Р Е Ш Е Н И Е
147/19.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети февруари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 2917 по описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от
КТ и чл.225, ал.1 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба от В.П.В., ЕГН **********, с адрес:***, съдебен адрес:
гр.Шумен, п.к. 9700, ул. “***” № 5, ет.2, офис № 5 чрез адв. А.Д. от ШАК срещу
“***” ООД, ЕИК 200686804, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “***”
№ 3, представлявано от В.И.В., ЕГН **********.
Ищецът В.П.В. твърди, че работел в ответното
дружество на длъжност “охранител”, с код по НКПД 54141007 на база допълнително
споразумение № 240 от 14.03.2013г. към Трудов договор № 94 от 07.02.2013г.,
като местоработата му била “***” гр.Велики Преслав. В исковата молба излага, че
със Заповед № 73 от 03.11.2014г., връчена му по пощата с обратна разписка в
интервала между на 04.11.2014г. – 06.11.2014г., трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие,
изразено писмено. Сочи, че в заповедта било посочено, че мотивът за извършеното
уволнение, видно от текста на самата заповед бил “по взаимно съгласие”,
изразено писмено, а ищецът категорично твърди, че такава молба по смисъла на
чл.325, т.1 от КТ до работодателя си нито е подписвал, нито някога е подавал,
т.е. молба за напускане по взаимно съгласие липсвала като реален юридически
факт. Излага, че към момента е безработен, като е регистриран в Бюрото по труда – гр.Шумен.
Ищецът твърди, че последното брутно трудово възнаграждение било в размер на 310
/триста и десет/ лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 73 от 03.11.2014г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ, като незаконна; да възстанови ищеца на заеманата до деня на уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното му трудово месечно възнаграждение за период от шест месеца за времето, през което е останал без работа, считано от датата на уволнението - 03.11.2014г. в общ размер на 1860 лева, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 200лв. /двеста лева/ за периода от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение до датата на подаване на исковата молба - 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на уволнението до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител – адв. А.Д. от ШАК, като поддържат исковата молба и
молят същата да бъде уважена. С оглед заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза е направено изменение на последния предявен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, като е увеличен размера на главницата от 1860
лева на 2199.12 лева, както и е намален размера на мораторната лихва върху
главницата на цитирания иск от 200 лева на 38.57 лева, като производството по
делото за сумата над 38.57 лева е прекратено.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на дружеството – ответник. Връчването на
съобщенията е станало на посочения в търговския регистър адрес при условията на
чл.50, ал.4 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от страна на
ответното дружество не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание за ответното дружество се
явява упълномощен представител – адв. Г.Г. от ШАК, като поддържа становището,
изразено в отговора.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът В.П.В. работил в ответното дружество по
силата на допълнително споразумение № 240 от 14.03.2013г. към Трудов договор №
94 от 07.02.2013г., като последната длъжност, която заемал била “охранител”, с
код по НКПД 54141007, с месторабота - “***” гр.Велики Преслав. На 22.10.2014г. подал
до дружеството молба с искане за прекратяване на трудовото му правоотношение с “***”
ООД по взаимно съгласие, считано от 03.11.2014г. На 27.10.2014г. и на
29.10.2014г. подал нови две заявления, в
които заявил, че прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество
на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовите му
възнаграждения за месец юли, месец август, месец септември и месец октомври
2014г. Със Заповед № 73/03.11.2014г. на основание чл.325, ал.1 от КТ било
прекратен на трудовото му правоотношение с „“***” ООД, считано от 03.11.2014г. Заповедта била връчена на ищеца на 05.11.2015г., по пощата с обратна разписка, както и му били върнати
2бр. трудови книжки.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално:
от Допълнително споразумение № 240 от 14.03.2013г. към ТД № 94 от 07.02.2013г.;
Заповед № 73 от 03.11.2014г. за прекратяване на ТПО, считано от 03.11.2014г.;
Копие от регистрационна карта № 10004671 от 10.11.2014г. и заверен препис от
ДПЗ; Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно;
заверено копие от Регистрационна карта на В.П.В., от Агенция по заетостта,
Дирекция “Бюро по труда” – гр.В. Преслав и Трудовото досие на ищеца В.П.В..
Изложената фактическа обстановка се изяснява и
от изготвената в хода на съдебното производство съдебно счетоводна експертиза,
по която вещото лице, имайки в предвид размера на получаваното от работника
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за обезщетение, дава заключение, че размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 366.52 лева за един месец, 2 199.12
лева за период от шест месеца и 1 282.82 лева за период от три месеца и петнадесет
дни, за времето от 03.11.2014г. до датата на съдебното заседание по делото -
18.02.2015г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ
предвижда възможност за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на
страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично
писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната
страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
в 7-дневен срок от получаването му.
В настоящия случай, от материалите по делото и
по-конкретно от представените като писмени доказателства Молба вх. № 17 от 22.10.2014г.
се установява, че ищецът е отправил писмено предложение до работодателя да бъде
освободен от заеманата длъжност “охранител”, считано от 03.11.2014г., като
документа е бил резолиран с „да”, с което писмено е било изразено и съгласието
на другата страна по отправеното й предложение, но
без да е посочена нито дата на написването й, нито име на подписалото я лице /с
оглед изясняване представителната власт на същото/. По този начин
изискването на закона за писмена форма, като условие за валидност на
волеизявлението е удовлетворено. Тази форма обаче не се отнася и за
уведомяването на предложителя за становището на другата страна по предложението
му. На този въпрос е даден отговор в постановено по реда на чл.290 от ГПК
определение № 368 от 21.03.2012г. по гр.дело № 56/2012г., с което е уеднаквена
съдебната практика по този въпрос. Прието е, че уведомяването на насрещната
страна по трудовия договор за приемане на отправеното й предложение в
законоустановения срок е възможно да бъде извършено в устна форма, а фактът на
узнаване на приетото предложение е допустимо да се установява с всякакви
доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. В същата насока са
Решение № 15 от 19.01.2007г. на ВКС по гр.дело № 1069/2004г., ІІІ г.о.,
Определение № 1001 от 11.10.2013г. на ВКС по гр.дело № 4014/2013г., ІІІ г.о.,
ГК и др.
В настоящия случай от приложените по делото
писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че работодателят е
приел предложението на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение и
че по този повод е резолирал молбата му от 22.10.2014г. с резолюция „да” и че е
издадена Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която обаче е
била издадена едва на 03.11.2014г. Същевременно, видно от приложеното в
трудовото досие на ищеца Известие за доставяне посочената заповед е била
връчена на ищеца на 05.11.2014г., т.е. ищецът е узнал на 05.11.2014г., че има
изготвена Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 03.11.2014г.
От изложеното следва да приемем, че не изпълнен
фактическия състав на прекратяването на трудовия договор по смисъла на чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, тъй като работодателят не е предприел своевременно необходимите
действия ищеца да бъде уведомен писмено или устно за отговора на отправеното от негова страна предложение за
прекратяване на трудовия договор. Процесната заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение е издадена едва на 03.11.2013г.,
т.е. след изтичане на 7-дневния срок, предвиден в цитираната правна норма,
както и изпратеното му писмено уведомление, ведно със самата Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е било сторено извън законовия срок. Работодателят
е успял да връчи изрично съобщение на домашния адрес на ищеца на 05.11.2014г.
Ето защо следва да се приеме, че срокът не е спазен, доколкото е свързан с
правото да се заяви приемането на предложението, както и със съобщаване на
последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие
е настъпило. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Решение № 406 от 02.12.2012г. на ВКС по гр.дело № 537/2012г., ІІІ г.о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че срокът е спазен,
когато работодателят е приел веднага предложението и е сторил необходимото, за
да стане това обстоятелство известно на другата страна. С оглед на изложеното
се налага извода, че в посочения в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ
7-дневен срок ищецът не е бил уведомен, че работодателят е приел неговото
предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.
При изложените съображения, настоящият съдебен
състав приема, че представените от работодателя доказателства
установяват по несъмнен и категоричен начин, че не е спазен 7-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ за
отговор на отправеното от ищеца предложение за прекратяване на трудовия договор.
Поради изложеното,
съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца прекратяване на
трудовото правоотношение е било незаконно, то искът с правно основание чл.344,
ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № 73/03.11.2014г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Същевременно съдът кредитира твърденията на ответната
страна, че трудовият договор междувременно е бил прекратен, поради депозираното
от страна на ищеца заявление вх. № 18 от 04.11.2014г., с което е поискал да
бъде прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.11.2014г. В този смисъл съдът съобрази,
че изявлението пред работодателя от
страна на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на това
основание е основано на предвиденото в закона субективно преобразуващо право на
работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя
изменение на съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до
работодателя то произвежда целеното действие. Без значение за прекратяването на
трудовото правоотношение е дали са налице или не предвидените в разпоредбата на
чл.327, ал.1, т.2 от КТ предпоставки за едностранното прекратяване на трудовия
договор. При липсата на такива предпоставки, работодателят може да се защити
чрез претендирането на обезщетение за причинените му по този начин от работника
вреди. В
този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение № 554/27.10.2008г. на ВКС
по гр.дело № 1860/2005г., ІІ г.о., ГК, Решение № 203/30.05.2011г. на ВКС по гр.дело № 832/2010г., ІІІ г.о.,
ГК, Решение
№ 18/19.01.2007г. на ВКС по гр.дело № 668/2004г., ІІІ г.о., ГК,
Решение № 144/23.02.2010г. на ВКС по гр.дело № 3101/2008г., ГК. Прекратяването на трудовия договор
без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление.
Ефектът на прекратяването настъпва в момента на получаване на подаденото писмено
заявление за прекратяване до работодателя, в процесния случай на 04.11.2014г.,
по аргумент от разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Именно защото това право
е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника,
не са необходими каквито и да било действия на работодателя, в т.ч. не е
необходимо нито неговото съгласие, нито неговото мнение във връзка с това, нито
е необходимо да се издава заповед. С достигането на изявлението на работника до работодателя то произвежда
целеното действие - трудовото правоотношение се прекратява и това е предвидено
изрично в цитираната по-горе норма на чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Затова
към момента на връчването на процесната заповед между ищеца и работодателя вече
не е съществувало трудово правоотношение, тъй като то е било прекратено с
едностранното му изявление от 29.10.2014г., получено от работодателя на 04.11.2014г.
Следователно в настоящия случай, доколкото
предложението е достигнало до работодателя на 04.11.2014г., се налага извода,
че трудовото правоотношение между
страните е прекратено въз основа на уведомлението на ищеца до работодателя на
основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Поради изложеното,
съдът намира, че доколкото е налице последващото законосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
то исковете с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата до прекратяването на договора длъжност и за обезщетение
за оставане без работа се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца и сумата от 170 лева, включваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 30 лева, съразмерно
с уважената част от исковете.
Въпреки, че доколкото настоящото производство е
трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела
е безплатно за работниците и служителите, безплатността на производството за
работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и
разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските,
направени от другата страна по делото, когато искът е бил отхвърлен, макар и
частично и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради
изложеното и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество сумата от 133.33 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлените два от общо три
обективно съединени иск и съгласно представеният договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на В.П.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велики Преслав, ул. “***” №
15, вх.Б, ет.4, ап.34, извършено
със Заповед
№ 73 от 03.11.2014г. на Управителя на “***” ООД, ЕИК
200686804, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “***” № 3 и ОТМЕНЯ
Заповед № 73 от 03.11.2014г. на Управителя на “***” ООД, ЕИК 200686804.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Велики Преслав, ул. “***” № 15, вх.Б, ет.4, ап.34,
съдебен адрес: гр.Шумен, п.к. 9700, ул. “***” № 5, ет.2, офис № 5 чрез адв. А.Д.
от ШАК срещу “***” ООД, ЕИК 200686804, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. “***” № 3, представлявано от В.И.В., ЕГН **********
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велики Преслав, ул. “***” № 15, вх.Б, ет.4, ап.34, съдебен адрес: гр.Шумен,
п.к. 9700, ул. “***” № 5, ет.2, офис № 5 чрез адв. А.Д. от ШАК срещу “***” ООД,
ЕИК 200686804, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “***” № 3,
представлявано от В.И.В., ЕГН ********** иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останал без работа.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК
200686804, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “***” № 3,
представлявано от В.И.В., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати на В.П.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Велики Преслав, ул. “***” № 15, вх.Б, ет.4, ап.34,
съдебен адрес: гр.Шумен, п.к. 9700, ул. “***” № 5, ет.2, офис № 5 чрез адв. А.Д.
от ШАК сумата от 170 лева /сто и седемдесет/,
представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК
200686804, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “***” № 3,
представлявано от В.И.В., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от
ГПК да заплати в полза на държавата
сумата от 30 лева /тридесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Велики Преслав, ул. “***” № 15, вх.Б, ет.4, ап.34,
съдебен адрес: гр.Шумен, п.к. 9700, ул. “***” № 5, ет.2, офис № 5 чрез адв. А.Д.
от ШАК да заплати на “***” ООД, ЕИК
200686804, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “***” № 3,
представлявано от В.И.В., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.8 от
ГПК сумата от 133.33 лева /сто тридесет и три лева и тридесет
и три стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представеният
договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно.
Останалите разноски по делото остават за сметка
на държавата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 04.03.2015г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: