Решение по Гражданско дело 2906/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

1658/13.10.2015г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2906/2014 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени, в условията на кумулативност, осъдителни искове, с правно основание чл.441 от ГПК, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът- С.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че при ответника- А.А.Т. - частен съдебен изпълнител, рег. №877 на КЧСИ, с адрес: ***, е образувано ИД №20098770400239, с длъжник ЕТ „СиТ- С.С.“, ЕИК ***, представлявано от С.Я.С.. Сочи се в молбата, че съгласно запорно съобщение, с изх. №3925 от 11.03.2011 г., изпратено до ЗПАД „ДЗИ- Общо застраховане“, гр. София, ищецът е дължал по изпълнителното дело сумата от 4 958, 70 лв., от която 3 445, 94 лв.- главница; 796, 75 лв.- законна лихва, считано от 13.02.2011 г. до 11.03.2011 г.; 716, 01 лв.- разноски по изп. дело. Ищецът счита, че по изпълнителното дело, чрез така направения запор върху трудовото му възнаграждение, неправилно е била надвзета сума в общ размер на 2 140.33 лв. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 2140,33 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, съставляващи удръжки от трудовото му възнаграждение, правени в следствие наложен от ответника запор върху вземанията за положен от ищеца труд, за месеците октомври 2012 г., /505,49 лв./, ноември 2012 г. /527,00 лв./, декември 2012 г. /351,00 лв./, януари 2013 г. /300,00 лв./, февруари 2013 г. /351,00 лв./, март 2013 г. /105,86 лв./, както и да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи преживени от ищеца болки и страдания, нарушаване на душевния му мир, вследствие на което здравословното му състояние сериозно се е влошило - тумор на мозъка (глиобластом) темпорално в ляво. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главните задължения, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, като счита, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, сочейки аргументи. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа страна, установи следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на изпълнителен лист от 11.12.2002 г., издаден по ч.гр.д. №1105/2002 г. по описа на РС- Търговище, ищецът, в качеството му на ЕТ „СиТ- С.С.“, ЕИК ***, е осъден да заплати на „Банка ДСК“ сумата от 22 707, 41 лв.- задължение по кредит, от която 22 470 лв.- главница, 237, 41 лв.- лихви за забава, 851, 23 лв.- разноски, като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2002 г. до окончателното изплащане. Не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че по този изпълнителен лист първоначално е образувано ИД№655/2002 г. по описа на СИС при ТРС. От документите, приложени към изп. дело става ясно, че изпълнението е насочено върху недвижим имот, послужил за обезпечение вземането на кредитора. Изп. производство е било спряно, на основание чл.329, б. „б“ от ГПК /отм./, по искане на взискателя, тъй като длъжникът, на 02.12.2003 г. е платил на кредитора сума, в размер на 5 000 лв. за погасяване на задължението си. В последствие /от 3.03.2004 г./, по искане на взискателя, принудително изпълнение е продължило съгласно законно предвидения ред /няколко описа, оценки и публична продан на имота/. От документите по същото дело става ясно, че задължението е разсрочено по силата на сключен между страните анекс към договора за кредит. По молба на взискателя, на 01.07.2008 г., изп. дело е изпратено на ЧСИ А.З. за продължаване на принудителното изпълнение. При ЧСИ А.З. е образувано ИД№20087690400225. От документите по делото става ясно, че принудителното изпълнение е било спирано по силата на допуснато от ТОС обезпечение на предявен от длъжника иск, който е отхвърлен като неоснователен. При частния съдебен изпълнител отново са извършени опис и оценка на имота, като е насрочена и публична продан на същия, обявена от изп. орган за нестанала. По искане на взискателя изп. дело, на 08.12.2008 г., е изпратено за продължаване на действията на ЧСИ С.А.. При последния е образувано ИД20088730400090, по което отново са извършени опис и оценка на имота, като е насрочена и публична продан на същия, завършила с продажбата на имота за сума от 34 860.00 лв. Изготвено е постановление за възлагане с дата 13.02.2009 г. По делата има данни за присъединяване и на други взискатели, като е правено разпределение на постъпилата от проданта сума. От сумата от продажбата е удържана от съдебния изпълнител сума от 2 316.60 лв.- пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като останалата сума от 32 543, 40 лв. е преведена по сметка на взискателя „Банка ДСК“, в качеството й на привилегирован кредитор. Поради обстоятелството, че по делото има неиздължена сума, банката е поискала да се насочи изпълнението срещу движима вещ- зърнокомбайн, който се намирал извън района на действие на съдебния изпълнител. По молба на взискателя, делото е изпратено за извършване на опис, оценка и продажба на посочената движима вещ на ответника- ЧСИ А.Т.. При ответника делото е образувано на 15.05.2009 г. С молба от 07.07.2009 г., взискателят е посочил друг способ на принудително изпълнение- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като молбата е уважена с постановление от 10.07.2009 г. и със запорно съобщение с изх. №05196/02.10.2009 г. е наредено на третото задължено лице „Ей Ай Джи България ЗПД“ ЕАД да извършва удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца. В това запорно съобщение е отразено, че запорът е наложен до сумата от 6 142, 86 лв. „Ей Ай Джи България ЗПД“ ЕАД оспорило основанието и размера на посоченото в запорното съобщение вземане, поради обстоятелството, че ищецът не е служител на дружеството. Междувременно, на 20.07.2009 г. е извършен и опис на движима вещ зърнокомбайн, като е насрочена и публична продан. По молба на взискателя, ново запорно съобщение, за същата сума, е изпратено до „Джи Ем Брокер“ ООД, в качеството му на трето задължено лице. Наложена е възбрана и е извършен опис на недвижим имот- нива, находяща се в ***. По молба на взискателя, входирана при съдебния изпълнител на 11.03.2011 г., е изпратено запорно съобщение до ново трето задължено лице- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД- работодател на ищеца. Това трето задължено лице, с писме от 21.03.2011 г., е отговорило на съдебния изпълнител, че признава вземането, като ще прави удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника съобразно чл.446 от ГПК. По искане на съдебния изпълнител, взискателят- „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила по делото справка на дълга на длъжника, сочейки, че банката, в качеството й на кредитор, е сменила поредността на погасяване на дълга на ищеца, като към 06.04.2011 г. сочи следните задължения: 204, 47 лв.- гавница, 15.00 лв.- разноски и 5 484, 07 лв.- законна лихва. Със съобщение, с изх. №11735/27.09.2012 г. по описа на ответника, последният е уведомил третото задължено лице ЗПАД „ДЗИ- Общо застраховане“, че към 27.09.2012 г. остатъкът от задължението по изп. дело е както следва: 204, 47 лв.- главница, 31, 24 лв. – лихва за периода от 06.04.2011 г. до 27.09.2012 г., 1 489, 63 лв. – неолихвяеми вземания, 312, 39 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ. С последващо писмо на съдебният изпълнител, третото задължено лице е уведомено, че сумата от 4 958, 70 лв., посочена в запорно съобщение с изх. №3925/11.03.2011 г. по описа на съдебния изпълнител, не е окончателна, като сочи, че размера на дълга към датата на изготвяне на писмото /09.10.2012 г./ се равнява общо на сума от 1 701, 83 лв., от която 204, 47 лв.- главница, 32, 39 лв. – лихва за периода от 06.04.2011 г. до 17.10.2012 г., 1 174, 50 лв. – неолихвяеми вземания, 290, 47 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ. Ищецът, с молба, представена по делото на 06.11.2012 г., е поискал назначаване на експертиза за определяне размера на дълга му. Със съобщение изх. №7345/17.04.2013 г., адресирано до третото задължено лице, съдебният изпълнител е уведомил последното, че вдига наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Съобщението е получено от третото задължено лице на 22.04.2013 г. По делото е изготвена и приета ССЕ и допълнителна ССЕ, като от първото заключение става ясно, че размерът на задължението на ищеца по делото към взискателя „Банка ДСК“ към 06.04.2011 г. е както следва: 204, 47 лв.- гавница, 15.00 лв.- съдебни разноски и 5 484, 07 лв.- законни лихви. ВЛ посочва, че размерът на удържаната сума от трудовите възнаграждения на ищеца, през периода от налагане на запора върху трудовото му възнаграждение до последната удържана сума от работодателя възлиза на стойност от 7 488.00 лв. От тази сума са преведени на взискателя 5 799.06 лв. и са удържани 1161.94 лв.- такси съгласно Тарифата към ЗЧСИ. ВЛ посочва, че сумата в размер на 527.00 лв. е надвнесена по делото. Посоченото обстоятелство се признава и от ответника. По искане на ищеца е допусната и назначена допълнителна експертиза, предвид твърдението на ищеца, че размерът на дълга му е съгласно първото, изпратено от съдебния изпълнител до работодателя му, запорно съобщение /запорно съобщение с изх. №3925/11.03.2011 г. по описа на съдебния изпълнител-стр.4 от делото/. ВЛ сочи, че ако се приеме, че размерът на дълга е този, посочен в това запорно съобщение, то има надвнесена сума по изп. дело, в размер на 1669, 23 лв. По допълнителната експертиза ВЛ дава заключение и относно размера на задължението, съобразно изпълнителния лист и всички документи по делото относно постъпили суми за погасяване на дълга на ищеца към взискателя, без да се взема предвид смяната на поредността на погасяване на задълженията по делото, направена от взискателя, като посочва, че в този случай няма да има надвнесени суми, а задължението на ищеца ще е все още непогасено- 2 672, 01 лв.- главница и 23.08 лв.- лихви.

По делото е изслушана и комплексна СМЕ, по която ВЛ дават заключение, че по данни от медицинската литература, се установява, че причините за развитието на мозъчни тумори не са напълно изяснени, като в това са убедени и ВЛ, водейки се от собствения си клиничен онкологичен и неврологичен опит. ВЛ посочват и най- често обсъжданите причинни фактори, а именно: продължително излагане на йонизиращи лъчения, някои редки генетични заболявания, някои заболявания на имунната система, въздействието на различни токсини, на травми на главата и главния мозък, на високочестотните електромагнитни вълни. Като заключение ВЛ посочват, че не може със сигурност да се установи конкретна причинно- следствена връзка между установеното заболяване и твърдените като преживени болки и страдания и нарушаване на душевния мир.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.441, изр. първо от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В случая, отговорността на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна. Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД, т.е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията (или бездействията) на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищеца вреди. Доказателствената тежест за наличието на такива е за ищеца, тъй като от елементите на деликтния състав по законът презумира единствено вината. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина, като последната се презюмира оборимо. При иска по чл.441 от ГПК, частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносното действие/бездействие, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. В разглеждания казус, предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че чрез действията си по принудителното изпълнение, а именно чрез наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, ответникът, в качеството си на орган по принудителното изпълнение, е причинил на ищеца имуществена вреда, изразяваща се в направена, без основание, удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца, в размер на 527.00 лв. Установено е от експертизата, че след пълното погасяване на дълга, съдебният изпълнител не е изпълнил законовото си задължение да вдигне наложения запор, като надлежно уведоми третото задължено лице за преустановяване на удръжките от трудовото възнаграждение. Съдът не споделя доводите и аргументите на ищцовата страна, че удържаната от запора сума е в по- висок размер, сочейки първоначално изпратеното на третото лице запорно съобщение, с отразения в същото размер на дълга. Установи се по делото, че при изписване на това запорно съобщение, съдебният изпълнител е допуснал грешка при изчисляване размера на дълга, като в последствие е изпратил ново запорно съобщение, уточняващо размера на задължението по делото, съобразявайки и смяната поредността на погасяване на дълга, направена от взискателя, като последното безспорно води до намаляване размера на дълга, предвид изплащане първо на главното задължение, а след това на акцесорните вземания за лихви /арг. от разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД/. Размерът на дълга не се определя с или от запорно съобщение, какъвто довод изтъква ищецът, а от изпълнителния лист, респ. от заявления на кредитора, респ. на длъжника, придружено с ангажирани доказателства, за извънсъдебно изплащане на задълженията или част от тях, извършени след образуване на изпълнителното производство. Нещо повече, от допълнителната експертиза, се установи, че ако кредиторът не бе сменил поредността за погасяване на задълженията на ищеца по делото, то към датата на изготвяне на заключението дългът му не би бил погасен. Ето защо в случая приема, че съдебният изпълнител законосъобразно е извършвал принудителното изпълнение чрез направени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, с изключение на удържаната сума от трудовото възнаграждение за месец ноември 2012 г., в размер на 527.00 лв., преведена по сметката на съдебния изпълнител на 03.12.2012 г. Поради изложеното заключава, че в разглеждания казус е налице причинена от ответника на ищеца имуществена вреда, в размер на 527.00 лв., намираща се в пряка причинно- следствена връзка с действията/бездействието на съдебния изпълнител, за която ищецът следва да бъде обезщетен. Ето защо искът за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи за сума от 527.00 лв., като за остатъка, до пълния заявен размер следва да се отхвърли поради неоснователност.

Касателно претенцията за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди, за да се произнесе, съобрази следното: Най- общо неимуществени вреди са налице тогава, когато са накърнени животът, здравето, името на дадено лице, когато има накърнение на привързаността към определени лица, т.е. на висши човешки блага. Неимуществените вреди съставляват претърпените физически болки и страдания, душевни болки и страдания от пострадалия в резултат на нараняване или накърняване на доброто му име, и т.н. Действително по делото не е спорно, а са ангажирани и писмени доказателства, че през месец март 2014 г. на ищеца е поставена диагноза „Тумор на мозъка /глиобластом/ темпорално в ляво“. Но в случая ищецът не проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата, че това му заболяване е в следствие на преживени от него болки и страдания, причинени от действията на ответника, съставляващи незаконосъобразно правени удръжки от трудовото му възнаграждение, т.е. че именно тези действия са станали причина за заболяването на ищеца. Ето защо приема, че ищецът не проведе пълно доказване наличието на всички изискуеми от закона предпоставки /най- вече наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между вредата и незаконосъобразните действия на ответника/ за ангажиране деликтната отговорност на съдебния изпълнител касателно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ето защо заключава, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв. е неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 50, 45 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 560, 35 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.А.Т. - частен съдебен изпълнител, рег. №877 на КЧСИ, с адрес: ***, да заплати на С.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 527, 00 лв. /петстотин двадесет и седем лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съставляващи удръжки от трудовото му възнаграждение, правени в следствие наложен от ответника запор върху вземанията за положен от ищеца труд, за месец ноември 2012 г., по ИД №20098770400239 по описа на ЧСИ А.Т., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.11.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 50, 45 лв. /петдесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.А.Т. - частен съдебен изпълнител, рег. №877 на КЧСИ, с адрес: ***, иск по чл.441 от ГПК, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума, в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи преживени от ищеца болки и страдания, нарушаване на душевния му мир, вследствие на което здравословното му състояние сериозно се е влошило - тумор на мозъка (глиобластом) темпорално в ляво, настъпили в следствие незаконосъобразно правени удръжки от трудовото му възнаграждение по ИД №20098770400239 по описа на ЧСИ А.Т., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА С.Я.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.А.Т. - частен съдебен изпълнител, рег. №877 на КЧСИ, с адрес: ***, сумата от 560, 35 лв. /петстотин и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: