Р Е Ш Е Н И Е

105/6.2.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2908 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.А.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** срещу П.А.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Суха река, обл.Шумен, ул.”***” № 12.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 13.03.1977г. От брака си имали родени две пълнолетни деца – А. П.П. на 37 години и М. П.П. на 35 години. В исковата молба излага, че проблемите в брака им започнали още в самото начало, тъй като ответникът започнал да се държи деспотично спрямо нея и децата. Съжителството им било фиктивно и формално, без любов и разбирателство, като сделка. Сочи също, че през 2006г. ответника я обвинил, че го крадяла, което довело допълнително до влошаване на отношенията им. През 2006г. по настояване на ответника с придобитите от продажбата на наследственият й апартамент в гр.Разград средства в размер на 36 000 лв. и с финасовата помощ на двете й деца в общ размер на 15 000 лв., както и сумата от 7 500 лв., представляваща семейни спестявания закупили недвижим имот – апартамент, намиращ се на ул.”***” № 31, вх.3, ет.5, ап.13 в гр.Шумен. Твърди, че двамата са във фактическа раздяла от 2006г., когато ответникът след пенсионирането си заминал да живее в с.Суха река и се прибирал веднъж седмично, за да се изкъпе и да му изпере дрехите, без да контактуват помежду си и да подпомага финансово семейството. По време на продължилата 8 години фактическа раздяла ищцата се надявала, че ответникът ще се върне и ще възстановят нормалните си семейни отношения, но не се случило. Излага, че семейното жилище – апартамент, находящ се на ул.”***” № 17 в гр.Шумен било закупено от двамата през 1985г. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината, както и да бъде запазено брачното й фамилно име П..

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв. Н. В. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че предявеният иск е допустим, но обстоятелствата изложени в исковата молба не отговарят на истината. Заявява, че желае брака им да бъде прекратен, като твърди, че дълбокото и непоправимо разстройство на барака е настъпило вследствие на виновното поведение на ищцата, като желае съдът да се произнесе по въпроса за вината в този смисъл. Сочи, че основните причини за разстройството на брака им се коренят в изключително нечестното отношение към него от страна на ищцата, прикриването на факти за личните спестявания на последната и произхода им, както и неуважение от страна на ищцата към него и родствениците му. По отношение на семейните жилища, моли съда да предостави ползването на семейното жилище находящо се в гр.Шумен, кв.Тракия, ул.“***“ № 17, вх.5, ет.5, ап.109 на ответника, което придобил първоначално като ведомствено под наем преди брака им. По отношение на фамилното име на ищцата заявява, че желае съда да възстанови предбрачното фамилно име на ищцата.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв. Цв. Я. от ШАК. Последният преди края на съдебното следствие заявява, че оттеглят акцесорния иск за произнасяне по въпроса за вината, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак, без да се произнася по въпроса за вината.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Р.А.П., ЕГН ********** и ответника П.А.П. сключили граждански брак на 13.03.1977г. в гр.Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № 367346 от 13.03.1977г. При сключване на гражданския брак съпругата приела фамилното име на своя съпруг - П.. От брака си имали родени две деца – А. П.П. на 37 години и М. П.П. на 35 години, като към настоящия момент са пълнолетни. Заживели във ведомствено жилището, предоставено за ползване на бащата на ответника, находящо се в гр.Шумен, ул.”***” № 17, вх.5, ет.5, ап.109, което впоследствие било закупено от двамата съпрузи през 1985г. по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Още в началото на съвместното им съжителство отношенията им не се развивали нормално и имали проблеми, дължащи се на агресивното и деспотично поведение на ответника спрямо ищцата. През 2006г. двамата съпрузи заедно със сина си М. П.П. закупили при равни квоти недвижим имот – апартамент, намиращ се на ул.”***” № 31, вх.3, ет.5, ап.13 в гр.Шумен. От 2006г. двамата са във фактическа, когато ответникът след пенсионирането си заминал да живее в с.Суха река и се прибирал веднъж седмично, за да се изкъпе и да му изпере дрехите, без да контактуват помежду си. Семейното жилище на семейството, находящо се в гр.Шумен, ул.”***” № 17, вх.5, ет.5, ап.109 към настоящия момент се ползва преимуществено от ищцата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Г.Г.И., С. А.П., С.Д.Д. и Г. П. О. и от приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за сключен граждански брак от 13.03.1977г., Копие на нотариален акт за покупко-продажба № 134, нот. дело № 1904/2006г. на нотариус А.А., Допълнително споразумение към трудов договор № 25/27.12.2013г.; Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.07..1985г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Вносна бележка от 26.11.2014г.; Ксерокопие на личната карта на ответника; заверено копие от медицинско удостоверение № 349/1998г. от съдебен лекар при отделение “Съдебна медицина” - Шумен, Удостоверение с Вх. № А-16/15 от 21.01.2015г. на ШРП, разписка от 06.01.2015г. от “***” и комплект от данъчна оценка на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул. “***” № 17, вх.5, ет.5, ап.109; заверено копие от амбулаторен лист № 7 от 05.01.2015г. на П.А.П., със заверено копие от рецепта от 19.12.2014г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответникът е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от осем години. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Г.Г.И., която е близка и съсед на ищцата и С. А.П., който е брат на ответника и имат преки впечатления върху обстоятелствата, свързани със семейния живот на съпрузите, последвалата фактическа раздяла и причината за нея. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Поради отчуждението на съпрузите брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около повече от осем години, говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не е положили усилия за продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото никой от страните по делото не е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид обстоятелството, че родените от брака на съпрузите деца са навършили пълнолетие, съдът намира, че с решението си не следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на децата и тяхната издръжка.

По отношение искането на ищцата и ответника за произнасяне по отношение на семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.”***” № 17, вх.5, ет.5, ап.109 и съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Съобразно §1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс семейно жилище по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Видно от материалите по делото семейното жилище по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс е намиращото се в гр.Шумен, ул.”***” № 17, вх.5, ет.5, ап.109 жилище, закупено от двамата съпрузи на 02.07.1985г. по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Всеки от съпрузите претендира за ползване на семейното жилище, като безспорно е установено по делото, че това жилище се обитава от семейството до фактическата им раздяла през 2006г., а оттогава до настоящия момент преимуществено се обитава от ищцата заедно с пълнолетния й син М., като ответникът трайно се установил да живее в с.Суха река и се прибира веднъж седмично, за да се изкъпе и да му бъдат изпрани дрехите.

Когато семейното жилище е общо, първо се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи /в т. см. Решение № 554 от 15.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009г. , ГК, IV г.о./. В тази връзка най-напред следва да се отчете обстоятелството дали някоя от двете страни притежавали друго жилище и дали в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и от другия съпруг, а други помещения да останат за общо ползване, като разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими според константната практика на ВКС /арг. от ППВС № 12/1987г.; Решение № 116 от 11.04.2011г. на ВКС по гр. д. № 466/2010г., ГК, IV г. о.; Решение № 247 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 239/2009г., IV г.о.; Решение № 554 от 15.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009г., IV г.о./.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и ако има жилищна нужда. За да бъде уважено за предоставяне правото на ползване на семейното жилище, следва съгласно цитираната правна норма да е невъзможно ползването на семейното жилище от двамата съпрузи и да е налице жилищна нужда за съпруга направил искането. Семейно жилище по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс от 2009г. както беше отбелязано по-горе е жилището, обитавано от двамата съпрузи, т.е. за третиране на едно жилище като семейно е без значение кой е титуляр на правото на собственост върху него и по какъв начин е придобито същото. Собствеността е релевантен факт само в хипотези, когато въпросът кой от съпрузите да ползва жилището се решава при наличие на родени ненавършили пълнолетие деца от брака. По правило при наличие на родени от брака ненавършили пълнолетие деца, чиито интереси са приоритетни при преценката кой от съпрузите да ползва семейното жилище, като то се предоставя на съпруга, на когото се дават за упражняване родителските права, възможните хипотези за ползване на семейното жилище са уредени с разпоредбите на чл.56, ал.2, ал.3 и ал.5 от СК, които са различни в зависимост от това дали жилището е собственост на единия съпруг, на близки на единия съпруг или е съсобствено на двамата съпрузи. В случая обаче страните нямат ненавършили пълнолетие деца /синовете им А. П.П. на 37 години и М. П.П. на 35 години са навършили пълнолетие далеч преди завеждане на исковата молба по настоящото дело/ и приложение следва да намерят разпоредбите на чл.56, ал.1, изр.1 от СК и чл.56, ал.5 от СК, т.е. на преценка подлежат фактите могат ли двамата съпрузи да ползват съвместно жилището, кой от тях е поискал изрично ползването, имат ли жилищна нужда, кой носи изключителна вина за разстройството на брака, какво е здравословното им състояние и други обстоятелства. Доколкото при конкретната хипотеза кой е титуляр на правото на собственост върху семейното жилище и по какъв начин е предобито е без значение, този въпрос не следва да се обсъжда от съда. Само следва да се вметне, че доказателствата сочат, че жилището закупено от двамата съпрузи през 1985г. по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, т.е. процесният апартамент автоматично по силата на закона става СИО, поради осъщественото придобиване на собствеността през времетраене на брака и двамата съпрузи се легитимират като собственик на семейното жилище. В случая обаче собствеността върху имота е ирелевантна. Достатъчно е съобразно разпоредбата на чл.56, ал.5 от СК безспорното обстоятелство, че двамата съпрузи са имали общо право на ползване върху семейното жилище.

Както вече бе подчертано, доколкото от брака няма ненавършили пълнолетие деца, то следва при определяне кой да ползва жилището приложение да намерят общите правилоопределящи критерии за горното, визирани в разпоредбата на чл.56, ал.1, изр.1 от СК и чл.56, ал.5 от СК, като вина за прекратяване на брака, здравословно състояние, доходи и материално положение на съпрузите, нужда от жилище, както и други обстоятелства.

И двамата съпрузи са отправили искане за ползване на жилището. Според отразеното в Договор от 02.07.1985г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти апартамент № 109, находящ се в гр.Шумен, ул.”***” № 17, вх.5, ет.5 се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения. Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. При установяване на такива отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения. /в т см. Решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц.; Решение № 554 от 15.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 1774/2009г. , ГК, IV г.о./. Настоящия съдебен състав намира, че процесния случай по делото се установи, че между съпрузите липсва възможност за диалог и нормална взаимна толерантност, основана на уважение, като поведението им по-скоро е насочено към предизвикване на конфликти и липса на такт за решаване на проблемите, във връзка с прекратяване на брачните им отношения, които обстоятелства са немислими за съвместното им съжителство в едно жилище, тъй като биха се отразили изключително неблагоприятно за двамата. Още повече, че от свидетелските показания на Г.Г.И. и С. А.П. и приложеното по делото като писмено доказателство медицинско удостоверение № 349/1998г., издадено от съдебен лекар при отделение “Съдебна медицина” - Шумен се установява, че ответника е упражнявал психически и физически тормоз върху ищцата, т.е. отношенията между съпрузите не могат да се приемат за търпими. Следователно съвместно ползване на жилището от двамата съпрузи е невъзможно предвид изострените и нетърпими отношения между тях.

Освен това жилището, което се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, т.е. една баня - тоалетна с един единствен вход не разполага с достатъчно помещения, от които би могло да се обособят две самостоятелни жилища /всяко от поне една стая, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна със самостоятелен вход/, отговарящи на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ. Според константната съдебна практика възможността за разпределяне ползването на семейното жилище съвместно от двамата съпрузи се преценява в зависимост от броя и вида на помещенията съобразно законоустановените нормативи за самостоятелно жилище и то във вида, в който се намира жилището към момента на раздялата или развода, без съобразяване на евентуални преустройства, изменения и промяна на предназначението на помещенията. Очевидно в случая такова съвместно ползване при завареното предназначение и брой на помещенията в жилището е невъзможно. Същевременно обаче са налице доказателства, че двамата съпрузи притежават друг жилищен имот - апартамент, намиращ се на ул.”***” № 31, вх.3, ет.5, ап.13 в гр.Шумен., т.е. като съсобственик ответникът също разполага с права да ползва имота, заедно с останалите съсобственици – сина им М. П.П. и ищцата Р.А.П., съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Закона за собствеността. Освен това, ответника П.П. притежава селска къща, находяща се в с.Суха река, в която трайно се е установил да живее от 2006г.

В съдебно заседание ответникът навежда доводи, че боледува от хипертония, като прилага заверено копие от амбулаторен лист № 7 от 05.01.2015г. на П.А.П., със заверено копие от рецепта от 19.12.2014г. Твърди се от негова страна, че този здравословен проблем датира от години и наличието му налага ползването на квалифицирана медицинска помощ в гр.Шумен. Същевременно обаче от материалите по делото става ясно, че от фактическата раздяла на двамата съпрузи през 2006г. до настоящия момент ответникът трайно и преимуществено се е установил да живее в с.Суха река и се прибира веднъж седмично в гр.Шумен. Ищцата Р.А.П. работи във „***“ АД и получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 340 лв. месечно според приложеното на л.5 по делото Допълнително споразумение към трудов договор № 25/27.12.2013г., а ответника П.А.П. е пенсионер и земеделски производител според посоченото в отговора на исковата молба и обясненията на свидетелите Г.Г.И., С. А.П., С.Д.Д. и Г. П. О., т.е. са с изравнени материални възможности.

Предвид гореизложеното, поради обстоятелството, че между съпрузите липсват търпими отношения с оглед съвместното съжителство в семейното жилище, следва ползването на семейното жилище след развода да бъде предоставено за ползване от ищцата. При преценка на този въпрос съдът съобрази и обстоятелството, че същото е напуснато от ответника през 2006г.

Следва да се отбележи, че в производството по спорна съдебна администрация, каквото е настоящото съдебно производство, при настъпването на нови обстоятелства, от значение за ползването на семейното жилище, всяка страна може да заведе претенция за предоставяне за ползване на семейното жилище.

Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име П., а в настоящото производство ответника заявява, че има претенции за фамилно име на ищцата изразявайки становище по този въпрос за възстановяване на предбрачното й фамилно име. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име или запазване на брачното такова е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос, т.е. противопоставянето на ответника е без правно значение. Поради изложеното, то съдът намира, че се явява основателно и следва да бъде уважено изразеното изрично желание от ищцовата страна за запазване на брачното име, като след развода ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име П..

Доколкото никоя от страните не прави искане за изплащане на издръжка от страна на другата страна, съдът намира, че не следва да се произнася и по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателния размер на дължимата държавна такса, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи, както са направени, като в настоящия случай същите следва да бъдат поделени поравно между страните.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.А.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и П.А.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, настоящ адрес: с.Суха река, обл.Шумен, ул.”***” № 12, сключен с Акт за граждански брак № ***/13.03.1977г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.”***” № 17, вх.5, ет.5, ап.109 на жената Р.А.П., ЕГН **********.

След прекратяване на брака ищцата Р.А.П., ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име П..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: