Р Е Ш Е Н И Е
139/18.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2870 по описа на ШРС за 2014 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.Д.Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Стара Загора,
бул.”***” №127, вх.В, ет.7, ап.19, и Б.Д.Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:***, и двамата със съдебен адрес:
гр.Стара Загора, ул.“***“ №93, офис №2, чрез пълномощника адв.З. Д. Д. от
АК-Стара Загора срещу Д.Т.Д., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***. Ищците твърдят, че на 07.07.2014 год. всеки един от тях
получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20142310400141 по описа на
ДСИ при РС-гр.Елхово, с която ДСИ ги уведомявал, че въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ГД №179/2003 год. са осъдени да заплатят на ответника сумата
от 10500 лева, като сумата, ведно с разноските по изпълнителното дело възлизала
на 11582 лева. посочения по-горе изпълнителен лист бил издаден въз основа на
Определение от 12.09.2010 год., постановено по ГД №179/2003 год. по описа на
РС-гр.Елхово, с което съдът е одобрил постигната спогодба между съделителите А.Д.Д.,
Б.Д.Д. и техния баща – ответника – Д.Т.Д.. В исковата молба излагат, че
задължението е погасено по давност, като твърдят, че е изтекла предвидената в
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, считано от датата, до която
задължението е следвало да бъде заплатено – 12.03.2009 год. Също така считат,
че давността е била изтекла още преди датата на издаване на изпълнителния лист,
доколкото твърдят, че петгодишния давностен срок е изтекъл на 12.03.2014 год.,
а изпълнителния лист е бил издаден на 09.06.2014 год.
С настоящата искова молба предявяват отрицателен
установителен иск срещу ответника, като молят съда да признае за установено, че
не дължат на Д.Т.Д. посочените суми. Молят също съда с решението си да осъди
ответника да им заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват лично и не
изпращат представител. В депозирана по делото молба от 21.01.2015 год.
заявяват, че поддържат иска и молят същия да бъде уважен изцяло. Представят
списък на разноските.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени
писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявения иск,
като възразяват срещу твърдението за изтекла в полза на ищците погасителна
давност. В тази връзка излагат, че доколкото ответникът не е бил лишен от
родителски права и същия е упражнявал същите, то между него и ищеца Б.Д.Д.
преди навършване на пълнолетие от последния не е текла погасителна давност.
Молят съда с решението си да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан и да
им присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с
упълномощен представител – адв.П. М. от АК-гр.Ямбол, като поддържат отговора на
исковата молба и молят предявения иск да бъде отхвърлен, излагайки конкретни
мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ответникът Д.Т.Д. е баща на двамата ищци А.Д.Д.
и Б.Д.Д.. Бракът между ответника и майката
на ищците бил прекратен с Решение №44/17.03.2006 год. на Елховския районен съд,
като упражняването на родителските права върху двете деца е било предоставено
на майката. Майката на децата – Ц. Б. П. е починала на 05.08.2006 год. Двете
деца са били настанени първоначално по административен, а след това и по
съдебен ред в семейството на техните баба и дядо по майчина линия – К. и Б. К..
Децата до навършване на тяхното пълнолетие, а Б.Д.Д. и към настоящия момент,
живеят в техния дом и двамата полагат грижи за отглеждането и възпитанието им.
Бащата след развода се е установил да живее в гр.Елхово, като не е полагал
грижи за децата, не е поддържал контакти с тях и не им е заплащал издръжка, с
изключение на малки суми, постъпили по образуваното за събирането на издръжката
изпълнително производство.
С Определение от 12.09.2008 год., постановено по
ГД №179/2003 год. по описа на РС-гр.Елхово, съдът е одобрил постигната спогодба
между съделителите А.Д.Д., Б.Д.Д. и ответника – Д.Т.Д., по силата на която спорния
недвижим имот бил поставен в дял на двамата ищци, като последните се задължили
за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от датата на подписване на
спогодбата да заплатят на ответника сумата от 10500 лева. В тази връзка на
09.06.2014 год. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист въз основа
на посоченото по-горе определение. На 07.07.2014 год. всеки един от ищците получил
покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20142310400141 по описа на ДСИ при
РС-гр.Елхово, с която ДСИ ги уведомявал, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ГД №179/2003 год. са осъдени да заплатят на ответника сумата от
10500 лева, като сумата, ведно с разноските по изпълнителното дело възлизала на
11582 лева.
На 22.07.2014 год. ищците били уведомени, че
изпълнителното дело е било изпратено на ЧСИ И. Х., с рег.№878 на КЧСИ по искане
на взискателя, където било образувано под №20148780400607.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Вносна бележка от 21.08.2014 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно
с адвокатско пълномощно, Покана за доброволно изпълнение изх.№2182/26.06.2014
год., Покана за доброволно изпълнение изх.№2183/26.06.2014 год., Изпълнителен
лист от 09.06.2014 год., Протокол от съдебно заседание по ГД №179/2003 год. по
описа на РС-Елхово от 12.09.2008 год., Изпълнителен лист от 19.06.2003 год.,
Удостоверение №002705/11.08.2006 год., Решение №47/23.01.2007 год. по ГД
№3109/2006 год. по описа на ШРС, заповед №49/31.03.2008 год. на Директора на
ДСП-Шумен, Молба изх.№11/0234/23.04.2008 год., Декларация от 16.04.2008 год.,
Становище изх.№11/229/16.04.2008 год., Социален доклад изх.№1779ОЗД/31.08.2008
год., Заповед №126/27.11.2006 год. на
Директора на ДСП-Шумен, Решение №680/10.09.2008 год. по ГД №1009/2008 год. по
описа на ШРС, Съобщение по изп.дело №20142310400141 по описа на ДСИ при
РС-Елхово – 2 бр., Вносна бележка за заплатена парична гаранция по ЧГД
№3188/2014 год. по описа на СЗРС, Договор за правна защита и съдействие, ведно
с адвокатско пълномощно.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че ищците А.Д.Д. и Б.Д.Д. по
силата на постигната спогодба по ГД №179/2003 год. по описа на РС-гр.Елхово,
одобрена с Определение от 12.09.2008 год., са се задължили да заплатят
солидарно на ответника Д.Т.Д. сумата от 10500 лева в шестмесечен срок от датата на подписване на
спогодбата. Доколкото спогодбата е била подписана и одобрена на 12.09.2008
год., то от тази дата е започнал да тече и шестмесечния срок, в който е
следвало да бъде заплатено задължението. Същият е изтекъл на 12.03.2009 год.,
следователно именно от тази дата вземането е станало изискуемо.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. В настоящия случай, давностният срок е започнал да тече на
12.03.2009 год., доколкото на тази дата е изтекъл шестмесечния срок, в който
ищците са били длъжни по силата на постигнатата спогодба да заплатят доброволно
задължението си към ответника. Петгодишния срок, считано от тази дата е изтекъл
на 12.03.2014 год. В същото време от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си
едва на 09.06.2014 год., т.е. след изтичане на визирания по-горе давностен
срок.
С оглед възражението на ответната страна, че на
основание разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“а“ от ЗЗД между страните не е текла
давност до периода на навършване на пълнолетие от всяко едно от децата, съдът
намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от
Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на
децата заедно и поотделно. При сключен брак, разпоредбата на чл.17 от СК
задължава родителите чрез взаимно разбирателство да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата. Същевременно законът е предвидил правила за фактическото
осъществяване на тази родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия
родител, при прекратяване на брака поради развод. Разпоредбата на чл.115, ал.1,
б.“а“ от ЗЗД има предвид обичайната житейска практика, възпроизведена в
нормативните разпоредби, че децата и техните родители – съпрузи живеят заедно и
последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена
грижа за децата. Когато това съвместно съжителство на детето с единия от
родителите е преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка, настъпилата
фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от
бракоразводния съд. При прекратяване на брака между родителите погасителната
давност не тече само между детето и родителя, комуто са предоставени
родителските права. По отношение на другия родител тя тече от влизане в сила на
съдебното решение относно родителските права.
В този смисъл е константната съдебна практика и теория и по-конкретно
„Погасителна давност по българското частно право“, изд. за правна литература
„Фенея“, 2010 год., Любен Велинов, стр.117, Решение №401 от 18.12.2013 год. на
ВКС по гр.дело №3552/2013 год., IV г.о., ГК, Решение №1041 от 23.10.1986 год. по
гр.дело №762/1985 год., II г.о. ВС, Решение №2611-а от 23.10.1964 год. по
гр.дело №1965/1964 год., II г.о. ВС и др.
По настоящото дело е безспорно установено и не се
спори между страните, че брака между ответника и майката на ищците е бил
прекратен с Решение №44/17.03.2006 год. на Елховския районен съд, като
родителските права върху двете деца са били предоставени на майката – Ц. Б. П.,
а ответникът е бил осъден да заплаща на всяко от децата издръжка. От
материалите по делото се установява, че след развода, децата са живели, заедно
със своята майка в дома на техните баба и дядо по майчина линия, като са били
отглеждани от нея, а след нейната смърт на 05.08.2006 год. децата са били
настанени по съдебен ред в семейството на техните баба и дядо по майчина линия.
Първоначално майката, по силата на съдебното решение за прекратяване на брака,
а след нейната смърт – нейните родители, по силата на съдебното решение за
настаняване на децата по смисъла на чл.28 от ЗЗДет. непрекъснато са полагали
грижите за отглеждането и възпитанието на децата, включително грижата за
охраняване материалните интереси на
децата. В същото време от приложените като писмени доказателства по делото
съдебни решения /Решение №47/23.01.2007 год. на ШРС по ГД №3109/2006 год. и
Решение №620/10.09.2008 год. на ШРС по ГД №1009/2008 год./ се установява, че
след развода на ответника и майката на ищците, последната, заедно с децата се е
установила да живее в гр.Шумен, а ответникът се установил да живее в гр.Елхово,
като не се интересувал от децата, не поддържал контакти с тях и не им заплащал
издръжка. Именно последното обстоятелство е станало причина, след смъртта на
майката на ищците те да бъдат настанени в семейството на техните баба и дядо по
майчина линия. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че бащата на
децата – ответник в настоящото производство, не е бил ограничен или лишен от
родителски права и не е било ограничено правото и задължението му да участва
при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие
на всяко едно от децата. Това обстоятелство обаче не е равностойно на
упражняването на родителските права, изразяващи се в полагане на ежедневни,
непосредствени грижи за децата.
А с оглед на изложеното се налага извода, че по
отношение на задължението на ищците е текла погасителна давност и в периода
преди последните да навършат пълнолетие. Имайки предвид, че по изложените
по-горе съображения, настоящият състав приема, че давността е започнала да тече
на 12.03.2009 год., доколкото на тази дата е изтекъл шестмесечния срок, в който
ищците са били длъжни по силата на постигнатата спогодба да заплатят доброволно
задължението си и считано от тази дата същото е станало изискуемо, то визирания
в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок е изтекъл на
12.03.2014 год. и следователно към тази дата вземането на ответника се е
погасило по давност. В същото време от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си
едва на 09.06.2014 год., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. По
делото липсват доказателства през този период и преди датата на издаване на
изпълнителния лист от страна на ответника да са били извършвани действия, които
да са прекъснали давността, поради което се налага извода, че ищците не дължат на
ответника претендираните от страна на последния суми.
Поради
изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответника сумата в размер на 10500 лева, предмет на издаден
изпълнителен лист от 09.06.2014 год. по гр.дело №179/2003 год. по описа на
Районен съд-гр.Елхово, се явява основателен и доказан следва да бъде уважен
изцяло, доколкото сумите са изцяло погасени, поради изтичане на предвидената в
закона давност.
С оглед на обстоятелството, че главното вземане,
посочено в издадения на 09.06.2014 год. изпълнителен лист по ГД №179/2003 год.
по описа на РС-гр.Елхово в размер на 10500 лева е погасено по давност, то на
основание разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД ищците не дължат и останалите суми,
предмет на образуваното изп.дело №20142310400141 по описа на ДСИ при
РС-гр.Елхово, впоследствие след изпращането му на ЧСИ №878 – И. Х. с район на
действие – Окръжен съд – гр.Ямбол – изп.дело №20148780400607.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищците направените от тяхна
страна разноски в настоящото производство в размер на 1320 лева, включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Доколкото от страна на ищците не са представени доказателства за извършването
на претендираните разноски в размер на 45 лева, направени в хода на
обезпечителното производство, включени в списъка на разноските, същите не им се
дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Т., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Стара Загора, бул.”***” №127, вх.В, ет.7, ап.19, и Б.Д.Д., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, и двамата със
съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.“***“ №93, офис №2, чрез пълномощника адв.З.
Д. Д. от АК-Стара Загора НЕ ДЪЛЖАТ НА Д.Т.Д., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** сумата от 10500 лева
/десет хиляди и петстотин лева/, предмет на издаден изпълнителен лист от 09.06.2014
год. по гр.дело №179/2003 год. по описа на Районен съд-гр.Елхово, както и претендираните суми по образувано изп.дело №20142310400141 по
описа на ДСИ при РС-гр.Елхово, впоследствие след изпращането му на ЧСИ №878 – И.
Х. с район на действие – Окръжен съд – гр.Ямбол – изп.дело №20148780400607, като погасени по давност.
ОСЪЖДА ответника Д.Т.Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:*** да заплати на А.Д.Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Стара
Загора, бул.”***” №127, вх.В, ет.7, ап.19, и Б.Д.Д., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:***, и двамата със
съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.“***“ №93, офис №2, чрез пълномощника адв.З.
Д. Д. от АК-Стара Загора сумата от 1320 лева /хиляда триста и двадесет
лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски, включващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък, като оставя без уважение искането за
присъждане на разноските, направени в производството по ЧГД №3188/2014 год. по
описа на СтОС в размер на 45 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: