на Кметство
с.Тервел, общ.Хитрино, обл.Шумен; Договори за правна защита и съдействие №
0000257296, 0000257295 и 0000257294 от 09.11.2014г. от кочан заверен от
Адвокатска колегия – Варна; 2бр. Адвокатски пълномощници, Удостоверение за
идентичност на имена; 4бр. Скици и характеристики на имоти № 010016, № 022005, № 023003 и
№ 032004 - всички в землището на с.Тервел,
общ.Хитрино; 4 бр. Удостоверение за данъчна оценка на четирите имота; 2 бр.
Дубликати на Удостоверение за сключен граждански брак; нотариално дело №
36/2013г. на Нотариус № 024 на нотариалната камара, с район на действие НПРС, както и Постановлението за
извършена обстоятелствена проверка; Анкетна карта от 02.03.2007г. на ОД „*** и
гори” гр.Шумен, Анкетен формуляр от
02.03.2007г. на Общинска служба „*** и гори” с.Хитрино; Анкетна карта с дата
07.03.2008г. на ОД „*** и гори” гр. Шумен, Анкетен формуляр № МЗР вх. № 254/29.02.2008г. на
ОС „*** и гори” с.Хитрино; Извлечение на “***” ЕАД, БО Хитрино; Удостоверение от 28.01.2015г, издадено от Земеделска кооперация „***”
с.Тервел, общ.Хитрино; Договор за правна защита и пълномощно №
0000071219/07.01.2015г. на ШАК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Безспорно установено по делото е, че ищците А.Б.О.
и С.Б.А., ответника С.Б.А. и лицето А. Б. М. са законни наследници на Б.А. М. и
Ф.О. Х., като всеки един от тях след смъртта на наследодателите си е придобил
равни квоти от наследството, а именно - по 1/4 идеална част от него. Дъщерята А.
Б. М., починала на 27.02.2014г., като оставила за свои
законни наследници ищците М.Х.А. и С.Р.Д. – нейни деца и Х.А.М. - съпруг, които
придобил равни квоти от наследството, а именно - по 1/12 идеална част от
процесните земи.
Основния спорен въпрос по делото е дали правото
на собственост върху процесните имоти, подробно описани в исковата молба са
били придобити по давност от страна на ответника С.Б.А., в резултат на владение
на имота в периода от десет години назад, считано от 28.01.2013г.,
когато същият се е снабдил с нотариален акт въз основа на обстоятелствена
проверка, което основание е било вписано и в оспорвания от страна на ищците
нотариален акт.
Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на
собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право през определен период от време, фиксиран от закона.
За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един
имот. Съгласно разпоредбата на чл.68,
ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент
- упражняване на фактическа власт и субективен елемент - намерение за своене на
вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението - като непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл.79,
ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години,
като ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на пет години, т. е. придобивната давност се
характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно
определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои. В чл.69 от
ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. Разпоредбата на чл.81 от
ЗС предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от шест
месеца, давността се прекъсва, а чл.83 от същия закон презумира, че, който докаже, че е владял в различно време, предполага
се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Нормата на чл.82 от
ЗС дава възможност на владелеца да присъедини към своето владение и
владението на праводателя си, като в правната теория и трайната практика на
съдилищата се застъпва становище, че, когато владелецът се позовава на кратката
придобивна давност, може да присъединява към своето
владението на провадателя си само, ако то също е добросъвестно. Правото
на собственост не се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй
като давността не се прилага служебно по арг. от чл.84 от
ЗС, във вр. чл.120
от ЗЗД. При това положение позоваващият се на давност следва да установи
единствено, че е владял през изискуемия се от закона давностен срок.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС
сънаследник придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако
упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне
фактическата власт на другите сънаследници. Когато един от наследниците
упражнява фактическата власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само
на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останали те сънаследници. За да се приеме, че този наследник е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от
имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия
наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останали те
наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия
наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на
отричане правата на останали те сънаследници върху имота, които действия да са
станали достояние на тези сънаследници. В тази насока е константната съдебна
практика на ВКС и по-конкретно Решение № 508 от 29.07.2003г. на ВКС по гр.дело
№ 740/2002г., І г.о., Решение № 238 от 11.04.2000г. на ВКС по гр.дело №
1031/1999г., І г.о., Решение № 239 от 29.05.1996г. по гр.дело № 91/1996г., І
г.о., Решение № 1135 от 23.12.1998г. на ВКС по гр.дело № 805/1998г., І г.о. и
др.
Промяната в намерението, с което сънаследникът
упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага. В настоящия случай от страна на
ответника са представени писмени доказателства /Анкетен формуляр от 02.03.2007г. на
Общинска служба „*** и гори” с.Хитрино; Анкетна карта с дата 07.03.2008г. на ОД „*** и
гори” гр.Шумен, Анкетен формуляр № МЗР вх.
№ 254/29.02.2008г. на ОС „*** и гори” с.Хитрино; Извлечение на “***” ЕАД, БО Хитрино; Удостоверение от 28.01.2015г, издадено от Земеделска кооперация „***”
с.Тервел, общ.Хитрино/, които установяват, че последния е държал
имотите само за себе си. Освен това, по делото са нали це показания на свидетели,
от които да става ясно, че ответникът С.Б.А. е манифестирал и демонстрирал пред
ищците намерението си да владее имотите само за себе си. От събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ю. М. И.,
З.Х.Ю. и С.Е.Х. се установява по безспорен начин, че след смъртта на общия
наследодател на страните Б.А. М., починал на 06.05.1996г.,
между съпругата му и четирите му деца е постигнато неформално
споразумение, ответника С.Б. да получи процесните земеделски имоти, да установи
свое собствено владение и стане техен собственик за това, че той се е грижил за
родителите си. Също така се установява безспорно, че въз основа на това
споразумение, през 1997г. ответникът С.Б. през време на граждански брак с Х.А. А.
е извадил процесните имоти от ЗК – с.Тервел, забил колчета за граници и
започнал да упражнява фактическа власт върху всички земеделски имоти, като
обработва и стопанисва процесните земеделски земи така, както намери за добре,
получава продукцията, регистрира се с тези земи като собственик и земеделски
производител в ОД “*** и гори” – гр.Шумен, като получава субсидии за тях по
сметка в “***” ЕАД, БО Хитрино, на която е изключителен титуляр, със знание,
съгласие и не противопоставяне на останали те четирима наследници по закон –
майка Ф.О. Х., сестри - А.Б.О. и А. Б. М. и брат С.Б.А.. Настоящият съдебен
състав намира, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани, поради обстоятелството, че същите почиват на техни преки
впечатления и са в унисон с останали я събран по делото доказателствен материал.
В подкрепа на изложеното са и показанията на
свидетелите И. М.ов И.ов и М.Х. М., които в съдебно заседание на 11.02.2015г.
свидетелстват, че ответника С. е работил процесните имоти и че не е имало спор
между наследниците от 1997г. до смъртта на наследницата А. М. през 2014г.
В подкрепа на твърденията на ищците, че не само
ответника С.Б.А. е владял и работил процесните земи са единствено част от
показанията на свидетелят Н.Х. И.. В същото време обаче, съдът намира, че
показанията на посоченият свидетел не следва да бъдат кредитирани, поради
обстоятелството, че неговите показания са в противоречие с останали ят събран по
делото доказателствен материал, в т. ч. разпита на посочените по-горе
свидетели, чийто показания съдът кредитира.
Действително неформалното споразумение между
всички законни наследници на Б.А. М. за предоставяне владението на процесни
имоти на ответника С.Б. с цел да ги придобие и стане техен собственик, с
конкретния мотив, посочен от свидетелите Ю. И., З.Ю. и С.Х. е недействително
като правна последица, но същевременно това споразумение служи като начало на
установено владение. В тази насока е константната съдебна практика на ВКС и
по-конкретно Решение № 307 от 18.07.1995г. на ВКС по
гр.дело № 97/1995г., І г.о.
В конкретният случай е
безспорно установено, че от страна на ответника С.Б. са били извършени и
предприети конкретни действия, които са достигнали до ищците и е имал за цел
манифестиране на желание и намерение от негова страна да се разпореди с имотите
само в своя полза. Нали це са доказателства за явно манифестиране на намеренията
на ответника С.Б., с предприетите от негова страна конкретни действия по
изваждане на процесните ниви от ЗК „***“ – с.Тервел и обозначаването на
границите им с колчета, като последният е започнал да ги владее изключително за
себе си, а от 1997г. е предприел intervencio corpus rei върху целите земеделски
имоти, променил е намерението си за своене на имотите по отношение на идеалните
части на останали те наследници, придобил е фактическата власт върху процесните
земи със знание и съгласие на останали те съсобственици – сънаследници. Именно тези действия за вземане на целите ниви,
ограничаването им, установяването на свое собствено владение върху тях, са от
такъв характер, че с тях по един ясен и недвусмислен начин ответника С.Б.
показва, че отрича владението на останали те съсобственици и има намерение да
придобие имотите за себе си по давност. Владението е явно, когато то не е
установено по скрит начин, тайно от предишните съвладелци, в каквато насока не
може да има съмнение в настоящия случай. Безспорно е, че установеното от страна
на ответника С.Б. владение е доведено не само до знание на останали те
съсобственици – наследници, но и на живущите в с.Тервел, като владението е
постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. С Решение № 304/04.05.1995г. по гр.д. № 75/95г., І г.о., ВС е дефинирал
признака “спокойно владение”. То е такова, когато фактическата власт не е
установена чрез насилие. В процения случай безспорно е нали це спокойно владение,
тъй като владението е установено със знание и съгласие на всички останали
сънаследници – съсобственици на процесните имоти. Действие в тази насока е било
и снабдяването с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 40, том І, рег. № 500, дело № 36/2013г. на Нотариус С.С. с рег. № 024 от регистър на
Нотариалната камара, на основание постановление от 28.01.2013г.,
издадено въз основа на обстоятелствена проверка, вписан в Службата по
вписванията под Вх. рег. № 410 от 28.01.2013г., акт № 185, том І, дело №
144/2013г. В тази насока е константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2012г.,
на ОСГК, Решение № 239/1996г. на ВКС по гр.дело № 91/1996г. на І г.о. на ВС,
Решение № 2831/1979г. на ВКС по гр.дело № 1103/1979г., І г.о. и др.
Нали чието на фактически действия, чрез които
ответникът да е манифестирал спрямо другите сънаследници субективното си отношение
за своене на процесните имоти, както и нали чието на доказателства, установяващи,
че другите сънаследници са разбрали за промененото отношение на владеещия
сънаследник, да упражнява фактическата власт само за себе си, дава основание да
се приеме, че е нали це явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1
от ЗС, което от своя страна да е довело до придобиване на собствеността по
давност от страна на ответника.
По силата на разпоредбата на чл.5, ал.2 от
Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти /обн.
ДВ, бр.107 от 18.11.1997г./ изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или по Закона за
амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня
на влизането на тази разпоредба в сила – 18.11.1997г. От събраните по делото
доказателства става ясно, че за периода 1997г.-2014г. няма прекъсване или
спиране на придобивната давност на основанията, посочени в нормите на чл.81 от
ЗС, чл.116 от ЗЗД и чл.115 от ЗЗД.
В тази връзка се налага извода, че от 1997г.
ответникът С.Б. съвместно със съпругата си – ответницата Х.А. са установили
свое собствено владение и са придобили правото на собственост върху процесните
имоти на основание давностно владение, което съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС е започнало да тече релевантно от 18.11.1997г.
и изтекло до 18.11.2007г., респективно до завеждане на исковата молба по
настоящото гр. дело № 2867/2014г. по описа на ШРС ответниците С.Б. и Х.А. са
станали давностни собственици на процесните земеделски имоти. В съотвествие с
изнесените фактически и правни доводи, настоящият съдебен състав приема, че
считано от 18.11.1997г. до датата на завеждане на
исковата молба - 24.11.2014г., в полза на ответниците С.Б. и Х.А. е изтекла
предвидената в чл.79,
ал.1 от ЗС придобивна давност по отношение наследствените на ищците идеални
части от процесните имоти, поради което същите се легитимират като техен
собственик на оригинерно правно основание. В тази смисъл
е и Тълкувателно решение № 4/2012г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012г., на ОСГК.
С оглед на гореизложеното и най-вече с оглед
извода, че описаните имоти са били придобити по давност от страна на ответника С.Б.
съвместно със съпругата му – ответницата Х.А., съдът намира, че предявените от
ищците установителни искове за собственост са изцяло неоснователен и недоказани
и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на отхвърлянето на исковете с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК съдът намира за неоснователен и втория предявен
иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба,
когато охранителния акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор,
ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като в последното
изречение на посочената норма е предвидена алтернативна последица, в случай на
уважаване на иска издадения акт да бъде отменен или изменен. Отменянето на
нотариалният акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по
иска, с който е
разрешен спорът за удостовереното с него материално право. Касателно искането по чл.537,
ал.2 от ГПК, намира, че изцяло е неоснователно, поради обстоятелството, че,
съобразно задължителната съдебна практика, отменяването на нотариалния акт е
предвидена от законодателя последица при уважаване на иск за собственост срещу
третото лице, което се ползва от акта, като тя се отнася единствено до
актовете, които са съставени по реда на обстоятелствена проверка. В случая,
предявените установителни искове за собственост не са уважени, поради което
относно тях нормата на чл.537,
ал.2 от ГПК е неприложима. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2012г. на ОСГК. Ето защо,
молбата по чл.537,
ал.2 от ГПК следва да бъде оставена изцяло без уважение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода
на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените
от тяхна страна разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.О.,
ЕГН **********,***, С.Б.А., ЕГН **********,***, Х.А.М.,
ЕГН **********,***, С.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: с.***о, обл.Шумен, ул. “***”
№ 7 и М.Х.А., ЕГН **********,***, действащи чрез процесуалния си представител –
адв. Т.М. от ВАК, със съдебен адрес:*** срещу Х.А. А., ЕГН **********,***; С.Б.А., ЕГН **********,***, С.С.Е.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №
48, вх.1, ап.27 и М.Б.Е., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:***,
действащи чрез процесуалния си представител – адв. А.Ш. от ШАК, със съдебен
адрес:***, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124 от
ГПК за признаване за установено
спрямо ответниците,
че ищците са съсобственици: А.Б.О.
- 1/4ид.ч., С.Б.А. - 1/4ид.ч., Х.А.М. – 1/12ид.ч., С.Р.Д. – 1/12ид.ч. и М.Х.А.
- 1/12ид.ч. или общо на 3/4ид.ч. от процесните имоти по наследство от общия
наследодател Б.А. Х., ЕГН **********, починал на 06.05.1996г.
в с.Тервел, Акт за смърт № 4/06.05.1996г. на Кметство с.Тервел, общ.Хитрино,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ от ПК – Хитрино, представляващи: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 19.996дка, трета категория, в землището на с.ТЕРВЕЛ,
общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 010016 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 010017, № 010021, № 010015, № 000471;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 20.520дка, четвърта категория, в землището
на с. ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот № 022005 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 000380, № 022004, № 022003, № 022002 и
022006; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ 7.394дка, пета категория, в
землището на с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино, обл.Шумен, местност „***”, представляващ имот №
023003 по плана за земеразделяне на землището на селото, при граници: № 023002, № 023004, № 000348. Ограничения
на имота: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния
срок; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ/ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 17.705дка, шеста категория, в землището на с.ТЕРВЕЛ, общ.Хитрино,
обл.Шумен, местност
„***”, представляващ имот № 032004 по плана за земеразделяне на
землището на селото, при граници: № 032010. № 032003, № 000458, № 000446, като бъде отменен, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 40, том І, рег. №
500, д. № 36/2013г. по описа на нотариус С.С. с рег. № 024 на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – гр.Шумен, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА А.Б.О., ЕГН **********,***, С.Б.А., ЕГН **********,***, Х.А.М., ЕГН **********,***,
С.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: с.***о, обл.Шумен, ул. “***” № 7, М.Х.А., ЕГН **********,***,
действащи чрез процесуалния си представител – адв. Т.М. от ВАК, със съдебен
адрес:*** да заплатят на Х.А. А., ЕГН **********,***; С.Б.А.,
ЕГН **********,***, С.С.Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, с настоящ адрес: гр.Шумен, ул.“***“ № 48, вх.1, ап.27 и М.Б.Е.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:***, действащи чрез процесуалния си
представител – адв. А.Ш. от ШАК, със съдебен адрес:*** сумата от 1 800 лева
/хиляда и осемстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: