Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2873/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

Искова молба от пълномощник на Н.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ЗК “**” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, с посочено правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, и цена от 8000 лева.

Ищцата сочи, че при ПТП получила травматични увреждания. Било издадено наказателно постановление на виновния водач. След произшествието се проявили редица заболявания, за които била лекувана. Тъй като гражданската му отговорност била застрахована в ответното дружество искат осъждането му да и заплати 8000 лева неимуществени вреди, в едно със законната лихва от предявяване на иска и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска неоснователен. Твърди липса на причинна връзка между ПТП и вредите, счита че е налице съпричиняване, поради нарушения на ЗДвП от ищцата.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и приложените писмени доказателства установяват, съществуването на застрахователен договор покриващ гражданската отговорност на М. М., който на 22.02.2013г., при управление на лек автомобил станал причина за ПТП, при което ищцата претърпяла травма на главата. Приетото заключение на САТЕ, разпита на свидетелите и протокол за ПТП, сочат, че при движение назад, излизайки от паркинг между ул. „******“ и „******“, в гр. Шумен, блъснал ищцата, която получила мозъчно сътресение лека степен, за което била лекувана от деня на произшествието до 26.02.2013г. в II ХО при МБАЛ. След изписването и започнала да страда от главоболие, световъртеж, безпокойство, безсъние, увеличили се проблемите и с кръвното налягане и зрението. Посочените били симптоми на посткомоционен синдром, който се развил в следствие травмата от ПТП, според заключението на СМЕ. След произшествието били по силно изразени, но в голяма степен отзвучали след хоспитализация в ДПБ с. ****. Споменатият синдром и органичната и лабилност представлявали постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Показанията на разпитаните свидетели с житейски подробности потвърждават страданията на ищцата, вследствие травмата от ПТП, като най точно са изразени от св. И. – „…то беше драстична промяна в личността и…“.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ – За ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да са на лице следните предпоставки – застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахованият деликвент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, в случая вредите са пряка и непосредствена последица от причинена травма, размер на вредите.

Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните неимуществени вреди.

Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер от 8000 лева, по-малък от съответният, както на вътрешните преживявания на ищцата и страданията и от увреждане на основни системи на организма, така и на продължителният период, през които са се проявявали, особено като се има в предвид, че няма да отзвучат. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 8000 лева, както е поискано, въпреки, че то е по-малко от съответното на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от постоянно разстройство на здравето и искът, следва да се уважи в пълният предявен размер.

И двете ответни възражения са неоснователни. Нито ищцата е нарушила правила за движение, което да обоснове съпричиняване, нито отсъства причинна връзка между причинената и травма и търпените вреди. Както се посочи те са в пряка причинна връзка.

На основание чл. 77 ГПК, ответникът следва да заплати, по сметка на ШРС, сумата от 50 лева, представляваща разноски в производството на настоящата инстанция.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1270 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗК “**” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, да заплати на Н.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекс на застраховането, в размер на 8000 лева(осем хиляди лева), сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея от 24.11.2014г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК “**” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, да заплати на Н.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1270 лева разноски в производството.

ОСЪЖДА ЗК “**” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 50 лева, разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: