Р Е Ш Е Н И Е

436/1.6.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и пети май 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2871/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от ЗС.

Искова молба от пълномощник на З.А./З. Е.А./, гражданка на Република Турция, с № *****, с адрес за призоваване – гр. *****, срещу Г.Й.Г., ЕГН : ********** и П.Р.Г., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът сочи, че бил собственик по наследство на следните недвижими имоти:

1. Посевна площ от 34.714 дка, ІІІ категория, в местността “**”, имот № 008016 по плана за земеразделяне на с. Развигорово, Община Хитрино, Област Шумен, при граници /съседи/: имот № 008050; № 008031; №008030; № 008019; № 000371; № 008018; №008028 и № 008029;

2. Посевна площ от 19.812 дка, ІІІ категория, в местността “****”, имот № 030021 по плана за земеразделяне на с. Развигорово, Община Хитрино, Област Шумен, при граници /съседи/: имот №030022, № 030003, №030004, №030005; №030020 и №000447.

Била единствен наследник на ****, неин баща, на чийто наследници били възстановени. Ответниците закупили земеделските земи от наследниците на М.Т. – доведен син на наследодателя. Считайки, че той не е наследник по закон на баща и, съответно ответниците са закупили имотите от несобственик, иска да се признае за установено, че е собственик на земеделските земи и да и предадат владението им.

В срока за отговор на исковата молба и ответниците подават отговор. Считат исковете допустими и неоснователни. Твърдят, че наследодателят на праводателите им, е единствен наследник на ****, което било признато с решение на съд в Турция, евентуално, че той е собственик, съответно те на ½ ид.ч. от земите, за което бил съставен и нотариален акт след възстановяването.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, че земеделските земи се намират във владение на ответниците и те са ги купили от наследниците на М.Т. (М.З.И.), посочени в НА № 164, НД № 153/2013г., по описа на нотариус № 222, с район на действие този на ШРС /л. 111 и сл./. С решение № 6/03.08.1992г. на поземлена комисия Гара Хитрино на наследниците, на Е.А.М. било възстановено правото на собственост на процесните земеделски земи. Последният е баща на ищцата, според приложения акт за раждане – л. 22, починал в Република Турция. Ищцата и посоченият наследодател на ответните праводатели – М.Т., тя, през 2014г., той, през 2013г., били признати за единствени наследници на Е.А.М., с решения на съдилища в Република Турция. В последното е посочено, че М.Т. е осиновен син на Е.А.М.. Според акта му за раждане, баща му е с имена З.И.. Освен записа в посоченото решение няма данни за осиновяване. През 1995г. ищцата и М.Т., били признати за собственици по наследство на по ½ ид.ч. от имотите. Разпитаните свидетели твърдят в показанията си, че синът на М.Т. – А. е получавал рента за земеделски земи в с. Развигорово, без да е установено това да са процесните. Не са събрани доказателства от които да следва, че праводателите на ответниците са владели с нужното намерение за своене ½ ид.ч. от имотите.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесния имот, че той се владее именно от ответника, и че последният го владее без основание, като първата и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство посочените се доказаха – ищецът е придобил имотите, по силата на наследствено правоприемство; те се намират във владение на ответниците, които ги владее, без правно основание. Извода следва от отговора на основните въпроси по спора – кое право да се приложи, съответно кой е наследник. Вярно е, както твърдят ответниците, че наследството на Е.А.М. е открито в Република Турция, което обаче съвсем не означава, че се прилага правото на тази страна и за имотите му извън нея. Мехмедов е бил и Български гражданин и по отношение частта от откритото наследство – недвижими имоти на територията на Република България, е приложим Българският Закон за наследството. За последното, без значение е, съществувал ли е, или не Кодекс на международното частно право, към момента на откриване на наследството. Спорната разпоредба на чл. 89, ал. 2 от същия се е прилагала, като една от най-старите привръзки в международното частно право, и преди да е била писана в него.

По отношение съдебните решения на чуждестранен съд – двете не могат да бъдат признати, не само заради противоречието между тях, но и с оглед разпоредбата на чл. 117, т. 1 и 2 от КМЧП, чиито условия не са на лице.

Така според приложените писмени доказателства и чл. 5 от ЗН, ищцата, като дъщеря на Е.А.М. е придобила собствеността на процесните земеделски земи, съответно ответниците са ги закупили от несобственик. Наследодателят на праводателите им, не ги е придобил по наследство и от майка си /съпруга на Е. М./, тъй като тя е починала през 1968г., преди съпруга си. Не се взема в предвид и представеният нотариален акт № 197, НД 3893/1995г., по описа на ШРС, не само защото е съставен по молба на лице починало четири години преди да я подаде.

По възражението на ответниците за придобиване на имотите по давност, с непрекъснато владение, в продължение на 10 години, присъединявайки и това на праводателите си – За осъществяване на фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два елемента – владение и срок. В случая и двата не са налице. Свидетелските показания установяват, че един от праводателите на ответниците е получавал рента за земеделски земи в с. Развигорово. Даже и да се приеме, че това са процесните, няма данни, той лично или и от името на твърдените му съсобственици, да е владял с намерение за своене, още по малко демонстрирал го е. Самите ответници са владели имотите от 2013г.. Изложеното сочи неоснователност на ответното възражение.

С оглед на горните обстоятелства съдът намира, че иска с правно основание чл. 108 от ЗС е доказан, и следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 921 лева разноски в производството, предвид основателното ответно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2000 лева, което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът присъжда в размер на 741 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Г., ЕГН : ********** и П.Р.Г., ЕГН : **********,***, че З.А./З. Е.А./, гражданка на Република Турция, с № *****, с адрес за призоваване – гр. *****, е собственик на следните недвижими имоти:

3. Посевна площ от 14.774 дка, V категория, в местността “****”, имот № 040002 по плана за земеразделяне на с. Развигорово, Община Хитрино, Област Шумен, при граници /съседи/: имот № 040001; №040220; № 040222; №040223, № 000225 и № 000398 като ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН : ********** и П.Р.Г., ЕГН : **********,***, да предадат владението на следните недвижими имоти:

3. Посевна площ от 14.774 дка, V категория, в местността “****”, имот № 040002 по плана за земеразделяне на с. Развигорово, Община Хитрино, Област Шумен, при граници /съседи/: имот № 040001; №040220; № 040222; №040223, № 000225 и № 000398, на З.А./З. Е.А./, гражданка на Република Турция, с № *****, с адрес за призоваване – гр. *****.

ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН : ********** и П.Р.Г., ЕГН : **********,***, да заплатят на З.А./З. Е.А./, гражданка на Република Турция, с № *****, с адрес за призоваване – гр. *****, сумата от 921 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: